РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500318 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 21 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. 431/ 2020 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати на Г. Ф. К. ,
ЕГН **********, от с. М. община К. с адрес за връчване: гр. С. ул. „Г.С.Р. №
*, офис * - адв. М.Д., по искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
66 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания, ведно със законната лихва за забава, считано от
27.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 15 013,33 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди – заплатени суми за лечение
1
и лекарства, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 951,33 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от разлика в трудовото
възнаграждение, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.06.2020 г.
до окончателното й изплащане, произтичащи от непозволено увреждане, в
резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 2.10.2019 г., като
предявените искове за неимуществени вреди над 66 000 лв. до 150 000 лв., за
имуществени вреди над 15 013,33 лв. до 26 441,66 лв.; над 951,33 до
1186,16лв. и иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 2.10.2019
г. до 26.02.2020 г. са отхвърлени.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Ф. К. срещу постановеното
решение, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е
отхвърлена до пълния й предявен размер.
Въвеждат се доводи за занижен размер на присъденото обезщетение,
предвид степента на увреждане на пострадалия и тежкото психическо
състояние, в което е изпаднал вследствие на продължителното лечение и
песимистичните прогнози относно възстановяването му.
Инвокира се нарушения на принципа на справедливостта с
присъждане от първоинстанционния съд на явно несправедливо обезщетение
за причинените неимуществени вреди, недостатъчно да обезщети пострадалия
за причинените многобройни и със значителна тежест с телесни увреждания,
и преживените стрес и уплаха.
Несъобразена е, по мнение на въззивника - ищец, отразената
констатация в съдебно-медицинската експертиза за увреда на десния тестис и
възможната му ампутация.
Развити са оплаквания относно приетия от съда принос на
пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, в размер на 20 %,
като се излагат съображения, че липсват установени нарушения на Закона за
движението по пътищата от негова страна. Акцентира се на отразеното в
съдебната авто-техническа експертиза обстоятелство, че при установената
скорост на движение, въззивникът - ищец не е бил в състояние да възприеме
2
внезапния завой наляво на лекия автомобил.
Навеждат се аргументи, че болките и страданията на пострадалия от
произшествието продължават и към момента, налице са трудности в
придвижването, до скоро е ползван бастун.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„З.Д.Е“ АД, ведно с въззивна жалба, чрез юрисконсулт Е.
В постъпилата въззивна жалба решението се атакува в частта, с
която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена над
размера от 34 000 лв., а претенцията за обезщетение за имуществени вреди е
уважена над размера от 11 973,49 лв., като се въвежда искане за отменяване
на решението в тази част, като неправилно и незаконосъобразно.
Изразява се несъгласие с извода на съда относно базовия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като присъденото обезщетение се
квалифицира като прекомерно. Застрахователят подчертава, че инцидентът,
макар да се отразил негативно на емоционалното състояние на пострадалия,
не е отключил психично заболяване у същия, както и не са събрани
доказателства за проведено лечение. Подчертава се, че въпреки сериозните
травми, оздравяването е в пълна степен, последиците от счупванията са
преодолени, не са възникнали усложнения, придвижването на ищеца е
самостоятелно, без помощни средства; въззивникът - ищец се е върнал на
работа, не са налице необратими последици от инцидента.
Застъпва се позиция, че базовият размер на дължимото обезщетение
не следва да надвишава 80 000 лв., като се прави съпоставка на тази сума с
получаваното преди катастрофата месечно трудово възнаграждение от
въззивника - ищец.
Възразява се относно присъждането на обезщетение за пропуснати
ползи, като се сочи че въззивникът - ищец не следва да бъде обезщетяван за
разликата между възнаграждението, което би получил, и изплатеното
обезщетение от НОИ, тъй като, за времето на неработоспособност, не е
правил ежедневните разходи, свързани с отиване, връщане и престой на
работа.
3
Твърди се, че въззивникът - ищец има съществен принос за
настъпване на произшествието, поради допуснати от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, като определеният от съда процент на
съпричиняване се счита за занижен и несправедлив. Релевират се оплаквания
за неточности при изследването причините на инцидента, като се изтъква, че
произшествието е станало в населено място, с ограничение на скоростта на
движение 50 км/ ч, при движение на ищеца със скорост 83 км/ ч, с което сам
се е поставил в невъзможност да спре навреме и да предотврати удара, по
мнение на дружеството - застраховател. Претендира се приемане на процент
съпричиняване от 40 %.
По отношение на въззивната жалба, подадена от ищеца, се излагат
съображения, че същата е недоказана и неоснователна, тъй като липсват
данни за негативни последици върху психиката на пострадалия, вследствие на
инцидента, както и за сериозни увреди на десния тестис, според
съдебномедицинската експертиза.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за
неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен
инцидент, от който той е пострадал, против застрахователя на прекия
причинител на увреждането.
4
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – А.К.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивникът е отправил до
застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498,
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие, получил е плащане на сума в размер на
14 000 лв. и тъй като не е бил удовлетворен от получената сума, е инициирал
настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът е допустим за
разглеждане по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
5
за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо
обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би
представлявала сумата от 34 000 лв. Ето защо, налага се изводът, че между
страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта.
Видно от данните по делото, на 2.10.2019 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззивникът - ищец е бил увреден, като
управляващ мотоциклет марка „С.“, модел „Б. на път II-48 в община О. когато
движещият се в насрещната лента от гр. К. за гр. П. лек автомобил марка „С.
модел „К., с рег. № ***, управляван от А.К. е предприел маневра завой
наляво, отнемайки предимството на мотоциклета, движещ се направо и го е
блъснал.
В резултат на настъпилия сблъсък, на ищеца са причинени следните
увреждания, установени на базата на ангажираните в производството писмени
доказателства и изпълнената съдебно – медицинска експертиза: контузия на
главата с наличие в лявата половина на теменната област на разкъсно-
контузни и охлузни наранявания; контузия на лявата ръка, изразяваща се в
открито счупване на телата на двете кости на предмишницата - лакътна и
лъчева, с изразена дислокация на костните фрагменти, съчетано със счупване
на лъчевата кост в долния й край, в областта на гривнената става, наложили
извършването на оперативно лечение, с прилагането на метална
остеосинтезираща техника; контузия на дясната ръка, с клинични и от
образните изследвания данни за счупване на лъчевата кост в нейния долен
край, в областта на гривнената става, с ангажиране на ставната й повърхност,
наложило имобилизирането на крайника с ригидна имобилизираща превръзка
за продължителен период от време; контузия в областта на тазовия пръстен, с
клинични и от образните изследвания данни за скъсване и раздалечаване на
съчленението между двете пубисни кости и счупване в областта на лявата
странична част на кръстната кост, наложили извършването на оперативно
лечение, с прилагането на метална остеосинтезираща техника; контузия на
десния крак в областта на стъпалото, с клинични и от образните изследвания
данни за многофрагментно счупване на главичката на петата предноходилна
кост; контузия в слабинната област, изразяваща се в оток и кръвонасядане в
областта на скротума и тестисите, с развитие на хидроцеле и остатъчно
6
уплътнение в полюса на десния тестис.
Експертът е посочил, че уврежданията са получени в резултат на
мотоциклетна травма, при челния сблъсък на управлявания от увредения
мотоциклет и отнелия предимството му лек автомобил, с последващо падане
върху пътната настилка. Изтъкнал е, че възстановителният процес на ищеца е
бил продължителен. Във връзка с прогнозата за преодоляване на травмите,
вещото лице е извършило личен преглед на увредения, при който е
констатирало, че персистират оплакванията от болки в двете гривнени стави,
най-вече в дясната, болезненост при продължително ходене и при ставане в
областта на лявата сакроилиачна става, както и от уплътнение в дясната
половина на скротума и десния тестис. Изразен е в експертизата извод за
възстановяване в значителна степен, но не напълно на състоянието на
травмираните области и крайници, със запазването на леко до умерено
ограничение в движенията и болезненост в гривнената става на лявата ръка и
областта на таза. Налични са белези на местата на оперативните интервенции.
Обсъдени са в експертизата възможни допълнителни медицински процедури,
изразяващи се в отстраняване на винтовете в кръстната област, поради
болезненост и дразнене, и оперативно премахване на уплътнението в десния
тестис, ако не настъпи спонтанно резорбиране.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като
изброяването е премерно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
7
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение № 95
на ВКС от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, вследствие инцидента, въззивникът - ищец е
понесъл увреждания с комплексен характер – контузия на глава, фрактури на
крайници и други части от скелета, контузия в слабинната област. Не е
констатирано пълно възстановяване от уврежданията, все още изпитва болки
и затруднения.
Разпитаните пред съда от първа инстанция свидетели С. –
фактическа съпруга, и Белберова, непосредствено възприели състоянието на
въззивника след инцидента, споделят за неговите преживяванията,
натоварени със силни болкови усещания, невъзможност самостоятелно да се
придвижва и обслужва в ежедневието за известен период. Свидетелката С.
заявява, че едва на петия месец след инцидента въззивникът е започнал
опитите си за самостоятелно придвижване, като първоначално се е
подпомагал с патерици. Споделя, че пострадалият е търсил и получил
психиатрична помощ за преодоляване негативните последици върху
психиката му, но все още е изнервен и неспокоен. Депозирани са гласни
доказателства в насока, че въззивникът е затруднен в упражняване на
професията си на автомонтьор.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 41 г.,
в добро здравословно състояние.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– трудоспособната възраст на въззивника; причинените множество тежки
травматични увреждания; болезнени усещания с висока интензивност;
претърпените оперативни интервенции; остатъчни белези; периода на
възстановяване и непълното възстановяване към настоящия момент, и воден
от общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
8
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 120 000 лв.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в движение с
превишена или евентуално несъобразена скорост.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Вещото лице по изпълнената пред съда от първа инстанция съдебна
автотехническа експертиза е дало пълната динамична картина на
пътнотранспортното произшествие, като е заключило, че техническите
причини за настъпване на пътния инцидент са както предприетата технически
неправилна маневра от водача на автомобила за завой наляво и пресичане на
коридора на движение на мотоциклета, без да пропусне движещия се направо
мотоциклет, така и навлизането на автомобила в опасната зона за спиране на
мотоциклета, при определените скорости на движение на двете превозни
средства. Установено е, че и двамата водачи са имали безпрепятствена
видимост към момента на настъпване на опасността. При така установеното,
следва да се направи извод дали водачът на мотоциклета е поддържал
съобразена с конкретната пътна обстановка скорост на движение към
момента на инцидента, позволяваща му да реагира при внезапно възникнало
препятствие на пътя.
Експертът, при анализа си, е установил, че скоростта на движение на
автомобила, управляван от прекия причинител, преди ПТП е била 21,4 км/ч, а
на мотоциклета – 83 км/ч. При тази скорост, опасната зона за спиране на
мотоциклета е била около 71 м. Времето за движение на автомобила от
статичното положение на изчакване до мястото на удара е 2,05 секунди. В
момента на потегляне на автомобила, мотоциклетът се е намирал на
разстояние 47,4 м от мястото на удара, надвишаващо опасната му зона за
спиране – 71 м., което говори в полза на извода за непредотвратимост на
инцидента от гледна точка на техническата възможност за спиране на
мотоциклета, при движение с констатираната от експерта скорост. В
допълнителното си заключение, експертът е посочил, че при движение със
9
скорост 50 км/ч водачът на мотоциклета би бил в състояние да предотврати
пътно-транспортното произшествие, тъй като тогава опасната му зона за
спиране би била 32 м, по-малка от разстоянието до мястото на удара – 47 м.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано,
компетентно и почиващо на специалните знания на експерта.
В производството е установено, че към датата на инцидента не е
имало поставени пътни знаци, обозначаващи ограничения на скоростта на
движение. При разпита си пред съда от първа инстанция свидетелят х.
съставител на протокола за произшествието, е потвърдил, че пътните знаци за
ограничаване на скоростта са били поставени в последващ, спрямо деликта,
момент. В този смисъл, недоказано е оплакването в жалбата на дружеството –
застраховател, че произшествието е настъпило в населено място, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч. В допълнение, свидетелят е посочил, че
пътният участък, на който произшествието е настъпило, е бил ремонтиран по
времето на събитието.
Анализирайки предпоставките за настъпване на непозволеното
увреждане в настоящия случай апелативният състав намира, че обективен
принос в инцидента имат и водачът на автомобила и водачът на мотоциклета,
в различно съотношение. Съгласно постановките на Постановление № 17 от
18.11.1963 г. на Пленума на ВС, значима при определяне на съпричиняването
е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да се изисква наличието на вина. По разума на
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, относно
съпричиняването, всякога поведението на пострадалия трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
Отнесени към поставения за решаване случай горните съждения
изискват да се съобразят конкретните проявления на действията на всеки от
участниците и тяхното отражение върху настъпилия вредоносен резултат.
Анализът на правнорелевантните факти в конкретния случай обосновава
заключение, че основната причина за инцидента се корени в неправомерното
поведение на водача на лекия автомобил, който е престъпил забраната да се
вреди другиму, като е пренебрегнал правилата за движение по пътищата,
10
вменяващи в задължение на водачите на пътни превозни средства, при
предприемане на маневра завиване наляво за навлизане в друг път, да
пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Водачът на
автомобила е имал неосуетената възможност да наблюдава наличието на
мотоциклета върху платното за движение и да възприеме неговото
праволинейно движение от дистанция достатъчна, за да прецени действията
си, като спре и го пропусне, за да избегне сблъсъка.
Водачът на мотоциклета, от своя страна, също е неглижирал
задълженията си като участник в движението, като е управлявал мотоциклета
си почти на границата на максимално разрешената за пътния участък скорост
от 90 км/ч, без да съобрази поведението си с наближаването на кръстовище и
с конкретната пътна обстановка – извършван ремонт, правомерно
намалявайки скоростта, като по този начин е увеличил риска за собственото
си увреждане.
При съпоставяне на приноса на двамата участници, настоящият
състав намира за решаващ приноса на водача на лекия автомобил, допуснал
горепосоченото нарушение, като съобразява и изискването към него да бъде
внимателен и предпазлив към по - уязвимите участници в движението,
доколкото е със средството, което може да причини по-тежки увреждания.
Ето защо, релевантният каузален принос на увредения следва да се оразмери
на 20 %.
Предвид изложеното, претенцията за неимуществени вреди се явява
основателна до размера на 96 000 лв. Като се съобрази плащането, извършено
извънсъдебно от застрахователя, налага се извод за основателност на
претенцията в размер на 82 000 лв. В този смисъл, жалбата на въззивника –
ищец е частично основателна.
Лишено от състоятелност е оплакването на застрахователя, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се оразмери на базата на
получаваното от увредения трудово възнаграждение. Приложение при
определяне обезщетението намира принципът за пълна обезвреда на
претърпените увреждания от морално естество, като нормата на чл.52 ЗЗД
поставя изисквания за съобразяване на критерия за справедливост, относим
към конкретния етап от развитие на обществото. Обвързаността на размера на
11
обезщетението е следователно с разбирането за справедливост на социума, а
не с конкретния жизнен стандарт и доходи на пострадалия, тъй като те нямат
отношение към търпените от последния морални вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, въззивникът –
ответник поддържа в жалбата си, че съдът от първа инстанция неоснователно
е присъдил обезщетение за разликата между получаваното преди инцидента
трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност,
като е изтъкнал, че за времето на неработоспособност въззивникът – ищец не
е правил ежедневните разходи, свързани с отиване, връщане и престой на
работа. От така формулираното оплакване може да се заключи, че
застрахователят не оспорва дължимостта на обезщетението в конкретното му
измерение, нито размера на дължимото, определено от съда от първа
инстанция, а счита, че към установения размер следва да бъдат приспаднати
разходите, свързани с полагането на труд, които ищецът си е спестил, като не
е работил. Доколкото по делото не са изтъкнати аргументи, нито са
ангажирани доказателства от оспорващия относно значимостта на тези
разходи и тяхното отражение върху получаваното от въззивника
възнаграждение, настоящият състав намира, че оплакването е неоснователно.
Съдебната практика убедително приема, че обезщетение от горепосочения
характер, като имуществена вреда, се дължи и то представлява пряка и
непосредствена последица от инцидента, за репарирането на която
застрахователят отговаря – Решение № 91 от 21.05.2013 г. на ВКС по т.д. №
336/2012 г.
Частичното несъвпадането на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновава частична отмяна на
атакувания съдебен акт, с присъждане допълнително на сумата от 16 000 лв.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихвата на забавено
изпълнение, като същата е дължима, съобразно правилата на чл.493, ал.1, т.5,
вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, в
настоящия случай – 26.11.2019 г. С решението си първата инстанция е приела,
че лихвата за забава следва да се присъди от 27.02.2010 г. Решението следва
12
да се потвърди в тази част, при липса на жалба от ищеца.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено
лице, на процесуалния представител на въззивника – ищец се следват
разноски, определени на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на по
1010 лв., за двете инстанции, платими от застрахователя.
Дружеството - застраховател следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса в размер на 640 лв. за производството пред първата
инстанция и 320 лв. за производството пред апелативната инстанция, по
сметката на Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. 431/2020
г. на Окръжен съд С. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ГЮН. Ф.
К., ЕГН **********, от с. М. община К. с адрес за връчване: гр. С. ул. „Г.С.Р.
№ *, офис * - адв. М.Д., против „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, иск за заплащане на
сума над 66 000 лв. до 82 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно-
транспортно произшествие на 2.10.2019 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
13
управление: гр. С. 1592, район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати на ГЮН. Ф.
К., ЕГН **********, от с. М. община К. с адрес за връчване: гр. С. ул. „Г.С.Р.
№ *, офис * - адв. М.Д., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от още 16 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на
2.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1592, район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати на адв. М. Л.
Д., с адрес: гр. С. ул. „Г.С. Р.“ № *, офис * - сумата от 2020 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. , район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 640 лв., по сметката
на Окръжен съд Бургас.
14
ОСЪЖДА „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С. , район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 320 лв., по сметката на
Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15