РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20242000500035 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление – гр.С. против Решение № 234/19.10.2023г.
постановено по гр.д. № 18/2023г. по описа на ОС – Сливен. Обжалваното
решение, с което в полза на ищцата А. Г. е присъдено обезщетение в размер
на 25 000 лв. се оспорва като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Моли се за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявената
претенция. При условия на евентуалност – да се намали присъденото
обезщетение. На първо място се оспорват изводите на съда за наличие на вина
у водача на застрахованото при въззивника МПС – БМВ с рег. №*. Сочи се,
че водачът е управлявал МПС-то със скорост в рамките на ограничението и на
безопасна дистанция зад автомобила, в който е пътувала ищцата Г.. Според
въззивника изводите на КСМАТЕ са погрешно възприети при преценката за
причните за процесното ПТП. Твърди се, че за водача на л.а. „БМВ“ деянието
е случайно. За водача на л.а. „Мазда“ обаче е налице пряка причинна връзка с
настъпилите при ищцата последици – вреди. Според показанията на Д. А. –
служител на МВР пристигнал на местопроизшествието след ПТП-то водачът
на „Мазда“-та е употребил алкохол в количества над разрешеното поради
което не е успял да спре и е ударил движещото се отпред него „Пежо“.
1
Според заключението произшествието е било непредотвратимо за водача на
„БМВ“-то, който се е движел със скорост под ограничението и на
правилната дистанция. Невъзможно е било да спре или да промени
траекторията си поради което ударът в предходния автомобил е бил
абсолютно непредотвратим. На следващо място – не е отчетено, че преди
удара на „Мазда“-та с „БМВ е имало удар между „Мазда“-та и „Пежо“.
Получените от ищцата травми не се дължат на поведението на водача на
„БМВ“, а са вследствие на удара между „Мазда“-та и „Пежото“. Също така –
не е отчетено в решението, че ищцата не установява наличие на причинно –
следствена връзка между процесното ПТП и нанесените на А. Г. травми.
Установено е, че в качеството на пътник тя е поучила контузия на
гръбначния стълб в неговите гръден, поясен и сакрален сегменти, линеарно
счупване на кръстцовата кост на ниво трети сакрален прешлен, с оток на ляво
нервно коренче на това ниво, болезненост в гръден и поясен сегменти на
гръбначния стълб. Травматичния произход на тези наранявания не е
установен. В КСМАТЕ са направени изводи, че ищцата Г. страда от
дегенеративни заболявания, засягащи гръбначния стълб.
Първоинстанционният съд изобщо не обръща внимание на това. В. лице дава
заключение, че травмите биха били получени при механизма на самото ПТП-
понастоящем телесната повреда е възстановена и присъденото обезщетение се
явява прекомерно. При условия на евентуалност се прави възражение за
значителен принос на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.
Г.. Установява се, че същата не е провеждала рехабилитация или друг вид
лечение. Оздравителния и възстановителен процеси са били неглижирани. В
тази връзка в.л. – д- р С. е категоричен че при по-ранно откриване
/дигностицирани/ възстановителния процес би приключил по-бързо. Само на
това основание би следвало да се отчете съпричиняване в размер на 30%.
Неправилно решаващия състав на ОС е приложил критериите за определяне
на обезщетение по справедливост съобразно ППВС № 4/68г. Не са изследвани
обективни обстоятелства като отражение на травмите на трудовите функции
на пострадалата, не е отчетен жизнения стандарт – размера на получаваното
трудово възнаграждение от нея. В този процес трябва да се отбележат всички
фактори, които влияят на формирането на размера на обезщетението.
Страната твърди, че решаващия състав изобщо не е приложил критериите, не
е отчел релевантните обстоятелства Отчетени са лимити на покритие,
действали на по-късен етап, които са завишени и са довели до прекомерно
високо обезщетение. Присъдения размер на обезщетението на пострадалата Г.
е завишен прекомерно. Не са отчетени действително претърпените
неимуществени вреди, които да се обезщетят. Следва да бъдат отчетени
самите травматични увреждания – характер и степен по тежест, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания. Следва да бъдат
2
изследвани всички релевантни фактори в т.ч. доходите на пострадалото лице
/което първоинстанционния съд не е сторил. Първоинстанционният съд е
определил обезщетението в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Определения размер не е съобразен с реално понесените болки и страдания,
надвишава значително справедливото. Не се установява по делото ищцата Г.
да е претърпяла изключителни болки и страдания. Не на последно място се
обжалва решението в частта на определените лихви. Моли се за отмяна на
обжалваното решение, с което е определен размер от 25 000 лв. ведно със
законната лихва от 12.07.2022г. и да се постанови такова, с което да се
отхвърли претенцията на А. Г., респ. – при условия на евентуалност – да бъде
намален размера на обезщетението значително. Претендират се разноски.
Въззивната жалба се поддържа пред съда чрез упълномощен процесуален
представител – адвокат.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил от страна на ищцата А. Г..
Депозирала е писмено становище по делото чрез процесуалния си
представител – адвокат.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Производството е образувано по исковата молба на А. К. Г. от
гр.Сливен срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр.С. за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв.
Ищцата сочи, че е потърпевша от ПТП на 16.08.2020г. в гр.Бургас на път 1-6
срещу бензиностанция „Ромпетрол. Лек автомобил „Порше“,
неидентифициран е спрял внезапно. Движещият се зад него автомобил „БМВ
Х5“ с ремарке с рег.№* също е спрял на разстояние от предходния автомобил.
Лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ Е 2217 ВК обаче не могъл да спре на
разстояние и се ударил в ремаркето. Зад него автомобил „Мазда 5“ с рег. №
СН 6554 АТ също не могъл да спре и се ударил в Пежото. Най отзад се
движел л.а. БМВ с рег.№ РВ 2502 РХ който от своя страна се блъснал в
Мазда-та. Ищцата пътувала в „Мазда-та“, управлявана от съпруга и С. Г.. От
удара отзад получила натъртвания в областта на кръста и гърба. Била приета
по спешност в УМБАЛ – Бургас. Била прегледана от неврохирург, направен и
бил ЯМР. Установено е счупване на трети сакрален прешлен с оток на
нервните коренчета. В амбулаторен лист от 08.09.2020г. е обективирана
диагноза – смутена гръдна поясна статика и динамика, палпаторна болка в
долен гръден отдел.Отделно на 01.10.2020г. пострадалата била
освидетелствана като е било съставено и съдебно-медицинско удостоверение.
Било е отразено, че е налице контузия на гърба, гръбначния стълб, областта
на гръдния, поясни и сакрални елемент със счупване на трети сакрален
прешлен под формата на спукване. Въпреки лечението болките не
отшумявали и, а движенията оставали затруднени. Подложена е била на
3
лечение в продължение на 7 дни в Специализирана болница за лечение –
Павел Баня. По случая било образувано досъдебно производство № 3388 по
описа на Пето РПУ – Бургас. Според данните на ДП водачът на БМВ с рег. №
РВ 2502 РХ е нарушил виновно правилата за движение като не е успял да
спре и се е блъснал в л.а. Мазда и това е довело до причиняване на
физически травми на А. Г.. Пострадалата е предявила претенцията си пред
застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, но е получила отказ
поради това се предявява иска против застрахователя, с която се иска
осъждането му да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. - обезщетение за
причинени неимуществени вреди, болки, страдания, нарушения на
емоционалното и психично състояние ведно с лихвата от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 12.07.2022г. Претендират
се разноските и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. Поискани са
доказателства, експертизи.
С ОИМ застрахователят изцяло е оспорил исковата претенция както и
фактическите твърдения, вината на водача на БМВ. Твърди се, че водачът на
БМВ-то – Д. К. не е нарушил императивните норми на ЗДвП. Според страната
вина имат всички други водачи реагирали със закъснение и причинили удари
с предходното МПС. Оспорва се нивата на водача на БМВ. Твърди се, че
такава носи водачът на л.а. „Мазда“ в която е пътувала ищцата.Прави се
възражение и за съпричиняване на резултата от пострадалата – че е пътувала
без поставен обезопасителен колан.Уврежданията са получени при рязкото
политане на тялото на ищцата напред, тъй като е пътувала без обезопасителен
колан, след което тялото се е придвижило назад. Това не би се получило при
поставен колан, а в случая тялото не е било фиксирано към седалката с
колана. Според въззиваемата страна ищцата не е полагала необходимата
грижа за лечението си. Тя е страдала от предхождащи дегенеративни
заболявания, които не е лекувала и след ПТП са се получили уврежданията.
Претендираното обезщетение по размер се счита за завишено. Претендират се
разноски като се прилага и списък.
Първоинстанционният съд е обследвал подробно процесното ПТП,
представляващо верижна катастрофа.Водачът на л.а. „Мазда“, в който е
пътувала ищцата в случая според установената фактическа обстановка както
и съдът е направил извод – не е могъл да избегне ударът от „БМВ“-то с рег.
*. Предходния удар с „Пежо“-то според съда не е бил с голяма сила -
обстоятелство, което се установява от нанесените деформации в задната част
на Пежото и предната на Маздата. „БМВ“-то се е движело с 88 км/ч при
разрешена 90 км/ч. Образуваното ДП по описа на Пето РПУ е било
прекратено с постановление от 26.08.2020г., тъй като пострадалите са
понесли увреждания които спадат към леките, не и средни или тежки и в
случая не е осъществен състава на чл.343 ал.1 б.“а“ във вр. с чл.342 от НК.
4
На водачите – С. Г. и Д. К. са съставени АУАН за управление с несъобразена
скорост, дистанция. Механизма на получаване на уврежданията според
вещото лице по приетата по делото експертиза кореспондира с механизма на
ПТП. При така действащата травмираща сила наличието на предпазен колан
не оказва съществено значение. При поставен предпазен колан биха се
получили наранявания в областта на главата и други предно разположени
части на тялото, данни за каквито наранявания в случая няма. При правилно
поставен предпазен колан съгласно експертното заключение
характеристиките и локализацията на уврежданията биха били същите.
Уврежданията в долната половина на гръдния и поясния сегменти на
гръбначния стълб са довели до затруднения в движението на снагата на
ищцата за срок от 20-25 – 30 дни при нормален ход на оздравителния процес.
Счупването на кръстовата кост на нивото на трети сакрален прешлен с
изразен болков синдром е довело до затруднения движенията на снагата за
срок не по-малък от 2-3 месеца при нормален ход на оздравителния процес.
Тези телесни увреждания имат травматична генеза и се дължат на механично
действие на твърди тъпи предмети и на форсирано движение на гръбначния
стълб. Не е бил наложителен леглови режим, налице е ограничаване на
движенията. На 12.07.2022г. към застрахователното дружество била
отправена от страна на ищцата покана за изплащане на обезщетение, но
получила отказ. Първоинстанционният съд е установил основателността на
претенцията към застрахователя на л.а. „БМВ“ съгласно наличието на
застрахователен договор към деня на ПТП. Изследвано е поведението на
водача на л.а. „БМВ“, който е нанесъл удара върху „Маздата“. Заключено е,
че е налице виновно, противоправно и в причинна връзка поведение от страна
на водача на БМВ-то. – същият е управлявал автомобила с несъобразена с
пътните условия дистанция при внезапно възникналата опасност на пътя е
предприел аварийно спиране при което поради малката дистанция се ударил в
автомобила пред него. Ударът при тази скорост с която се е движел е бил
непредотвратим. С деянието водачът на БМВ-то нарушава разпоредбите на
чл.23ал.1 от ЗДвП относно задължителната дистанция, за което е
санкциониран по административен ред. Санкциониран е и водачът на л.а.
Мазда – за нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП – при избиране скорост на
движение водачите са длъжни да се съобразяват с всички фактори на
конкретната фактическа обстановка и то така, че да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. На основание чл.52 от ЗЗД като е
съобразил и изходил от правнорелевантните факти – личността на
пострадалата, интензитета на болките и страданията, оздравителния процес,
социално-икономическите фактори и т.н. съдът е определил обезщетение в
размер на 25 000 лв. Над този размер до претендирания от 26 000 лв.
исковата претенция е отхвърлена. Отчетено е, че маздата е била в покой след
5
удара и в Пежото, когато със значителна сила е бил ударен от БМВ-то на
водача Кременаров. Присъдена е законна лихва за забава, начиная от
12.07.2022г. до окончателното изплащане – т.е. – считано от датата на
уведомяване на застрахователя. Присъдени са и разноски за страните.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“АД , ЕИК * е редовна, подадена е от страна с
право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция –
следователно – същата е допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Към момента на ПТП пострадалата Г. е била на 59 години. Видно от
гореизложената фактическа обстановка същата е претърпяла множество
увреждания по тялото: уврежданията в долната половина на гръдния и
поясния сегменти на гръбначния стълб са довели до затруднения в
движението на снагата на ищцата за срок от 20-25 – 30 дни при нормален ход
на оздравителния процес. Счупването на кръстовата кост на нивото на трети
сакрален прешлен с изразен болков синдром е довело до затруднения
движенията на снагата за срок не по-малък от 2-3 месеца при нормален ход на
оздравителния процес. Тези телесни увреждания имат травматична генеза и
се дължат на механично действие на твърди тъпи предмети и на форсирано
движение на гръбначния стълб. Не е бил наложителен леглови режим, налице
е ограничаване на движенията. Безспорно е, че всички тези увреждания са и
причинили болки, страдания за известен период от време, неудобства в
битово отношение. С изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят с репарира причинените щети на основание сключената
застраховка "Гражданска отговорност“ по отношение на МПС-то, с което е
причинено процесното ПТП. В случая застраховката е с ответното дружество
– Застрахователно акционерно дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“
АД. На първо място ответникът – застраховател е оспорил каквато и да е
вина на водача на застрахованото МПС – водачът К. на л.а. БМВ с рег. № РВ
2502 РХ. Твърди, че за него деянието е случайно. Това твърдение се оборва
от данните по досъдебното производство по описа на Пето РПУ – Бургас.
Водачът на л.а. БМВ се е движел със скорост 88 км/ч при разрешена 90 км/ч.
Но същият видно от ДП-то не е съобразил ситуацията на пътното платно и не
е могъл да спре, а се е ударил в предходния автомобил „Мазда“ с предната си
част. Сериозните увреждания на предната част на л.а. „БМВ“ сочи, че ударът
е бил силен, достатъчен, за да предизвика телесните увреждания у
въззиваемата – ищца Г.. Въпреки, че ДП-то е прекратено с постановление на
прокуратурата, то на водачът Д. К. е съставен АУАН за нарушение на чл.23
ал.1 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е констатирал, че върху три от
6
автомобилите са причинени материални щети като най-големи са те на
последният – БМВ-то на Кременаров. Степента на увреждане е такава, че не е
могъл да се придвижи на собствен ход, а с помощта на „Пътна помощ“:
съобразно протокола за ПТП – счупена броня, фарове, пробит радиатор и др.
В същото време по л.а. „Мазда“ според същия протокол за ПТП са отразени
увреждания в задната част на автомобила – също браня, задния капак и
стопове. Съвсем обяснимо при това положение е, че именно при втория удар
/между „Мазда“-та и „БМВ“-то/ ищцата – въззиваема е почувствала силна
болка в гърба, кръста и седалището. След предглед от неврохирург,
рентгенография в УМБАЛ – Бургас, ищцата – въззиваема е била освободена
за домашно лечение. Впоследствие – след определен период от време по
повод болки в поясната област и левия крак било извършено изследване –
ЯМР при което било установено счупване на трети сакрален прешлен.
Според вещото лице едно такова увреждане е невидимо за обикновено
рентгеново изследване. От тези обективни безспорни данни от фактическата
обстановка както и първоинстанционния съд е направил съответните изводи –
ударът, вследствие на който са получени уврежданията у ищцата е причинен
от водачът Кременаров с л.а. „БМВ“. Следва да се отбележи, че лекия
автомобил „Мазда“ според протокола за ПТП в предната си част, която е
била контактна с удара в предния автомобил „Пежо“ няма отразени
увреждания, докато в задната си част – контактната зона с „БМВ“-то на
Кременаров е увредена по същия начин, както и „БМВ-то като последното е
засегнато в степен да не може да се придвижва на собствен ход.
Следователно с „БМВ“-то е бил причинен силен удар и нараняванията - по
тялото на ищцата са слеедствие именно от този удар. Предходния, при който
„Мазда“-та се е ударила в „Пежо“-то е бил слаб, тъй като според протокола
„Мазда“-та няма увреждания в предната част, която е била контактна при
удара с „Пежо“то.
По другия основен спор – съобразяване на обезщетението с принципа
за справедливост по чл.52 от ЗЗД: присъдено е обезщетение в размер на 25
000 лв. Пострадалата е на 59г. възраст, произшествието е през м. август
2020г., уврежданията в долната половина на гръдния и поясния сегменти на
гръбначния стълб са довели до затруднения в движението на снагата на
ищцата за срок от 20-25 – 30 дни при нормален ход на оздравителния процес.
Счупването на кръстовата кост на нивото на трети сакрален прешлен с
изразен болков синдром е довело до затруднения движенията на снагата за
срок не по-малък от 2-3 месеца при нормален ход на оздравителния
процес.Тези телесни увреждания имат травматична генеза и се дължат на
механично действие на твърди тъпи предмети и на форсирано движение на
гръбначния стълб. При прекратяването на досъдебното производство е
преценено, че са причинени няколко леки телесни увреждания. Взети в
7
съвкупността си уврежданията според съда са в състояние да причинят на
пострадалия сериозни страдания.Според настоящия съдебен състав
първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението е
изхождал от интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност,
взел е предвид и размера на застрахователните лимити и социално-
икономическата обстановка в страната. Присъденото обезщетение по размер в
случая е адекватно на уврежданията и последиците от тях, съобразено и с
останалите обективни фактори, влияещи върху определянето на размера.
Възражението за налични дегенеративни заболявания съдът намира за
неоснователни - макар и установени, те се различават от травматичните
увреждания. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на такива
заболявания никак не омаловажава уврежданията, получени от процесното
ПТП. По повод тези оплаквания намира, че от страна на първоинстанционния
съд не са допуснати някакви пропуски или подценяване на тези стари
заболявания на ищцата – въззиваема, както и евентуално смесване на
травматични увреждания и стари дегенеративни изменения на гръбначния
стълб на ищцата.
Що се отнася до съпричиняването от страна на пострадалата, то
съдът напълно споделя становището на първоинстанционния съд. Такова в
случая няма, въпреки, че пострадалата е пътувала без поставен
обезопасителен колан. Събраните доказателства, в това число и експертизата
в случая са категорични, че поставен колан не би повлиял благоприятно.
Причина за това е вида на уврежданията. Те се дължат на причинения
внезапен удар от „БМВ“-то: механично действие на твърди тъпи предмети и
на форсирано движение на гръбначния стълб – тялото на пострадалата рязко
се е преместило първо напред, после – назад. Под това неестествено бързо и
силно движение на тялото на пострадалата Г. са причинени и множеството
увреждания. Наличието на колан не би ги избегнало. Ето защо тезата за
съпричиняване не се споделя от настоящия съдебен състав и въззивната
жалба и в този и пункт намира за неоснователна.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба настоящата инстанция
намира за неоснователна и недоказана изцяло и като споделя също
изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК
намира, че обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК с оглед изхода на спора по делото
следва да бъдат присъдени разноски в полза на А. Г.. Съобразно списъка
такива не са направени от страната. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по размер съобразно чл.38 ал.2 от ЗА. Съдът следва да
определи такова възнаграждение съобразно фактическата обстановка – по
делото не е депозиран отговор на въззивната жалба, страната не е била
8
представлявана пред съда, депозирано е било само писмено становище. При
това положение съобразно актуалните правила за определяне на размер на
адвокатските възнаграждения, то същото може да бъде и под минимума,
предвиден в Наредбата. Такъв съдът определя в размер на 600 лв.
По гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 234/19.10.2023г. постановено по гр.д.
№ 18/2023г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, ЕИК* със седалище и адрес на управление – гр.С. да заплати на
адвокат М. Д. на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9