Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. С определение от 11.04.2011 год., постановено по гр. дело № 2208 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, производството е прекратено, разпоредено е връщане на исковата молба на Г. фонд, гр. С.. Определението е обжалвано от Г. фонд, гр. С. с искане за отмяната му. Изложени са доводи за неправилност на атакувания акт. Редовността на исковата молба по смисъла на чл. 127 и 128 от ГПК ангажирала съда да разгледа и реши делото. Ответникът е призован по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При тези факти липсвало основание за прекратяване на производството по делото. Невнасянето на разноски за особен представител можело да бъде елиминирано по реда на чл. 77 от ГПК. Този текст давал възможност разноските да бъдат събрани впоследствие. От тук следвал и извод, че нормата на чл. 76 от ГПК, регламентираща реда за внасяне на разноски, не съдържа преклузивен срок. Съдът обсъди наведените доводи и, след преценка на доказателствата по делото, приема: За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че вмененото в тежест на ищеца задължение да внесе сумата от .. лв., възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, не е изпълнено и това задължение е елемент от редовността на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 128, т. 2 от ГПК. Изводите са изградени при правилно установени факти и при прецизно приложение на процедурния закон. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. По делото липсва спор, че определената от съда сума за възнаграждение на особения представител по чл. 47 от ГПК не е внесена. Уведомлението до ищеца е връчено по предвидения в закона ред. Срокът за изпълнение на вмененото задължение е изтекъл. Въз основа на тези факти, отпаднало е задължението на съда да разгледа и реши спора. Невъзможността да се назначи особен представител, заради невнасяне на суми за възнаграждението му, се дължи на бездействието на ищеца. Фигурата на особения представител в казуса е условие за валидното извършване на предстоящите съдопроизводствени действия. Затова пропускането на ищеца-частен жалбоподател в срок да внесе въпросните разноски пряко влияе върху валидното предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 128, т. 2, предложение второ, във връзка с чл. 129, ал. 2 от ГПК пряко води до последиците на чл. 129, ал. 3 от същия закон. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Нормите на чл. 76 и 77 от ГПК имат съвсем различно приложно поле от това на правилата за предявяване на иск и свързаната с последното процедура по чл. 129 от ГПК. Касае се за принципни правила, които винаги биват дерогирани от специални разпоредби. Такива в казуса са чл. 127 и сл. от ГПК. Неоснователно е виждането, че сроковете по чл. 76 от ГПК не са преклузивни. Принцип в процедурното право е, че сроковете са именно преклузивни. Нормативното разрешение в тази посока се обяснява с липсата на правен механизъм за принудително изпълнение на процесуалните задължения на страните. Тази липса е компенсирана с института на процедурните пропускания и свързаното с тях погасяване на права. Възможността по чл. 77 от ГПК е на разположение на съда и страната не може да черпи права от нея. Касае се за хипотези, в които било поради пропуск, било поради грешка, дължимите разходи по делото не са събрани от страните. Заради приложното поле на текста, от него не следва извод, че страната може да бездейства по отношение срочността в изпълнението на вменените й процедурни задължения. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава, по реда на чл.278 от ГПК, определение от 11.04.2011 год., постановено по гр. дело № 2208 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |