Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2018 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно
гражданско дело № 1539 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби” АД –
Варна срещу решение № 2246 от 18.05.2018г., постановено по гр.д. № 1439 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че В.И.С., не дължи на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК
*********, сумата от 1276,97 лв., представляващи начислена стойност на ел.
енергия за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2017г. в обект на потребление
находящ се в с.Бранище, област Добрич, отчитан по абонатен № ********** и
клиентски № ********** за която сума ответното дружество е издало фактура от
24.01.2018г. с получател С.Й.И. , на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, както и дружеството е осъдено да заплати на В.И.С. сумата от 401,08лв., представляваща сторени по
делото пред първата инстанция разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, неправилно и необоснована. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал.я
1 от ГПК не е депозирала отговор по така подадената жалба. В съдебно заседание
излага становище за неоснователност на същата и потвърждаване на решението на
Районен съд – Варна. Също се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена от лице,
легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него.
Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител
на електроенергия на посочения адрес по силата на договорни отношения за
доставка на електроенергия с ответното дружество. СТИ за обекта е монтирано в
шкаф за ограничаване на достъп до таблото. Оспорва извършването на проверка на
СТИ, както и констатациите в съставения протокол за проверка. Заявява, че не е
манипулирал СТИ и не е използвал количеството електроенергия, която е начислена
за процесния период на стойност 1276,97лв. Твърди, че липсва справка за начина
и основанието за начисляване на корекцията и, че ответникът не е представил доказателства, от които да е видно,
че прочетеното от ежедневния отчет в паметта на електромера има наличие на
натрупана електроенергия по съответните ежемесечни периоди. Посочва, че към
датата на извършване на проверката липсват валидни ПИКЕЕ, доколкото част от текстовете
са отменени с решение на ВАС.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Сочи се, че процесната сума се дължи, като цена на реално
доставена и потребено в обекта на ищеца количество електроенергия на основание
чл.200 от ЗЗД, вр.чл.50 ПИКЕЕ. Не се оспорва съществуването на облигационно
отношение между страните по договор за доставка на електроенергия. Излага се,
че на 31.08.2017г. е извършена проверка на изправността на СТИ и е установена
осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно
прочитане е установено преминала електроенергия по четвърта тарифа, която не е
визуализирана на дисплея. Поддържа се, че е установено точното количество
пренесена до абоната и потребена от него, но неотчетена електроенергия.
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
От КП № 1201878 от 31.08.2017г. се установява, че на посочената дата длъжностни лица на „Енерго–про мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ ,
отчитащо електроенергията в обекта на ищеца, в който са отразени показания на демонтирания електромер
в пет тарифи. Обективирано
е, че протоколът е съставен в присъствие на абоната и е подписан от служител на „Енерго–про
мрежи” АД, както и от клиента.
Съгласно констативен протокол №100/15.01.2018г. от
експертиза, извършена от БИМ, РО-Варна не са констатирани грешки на точността
на отчитане на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема и наличие на преминала електроенергия на тарифа 15.8.4-008216.6
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, същият съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване.
От ответника е изготвено становище за начисление на
електроенергия от 23.01.2018 г., с което е одобрено начисляването на
допълнителна електроенергия в размер на показанията след прочитане на регистър
1.8.4, който не се визуализира при редовен отчет, на основание чл.50 ПИКЕЕ.
В резултат на корекцията на абоната е начислена
сумата от 1276,97 лева, за която е издадена фактура № ********** от
24.01.2019г.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, се изяснява, че към датата на извършване на
проверката-31.08.2017г.
процесния електромер е бил в срока си на метрологична годност. Същият е
произведен през 2016г. и към 07.04.2016г. е бил вече монтиран в обекта на
ищеца. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с
цел-неотчитане в пълен обем по трите видими тарифи- 15.8.1-нощна
електроенергия, 15.8.2-днвна и 15.8.3-върхова. Софтуерното въздействие цели да
се пренасочат показанията в следствие на консумация на ел.енергия от видимите
на дисплея тарифи към скрития регистър 15.8.4. Електромерът е отчел цялото
количество на потребена електроенергия. Натрупаната в регистър 15.8.4
електроенергия е отчетена от процесното СТИ. Електромерът е производен с
фабрични настройки да показва потребяваната електроенергия по трите
визуализиращи се на екрана тарифи. Натрупаното в тарифа 1.8.4 количество е
възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Електромерът е трифазен, като допълнително
начисленото количество ел. енергия технически е възможно да бъде доставено до
електромера. Възможно е това количество да бъде натрупано както за по-кратък,
така и за по-дълъг период от 7 месеца. Доколкото консумацията на електроенергия
не е константна величине не може да се каже, че същото е потребено през
процесния период.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество
електроенергия е реално доставено на ищеца.
В отговора на исковата молба ответното дружество
сочи, че сумата е дължима за допълнително начислено количество електроенергия в
резултат на констатирано неточно измерване/ неизмерване съгласно ПИКЕЕ, както и
поради коригиране на сметката. Правото на ответника като
електроразпределително дружество да изчислява и коригира пренесената
електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал.я 2, изречение второ от ЗЕ на основание чл. 21, ал. 1, т.а 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
С влязло в сила решение №1500/06.02.2017г.,
постановено по адм.д. № 2385/2016г. по описа на ВАС, са отменени посочените
ПИКЕЕ, с изключение на разпоредбите на чл.48,49,50 и чл.51 от правилата.
Следователно се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка
на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на електроенергия не съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на количество електроенергия. Дори да се приеме, че
с оглед периода на корекцията отменените ПИККЕ следва да намерят приложение, но
не са налице предвидените хипотези, при които е допустима корекция на сметките
за минал период. Сумата по коригиращата
сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена
от потребителя електроенергия, а се
явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в
по-малки стойности за определен период консумация на електроенергия от СТИ в
резултат на негова неизправност.
Съобразно разпоредбата на
чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ при липса на СТИ, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни.
За да се позове
електроразпределителното дружество на тази правна възможност да коригира
сметките за количество пренесена електрическа енергия следва да установи всички
факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено
по надлежен начин, указан в чл.47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а именно с
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция.
Предвидените в ПИКЕЕ
хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в
сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно
поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен
акт - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР
по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ.
Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в
настоящия случай не е налице нито една от изброените.
В случая в представения протокол
от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън
допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че
е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по
делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Видни на дисплея са само
тарифите, отчитащи нощно, дневна и върхова енергия. Не са ангажирани
доказателства, че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4,
като липсват и твърдения на ответното дружества в този смисъл.
При липса на предпоставките
по чл.48 ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява
и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано
е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена
електроенергия в регистър 1.8.4, и в
конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Вън от горните хипотези
допълнително начисляване на електроенергия би било допустимо само при доказано
виновно поведение на потребителя, установяване периода на неотчитане и реално
потребеното количество електроенергия, които предпоставки не са доказани.
В резултат на изложеното се
налага извод, че ответното дружество е начислило
допълнителна електроенергия по корекционна процедура, като същевременно
поддържа остойностеното количество да е реално доставено и отчетено. Вещото
лице сочи като възможна причина промяна в параметризирането на електромера, но
вещото лице прави тези констатации без проверка на самия електромер, а в
констативния протокол за проверката липсва констатация да е налице
вмешателство. Поради това и съдът не може да приеме по безспорен начин, че
причината за натрупване на стойности в скрития регистър е неправомерно
вмешателство. Дори и да се приеме, че е така, то липсва неотчитане или неточно
отчитане като задължително условие за извършване на корекция на сметката на
абоната. Възможно
е натрупването да е било за по-дълъг от посочения срок, а е възможно да е било
и за по-кратък период от време.
Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран
на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че тази
енергия е доставена на абоната. Установените записи в регистър 1.8.4 на електромера при извършената
техническа проверка сами по себе си не удостоверяват наличие на грешка при
отчитане на потребяваната от абоната ел. енергия, тъй като е възможно да са
били налице преди поставяне на СТИ на обекта на потребителя. В изготвеното
становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия е посочено,
че е одобрено след софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера
информация, а данни за такова действително извършено софтуерно прочитане не са
представени по делото и не са предоставени на вещото лице. Вписването на
допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка
и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество
ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия
действително е доставено на абоната, още по-малко в посочения в справката период. Не е
установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е
за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може
да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната.
Следва да се отчете и факта, че отчетът по
скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата
на чл.10 от ПИКЕЕ, която задължава дружеството-доставчик да осигурява на
страната, която купува електроенергия, възможност да контролира показанията на
СТИ. В случая тази възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по
незаявена от потребителя тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 ПИКЕЕ и
чл.120, ал.4 ЗЕ, където е въведено изискване за зоново в денонощието измерване
на потребеното ел.напрежение, което в случая е възможно да се осъществява.
С оглед идентичните крайни изводи, до които
достигна въззивният съд, с тези на първоинстанционния такъв, то обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от
въззиваемата страна искане и с оглед изхода на спора, въззивното дружество
следва да бъде осъдено да й заплати направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 350 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2246 от 18.05.2018г., постановено по гр.д.
№ 1439 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна .
ОСЪЖДА
„Енерго-про продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. Владислав Варненчик №
258, Варна тауърс – Г, да заплати на В.И.С., с ЕГН ********** и адрес ***
сумата сумата от 350 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството по делото пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: