О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                         гр.София,27.06.2017год.

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесети юни  2017год.,в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентин Бойкинов

                                                               

като разгледа докладваното от съдията търг.дело№ 595 по описа за 2012год,за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на Чл.692 от Търговския закон.

            Образувано е по възражение на „К.и.г.“ООД срещу невключване в списъка на приетите вземания по Чл.686,ал.1,т.1 от Търговския закон на сумата от 44 886,62 лева, произтичащи от Договори за консултантски услуги № 340/20.08.2008год.; 341/11.09.2008год.; 345/11.09.2008год.; 347/11.09.2008год.; 376/05.02.2009год. и 377/05.02.2009год. Моли да се постанови определение,с което да се одобри списъкът,като бъде включено и вземането на възразилия кредитор.

            Синдикът на  „Б.К.“ЕООД/в н./ в постъпилото становище на основание Чл.690,ал.2 от Търговския закон изразява мнението,че възражението на „К.и.г.“ООД е неоснователно поради съображения, подробно изложени в становището.

В съдебно заседание процесуалният представител на длъжника „Б.К.“ЕООД/в н./- адв. М. прави изявление, че „К.и.г.“ООД е извършвала възложените й действия по строителен надзор на комплекса „Д.Д.К.“, внасяла е съответните доклади в община Ц. и на база изготвената от нея документация „са били издавани цялата поредица от разрешения, допускания на отделните етапи на строителството“. Независимо от това, че е работата не е била приета по предвидения в договорите начин, възложителят чрез неговия процесуален представител адв. М. признава факта на изпълнение на възложената работа по всеки от консултантските договори, както и е че тя е била приета чрез конклудентни действия на възложителя, поради което и на изпълнителя му се дължи предвиденото в договорите възнаграждение.

  Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема  следното от фактическа и правна страна :

            Съгласно разпоредбата на Чл.690,ал1 от Търговския закон длъжникът или кредитор може да направят писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците им по реда на Чл.689 от Търговския закон,който срок е преклузивен.В настоящия случай видно от представеното по делото извлечение от партидата на длъжника в търговския регистър атакуваният списък на неприетите вземания е бил публикуван в търговския регистър на 17.05.2017год., а възражението на възразилия кредитор е подадено в регистратурата на съда на 23.05.2017год.,следователно то е предявено в срока по Чл.690,ал.1 от Търговския закон.

            Разгледано по същество възражението на „К.и.г.“ООД е основателно като съображенията на съда за това са следните :

            Не се спори, а и се установява, че кредиторът      „К.и.г.“ООД е предявил парични вземания срещу длъжника „Б.К.“ЕООД в общ размер на 234 041,52 лева, представляваща неизплатени възнаграждения за извършени консултантски услуги.

            Не се спори, а и се установява, че от общо предявените вземания са приети парични вземания в общ размер на 189 154,90 лева, представляващи неизплатено възнаграждение за извършена услуга по Договор за консултантски услуги – изпълнение на строителен надзор № СН 1- В-146/09.11.2007год., актове обр.14 и проформа фактура № 117/10.02.2015год.

Не са приети вземания в общ размер на 44 886,62 лева от които 27 180 лева- главница и 17 706,62 лева- мораторна лихва за периода от 28.02.2014год. до 28.02.2017год.

            За да откаже приемането на тези вземания синдикът е счел, че претенцията на кредитора произтича от сключени с длъжника като възложител, договори за предоставяне на консултантски услуги. Приел е, че са налице възникнали облигационни правоотношения по договори, по силата на които едната страна се задължава спрямо другата да осъществи определена услуга, а другата да й плати възнаграждение. В депозираното пред съда писмено становище по възражението е посочил, че приемането на извършената съгласно договора работа от поръчващия /възложителя/ съдържа два момента – фактическото получаване на изработеното и признание, че то съответства на поръчаното. От друга страна, заплащането на възнаграждението е основно задължение на възложителя при наличието на фактическо предаване на възложеното, при съобразяване на договорените между страните параметри.

            Тези изводи на синдика са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от съда. Видно от представените с предявяването писмени доказателства между длъжника и оспорения кредитор са се установили облигационни отношения по силата на които последният като изпълнител се е задължил да извърши дейност по предоставяне на консултански услуги във връзка със строежа на к.к „Д.Д.К.“, а възложителят- несъстоятелен длъжник, да ги заплати по уговорения от страните начин- 50% авансово при подписване на договора и 50% при предаване на доклада/съгл. Приложение №2 във вр. с чл. 5, ал.1 от договора/.

