№ 57
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20221000501626 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. П. срещу
решение № 265720/ 13.09.2021г. на СГС, ГО, 16, постановено по гр.д. №
9470/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1
от КЗ за сумата от 34 000 лв. до 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно е прието, че справедливият размер за обезщетяване на
неимуществените му вреди е 75 000лв. От събраните доказателства са се
установили получените от него увреждания, както и че въпреки дългия
възстановителен период и към настоящият момент има здравословни
проблеми и не е възстановен напълно. При определяне на размера на
обезщетението не е взета предвид хронологията на възстановителния период,
1
настъпилите усложнения и проведеното лечение. Между втория и петия ден
е имало опасност за живота му. Множеството увреждания, извършените
интервенции и лечение са довели до много болки, страдания, неудобства и
притеснения за него. Счита, че не е налице принос от негова страна и не е
знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Недопустимо е да се правят правни изводи въз основа на предположения за
наличието или не на конкретен принос на пострадалия. Няма ангажирани
доказателства, че ищецът и водача са били заедно в новогодишната нощ, за
да е знаел за употребата на алкохол от страна на последния. Съдът
неправилно и избирателно е кредитирал част от изводите на вещото лице,
изготвило токсикологичната експертиза, а не я е взел в цялост и в конкретни
детайли. Според заключението водачът е бил в лека степен на алкохолно
опиянение във фаза 2/еуфория/ и прояви на такава и приказливост могат да
се забележат от лице, което добре познава водача. Вещото лице е посочило,
че по делото няма данни за нарушения в моторната координация и рефлекси,
на дизартрия и брадлилалия, на гадене и повръщане.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС в
обжалваната от него част е неправилно. Счита, че определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен. То е в
разрез с принципа на справедливостта. Съдът не е приложил задължителните
критерии за определяне на справедливо обезщетение. Правилно е прието, че
са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е съобразена съдебната
практика.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 34 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните
взаимно оспорват жалбите си.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирало писмен отговор във връзка с
жалбата на ищеца. В него се твърди, че П. П. не е доказал по основание и
размер предявения от него иск.
2
Третото лице помагач К. Я. не взема становище по жалбите.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
твърди, че на 01.01.2018г. е бил участник в ПТП като пътник в лек
автомобил „Волво“, модел „ В-70“ с рег. № ********. Пътували са в посока
от гр. Велико Търново към гр. София и на кръстовището с пътя за с. Ледник
водачът му К. Я. е предприел ляв завой към селото, автомобилът е напуснал
платното за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, ударил се
е в еластичната ограда- мантинела. След това се е преобърнал. Водачът е
нарушил правилата за движение по пътищата и му е причинил средна телесна
повреда. Образувано е ДП № ЗМ2/18г. на РУ на МВР- гр. Велико Търново.
Водачът К. Я. е управлявал МПС с наличието на алкохол в кръвта. Ищецът е
транспортиран и приет по спешност в МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ , гр. Велико
Търново с оплаквания от болки в дясната гръдна половина. Поставена му е
диагноза „други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области
в тялото“. Ищецът твърди, че от инцидента е получил следните увреждания:
фрактура на дясната ключица и фрактури на 3-11 ребра в дясно. На
02.01.2018г. е установено, че той е с влошено общо състояние е приет в
отделение по гръдна хирургия. Там му е поставена и друга диагноза „ Друг
пневоторакс“. Извършена му е животоспасяваща операция на белия дроб, от
който са евакуирани 1200мл. кръв. Изписан е на 10.01.2018г. От момента на
произшествието П. П. изпитва неописуеми болки и страдания. Имал е
продължителен постоперативен възстановителен период, свързан с прием на
медикаменти. Продължително време не е могъл да използва пълноценно
дясната си ръка, което е нарушило закономерно естествения ритъм на живот и
значително е затруднило ежедневните му дейности. Той не е могъл да
извършва сам елементарни човешки дейности без помощта на близките си.
Лекувал се е за период от няколко седмици. Преживял е силен стрес и шок
от неочакваното и внезапно събитие, за който инцидент няма вина. От
инцидента и към момента П. П. се страхува да шофира и да пътува с
автомобил. Лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, валидна към момента на ПТП. Счита, че изтърпените болки и
3
страдания трябва да бъдат възмездени. Затова моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., в едно със законната лихва от 01.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП като счита, че описания в исковата
молба не отговаря на действителния. Оспорва вината на водача, застрахован в
дружеството. Няма влязъл в сила акт на наказателен съд, от който да се
установява вината на деликвента. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен
обезопасителен колан и се е качил в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране
на дружеството като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа, че иска е завишен по размер. По отношение на
акцесориня иск за лихвата следва да се приложи чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Третото лице помагач К. Я. не е депозирал отговор на исковата молба.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.01.2018г., протокол за оглед на ПТП от същата дата и
фотоалбум е, че на 01.01.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „Волво“, модел „ В-70“ с рег. №
******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към момента на ПТП.
Безспорно е, че на 01.01.2018г. на П. П. е оказана медицинска помощ в
МОБАЛ „ д-р Ст. Черкезов“ АД- Велико Търново и „Комплексен
онкологичен център Велко Търново“ ЕООД, Отделение по гръдна хирургия.
Представени са и са приети медицински документи, включително две
епикризи за лечение от 01.01.2018г. до 03.01.2018г. и от 03.01.2018г. до
10.01.2018г. Приети са история за заболяване от двете лечебни заведения.
Не се спори, че с влязло в сила споразумение водачът К. Я. е признат
за виновен за станалото на 01.01.2018г. пътно произшествие, което е
причинил в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,00 на
хиляда.
4
Безспорно е, че ищецът е отправил до ответника извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена
от дружеството на 24.04.2018г. С писмо от 31.07.2018г. застрахователят е
отказал да изплати такова.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед –травматолог и
специалист по автотехнически експертизи. Според медицинската част
ищецът е получил следните травми: съчетана травма с контузия на главата,
оток на левия клепач и хематоза на конюктивита на лявото око; контузия на
гръдния кош със счупване на от 3-10то ребро в дясно на границата на
задна/средна акселарна линия, десностранен хемоторакс/1200мл/ и
десностранен пневмоторакс. Лек пневмомедиастинум; контузия на част от
десния бял дроб; фрактура на дясна ключица; счупване на дясната лопатка.
Проведено е спешно лечение с наблюдение и реанимация с водносолеви
разтвори, кислород на назален катетър 2л/мин. Проведено е лечение на
артериална хипертония като е добавен ½ таблетка Хлофазолин. Поставена е
текстилна ортеза за имобилизация. На лявото око е проведено лечение с
унидекса капки. По време на лечението е установено прогресивно влошаване
на дишането и общото състояние, което е наложило приемане в отделение по
гръдна хирургия. Извършено е оперативно лечение чрез инцизия в седмо
междуребрие в дясно, проникване с троакар и отстраняване на 1200мл.
лизирала кръв, лаваж на гръдната кухина до бистър разтвор без данни за
активно кървене, тръбен дрен и кожен шев. На 08.01.2018г. е свален дренажа.
Изписан е в подобрено общо състояние без риск за живота му за амбулаторно
лечение. Лечебният и възстановителният период са продължили 100-120 дни
при липса на усложнения. През болничния период е бил на постелен режим с
интензивен болков синдром и тогава е имал нужда от чужда помощ. След
изписването е можел да се самообслужва. Непосредствено след травмата
болките са били много силни и се дължат на счупените ребра. Постоянното
им движение при дишане и издишане и реакцията на дихателните мускули,
които са засегнати в зоната на фрактурите. Постепенно изливът на кръв в
дясната плеврална половина е ставал по- голям, въздушната колекция се е
увеличавала и е проникнала в медиастинума. Това е довело до ограничаване
на дихателната повърхност на десния бял дроб до почти пълното му
изключване и е влошило общото състояние на пострадалия. При такова
5
счупване на ребра болковият синдром е силен и продължителен, щаденето
на гръдната половина продължава 60-75 дни от травмата. Страданията са
причинили болки, трудно обръщане и придвижване, затруднения при тоалет.
Ищецът не е можел да ползва дясната си ръка в ежедневието си за период от
45 дни имобилизация и още толкова рехабилитация. При рентгеново
изследване от 05.02.2018г. може да е направи заключение, че в областта на
фрактурите са се образували плеврални сраствания, които за в бъдеще период
могат да доведат до болки при промяна на времето и при интензивни
физически натоварвания. Функционалното състояние на белия дроб не
може да бъде обективирано поради липса на специализирани изследвания на
дихателните обеми. Вещото лице е посочило медико-биологичния характер
на травмата, която е довела до срив в дишането и тя е причинила временно
разстройство на здравето опасно за живота преди оперативната интервенция.
Непосредствено след травмата не е имало опасност за живота на ищеца.
Състоянието му е било най- тежко между 2-5 ден от инцидента. В
автотехническа част експертизата е посочила механизма на ПТП, както и че
ищецът е пътувал на задна дясна седалка с поставен предпазен колан.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на удара е
била съответно- 74,55 км/ч и 29, 13 км/ч. Травмите на ищеца в дясната
предна част на гръдния кош са типични от възпиращото действие на
предпазния колан. Причината за възникване на инцидента са действията на
водача.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили писменото заключение.
Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно,
обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експертите.
По делото е допусната и приета токсилогична експертиза, според която
водачът К. Я. е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта е била 1.00
промил. Това съответства на втора фаза/еуфория/- лека степен на алкохолно
опиянение. Наличието на еуфория и приказливост могат да се забележат от
лице, което добре познава водача. Нарушени са координацията и рефлексите,
на дизартория и брадилалия, на гадене и повръщане, могат да бъдат
забелязани от околните. Дизартията е нарушен говор, завалян,
нечленоразделен. Бардипсхия е трудно разбиране на зададен въпрос и трябва
удължено време опияненият да разбере какво е попитан. По делото няма
6
данни за фактическото състояние на лицето. Пострадалото лице може
единствено да забележи някои от тези белези, характери за лека степен на
алкохолно опиянение, само ако има комуникация с него.
Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ц. заявява, че познава П. П. от 20 г. Разбрал е от общи
приятели, че е претърпял инцидент през 2018г. Видял го е след инцидента в
болницата на втория или третия ден. Бил е в тежко състояние, на легло. Не е
бил адекватен. Не е можел да се движи и не са разговаряли. Около една
седмица или 10 дни ищецът е бил в болница. Свидетелят му е помагал. След
изписването около 4-5 месеца П. П. е живял при свой приятел и са били
наели човек, за да му помага. Не е можел да отиде до тоалетната, да се
изкъпе, стоял е и е пъшкал. Свидетелят през последната година е почти всеки
ден с него. Има голяма разлика в ищеца преди и след катастрофата. Не може
да се движи като хората, нито да работи. Днес ищецът е шофирал и е возил
свидетеля на 500м. и три пъти е спирал да си почива. Имал е постоянно
болки, спира, за да слезе от колата. Казва, че го боли, където е бил ударът.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размерна 75 000лв.
като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от
1/3 и е присъдил обезщетение от 50 000лв. Решението е влязло в сила в
частта, в която предявеният иск е уважен за 34 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
7
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС,
опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се
спори, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника.
Тримесечният срок е изтекъл след подаване на исковата молба, като
застрахователят е отказал да изплати обезщетение. С оглед на това следва да
се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим.
Активно легитимиран да го предяви е пострадалият при пътен
инцидент, които черпи своето субективно материално право от разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, а именно непозволено увреждане, настъпило поради виновно
и противоправно поведение на застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ водач. Ищецът е пострадало лице от пътно
произшествие като гражданската отговорност на виновният водач е
застрахована при ответното дружество. Последното определя неговата
активна материална и процесуална легитимация в процеса.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
8
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лекия
автомобил „Волво“, „модел „ В-70“ с рег. № ******** е била застрахована
при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към
момента на настъпване на произшествието. По делото пред въззивния съд
не се спори относно механизма му. Влязлото в сила споразумение на
основание чл.300 от ГПК е задължително за съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието. То има правните последици на влязла в сила присъда.
С него се обосновава настъпването на елементите от фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД. Това също определя пасивната легитимация на
застрахователят по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно основателността на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по отношение на
пътуване в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната комплексна експертиза в медицинската част е
9
изготвена от лекар специалист - ортопед-травматолог, е установила
травмите, получени от ищеца: съчетана травма с контузия на главата, оток на
левия клепач и хематоза на конюктивита на лявото око; контузия на гръдния
кош със счупване на от 3-10то ребро в дясно на границата на задна/средна
акселарна линия, десностранен хемоторакс/1200мл/ и десностранен
пневмоторакс. Лек пневмомедиастинум; контузия на част от десния бял дроб;
фрактура на дясна ключица; счупване на дясната лопатка. По своя медико-
биологичен характер гръдната травма/счупване на ребра и контузия на белия
дроб/ е причинила на ищеца временно разстройство на здравето опасно за
живота непосредствено преди оперативното лечение, но не и непосредствено
след инцидента. Счупване на дясната лопатка и ключица на десния горен
крайник е причинило трайно затруднение на същия за срок от 45 дни при
имобилизацията и още толкова дни при рехабилитацията. Фрактурата на 8
ребра е причинила на ищеца трайно затруднение движение на гръдния кош,
силен болков синдром за период от 60-75 дни. През този период е било
необходимо да има щадене на гръдната половина. Всички контузии са
средна телесна повреда, които са довели до временно разстройство на
здравето. Той е настанен по спешност в болнично заведение като поради
влошаване на дишането и общото състояние е настанен в отделение по
гръдна хирургия. Поради постепенно увеличаване на излива на кръв в дясната
преврална кухина, който е ставал все по- голям въздушната колекция се е
увеличила и е проникнала в подкожните тъкани и в медиастинума. Всичко
това е довело до ограничаване на дихателната повърхност на белия дроб и до
почти пълно изключване на десния бял дроб. Това е наложило оперативно
лечение за отстраняване на 1200 мл. кръв и поставянето на дренаж.
Получените увреждания са създали на ищеца дискомфорт за продължително
време, през което той се е нуждаел от чужда помощ. Общо
възстановителният и лечебен период е бил 4 месеца. За неговата
продължителност може да се съди и от показанията на свидетеля Ц.. През
него той е търпял болки и страдания като най – силни са били те
непосредствено след травмата поради счупените ребра. Болковият синдром
при тях е силен и продължителен като щаденето на гръдната половина е за
период от 60-75дни. Ищецът е изпитвал болки при вдишване и издишване.
След изписването е имал нужда от чужда помощ, като към настоящият
момент се уморява лесно. Вещото лице- медик е посочило, че лечебният и
10
възстановителен период са преминали без усложнения. Травмата на лявото
око и фрактурите на ключицата и на лопатката на десния горен крайник не са
били животозастрашаващи и по отношение на тях е предприето
консервативно лечение. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази, горните травми, увреденото общо състояние, в което е
изпаднал ищецът в резултат от инцидента, годините му към настъпването му-
55. Съдът съобрази обективно настъпилите травматични увреждания на
ищеца, затрудненията, които той е имал в обичайния си начин на живот,
продължителния възстановителен и лечебен период около 4 месеца , липсата
на трайни последици от травмите, консервативното лечение на дясната
ключица, лопатка и ляво око. Съдът съобрази, че при пострадалия има
образувани плеврални сраствания на мястото на счупените ребра, които за в
бъдеще могат да предизвикат болки при промяна на времето. След инцидента
ищецът не е губил съзнание, няма други увреждания, освен установените.
При липса на данни за дихателния обем на десния бял дроб следва да се
приеме, че той функционира нормално и без ограничение. При определяне на
обезщетението съдът съобрази, че ищецът е преживял стрес, обичайно
проявления за такъв вид инциденти. Съдът намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира болките и
страданията му е 75 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят е направил
11
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като е пътувал в
МПС с водач, употребил алкохол. ЗДвП забранява управление на МПС след
употреба на алкохол над фиксирана в него концентрация. Нормата е
императивна и е установена в обществен интерес и за защита на
безопасността на участниците в движението. Когато пострадалият е
предприел пътуване с такъв водач и това е проява на самостоятелен и
свободно формиран избор за пострадалия, по отношение на когото е налице
знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа, то той има обективен принос в увреждането си при
настъпило ПТП. Поведението на пострадалия, изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране
представлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. На доказване подлежи не само обективният
факт за знание на увредения, респективно възможността при проявена
дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол./
т.7 от ТР № 1/2014823.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ В случая от
доказателствата по делото се установява, че К. Я. е управлявал лекият
автомобил, в който е пътувал ищецът, в пияно състояние при 1 промила
алкохол в кръвта. Това е констатирано от наказателния съд с влязлото в
сила споразумение и за това състояние е признат за виновен. / Р №
137/20.11.2020г. по т.д. № 1775/19г., ВКС, II т.о./ Допусната токсикологична
експертиза е посочила, че това е лека степен на алкохолно опиянение,
характеризиращо се с еуфория и приказливост, нарушение на моторната
координация, на говора. Последният е завалян, нечленоразделен.
Установяването в наказателното производство на управление на МПС след
употребата на алкохол и точната му концентрация в кръвта е част от
престъплението/деянието, за което е признат за виновен водачът му. То е
идентично с предмета на разглежданото в гражданския процес по пътя на
правозащитното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено от ответника.
Не може да се приеме, че ищецът не е видял алкохолното опиянение на К.
Я., което е очевидно с оглед на признаците му, описани от токсикологичната
експертиза.
Затова възражението на застрахователя за това, че ищецът е пътувал в
автомобил, управляван от вода, употребил алкохол, с правно основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем 1/3 или дължимото обезщетение за
12
неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняването, е 50 000 лв. При
определяне на обема на съпричиняване съдът съобрази, че по –голям принос
има водачът на лекия автомобил, доколкото същият е шофирал в пияно
състояние, но и при нарушаване на чл.20, ал.2 от ЗДвП като е могъл да
предотврати ПТП, ако е предприел предварително своевременно
необходимите действия.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2018г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 50 000 лв. представлява 98 минимални работни заплати за
страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 46 средно месечни заплати при
1075 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец януари 2018г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на живот в
страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта, в
която е отхвърлен искът над сумата от 50 000 лв. до 100 000 лв., както и в
частта, в която искът е уважен над 34 000лв. до 50 000лв. В останалата част
решението на СГС е влязло в сила
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати на ищеца разноски по делото
на СГС в размер на 640лв.
На ответника – жалбоподател се дължат разноски за въззивната
инстанция в размер на 2100, 76лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265720/ 13.09.2021г. на СГС, ГО, 16,
13
постановено по гр.д. № 9470/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на П.
Д. П. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
както и в частта, в която е уважен искът по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от
34 000 лв. до 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв. Д. Х. да заплати на П. Д. П., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № * и със съдебен адрес: гр. Велико Търново,
ул. „ Полтава“ № 1А чрез адв. Р. Р. сумата от 640лв. / шестстотин и
четиридесет лева/ разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „ Полтава“ № 1А чрез адв. Р. Р. да
заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв. Д. Х. сумата от 2100, 76 лв./ две хиляди
и сто лева и седемдесет и шест стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 34 000лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14