РЕШЕНИЕ
гр. М.
14.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и девета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря П. В., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 65 по описа за 2009 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искът е осъдителен и с правно основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.87 .
Ищцата П. М. И. xxx твърди в исковата си молба, че ответникът е баща на детето им М. И. Н. –р.2.10.2003г. Нямат сключен граждански брак, но ответникът е припознал детето с нотариално заверена декларация. Ищцата твърди, че от раждането на детето досега ответникът не е заплатил нито лев за издръжката и цялата тежест по отглеждането и по осигуряването издръжката на детето е паднала върху нея, ищцата.
Ищцата поддържа, че като родител и ответникът трябва да участва в издръжката на детето им и тъй като не желаел доброволно да заплаща такава, ищцата моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното им дете М. И. Н. –р.2.10.2003г. по 80 лева месечна издръжка, считано от 11.02.2008г. (т. е. претендира издръжка за минало време – за една година назад от завеждането на настоящето дело) до настъпването на обстоятелства от значение за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, като й присъди направените разноски по делото.
Ответникът И. П. Н. xxx (в момента на работа в гр. Ямбол) признава иска по основание. По същество не оспорва, че следва да заплаща издръжка за детето М., но в същото време ответникът категорично е оспорил размера на претендираната издръжка (по 80 лева месечно), както и претенция за присъждане издръжка за минало време. В писмения си отговор по чл.131 ГПК ответникът привежда доводи, че исканата от ищцата сума е непосилна за него, още повече като се има предвид, че ищцата е образувала срещу него изпълнително дело по което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение с цел удовлетворяване на нейно вземане, без връзка с настоящата й претенция. Чрез своя пълномощник адв. С. С. в откритото съдебно заседание по делото е заявил, че е в състояние да плаща по 40 лева месечна издръжка за детето М., а в над тази сума би било непосилно за него, поради което и моли съда да уважи иска до посочения размер и го отхвърли в останалата му част.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК) и съобразявайки разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Не се спори между страните, че те са живеели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съвместното живеене им се е родила дъщеря: М. И. Н. –родена на 2.10.2003г. в гр. М., ЕГН xxxxxxxxxx (Акт за раждане № 576/6.10.2003г. ), която ответникът припознал за свое дете по надлежния ред – с декларация с нотариална заверка на подписа, видно от представеното удостоверение за раждане на детето (л.2). Също така не се спори и относно последвалата трайна фактическа раздяла между страните и относно фактът, че след раздялата и понастоящем детето живее при майка си, която основно се грижи за него.
По същество няма спор и относно необходимостта всеки един от родителите да допринася за осигуряване издръжката на детето, което към момента на завеждането на исковата молба е навършило 5 години.
Спорен между страните е въпросът за размера на месечната издръжка, която следва да заплаща ответникът.
Според чл.82, ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл.84 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, както и според възможностите на лицето, което я дължи. При промяна в обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.86 СК може да бъде изменена или прекратена.
Двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – Пл. ВС).
При определянето размера на дължимата издръжка поначало се вземат предвид възможностите на дължащия издръжката и в същото време следва да се съобразяват и нуждите на децата – с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, така както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане по-големи по размер издръжки. Не следва да се присъждат обаче прекомерно високи размери на издръжки, които биха стимулирали издържаното лице към обществено неполезен начин на живот, към лукс или използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й. Това не би било налице, ако с издръжката се осигуряват такива условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно (т.1 от П 5 – 81 – Пл. ВС).
Размерът на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно нормата на чл.85, ал.1 СК в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в границите, установени от Министерския съвет. Тези граници в абсолютно изражение са фиксирани в чл.1 от ПМС № 38/1985г. (посл. изм. ДВ, бр.117 от 2002г. ) от 30 до 80 лева месечно.
