№ 197
гр. Петрич, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100124 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на молба вх. № 917/30.01.2025 г.,
подадена от Р. К. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Екз. Й.“ № **, действаща
чрез адв. И. М., с адрес на призоваване и връчване на книжа гр. П., ул. „С. К.“
№ * срещу „Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление
град Х., п.к. ****, булевард „Б." № ***
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 282249 към
искане № 282249 с дата на сключване 22 Август 2024 година с „Кр. Й." ООД.
Твърди, че на 22.08 2024 г. се е подписал под „полупразна бланка" за Договор
за паричен заем, в която не са били попълнени всички параметри по договора
за заем. Съгласно Договора на В. е предоставена от ответника в заем сума от 1
500 лева, при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, 48.054 ГПР
и месечен лихвен процент 3.330%.
Твърди, че типовата клауза в чл.4, ал 2 от Договора съдържа декларативно
волеизявление, което не отговаря на обективната истина, тъй като при
подписването на Договора, Общите Условия не са били предоставени на В. и
тя не е изразила писмено съгласие върху самите тях, че ги приема.
С чл. 6 от договора е договорено представяне на обезпечение в три дневен
1
срок, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция.
В чл. 8 на същия договор, като неустойка, при неизпълнение на това
задължение, е уговорена сумата, посочена в договора. Твърди, че към
настоящия момент общото задължение на кредитополучателя по Договора
възлиза на остатъка от 3012 лева - а именно 1512 лева.
Счита, че Договор за паричен заем № 282249/2024 година е недействителен
поради неспазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. По горепосочения Договор за потребителски кредит, Р. В. е усвоила
заетата сума.
Ответникът „Кр. Й."-ООД е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.З от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като Дружеството има право
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на Договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че сключеният Договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Посочва чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията
на чл. 10. ал. 1, чл. 11, ал. 1. т. 7, 12 и т. 20, чл.12, ал 1, т.7 - 9 от ЗПК,
Договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато гои бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата на другите разходи.
Счита, че основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, е свързано с изискването на чл.11, ал 1, т 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
посочва, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
2
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
4 не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на Договора и
да преценява кои суми точно ще дължи конкретния случаи е посочено, че ГПР
е 48.054 % с месечен лихвен процент 3.330 %, но от съдържанието на
Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. Нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Твърди, че
всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като
сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законова основание Следва да се има в предвид, че погасителния план е
оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което
сочи, че още към момента на сключване на Договора е било известно това
оскъпяване, но няма данни този разход да е включен в ГПР.
С оглед на изложеното, счита че Договор за паричен заем № 282249/2024
година не отговаря на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата
на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата
недействителност съобразно чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване на защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити, а от друга -
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити ,така че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна.
разбираема и недвусмислена информация в Договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
Договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
Договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и във връзка с чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че клаузатана чл.11 за
неустойка от Договор за паричен заем № 282249/2024 година е нищожна
поради заобикаляне на закона - чл.26, ал 1. пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1,
т. 10 и т 19, ал 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл.26. ал. 1, пр.З и
неравноправност – чл. 143,, ал 2, т 5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
3
Уговорената между страните в чл. 11 от Договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя,
посочено в чл. 6 от Договора да предостави на кредитора обезпечение на
дълга. Твърди, че това задължение е непарично. От неизпълнението му не
произтича пряка вреда за кредитора Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане.
Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това
за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъп като ще
разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това
поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни
от сключване на Договора, е нелогично и икономически необосновано.
Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на
банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата
й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят
трудно би могъл да осигури което и да било от исканите обезпечения и е
почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на
тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя.
наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това
прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 година по тълкувателно дело № 1/2009 година на ОСТК на ВКС
Твърди, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл.11, ал. 1, т.10 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на Договора за кредит и е трябвало да
бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗПК. Твърди, че в
случая това не е сторено, като по този начин отразеният в Договора размер на
ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от 6
4
действителната такава. Това, освен, че заблуждава потребителя за реалната
икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.
19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и
противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на размера на ГПР в Договора за потребителски кредит.
Твърди, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал. 1,
пр.З от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, тъй като
задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е
значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на
потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически
по[1]слабия участник в оборота и се използва недостига на материални
средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани
правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и
равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на
престациите по двустранни Договори.
С оглед на изложеното, моли, при условията на евентуалност, съдът да
прогласи за нищожна неустоечната клауза, като заобикаляща закона,
накърняваща добрите нрави и като неравноправна.
Иска се от съда да постанови решение, с което обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит сключения между страните Р. К. В., ЕГН **********
от град П., улица „Екз. Й." № ** и „Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление град Х. бул. „Б." № ***, Договор за паричен заем №
282249 към искане № 282249 с дата на сключване 22.08.2024 г. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, прави искане да се
провъзгласи за нищожна клаузата за неустойка в чл. 11 от Договора за паричен
заем №282249/2024 година, поради заобикаляне на закона - чл.26, ал. 1, пр.2 от
ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, противоречие с
добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.З и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП
във връзка с чл. 146, ал 1 от ЗЗП. Ищецът претендира сторените разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез процесуален
5
представител, депозира писмен отговор, с който оспорва исковите
претенциите като неоснователни и недоказани.
Сочи, че с оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в
приложение № 1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
С оглед на изложено, счита че процесният договор напълно отговаря на
изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Спазени са
изискванията на посочените разпоредби. Договорът е изготвен на разбирам
език. Всички параметри по него са изчислени към момента на сключването му
и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на ЗПК. В него е
посочен общия размер на заема, условията за усвояването му, лихвения
процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца, изчислена към момента на
сключване на договора за заем, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от договора). Подписан е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай заемът се
погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Няма
промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита.
Счита, че правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй
като последният е бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита и
лихвения процент. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение.
Счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На
първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в
6
договорите си горните две формули.
Сочи, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19
от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение
ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези
допускания се делят на две групи.
Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48
и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания
/чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към
ЗПК/.
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски
кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове
кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да
се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно
разяснено в решение на CEC С-290/19г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по
т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора.
Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти,
а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания
са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото
касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
7
настоящият не е. С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е
единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1
към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един
договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е
от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено.
С оглед на изложеното счита, че не е налице твърдината недействителност
на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите
по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. От
посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена предвидената
забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото размерът не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно изложеното по-горе при приетият и уговорен между страните ГПР
възлизащ на 48.054 %, в случая е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно неговия размер и твърдението на ищеца, че размерът на ГПР
надхвърля заложения в закона размер е неоснователно.
Относно евентуалния иск:
Сочи, че неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи
в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й,
а именно - при не представяне в срок на поръчител, който да обезпечи по
достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за
заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4
от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин
заемателят предварително е запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Тя е посочена
с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от грамотен
човек.
8
Споразумението е постигнато в израз на доброволно формираната воля на
страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът
на неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от
страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен
и с поведението и кредитния риск на заемателя. Към момента на сключване на
договор, заемателя по него е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята
воля, посредством подписването на договора. По този начин ищецът
предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при не представяне на исканото обезпечение. Налице е
пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно
проявление, като страните по процесния договор в рамките на свободата на
договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния
размер. Още при подписване на договора страните са определили ясно кое е
задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде
неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен
още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази
връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем с № 282249
сключен на 22.08.2024 г. е формулирано ясно: да върне заетата сума, да
заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не
предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да
заплати договорената неустойка по чл. 8.
При сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него са
действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са
формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на
задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури
обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение
(обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния
заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната
страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката
е проявление на принципа на автономия па волята в частното право (чл.9 ЗЗД).
С нея страните уговорят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към
9
този тип договори. Уговорената в договор за паричен заем с № 282249
сключен на 22.08.2024 г. и търсена неустойка съставлява разход, който
заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на
надеждно обезпечение по него.
В конкретният случай неустойката е начислена защото заемателят не е
предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение,
отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. Същата е била начислена
единствено защото заемателя не е изпълнил поетото от него задължение да
предостави обезпечение, отговарящо на условията на ОУ, като неустойката в
случая се явява санкция за това неизпълнение. Обстоятелството, че се е
натрупало задължение за плащане на тази неустойка е последица именно от
неизпълнение от страна на неизправния заемател, който не е изпълнил едно
доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договор за 11
паричен заем № 282249 сключен на 22.08.2024 г. Именно за това и
дължимостта на неустойката е следствие единствено и само от последващото
неправомерно поведение на длъжника-заемател.
Счита, че трябва да се има предвид, че клаузата по чл.8 от договор за
паричен заем с № 282249 сключен на 22.08.2024 г. е индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Тя е съобразена с неговото желание, изразено в молба му
за кандидатстване за заем. Заемателят предварително е уточнил и
индивидуализирал каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал е
параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер,
срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на
погасителните вноски. Предвид това е уговорен и размерът на неустойката,
който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на
заемателя по договор за паричен заем .
Сочи, че в процесният случай се касае за отпускане на особен тип заем. Той
се предоставя от небанкова финансова институция, вписана в Регистъра по
чл.З ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане
на влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано и с
ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел
да се обезпечи, Дружеството изисква от заемателя да предостави едно
достатъчно надеждно лично обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и,
които да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от
10
кредитора условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. При условията на евентуалност -
при не предоставяне на обезпечение. Дружеството има механизъм за
обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателят тази
неустойка и нейният размер. Едно евентуално неизпълнение на договора
поставя кредитора в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети
заемодателят за поетият от него риск. Възможността заемодателят да загуби
предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална
неплатежоспособност на заемателя е много по-голяма и оттук съвсем
естествено поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва
да поеме заемателя, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип
кредити. В конкретният случай неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция има и санкционна такава. Така охарактеризираната
неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на
основанията за нейното начисляване. Предвид това, че се касае за договор за
паричен заем, разбираемо е заемателят да не разполага с конкретната сума
към момента на възникване на задължение за заплащането й, поради което в
чл.8 от договора се договаря начин на нейното разсрочване. Неустойката има
особен начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително,
още в момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и
нейния размер. Не на последно място следва да се има предвид, че дори и
приемане за нищожна на клаузата на чл. 8 от Договора, то същата не води до
недействителност на целия договор.
С гореизложеното ответникът пледира за отхвърляне на предявените при
условията на евентуалност претенции. В случай че съдът уважи главния иск
като доказан и основателен, прави искане за прихващане между вземането на
ищеца за неустойка и възнаградителна лихва с вземането на ответника за
непогасената част от главницата по договора за заем, ведно със законната
лихва до погасяване на задължението. В случай, че бъде отхвърлен главния
иск и се разгледа и уважи предявения евентуален иск - прави искане за
прихващане между вземането на ищеца за неустойка с вземането на ответника
за непогасената част от главницата по договора за заем, ведно със законаата
лихва до погасяване на задължението.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. Със същия в раздел „Кои права и обстоятелства се признават“ и
раздел „Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване“ съдът е обявил като
11
безспорно и ненуждаещо се от доказване описаното в исковата молба
облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание
договор за паричен заем № 282249/22.08.2024 г. със съответното /описано в
исковата молба/ съдържание. Съдът не е допуснал до разглеждане
предявените от ответника в срока за отговор възражения за прихвщане, при
условията на евентуалност, предвид конститутивния характер на предявените
от В. искове.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с която
поддържа предявените искове. По същество на делото пледира за уважаване
на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски,
представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Представя писмени бележки.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което заявява воля
за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа писмения
отговор. Заявява позиция по проекта на доклад по делото. Не прави
доказателствени искания. Претендира съдебни разноски, оспорва като
неоснователно искането на пълномощника на ищеца за заплащане при
условията на чл.38 ЗА на адвокатско възнаграждение. Твърди, че в случая не е
налице хипотезата на чл.38 ЗА.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
22.08.2024 година страните са сключили Договор за кредит № 282249, по
силата на който ищецът се е задължил да върне на ответника сумата от
1 930,01 лева, от която 1 500 лева главница, 430,05 лева възнаградителна
лихва, чрез 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 128,67 лева с
падеж, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от
договора.
Страните уговорили ГПР 48,054 % и фиксиран ГЛП 39,96 %.
Съгласно постигнатите договорености /чл.6/ страните уговорили договорът
12
да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 от ОУ
към договора и с още едно от посочените в същата клауза обезпечения, по
избор на заемателя: ипотека; особен залог; банкова гаранция; ценна книга в
полза на заемателя, като в случая заемополучателят е избрал обезпечението
ценна книга в полза на заемодателя. По делото не се спори, че
заемополучателят не е предоставил уговореното обезпечение.
С чл.8 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитодателя неустойка в размер на 1 834,99 лева – в случай че не
предостави договореното в чл. 10, ал.2 от Общите условия към договора
обезпечение. Съгласно Погасителния план, представляващ неразделна част от
договора, неустойката е платима на 15 месечни погасителни вноски, всяка в
размер 122,33 лева с падеж, падежа на съответната погасителна вноска по
договора за заем, без неустойката или общо погасителна вноска с неустойката
- 251 лева.
По делото не се спори, че кредитополучателят е усвоил предоставения му от
заемодателя/ответника кредит в размер на 1 500 лева, както и че плащанията
на основание процесния договор, извършени от заемополучателя, в полза на
заемодателя, са в общ размер 1 256 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните по делото е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало
именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството :
ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за кредит по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Установи се по делото, че в случая страните са уговорили заплащането на
13
неустойка в размер надхвърлящ размера на кредитната сума за неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, платима
чрез 15 месечни погасителни вноски.
Смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците на
длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за
кредитора не могат да произтекат вреди освен тези, чието настъпване се
„покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не
бъде изпълнен. Като се скрепява с неустойка, при това в размер по-висок от
този на дадения кредит и близък до общо дължимата сума /кредит и
възнаградителна лихва/, неизпълнението на задължението на длъжника да
предостави обезпечение, се постига единствено увеличение на размера на
дълга. Ето защо съдът счита, че в случая, макар и формално уговорено като
неустоечно задължение, задължението на кредитополучателя за сумата от
1 834,99 лева съставлява разход по кредита дължим от потребителя, а не
неустойка за неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя –
да върне дадения кредит ведно с договорената възнаградителан лихва. С оглед
на това се налага извода, че формално посочения в процесния договор за
кредит ГПР 48,054 % не е действителния. Посочването в договора за кредит
на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не
му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. В
допълнение следва да се посочи:
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изсквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
14
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно дължи. В тази връзка съдът счита за основателно
въведеното от ищеца твърдение за нищожност на процесната облигационна
обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за
кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е
съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22
ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит липсва ясно разписана методиката на
формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът намира за
основателни и доказани ищцовите твърдения за изначална недействителност
на процесното облигационно правоотношение между страните, по аргумент
на чл.22 от ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
В случая процесната неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
15
върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът му за предоставяне създават
значителни затруднения за кредитополучателя за изпълнение на договора. На
следващо място, посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за представяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
кредит към датата на сключване на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че
процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план
към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4
ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В допълнение следва да се посочи, че основната цел
на процесната неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на дължимата за
връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна и
поради накърняване на добрите нрави.
С оглед на изложеното съдът намира за главния иск за прогласяване
недействителността на облигационното правоотношение между страните за
доказан и основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид на това съдът
не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на наличните доказателства за сторени от ищеца
16
разноски, по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 650 лева, от които 50 лева заплатена държавна
такса /разписка на лист 4/ и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение
/договор за правна защита и съдействие на лист 3 в делото/.
Предвид на фактическата и правна сложност на делото съдът намира за
неоснователно въведеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и като такова следва да го остави без уважение.
Съдът не обсъжда стореното от ответника възражение за липса на
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца при условията на чл.38 от ЗА, тъй като в случая ищецът не претендира
съдебни разноски за адвокат по реда на чл.38 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за кредит № 282249 от 22.08.2024 година,
сключен между Р. К. В., ЕГН **********, в качеството на заемополучател и
"Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Х.,
булевард „Б.“ № *** в качеството на заемодател, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА "Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление
гр. Х., булевард „Б.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. В., ЕГН ********** от
гр.П., ул."Екз. Й." № ** съдебни разноски по делото в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
17