№ 51
гр. Гълъбово, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200084 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 9/11.05.2022г. на И.С. – Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „ММИ” ЕАД –
гр.Р., за нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.6 от
Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като същото е
незаконосъобразно и неправилно. В условията на алтрнативност, моли същото да бъде
намалено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски
Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и не
е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства – копия от административно
наказателна преписка на РИОСВ – гр.Стара Загора: Наказателно постановление №
9/11.05.2022г., АУАН № 9/11.02.2022г.; Протокол от изпитване №12-2323/23.12.2021г.;
1
Писмо с изх.№ ПГО-01-532/10.12.2021г. от Изпълнителния директор на „ММИ“ ЕАД, гр. Р.
– инж. А.А. до управителя на Р. "Т - 1“, Р."Т-с"“ и Р. "Т - 3“; Писмо с изх. № ПГО-01-
533/10.12.2021г. от Изпълнителния директор на „ММИ“ ЕАД, гр. Р. – инж. А.А. до
Директора на РИОСВ-Стара Загора – 2 броя; Протокол за проверка № П-
*********/09.12.2021г.; Писмо с изх. № КОС-06791/04.02.2022г. до Изпълнителния
директор на „ММИ“ ЕАД, гр. Р., ведно с известие за доставяне; Писмо с изх.№ ПО-04-
3541/18.05.2022г. до Директора на РИОСВ-Стара Загора до Изпълнителния директор на
„ММИ“ ЕАД, гр. Р., ведно с известие за доставяне.
Бяха разпитани в качеството на свидетели М. Д. М. – съставил АУАН, М. К. Ч. и Р.
Д. Т. – свидетели по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното:
От фактическа страна
На 09.12.2021г. от експерти на РИОСВ – Стара Загора е извършена проверка на Р. "Т-
*"” с.Медникарово, общ.Гълъбово, експлоатиран от “ММИ” ЕАД - във връзка със
задължителен емисионен контрол на отпадъчни води. Съставен бил Протокол от проверка №
П-**********/09.12.2021г. При проверката е взета един брой водна проба отпадъчна вода от
точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р.Соколица, съгласно Разрешително за
заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-
1924/29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/27.07.2016г издадено от БД ИБР
гр.Пловдив. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода са
обективирани в Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-2323/23.12.2021г. на
Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС. От същите анализи е видно, че има
превишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с Разрешително за
заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-
2880/27.07.2016г., издадено от БД ИБР гр.Пловдив в точка на заустване № 1 – канал преди
заустване в р.Соколица с посочени географски координати, по показатели – активна реакция
/pH/, желязо /общо/, сулфати и манган, както следва:
активна реакция /pH/ - 3,1 при ИЕО – 6,5 до 8,5
желязо /общо/ - 202 мг/л, при ИЕО – 1,5 мг/л.
сулфати – 3795 мг/л, при ИЕО – 400 мг/л.
манган – 14,8 мг/л, при ИЕО – 0,3 мг/л.
Съставен е АУАН №9/11.02.2022г. Актосъставителя е приел, че “ММИ” ЕАД не е
изпълнило задълженията си съгласно чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите за поддържане на
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условия на
2
разрешителните, като спазва индивидуалните емисионни ограничения, въведени с
Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с
Решение № РР-2880/27.07.2016г., издадено от БД ИБР гр.Пловдив.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление №
9/11.05.2022г. на И.С. – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Стара Загора, в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган
/АНО/, напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че
деянието съставлява нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите. АНО на основание
чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите е определил и наложил на “Марица Изток” ЕАД,
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
По доказателствата
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията на актосъставителя М. Д. М., св.М. К. Ч. и св.Р. Д. Т., както и от приетите по
делото писмени доказателства.
Съдът намира показанията на свидетелите за логични, непротиворечиви и обективни,
поради което им дава вяра.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
От правна страна
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в
НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Видно от диспозитива на обжалваното НП, дружеството е санкционирано за
3
осъществяване състава на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ – изхвърляне на отпадни води във воден
обект в нарушение на емисионните норми. Видно от обстоятелствената част на обжалваното
НП, обаче е отправено фактическо и правно обвинение за неизпълнение на задължението на
водоползвателя по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ - за спазване условията на издаденото разрешително
за ползване на воден обект досежно качеството на водите.
Допуснатото е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в обжалваното НП, което създава
неяснота на обвинението и не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята
на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Липсата на връзка между
фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената
административнонаказателна разпоредба е абсолютно основание за отмяна на НП.
Спорът по коя административно наказателна разпоредба следва да се подведе
изхвърлянето на отпадни води във воден обект, когато субект на отговорността е лице по
чл.48 от ЗВ, се разрешава от съставомерните елементи на съставите по чл.200 от ЗВ.
Конкретно, спорът се свежда до съотношението между чл.200, ал.1, т.2 и т.6 от ЗВ, тъй като
първата хипотеза на административно нарушение визира ползване на воден обект в
отклонение от предвидените условия в разрешителното, а втората представлява конкретен
състав на административно нарушение – изхвърляне на отпадъчни води във воден обект, в
нарушение на емисионните ограничения. В съответствие със съставите на административни
нарушения са различни и субектите на отговорността. Субект на отговорност по чл.200,
ал.1, т.2, предложение второ от ЗВ може да бъде само титуляра на разрешителното в
качеството му и на субект на задълженията по чл.48 от ЗВ, която норма визира като
задължено лице за спазването им водоползвателя. Следователно всяко обвинение за
неспазване на условията на разрешителното, независимо дали представлява неизпълнение
на общото задължение по чл. 48, ал.1, т.11 или на друго специално задължение от
изброените в същата разпоредба, се подвежда под състава на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, освен
като друга специална административно наказателна разпоредба не съдържа конкретен
състав на отговорност за неизпълнение на специфично задължение на водоползвателя.
В случая при описанието на нарушението и неговото квалифициране от АНО е
допуснато смесване на съставите на две различни административни нарушения - на чл.200,
ал.1, т.2 и на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. Констатацията, че физиохимичният анализ на взета
проба отпадъчни води от точка на заустване с посочени географски координати показва
превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Комплексното
разрешително по показатели активна реакция /pH/, желязо /общо/, сулфати и манган, се
свързва с неизпълнение от водоползвателя - титуляр на разрешителното, на задължението
му по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. С оглед законово дефинираното разграничение между понятията
"емисионни норми" и "индивидуални емисионни ограничения" /чл.129 от ЗВ/, нарушаването
на емисионните норми означава неспазване на нормативно установените стойностите за
веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, а неспазването на
4
определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води ИЕО съставлява неспазване
на условията на самото Комплексно разрешително.
Сравнението между хипотезите на чл.200, ал.1, т.6 и чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ сочи на
противоречие в настоящия случай между правното и фактическо обвинение и основанието
за налагане на имуществената санкция. Състава на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ не съдържа като
съставомерен елемент неспазването на условията на разрешителното за водоползване, нито
поставя изискване за специално качество на субекта на отговорността. Като е отправил
обвинение за неспазване на условията на разрешителното, касателно качеството на водата,
въведено с чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, а е наложил наказание по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ,
административно наказващия орган е допуснало съществено нарушение на изискването за
единство между правно и фактическо обвинение, конкретно – ангажирана е отговорността
на лицето за деяние, което не е описано в обстоятелствената част на НП.
Такава е и практиката на Административен Съд – Стара Загора по идентичен казус –
Решение от 23.06.2017г. по КАНД № 193/2017г., Решение 119 от 09.05.2022г. по КАНД №
82/2022г. и други.
Ето защо настоящия състав приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното съответно искане, на основание чл.63д от
ЗАНН на „ММИ” ЕАД – гр.Р. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН съгласно чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
150 лева. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание и случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 9/11.05.2022г. на И.С. – Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „ММИ” ЕАД –
гр.Р., за нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.6 от
Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
5
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да
заплати на „ММИ” ЕАД – гр.Р. сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6