РЕШЕНИЕ
№1735
гр. Пловдив, 23.09.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Димитър Молев, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2431 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Р.И.С.
с ЕГН ********** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба, уточнена
допълнително с молби от процесуалния представител на ищеца адв.К., се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив с посочени три отделни основания на трите отделни
искови претенции – нечовешки условия на изтърпяване на наказанието, свързани с
лоши битови условия в Затвора Пловдив, неоказване на медицинска помощ и
обслужване, умишлен психически тормоз, гавра със здравословните проблеми на
ищеца, изразили се в словесни изрази на служителите на ответника, целящи
уронване на човешкото достойнство на ищеца и унижаване на личността му.
С влязло в сила протоколно
определение на съда от 05.03.2020 г. на основание чл.126, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК производството е било частично прекратено по отношение на
предявените от ищеца искове за неимуществени вреди против ответника,
произтичащи от първите две основания - лоши битови условия в Затвора Пловдив и
неоказване на медицинска помощ и обслужване, предвид наличието на по-рано
образувано производство със същия предмет и страни по адм. дело № 2292/2020 г.
на Административен съд Пловдив. За разглеждане в настоящото производство е
останала единствено исковата претенция на ищеца против ГДИН за заплащане на
обезщетение от 6000 лева за причинени неимуществени вреди, причинени му в
периода от 19.08.2020 г. до 09.09.2020 г. при престоя му в Затвора Пловдив,
съставляващи умишлен психически тормоз, гавра и уронване на човешкото му
достойнство в резултат на получавани отговори от служителите в Затвора Пловдив
на предявявани от него искания за предоставяне на медицинска помощ,
дезинфектант, достъп до топла вода, сапун, че е симулант и лигльо, че трябва да
свикне и да спре с претенциите и мрънканията си, както и в избягване на
продължителни разговори с ищеца, когато същият е изразявал оплаквания, болки и
нужди, а така също и безразлично отнасяне на служителите на затвора към нуждите
му от медицинска помощ, без да се вземе отношение по тях. Твърди се, че
посочените действия и отношение на служителите на затвора са довели до унижение
на личността и достойнството на ищеца, както и че се повтаряли всеки ден поне
по веднъж в рамките на исковия период 19.08.2020 г. до 09.09.2020 г.
В съдебно заседание назначеният на ищеца по
реда на ЗПП процесуален представител адв. К. поддържа исковата претенция, като
моли същата да се уважи изцяло. Излага се подробно становище по същество, като
се твърди, че ищецът е бил с уронен престиж и достойнство, което се определя
като гавра с личността му, конкретно по повод на отношението на лекаря при
затвора.
Ищецът лично заявява, че поддържа
становището на процесуалния си представител.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба и в съдебно
заседание неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се сочи по
същество, че установеното по делото съставляват лични нападки между ищеца и
лекаря при затвора Пловдив, поради което и не следва да се взема предвид, както
и че посоченото не е повлияло процеса на оказване на нужната медицинска помощ
за ищеца. С отговора са претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за недоказаност на иска,
като моли същият да се отхвърли.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени
вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира
обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, доколкото
се твърди проява на унизително отношение спрямо ищеца, поради действия и
бездействия на затворническата администрация, които уронвали човешкото му
достойнство. Искът е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение
на наказанията.
Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната
администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквото е и
Затвора Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество искът е само частично основателен и доказан.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че в исковия период 19.08.2020г. до 09.09.2020 г. ищецът
Р.И.С. *** по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“. Въпросният период
следвал такъв на провеждано в условията на задържането лечение на ищеца в
медицинско заведение в гр.София във връзка с установени при него множество
заболявания, лекувани във времето, включително и в условията на задържането му.
Ищецът С. страдал от ХОББ- смесена форма, втора степен на инсулиновозависим
захарен диабет, сърдечно-съдово заболяване, бил претърпял мозъчни инсулти,
както и онкологични операции, страдал от сънна апнея, в която връзка и ползвал
специален апарат за време на сън. По повод на установените му заболявания
ищецът бил редовно преглеждан от лекаря при Затвора Пловдив свидетелката Д.- К., назначена по трудов договор с ГДИН
София за лекар в Медицинския център при Затвора, както и настаняван в
стационара на МЦ при Затвора, предоставяни му били медикаменти, а когато имало
спешна нужда във връзка с оплакванията му бил викан и екип на спешна помощ. В
рамките конкретно на процесния период, по повод на негови оплаквания ищецът бил
преглеждан от свидетелката Д. почти ежедневно, което било отразявано в
медицинския журнал, като за целия процесен период от общо 22 дни, записи за
такива прегледи били направени за 15 от дните, като на ищеца се предоставяли и
медикаменти в точно определени часове от деня. Във връзка със страданието сънна
апнея, в стаята по настаняване на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено
денонощно наличие на ток с цел работата на специалния апарат за сънна апнея.
След завръщането му от СБАЛЛС София обаче на 19.08.2020 г. ищецът отказал да се
завърне в стаята по предходното си настаняване, въпреки условията, които били
специално осигурени там във връзка със здравословното му състояние и поради
това останал в помещение в приемно отделение. След процесния исков период, във
връзка с няколкото му поредни отказа да изпълни заповедта да се премести в
съответното спално помещение, съобразено с нуждите му от денонощно подаване на
електричество, ищецът бил и наказван със заповеди на Началника на затвора. Помещението
в приемно отделение, в което се намирал ищецът и в което той пожелал да остане,
разполагало със собствен санитарен възел с постоянно течаща студена вода, като
ищецът С., освен в установения за всички лишени от свобода график за ползване
на банята, където имало и течаща топла вода, можел да ползва такава и извън
графика, когато пожелае в „служебна баня“ в приемното отделение. От началото на
развитието на пандемичната обстановка в страната в затвора била създадена и
организация от домакина за осигуряване на съответни хигиенни средства.
Преди началото на исковия период,
още от изписването на ищеца от МЦ при Затвора Пловдив, където той прекарал продължително
време, но вече нуждата от продължаващо настаняване била отпаднала, както и след
настаняването му в стаята, в която било специално прекарано електричество във
връзка с нуждите му, ищецът започнал да отправя обвинения и нападки срещу
доктора на затвора свидетелката Д., както и да предявява различни искания към
нея и други лица от администрацията с оглед на осигуряване на личен комфорт. В
рамките на исковия период, въпреки че сам отказвал да бъде настанен в стаята, в
която било осигурено 24 часово наличие на електричество специално по повод
възможността да ползва апарата за сънна апнея, ищецът депозирал две декларации
и жалба до Окръжния прокурор с искане за проверка относно състоянието на
помещението, в което бил настанен, както и предупреждения, че щял да започне
гладна стачка след завръщане от поредното му хоспитализиране, както и със
съдържащи се обвинения за извършени престъпления по служба спрямо свидетелката Д.,
лекар в МЦ при Затвора. Такава декларация била изготвена от ищеца до Окръжна
прокуратура на 03.09.2020 г., жалба била изготвена на 04.09.2020 г., а втора
декларация - на 08.09.2020 г. В посочените декларации и жалби ищецът заявявал,
че д-р Д. е престъпничка, че съставя фалшиви медицински документи, че е
известна с корупционни действия, както и че тя го била настанила в приемно
отделение, където нямало условия да ползва апарата за сънна апнея и че се
гаврела със заболяванията му. По повод на постъпилите жалба и декларации била разпоредена
проверка, като ищецът бил уведомен с писмо от 25.09.2020 г. от прокурор при ОП
Пловдив,че изнесените от него факти в жалбите му не са се потвърдили и че няма
основания за ревизия на становищата на д-р Д. и на администрацията на затвора. В
хода на извършената служебна проверка било изискано и становище от свидетелката
Д., като същата депозирала докладна записка до Главния директор на ГДИН София,
в която заявила, че не е проявявала своеволия спрямо здравословното състояние
на ищеца и не се гаври със същото, а напротив, оказва му съдействие, като в
тази връзка му е изготвила документи за лечение в болница в гр.София и го е
съпроводила до там за хоспитализация на 10.09.2020 г. В докладната д-р Д.
посочила, че предвид ежедневното писане на жалби от страна на ищеца, тя е
поискала преместването му в друг затвор и че поради това отказва да го
обслужва. В действителност към 28.08.2020 г. свидетелката Д., в качеството си
на лекар при МЦ Затвора Пловдив, изготвила на ищеца медицинско направление за
лечение в СБАЛЛС за провеждане на физиотерапия, на 09.09.2020г. изготвила
документи за прием в медицинско заведение в гр.София, като на следващия ден
придружила ищеца със специализиран транспорт до съответната болница, където той
бил хоспитализиран. Към 13.11.2020 г. ищецът бил преместен в Затвора София на
основание чл.62, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, която разпоредба се отнася до случаи на възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода.
Преместването на ищеца се наложило именно предвид възникналия конфликт на
интереси, с оглед неговите сериозни обвинения,
отправени срещу д-р Д. и предложеното от нея преместване в друг затвор за преустановяване
на повече конфликти. В действителност отношенията между ищеца и д-р Д. били
обтегнати, предвид непрестанните оплаквания на ищеца и отправяни спрямо нея
обвинения, които тя считала за неоснователни, както и негово грубо поведение
при общуването с лекаря, въпреки оказваната му медицинска помощ, в резултат на
което и напрежението често ескалирало и се стигало до скандали и пререкания,
свидетел на част от които бил лишеният от свобода В., назначен на работа като
санитар в МЦ. При тези пререкания, предизвиквани от самия ищец, се налагало да
се извикат служители от охраната, а понякога свидетелката Д. упреквала ищеца,
че симулира влошено здраве.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите В.
и Д., чиито показания съдът кредитира, макар и отчасти и то доколкото на
практика не си противоречат по отношение на основните факти от значение за
делото. Съдът разглежда и критично показанията на всеки от двамата свидетели,
като взема предвид, от една страна, обстоятелството, че свидетелят В. също е
лишен от свобода и на съда е служебно известно да е завел дело за обезщетение
срещу същия ответник на основание чл.284 от ЗИНЗС по реда на ЗИНЗС, поради
което и за него е изгодно да твърди конкретни факти, а по отношение на
свидетелката Д. са налице данни да е в неприязнени отношения с ищеца, предвид
посочените по-горе оплаквания на същия, съдържащи и твърдения за извършени от
нея престъпления.
На базата на установените факти, от правна
страна, съдът намери, че претенцията на ищеца С., формулирана
конкретно в уточнението към исковата молба от 01.02.2021 г. и останала за
разглеждане в настоящото производство, е само отчасти основателна и доказана.
На първо място, според нормата на чл.3, ал.1
от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Посочената разпоредба
възпроизвежда дословно така визираната в чл.3 от ЕКЗПЧОС забрана. Според
нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017 г., конкретно по
отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия
или обстоятелства следователно са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата.
Установява се, че в рамките на целия
исков период ищецът е пребивавал в затвора Пловдив, като с оглед установените
там условия, напълно недоказани се явяват твърденията му, че на отправяните от
него искания към затворническата администрация за достъп до течаща топла вода,
предоставяне на сапун и дезинфектанти, той получавал отговори от служителите на
затвора, че е лигльо и симулант и че следвало да свикне със съответните условия
в затвора и да спре със своите претенции и мрънкания. В тази насока, както се
каза, ищецът е пребивавал в целия исков период в помещение, снабдено със
санитарен възел с течаща вода, както и с възможност да ползва топла такава в
баня, включително и ежедневно извън графика, установен за всички лишени от
свобода. Установено е от писмените доказателства, че в затвора са били
предоставяни необходимите санитарни материали от домакина. Не е налице нито
едно доказателство, от което да се установява твърдението, че спрямо ищеца е
било проявявано твърдяното от него, описано по-горе, обидно и пренебрежително
отношение от страна на администрацията на затвора, като в тази връзка и
разпитания по искане на ищеца свидетел В. също не излага подобни данни в
показанията си. Напротив, както става ясно и от писмените доказателства,
затворническата администрация е съобразявала желанията на ищеца да бъде
настанен в специално помещение за непушачи, да бъде осигурено денонощно
електричество с оглед на това същият да ползва апарата си за сънна апнея. Напълно
недоказано е и твърдението на ищеца относно това, че служителите на затвора се
отнасяли пренебрежително и безразлично към медицинските оплаквания на същия,
като те били подминавани, без да се вземе каквото и да било отношение.
Напротив, както от приложената медицинска документация, така и от показанията и
на двамата свидетели, става ясно, че при всяко оплакване ищецът е бил
преглеждан, предоставяни са му медикаменти, многократно, когато е имало нужда
заради негови оплаквания е бил викан в затвора екип на Спешна помощ, в МЦ при
Затвора е било измервано артериалното му налягане. В тази насока в показанията
си свидетелят В. е категоричен, че в качеството си на санитар при МЦ при
Затвора Пловдив и сам е предоставял на ищеца медикамент за бързо сваляне на
повишено артериално налягане, както и че по негово искане е информирал дежурния
офицер, който пък от своя страна е разпореждал на дежурния в телефонната
централа да се обади на Спешна помощ и това се е случвало винаги, когато ищецът
е пожелаел такава помощ. Свидетелят В. изрично е посочил в показанията си, че
служителите на администрацията и надзорно-охранителния състав не са отправяли
обидни реплики към ищеца, макар да им са били омръзнали неговите оплаквания
конкретно от д-р Д.. Свидетелката Д. от своя страна също е посочила, че не е
ставала свидетел на лошо отношение от страна на надзирателите спрямо ищеца. Свидетелят
В. посочи в съдебно заседание, че обидни реплики бил чувал от страна на д-р Д.
към ищеца С., но в крайна сметка, въпреки неколкократно зададения му в тази
насока въпрос, не успя да конкретизира нито една от тях, поради което и съдът
не може да приеме за установено посоченото твърдение, доколкото не е ясно какви
точно реплики са били употребени, за да може да се прецени дали същите в
действителност имат характер на обиди, както се твърди. В показанията си
свидетелят В. е изразил становище, че на ищеца не била оказвана адекватна помощ
от страна на свидетелката Д. в качеството ѝ на лекар при затвора, като
става ясно, че тези негови впечатления са били във връзка с постоянните
оплаквания на самия ищец, който му бил заявявал, че не му било обръщано
внимание за постоянните му кризи и проблеми с кръвното налягане. В тази насока
обаче, следва да се има предвид, че дали на ищеца е била оказвана адекватна
медицинска помощ, включително и в процесния период, макар същият въпрос косвено
да има значение и за настоящото дело, все пак е било предмет на разглеждане по
адм. дело № 2292/2020 г., поради което и тъй като производството по настоящото
дело бе частично прекратено, настоящият съдебен състав няма да разглежда
подробно същия въпрос.
Установява се обаче, както пряко от
показанията на свидетеля В., така и отчасти от показанията на свидетелката Д.,
че същата е отправяла изявления спрямо ищеца С. във връзка със здравословното
му състояние, че ищецът симулира. Колко пъти е сторено това в рамките на
исковия период не е установено конкретно по делото, но от показанията на
свидетеля В. става ясно, че поне веднъж е станал свидетел на разговор, в който
д-р Д. е заявила, че С. е симулант, както и че тя често изразявала подобно
мнение. В своите показания свидетелката Д., неколкократно запитана дали е
употребявала спрямо ищеца реплики с подобно съдържание, а именно, че във връзка
със здравословното му състояние ищецът симулира, или че е симулант, избегна да
даде категоричен отговор, но даде показания относно това, че често е
установявала, че нещата не били точно така, както се представят от ищеца С.. С
оглед характера на конкретните отговори на свидетелката в съдебно заседание и
дадените от нея уклончиви отговори на конкретните въпроси относно наличието,
или липсата, на заявени от нея реплики с конкретно посоченото съдържание, съдът
намира за установено, че същата е изразявала такова отношение спрямо ищеца, а
именно, давала е да се разбере, че определя някои негови оплаквания от
здравословен характер като несъществени или неистински, което е ставало в
негово присъствие. В тази връзка и макар и отчасти, съдът намира твърдението на
ищеца С. относно това, че е бил упрекван, че е симулант по повод на
оплакванията му от здравен характер, за частично доказано, доколкото се
установява подобно отношение същият да е получавал, но само от страна на лекаря
при затвора, а не и от други служители от затворническата администрация.
Въпросът, който стои на изясняване в настоящото производство е доколко така
установеното поведение е съставлявало действие на представител на
администрацията на затвора Пловдив, което е такова, причиняващо описаните в
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието. Съгласно
чл.2, т.3 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигане на
неговите цели, включително и чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Съгласно чл.128, ал.3 от ЗИНЗС условията и редът
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се
определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието. Съгласно чл.5 от Наредба № 2/2010 г. на
МЗ и МП за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода, при осъществяване на медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодекса за
професионалната етика. Съгласно чл.24, ал.2
от Кодекса за професионална етика на лекарите в България от 2013 г., лекуващият
лекар, ако по изключение бъде наложен на
пациента по силата на закон, административен акт или други обстоятелства,
трябва да действа съобразно този кодекс. В тази насока и доколкото д-р Д. не е
била избрана за лекуващ лекар от страна на ищеца С., а поради назначаването
ѝ за лекар в МЦ при Затвора Пловдив по договор на практика по
административен ред е била наложена на ищеца като негов лекар, тъй като е част
от администрацията на ГДИН, е следвало при изпълнението на задълженията си като
лекар да се ръководи от кодекса. Съгласно чл.2 от същия лекарската професия се
основава на следните ценности: 1.
професионална компетентност и отговорност; 2. честност, човечност,
милосърдие; 3.
добросъвестност; 4.
тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; 5. неприязън към
самонадеяността и самохвалството; 6. вежливост към пациента и
неговите близки; 7.
психологичен подход към болния; 8.
толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите
убеждения и политическата принадлежност на личността; 9. еднакво отношение
към болните с различно обществено, социално и материално положение. Съгласно
чл.13 от Кадекса за професионална етика на лекарите всеки лекар в
ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието
авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от
постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарската
професия. С оглед изложеното относно наличното
задължение на лекаря при затвора да се основава в работата си на правилата,
заложени в кодекса за етично поведение на лекарите, според съда е следвало,
независимо от това, че д-р Д. е била многократно провокирана от поведението на
ищеца, което се установява да е било в много случаи агресивно, провокативно,
изискващо, грубо и несъответно, тя да съобрази принципите в работата си,
свързани с вежливо и тактично отношение към пациента. Ето защо и с оглед на това,
че на д-р Д. е било добре известно обстоятелството, че ищецът действително
страда от хронични и сериозни множество заболявания, както и че често има
влошавания, свързани и с констатирано от нея завишено кръвно налягане, същата,
независимо от това какво е констатирала по повод истинността на някои от
оплакванията му, е следвало да се въздържа от коментари, които биха били по
характера си такива, които могат да засегнат личността на пациента. Според съда,
изразяваното мнение от страна на д-р Д. в качеството ѝ на част от
администрацията на Затвора Пловдив относно това, че ищецът симулира
заболявания, или прояви на същите, или че е симулант, съставлява именно такова
поведение, което не е съответно на високите изисквания относно етиката на
лекаря. В тази връзка и доколкото въпросът относно оказването на адекватна
медицинска помощ в чисто медицинския аспект на същата и нейното качество е бил
предмет на друго производство, съдът няма да го обсъжда, но намира за нужно да
посочи само, че по делото се установява категорично, че въпреки посоченото
неприемливо отношение, проявявано от лекаря на затвора, на ищеца никога не е
била отказвана незаконосъобразно медицинска помощ, като напротив, същият е бил
преглеждан, консултиран, предоставяни са му били медикаменти, давана са становища
за здравословното му състояние с оглед преценка настаняването му в самия затвор
и в медицински заведения, съдействано му е за провеждане на болнично лечение
при нужда, викани са екипи на спешна помощ и пр. В тази насока и по повод на
представената по делото докладна записка от името на д-р Д., за която
свидетелката в съдебно заседание е потвърдила, че е изготвила лично и която
съдържа заявление, че тя категорично отказва да го обслужва, се изяснява по
делото, че същата касае искането на д-р Д. ищецът да бъде преместен на друго
място за изтърпяване на наказанието си, доколкото е налице установен конфликт
на интереси. Впрочем, както става ясно от посоченото в приложено по делото становище от ИСДВР основание на заповедта за
преместване по-късно на ищеца в Затвора София, същото е свързано именно с
установената психологическа несъвместимост. Следва да се има предвид в тази
насока обаче, че независимо от въпросното изявление на д-р Д., както се каза,
на ищеца реално не е отказвана необосновано медицинска помощ от същата, като тя
е оказала съдействие за приема му в болница в София, което е посочила и във
въпросната докладна. Съгласно показанията на свидетелката Д. е имало конкретни
случаи, в които тя е отказвала да
прегледа или изслуша С., но само тогава, когато той е отправял към нея
псувни. Това конкретно поведение не може да се определи като несъответно на
кодекса за професионална етика, като се има предвид и разпоредбата на чл.12,
ал.1 от същия, сочеща, че лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е
убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват
условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Следва да се има предвид, че въпреки посоченото, както се каза, установява
се ищецът в процесния период да е бил регулярно преглеждан. Поведението на
лекаря, описано по-горе, свързано с излагане на оценки относно това, че
пациентът ѝ, в случая ищецът С., е симулант, дори и тези оценки да са
били правилни от медицинска гледна точка, както се каза, не е приемливо,
особено като се има предвид, че се касае до пациент, който е поставен в
по-неблагоприятни условия поради задържането му, отколкото човек на свобода.
Вярно е, че многократните пререкания и изразът на неприязнени отношения между
ищеца и доктора при затвора, при които се е случвало подобно неприемливо според
съда отношение от лекаря към пациента, са били в много случаи провокирани от
самия ищец, но съобразеното поведение е следвало да е свързано именно с
действията на лекаря при затвора, насочени към уведомяване на Началника относно
поведението на лишения от свобода, както и наличния конфликт, пречещ на
работата на лекаря, което и д-р Д. на практика е сторила, но при въздържане от
коментари и оценки, дори и при провокация, които биха били от характер да
засегнат човешкото достойнство на ищеца. В тази връзка и съдът намира, че
действията на лекаря при затвора Пловдив, като част от затворническата
администрация, по определяне на ищеца като симулант чрез изказвания с подобно
съдържание и независимо от това дали оплакванията му са били реални или не, са
по естеството си такива, които биха могли да доведат до накърняване на
човешкото достойнство на лишения от свобода. Съгласно определянето на тези
понятия от ЕСПЧ в практиката му по редица дела, съществува силна връзка между
понятията за „унизително отнасяне“ и зачитане на „достойнството“ (Bouyid v.
Belgium [GC], 2015, § 90). Така, когато третирането принизява или унижава определено
лице, показвайки липса на уважение, или отнема от неговото/нейното човешко
достойнство, или предизвиква чувство на страх, терзание или малоценност,
способни да разрушат моралната и физическата съпротива на индивида, то може да
се характеризира като унизително и попада в обхвата на забраната по член 3
(Muršić v. Croatia [GC], 2016, § 98; Ananyev and Others v. Russia,
2012, § 140; Varga and Others v. Hungary, 2015, §70). В случая
съдът намира, че с оглед на факта, че при ищеца в действителност са били
установени множество заболявания, включително и хронични, които неминуемо водят
до физически и психически дискомфорт и това е било добре известно на лекаря при
затвора, който и в процесния период, видно от медицинския журнал и сам е
констатирал завишено кръвно налягане и е предоставял медикаменти на ищеца С.,
определянето му като лице, което прави фалшиви оплаквания от здравословен
характер е било действие противно на изискването за толерантно отношение и
вежливост към пациента и според съда действително води до засягане на неговото
достойнство, защото показва липса на уважение. На практика, подобно отношение,
дори и провокирано, както се каза, по никакъв начин не е способствало за
подобряване общуването между лекаря и пациента – лишен от свобода, а напротив,
довело е повишаване на психологическото напрежение в общуването им. В тази
насока съдът съобразява и разрешението, дадено от ЕСПЧ по делото Öcalan v. Turkey
[GC], 2005, §§ 192-196, където е изрично посочено, че липсата на каквато и да е
конструктивна връзка лекар –пациент, когато
последният е лишен от свобода, е едно от обстоятелствата, които заедно с други
такива, се преценя като водещо до нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. Както е имал
възможност на посочи още ЕСПЧ, медицинското лечение,
предоставяно в затворите, трябва да е подходящо, тоест на ниво, сравнимо с
това, което държавните органи са се ангажирали да предоставят на населението
като цяло. Това не означава, че на всеки задържан трябва да се гарантира същото
ниво на медицинско лечение, което се предлага в най-добрите здравни заведения
извън затворническите заведения (Blokhin v. Russia [GC], 2016, § 137;
Cara-Damiani v. Italy, 2012. Качеството на медицинското обслужване, както се посочи,
в чисто медицинския му аспект, не е предмет на настоящото дело, но като част от
същото, следва да се има предвид посоченото вече задължение по чл.5 от Наредба № 2/2010 г. на МП и МЗ за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, при осъществяване на медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодекса за
професионалната етика. В тази насока и съдът намира, че при описаното
поведение на лекаря при затвора Пловдив, който поради назначаването си за
служител при ГДИН е част от администрацията на ответника, не са спазени тези
стандарти на отношение към пациент, още повече, такъв, който е лишен от свобода
и не би могъл в тази връзка да избере лекуващ лекар, а разчита на помощта на
административно наложения му такъв. При това положение и съдът намира, че е
установено нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, защото са установени
обстоятелства, които са от характер да уронят човешкото достойноство и да породят
чувства на малоценност, страх или незащитеност, именно понеже са свързани и със
здравето на хронично болен лишен от свобода. В тази насока и като взема предвид
и нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и липсата на ангажирани от страна на
ответника доказателства, оборващи извода за действително възникнали
неимуществени вреди, съдът намира исковата претенция за отчасти основателна и
доказана, само касателно оплакването за описаното пренебрежително по характера
си отношение от страна на лекаря при затвора при определяне на ищеца като
симулант. Що се касае до останалите оплаквания, съдържащи се конкретно в
молбата-уточнение от 01.02.2021 г., съдът, както посочи и по-горе, намира
исковата претенция за напълно недоказана.
Във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се съобрази с характера и конкретния интензитет на същите, както и с
останалите конкретни обстоятелства по случая, а също и липсата на установени
други обстоятелства, довели до нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, които да се преценяват
кумулативно. От доказателствата по делото, включително ангажираните по искане
на ищеца гласни доказателства, не се установи същият да е претърпял някакви
особено сериозни неблагоприятни изживявания, свързани с описаното като
нарушаващо чл.3 от ЗИНЗС поведение на лекаря на затвора. От показанията на
свидетеля В. става ясно, че конкретно пред него ищецът С. се е оплаквал от
физически страдания, като е споделял, че има постоянни проблеми със завишеното
си кръвно налягане, като прави кризи. Също така свидетелят е посочил и че
ищецът С. бил заявил, че във връзка с тези му оплаквания не му се било обръщало
внимание. Свидетелят, обаче, не е могъл да посочи какви са били очакванията на
ищеца за такова внимание, като в тази връзка и не е дал конкретни показания в
насока някакво споделяне за това или видимо влошено психологическо състояние на
ищеца именно с основание посоченото поведение на лекаря. Следва да се има
предвид, че същият свидетел е посочил, че ищецът е влизал в пререкания с лекаря
при затвора, а не обратното, като очевидно със своето, описано от свидетелката Д.
арогантно поведение, включващо и употреба на псувни по неин адрес, ищецът сам е
провокирал макар и също недопустимото насрещно поведение на лекаря, определено
от съда като несъобразено с изискванията относно стандартите за доброто
медицинско обслужване в посока отношения между лекар и пациент. Впрочем, че
ищецът е имал подобно провокативно, невъздържано и неуважително поведение, личи
и от съдържанието на изложението в неговите жалби и декларации, за които при
извършена служебна проверка от ОП Пловдив е установено, че са
неоснователни. При преценката относно
интензитета на търпените неимуществени вреди от ищеца се взема предвид и действително
установения факт, че на практика същият не е бил лишаван от лекарска помощ,
което иначе би засилило чувствата на страх и безпомощност касателно здравето му.
Напротив, видно е, че по отношение на ищеца са били полагани различни по вид и
обем медицински грижи и състоянието му е било проследявано редовно. В тази
насока и твърдението на ищеца, че отношението спрямо него съставлявало гавра
със здравословното му състояние е напълно несъстоятелно, като е изключително
пресилено и несъответно на действителните факти по делото.
При това положение и съдът намира, че макар и на ищеца да са били причинени
неимуществени вреди, доколкото определянето му като симулиращ оплаквания при
наличие на действителни сериозни заболявания принципно води до чувство на
незащитеност и страх за здравето на лишения от свобода и в тази връзка нарушава
човешкото му достойнство, то тези вреди не са били с особено висок интензитет и
на практика не са довели до изживяване на особено сериозни психически
страдания, за което съдът прави извод и от данните за поведението на самия
ищец. Освен това, както се посочи, касае се за установено само едно от
основанията, причиняващи твърдените неимуществени вреди, без доказателства за
съвкупно въздействие на повече от едно
такива. Ето защо и исковата претенция в размер на 6000 лева се явява
завишена на фона и на краткия исков период, през който са търпени вредите. Като
справедливо и съответстващо на установените по вид, характер и тежест
неимуществени вреди съдът намира, че ще бъде обезщетение в размер от 150
лева. Ето защо и ще следва да бъде
осъден ответника да заплати същото на ищеца, като искът се отхвърли до пълния му
предявен размер от 6000 лева като неоснователен и недоказан. От страна на ищеца
не е направено акцесорно искане за присъждане на законна лихва върху размера на
обезщетението, поради които и съдът не дължи произнасяне.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, като други разноски не се установява ищецът да е направил
по делото. Ползваната
адвокатска защита е по реда на ЗПП, поради което и възнаграждението по
отношение на адвокат следва да се определи от НБПП. Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на Р.И.С. с ЕГН **********,***, сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в рамките на задържането му в Затвора Пловдив за периода от 19.08.2020 г. до 09.09.2020 г. включително, в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в давани
оценки от служител на администрацията на Затвора Пловдив на предявявани от него
искания за предоставяне на медицинска помощ, че е симулант, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до
пълния ѝ предявен размер от 6000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания, формулирани в искова молба-уточнение от
01.02.2021 г. с твърдение да съставляват нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да
заплати на Р.И.С. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса
за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:66