            Предмет на всички тези договори е един и същ- изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционня проект със съществените изисквания към строежите.

За така сключените договори, както правилно е приел и синдикът, следва да намерят съответно приложение разпоредбите на договора за изработка- възнаграждението е платимо след приемане на изпълнената съгласно договора работа/арг. от чл.264, ал.1 и чл.266, ал.1 от ЗЗД/.

По делото за всеки от сключените договори са представени изготвени от изпълнителя Комплексни доклади, които представляват предмета на престацията на изпълнителя, но към всеки от тях липсва изрично писмено изявление на възложителя, обективирано в съдържанието на самия документ, че счита работата за приета съгласно предвиденото в договора.

            Такива доказателства- за приемането на възложената работа като фактическо и правно действие на възложителя не са представени и в настоящото производство, но същевременно съдът намира, че следва да отчете и направеното в хода на производството по чл. 692 от ТЗ изявление на представляващия несъстоятелния длъжник, че работата е приета чрез определени конклудентни действия, които съдържат оценка както че изработеното е било фактически получено от него, така и признание, че то съответства на поръчаното.

Валидността, респ. доказването на приемането на изпълнените съгласно договора работи не може да бъде ограничено единствено до съставянето на изричен писмен акт като единствено възможна форма за валидност, респ. доказване на факта на приемане. Това е така защото писмена форма на валидност или  доказване на изявлението по приемане може да бъде установена само по силата на самия закон, респ. да е изрично предвидена от страните в самия договор/ чл. 293, ал.2 от ТЗ. В конкретния случай в разпоредбата на Чл. 264, ал.1 от ЗЗД не е изрично предвидено, че приемането на работата по смисъла на цитираната разпоредба може да става само и единствено чрез двустранно съставени от страните документи, нито пък в самия договор да е бил предвиден изрично такъв начин за приемане на работата.

В този ред на мисли няма пречка дори и изрично в договора да е предвидена определена форма за приемане на работата, както е в настоящия случай, приемането й да се доказва и конклудентни действия, което следва да става посредством използването на всякакви допустими от закона доказателствени средства, вкл. и чрез събирането на гласни доказателства и признание на длъжника.

В настоящия случай съдът намира, че няма никаква пречка да отчете признанието на длъжника на определен настъпил факт- изпълнението на възложената работа и приемането й от възложителя като съответстваща на възложеното, като с огледа предмета на доказване по настоящото производство не може да се преценява дали евентуално не е налице симулативност на изявлението на възложителя и дали то действително съответства на обективната действителност.

Доколкото приемането на предявеното вземане ще има действие по отношение на всички кредитори на несъстоятелността всеки от тях ще има правен интерес да предяви иска по чл. 694, ал.3, т.2 от ТЗ, с който да оспори вземането на „К.и.г.“ООД, което е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от Търговския закон.

Ето защо, възражението на кредитора „К.и.г.“ООД е основателно в тази му част, поради което следва да се измени списъка като в списъка на приетите вземания бъде включено вземането му за сумата 27 180 лева- главница, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени и приети работи по Договори за консултантски услуги № 340/20.08.2008год.; 341/11.09.2008год.; 345/11.09.2008год.; 347/11.09.2008год.; 376/05.02.2009год. и 377/05.02.2009год.

По отношение на сумата 17 706,62 лева- мораторна лихва за периода от 28.02.2014год. до 28.02.2017год. възражението е неоснователно тъй като съгл. чл.2 от Приложение №2 към договорите за консултантски услуги възнаграждението е платимо при предаването на доклада, следователно при условията на чл. 84, ал.1 от ЗЗД длъжникът ще изпадне в забава след тази дата. Тъй като обаче не се ангажираха доказателства кога точно е станало това предаване, то следва да се счита, че длъжникът не е в забава за посоченият период.

 

 

Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

                                         О П Р Е Д Е Л И  :

         

 

 

 

 

 

 

 

 

ВНАСЯ ПРОМЯНА в списъка на приетите от синдика на „Б.К.“ЕООД/в н./, ЕИК ********  вземания по възражението на кредитора „К.и.г.“ООД, ЕИК ***********  като ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания, предявени от този кредитор и сумата 27 180 лева- главница, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени и приети работи по Договори за консултантски услуги № 340/20.08.2008год.; 341/11.09.2008год.; 345/11.09.2008год.; 347/11.09.2008год.; 376/05.02.2009год. и 377/05.02.2009год.

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания по чл.688, ал.1 от ТЗ в останалата му част, без внася други изменения в него.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: