№ 363
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20241200500462 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №6879/22.03.2024г.,
подадена от И. И. Ш., ЕГН ********** от *********, против Решение № 124/29.02.2024 г.
по гр.д.№ 261/23г. по описа на РС-Благоевград.
В жалбата са изложени подробни съображения, че обжалваното решение е постановено при
съществени процесуални нарушения, че е необосновано и незаконосъобразно. С оглед на
това, въззивникът моли, БлОС да отмени обжалваното решение и да уважи предявените
искове.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по
чл.263, ал. 1 ГПК, като са постъпили писмени отговори по същата. В жалбата и отговорите
не са обективирани доказателствени искания.
В о.с.з. жалбоподателя лично и с процесуалния си представител поддържа оплакванията във
въззивната си жалба.
Ответникът, чрез процесулания си представител, в о.с.з. оспорва въззивната жалба и
поддържа подадения срещу нея отговор.
В о.с.з. третото лице-помагач, редовно и своевременно призовано не се явява и не се
представлява.
1
БлОС, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С атакуваното съдебно решение, РС Благоевград е отхвърлил като неоснователни
предявените от И. И. Ш., ЕГН **********, ********* против Частен съдебен изпълнител А.
Ц., с рег.номер 701, район на действие Окръжен съд - Благоевград, ЕИК: *********, с адрес
********* искове с правно основание чл. 441, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чл. 442а от ГПК във
връзка с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да се осъди
ответника да заплати на ищеца, следните суми:
1. сумата от 692, 54 лв. /шестстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,
част от 1708 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
пропусната полза, печалба, която ищецът щял да реализира, като земеделски производител,
ищецът не засадил пролетни култури /картофи/ върху земята която обработва, пропуснал да
осъществи една полза - да увеличи имуществото си, произтичащи от процесуалната
незаконосъобразност на извършените действия при принудителното изпълнение по
изпълнително дело с № 20217010401061 на ответника, изразяващи се в следното:
-Ответникът е удържал от банковата сметка на ищеца в „БАНКА ДСК“ АД, *********, суми
както следва: на 29.11.2021 г. - сума в размер на 27,06 лв. и на 29.12.2021 г. - сума в размер
на 381.60 лв., на 29.11.2021 г. - такса запор в размер на 4.00 лв.; на 29.12.2021 г. - такса запор
в размер на 4.00 лв., преди да бъде връчена на ищеца покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело и преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение; -Ответникът е
удържал от банковата сметка на ищеца в „БАНКА ДСК“ АД, *********, суми, както следва
на 29.11.2021 г. - сума в размер на 27,06 лв. и такса запор в размер на 4.00 лв. ; на 29.12.2021
г.- сума в размер на 381.60 лв. и такса запор в размер на 4.00 лв.; на 01.04.2022 г. - сума в
размер на 112.04 лв. и такса запор в размер на 4.50 лв.; и на 29.04.2022 г. - сума в размер на
171.84 лв. и такса запор в размер на 4.50 лв, общо сума в размер на 692.54 лв., които суми
имат за източник на финансиране ДФ „Земеделие“ и тези суми се явяват несеквестируеми и
общо банкови такси в размер на17 лв. - Ответникът е наложил запор върху банковите сметки
на ищеца в „ПИБ“ АД и „ТРАНСКАРТ ФАИНЕНШЪЛ СЪРВИС“ АД, които са кредитни
карти 31 и незаконосъобразно е запорирането на кредитни карти, тъй като кредитната карта
е собственост на компанията-издател, сумите по нея не могат да бъдат запорирани Ведно със
законна лихва върху сумата в размер на 692.54 лв., част от 1708 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 22.11.2021 г. датата на налагане на запора банковата
сметка на ищеца в БАНКА ДСК АД, ********* до окончателното й изплащане.
2. сумата от 5000, 00 лв. /пет хиляди лева/ част от 18 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди-печалбата, която ищецът щял да реализира, като земеделски
производител, представляващи имуществената вреда, която се заключава в пропусната
полза- бил обявил за продажба/под пазарната им стойност, за бърза продажба/ два от
автомобилите си, общо за продажна цена в размер на около 30 000 лв., които пари щял да
инвестира в засаждането на пролетни култури /картофи/ върху земята която обработва, а от
2
добива на земеделска продукция щял да реализира приход най-малко в размер на 48 000 лв.
или печалба в размер на около 18 000 лв., обаче към този момент ответникът наложил
запори върху всички притежавани от ищеца моторни превозни средства, поради което
ищецът не засадил пролетни култури /картофи/ върху земята която обработва, пропуснал да
осъществи една полза - да увеличи имуществото си, произтичащи от процесуалната
незаконосъобразност на извършените действия при принудителното изпълнение по
изпълнително дело с № 20217010401061 на ответника, изразяващи се наложени запори
върху следните моторни превозни средства, собственост на ищеца: Марка: Ягуар, модел ХФ,
ДК № *********, Марка ВОКСХОЛ, модел Фронтера, ДК № *********, Марка: Фиат,
модел: Браво, ДК № *********, Марка: ВАЗ, модел: 2107, ДК № *********, Марка: Сузуки,
модел: 600 ГСХР, ДК № ********* на стойност 58 850 лв., които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело - дългът от 630 лв. - формиран от 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение и присъединеното вземане от НАП за 550 лв., както и такси
и разноски по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 304.50 лв., ВЕДНО СЪС законна лихва върху
сумата в размер на 5000 лв., част от част от 18 000 лв.- обезщетение за претърпени
имуществени вреди от 22.11.2021 г. датата на налагане на запора банковата му сметка в
БАНКА ДСК АД, *********. до окончателното и изплащане.
3. сумата от 5000, 00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- изпаднал в пълна безизходица, живее с пари, които е взел на заем от
приятели, не можел да спи, да се храни, постоянно мислел как да намери изход от създалата
се ситуация, отразило се на психиката му и се наложило да взима медикаменти за това
безпокойство, отразило се на социалния му живот, отдръпнал се от приятелите му,
произтичащи от процесуално процесуалната незаконосъобразност на извършените действия
при принудителното изпълнение по изпълнително дело с № 20217010401061, ВЕДНО със
законна лихва върху сумата в размер на 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
22.11.2021 г. датата на налагане на запора банковата му сметка в БАНКА ДСК АД до
окончателното и изплащане.
Така атакуваното пред въззивната инстанция съдебно решение е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ответника - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК.
Предявената пред БлРС искова претенция е с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК- ЧСИ отговарят при условията на чл.45 от
ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
3
другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от
сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното.
Съдът намира, че тези предпоставки, в настоящето производство не са налице и предявения
иск е неоснователен.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата
на чл. 272 ГПК чрез препращане както към установената фактичека обстановка, така и към
мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота събраните
по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения, е приложил
правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:
Спора по делото, съобразно твърденията в исковата молба и оплакванията във въззивната
жалба се очертава до това дали е налице противоправност на посочените действия на ЧСИ, в
частност налагане на запор върху банкови сметки и удържане на суми от тях, които според
ищеца са несеквестируеми тъй като тези суми са формирани от постъпили плащания за
субсидии от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, налагате на запор и събиране на суми от запорираните
сметки преди изтичане на четиринадесет дневния срок за доброволно изпълнение, считано
от получаване на поканата, налагане на запор върху кредитна карта, която според ищеца е
била собственост на компанията - издател и сумите по нея не могат да се запорират и
налагане на запор върху пет броя пътни превозни средства, което според ищеца се явява
несъразмерно с размера на задължението по изпълнителното дело. От друга страна, във
въззивната жалба са формулирани и оплаквания касаещи нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция в развилото се пред нея производство.
Съобразно събрания и анализиран доказателствен материал по делото се установява, че е
налице незаконосъобразно действие от ответника и то се свежда до това, че е извършил
принудителни действия досежно превод на запорираната сума на взискателя ОДМВР
Пазарджик и на НАП на 08.02.2022г., в срока за доброволно изпълнение, преди да изтече
двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК. Липсват доказателства по делото обаче, с които да
се доказва така твърдяната вреда, настъпила в следствие конкретно на това
незаконосъобразно действие на ЧСИ, няма ангажирани доказателства във връзка с
твърденията на ищеца относно невъзможността му да произведе и реализира земеделска
продукция, поради неполучаване на субсидията в размер на преведените от ЧСИ суми преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Недоказано твърдението на ищеца за извършено от ответника противоправно поведение,
4
изразяващо се в налагане на обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи
несъразмерни с размера на задължението на ищеца-длъжник и съдебният изпълнител не е
извършил действия в отклонение от прогласения в чл. 442а ГПК принцип за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, от една страна и
предмета на изпълнителното дело, от друга, а твърдяното несъответствие между пазарната
цена на запорираните МПС и размера на вземането на взискателите, освен че е не е доказано
в процеса, не е и обуславящо такова, за да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 442а
ГПК.
В обобщение и като цяло, в развилото се съдебно производство, ищецът, сега въззивник не е
ангажирал доказателства за претърпени от него реални неимуществени вреди от
извършените от съдебния изпълнител действия по превеждане на суми на взискателя преди
изтичане срока на доброволното изпълнение, не се доказва и противоправно поведение на
съдебния изпълнител, досежно наложени обезпечителни мерки и предприети изпълнителни
способи несъразмерни с размера на задължението на ищеца-длъжник, не се установи и
невъзможността му да произведе и реализира земеделска продукция, поради неполучаване
на субсидията в размер на преведените от ЧСИ суми преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение. По делото не се установи, при условията на пълно и главно доказване
незаконосъобразно действие от страна на ЧСИ с налагането на запори на банкови сметки на
ищеца и върху МПС заедно с изпращането на ПДИ. Съдебния изпълнител законосъобразно е
наложил запор върху банковата сметка на длъжника по изпълнителното дело, доколкото към
този момент не знае нито каква е наличността по банковата сметка на длъжника и дали
въобще има такава, още по - малко пък дали длъжника получава доход от ДФ Земеделие.
От друга страна, не се констатират при разглеждане на първоинстанционното производство,
РС да е допуснал процесуални нарушения. Ищецът е бил редовно призован за първото
съдебно заседание, заседанието е отложено по негово искане въз основа на постъпила молба,
с която е искал да бъде отложено съдебното заседание, поради уважителни причини –
внезапно заболяване, което е пречка да се яви в съдебно заседание, като за следващото
заседание - 29.11.2023 г. от 11:00 ч. ищеца е бил уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. На
29.11.2023 г. ищеца се е явил лично, делото отново по негово искане е отложено за друга
дата, този път с аргумента, че е упълномощил адвокат, който е възпрепятстван да се яви,
поради заболяване, без да се представят доказателства. За датата на следващото о.с.з. -
31.01.2024 г. от 11:00 ч., ищецът е бил уведомен лично, не се явил, не се е явил и негов
процесуален представител и делото е приключило с даване ход на делото по съществото на
спора. Действително за това о.с.з. е било депозирано искане от ищеца делото отново да се
отложи, поради това, че упълномощения от него адвокат е ангажиран пред ВАС на
30.01.2024 година от 09:00 часа, но това не е възприето от съдебния състав на БлРС
доколкото датата не съвпада с тази на о.с.з. по настоящето дело /31.01./.
Неоснователно е и оплакването във ВЖ, че в нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от
ГПК, РС не е запознал ищеца с доклада по делото и го е възпрепятствал да изрази
становище, доколкото доклада, материализиран в постановеното определение на съда, е
5
връчен на ищеца, заедно с призовката за о.с.з., впоследствие делото е отложено два пъти все
с оглед защита правото му на защита.
В тази връзка, БлОС не споделя релевираните във ВЖ оплаквания и твърдения за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила, не се констатира и произнасяне на първата инстанция, извън
обхвата на търсената от ищеца защита, както и не се констатира противоречие между
изготвения доклад по делото, връчен своевременно на ищеца и постановеното решение.
С оглед горното РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическият състав
на предявената искова претенция, отхвърляйки я като неоснователна. Изложените в тази
връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи
възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и
константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на
останалите доводи е безпредметно, в предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, които се претендират в размер на 1 500лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 29.02.2024 г. по гр.д.№ 261/2023 г. по описа на РС – гр.
Благоевград.
ОСЪЖДА И. И. Ш., ЕГН **********, ********* да заплати на Частен съдебен изпълнител
А. Ц., с рег.номер 701, район на действие Окръжен съд - Благоевград, ЕИК: *********, с
адрес ********* сумата от 1 500, 00 лв., представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7