По делото е установено, че за периода от м. март 2008г. до м. февруари 2009г. работейки по трудов договор ищцата е получила трудово възнаграждение в размер на общо 1736.83 лева или по 144.74 лева средномесечно за посочения период, като за месеците октомври, ноември и декември 2008 година и януари и февруари 2009 година тя всъщност е получила от своя работодател обезщетение за временна нетрудоспособност (болнични), видно от приложената на л.24 служебна бележка изх. № 3/ 29.07.2009г. Що се касае до получения от ответника доход, от представеното по делото удостоверение изх. № 1686/12.05.2009г. се установява, че за периода от м. май 2008г. до м. април 2009г. ответникът е получил нетно трудово възнаграждение (след приспадането на законните удръжки) в размер на общо 2963.43 лева за целия период, или по 246.95 лева средномесечно.
От гледище на трайната съдебна практика на ВС/ВКС ответникът по принцип не би могъл успешно да се позовава на безработица като пречка за заплащането на дължима от него издръжка, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя една част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. т.11 и 12 от П 5 –70 – Пл. ВС). Така, че дори липсата на регулярен месечен доход поначало не освобождава ответника от задължението му по чл.82, ал.1 СК да дава издръжка на ненавършило пълнолетие свое дете.
С оглед на все още ниската възраст на детето и като взе предвид моментните възможности на родителите да дават издръжка, съобразявайки и повелителните разпоредби на закона съдът намира, че за задоволяване нуждите му от издръжка ще са необходими минимум по 100 лева месечно, от които ответникът би могъл да осигурява по 60 лева на месец, а останалата част да се поеме от ищцата, която и занапред ще полага непосредствените грижи по отглеждане на детето. По разбиране на съда, един такъв размер на издръжката не би трябвало да затруднява и двамата родители, и по никакъв начин не би могъл да застраши осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Както се посочи по-горе, възрастта на детето е сравнително ниска (на 2.10.2009г. ще навърши 6 години) и тепърва му предстои да започне да посещава училище, което означава, че към настоящия момент нуждите на детето от издръжка все още изискват по-малко средства в сравнение например с издръжката на дете в по-напреднала ученическа възраст. В тази връзка съдът намира, че по делото не се събраха достатъчно доказателства от които да може да се заключи, че ответникът би могъл да дава издръжка на детето си в претендирания размер от 80 лева на месец (т. е. в рамките на законоустановения максимум), без това да съставлява за него особено затруднение и осигуряването на неговата собствена издръжка да не бъде поставено под въпрос...
Основателна (с оглед на чл.87 СК) е обаче претенцията за присъждане на издръжка за минало време, каквато на посоченото основание може да се иска най-много за една година назад. Ето защо и като се вземе предвид, че в случая издръжката за минало време се претендира за максималния период от една година до завеждането на настоящия иск, видно е, че това законово ограничение е спазено в конкретния случай.
При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения искът, като частично основателен, се уважава до размера от 60 (шестдесет) лева месечна издръжка, която ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете М. И. Н. –р.2.10.2003г., считано от 12.02.2008г. (ИМ е подадена на 12.02.2009г. ) до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В останалата му част – за разликата до претендирания размер от 80 лева месечна издръжка съдът намира иска за прекомерно завишен и явно несъобразен с фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС–М. държавна такса в размер на 86.40 лева, изчислена по правилото на чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр.22 от 28.02.2008г. ), а така също и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата и следва да бъде осъден да й
Продължение на решението по гр. д. № 65/2009г. на Районен съд – М., ІІІ гр. състав – стр.3
заплати сумата от 75 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Тъй като се оказва, че съдът е пропуснал да фиксира дата за обявяване решението (чл.315, ал.2 ГПК), то при това положение и по аргумент от чл.62, ал.3 ГПК би следвало да се приеме, че срокът за обжалване на настоящето съдебно решение почва да тече от датата на връчване на препис от същото на всяка от страните.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx, както и чрез адвокат С. С. от АК–М. ) ДА ЗАПЛАЩА на П. М. И. xxx, ж.к. xxxx, , ЕГН xxxxxxxxxx, като майка и законна представителка на ненавършилото пълнолетие дете М. И. Н. – родена на 2.10.2003г., ЕГН xxxxxxxxxx по 60 (шестдесет) лева месечна издръжка, считано от 12.02.2008г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й, както и сумата 75 (седемдесет и пет) лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата до претендирания размер от 80 лева месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. Н. с посочения по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – М. дължимата държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 86.40 лева (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), както и 5.00 (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД – М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: