№ 13
гр. Търговище , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200954 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от „Магна Ойл“ ООД гр. Шумен, представлявано от управителя Г.
С. А., чрез адв. Цв. И., против Електронен фиш серия Г № 0019141 на ОД на МВР -
Търговище. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен
защитник адв. Цв. И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата.
Ответника по жалбата ОД на МВР - Търговище не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържа тезата за неоснователност на жалбата и се моли
съда да остави в сила санкционния акт като законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и от лице с активна процесуална
легитимация, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като взе в предвид събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С автоматизирано техническо средство – видео – радарна система „Мultaradar SD580”
с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438 на 05.06.2020 г. в 14.43 ч., в общ.
Търговище, ПП1-4 км. 227+300, е установено управление на лек автомобил м. „Мерцедес С
350 ЦДИ 4 Матик” с рег. № *****, за който не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За констатираното нарушение – управление
на МПС, за което не е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
02.07.2020 г. е издаден Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0019141. Посредством същия на
1
„Магна Ойл“ ООД гр. Шумен, в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с
чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал, а на практика не се оспорва и в жалбата.
След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът направи следните
правни изводи :
Описаното в Електронния фиш серия Г № 0019141 на ОД на МВР административно
нарушение, а именно – управление на МПС, за което не е сключен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се потвърждава от писмените и веществени
доказателства по делото. Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява
датата на нарушението, точния час, марката на лекия автомобил и контролния му номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 Кодекса за застраховането гласи: "Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. ". Тази разпоредба е процесуално – правното основание за издаване
на електронен фиш за установено нарушение по КЗ и предвид регламентацията на тази
разпоредба, предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по чл. 638, ал. 4 от
КЗ и по чл. 638, ал. 6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към издаването на ЕФ
цитираната норма препраща към ЗДвП, в т. ч. и по отношение реквизитите на електронния
фиш, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно който "електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане".
Поради своята специфика ЕФ се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по
правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за
форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване (ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС).
2
Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във
времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на
електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, т. е. възможно е нарушението да бъде доказано и
само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш
съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ от ЗДвП реквизити и поради това е редовен.
В ЕФ е дадено и словесно фактическо описание на нарушението, от което става ясно, че
юридическото лице – собственик на МПС, регистрирано надлежно в страната и не е спряно
от движение, не е сключило договор за Задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на нарушението. Съдържащите се в
обжалвания ЕФ данни относно тези реквизити са напълно достатъчни, за да позволят на
нарушителя да разбере относно какво деяние е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Визираната като нарушена законова норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
вменява в задължение на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за Задължителна
застраховка "ГО". В тази норма не се изисква за осъществяване на състава на нарушението
собственикът да е управлявал същото. Управлението на МПС, за което няма сключена
Задължителна застраховка "ГО", е заложено от законодателя като предпоставка за
установяване на горепосоченото административно нарушение чрез използване на АТСС и
издаване на ЕФ.
Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство -
„Мultaradar SD580” с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438, като по делото са
представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на
констатиране на нарушението /удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване,
протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с инд. № 593-
072/71-312 и МАС № 00209D32D438.
За доказване на нарушението по преписка са налице категорични доказателства,
3
установяващи собствеността на МПС и липсата на сключена Задължителна застраховка
"ГО" за същото към датата на нарушението. Така установените факти доказват категорично
реализираното административно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. В ЕФ точно е посочено и правното основание за наложената имуществена
санкция, а именно чл. 638, ал. 4 от КЗ, който представлява материално - правна разпоредба,
комуникираща с регламентиращата процедурата по установяване на нарушението с АТСС
норма на чл. 647, ал. 3 КЗ, и представляваща основанието за ангажиране
административнонаказателната отговорност на собствениците на моторните превозни
средства, управлявани без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "ГО". Тази норма препраща досежно вида и размера на наказанията към чл. 638,
ал. 1 от КЗ, чиято т. 2 предвижда имуществена санкция във фиксиран по закон размер от
2000 лева, приложима по отношение на собствениците – юридически лица. Разпоредбата на
чл. 638, ал. 4 от КЗ /посочена като основание за реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя в случая/ е категорична, че при установено
управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността се понася от
собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал. 1.
Изричното посочване на имуществената санкция като наказание за нарушението по тази
разпоредба ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на нарушението и
юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е управлявало автомобила.
Началният текст на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено... "/ пък дава отговор на въпроса за формата на акта, с
който следва да се реализира административно наказателната отговорност на съответното
лице, а именно: електронен фиш. В настоящия случай е налице управление на описаното в
ЕФ МПС в момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се установява от наличните по
преписката документи, като за целите на производството не е наложително да се установява
конкретното лице – водач. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ също подкрепя правния извод за
правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на
субекта /физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична
забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение
по КЗ е крайно показателно, че законодателят при установяване субекта на нарушенията по
чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в
конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС.
Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4
и 6 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. В тази връзка възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че още февруари 2020 г. фактическото
управление на автомобила е било предадено на св. Иво Илиев с предварителен договор за
покупко – продажба на МПС и дружеството не следва да носи отговорност след този момент
е несъстоятелно. На първо място представения Предварителен договор за покупко –
продажба на МПС от 13.02.2020 г. е частен документ, и като такъв достоверната дата на
издаване не е непременно датата на съставяне на документа, а тази, към която документът
4
вече със сигурност е съществувал и следователно може да бъде противопоставен на трети
лица. В случая това е датата на представяне пред съда, а именно 29.12.2020 г. (чл. 181, ал. 1
от ГПК). По важното в случая е обаче, че този договор по никакъв начин не легитимира
свидетеля като собственик на автомобила. Свидетелят не е придобил собствеността върху
него (не е сключен договор в предвидената от закона форма, а единствено предварителен
договор, с който собствеността не се прехвърля – арг. от чл. 19 от ЗЗД). В текста на ЕФ е
конкретизиран собственикът на автомобила, който е и отговорното лице по чл. 638, ал. 1, т.
2 от КЗ, поради което съдът приема, че субектът на нарушението е посочен коректно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният ел. фиш е
законосъобразен.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е
от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива
сума с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени заседания.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0019141 на ОД на МВР –
Търговище, с който на „Магна Ойл“ ООД гр. Шумен, представлявано от управителя Г. С. А.,
с ЕИК: *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.
638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Магна Ойл“ ООД гр. Шумен, представлявано от управителя Г. С. А., с
ЕИК: *********, да заплати на ОД на МВР - Търговище сумата от 80 лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5