№ 219
гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500216 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
І. Развитие на съдебното производство .
Районен съд Велинград е сезиран с искова молба, подадена от Х.А. М. , ЕГН **********, от гр. С. , ул. „П. „№
16, против Р. С. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.„ № 1.
С Решение № 40/ 18. 02 .2022г. на районен съд Велинград ,постановено по гр. д. № 349/2021г. по описа на същия
съд, предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъден е ищеца да заплати в полза на ответника сторените
съдебно –деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство . Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение, поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Искането е да
се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
1
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
ІІ. Правни изводи .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че иска е останал
недоказан по своето основание.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с отрицателен установителен иск
за собственост на недвижим имот.
1.По отношение на правния интерес от предявяване на иска.
Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този вид искова защита са
дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело,въз основа на обосновани твърдения
,наведени в исковата молба , като при оспорването им ищеца следва да докаже фактите, от които те
произтичат.Посочено е съща така,че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
следи служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че ищеца няма правен
интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията-
дали ответника притежава или не претендираното от него и отричаното от ищеца право.
В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост , а именно:
-Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се оспорва от противната
страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот.
-Защита на фактическо състояние,(когато владението е смутено , но не е отнето, преди да са изтекли 6 месеца от
установяването му, от лице , което неоснователно претендира ,че е собственик)
-Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция , ако отрече
претендираните от ответника права .
В исковата молба ищеца твърди,че е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот ( североизточната част
от имота ) , тъй като в негова полза е изтекла придобивна давност за периода 1965- 1995г. Твърди се ,че въпреки
това обстоятелство през 1975г. бащата на ответника Р.С. М., С.А. М. се е снабдил с нот.акт за собственост по
обстоятелствена проверка за целия имот , след което заедно със своята съпруга е прехвърлил имота чрез
продажба на синът си Р.С. М. (ответник по иска ) .
От съдържанието на исковата молба се установява ,че ищеца заявява самостоятелни права върху част от имота
,които се оспорват от ответника чрез снабдяването му с констативен нот. акт за целия имот,както и че ищеца има
възможност да придобие част от имота на огиринерно основание( по давност ) , ако отрече претендираните от
ответника права . Налице са първата и третата хипотеза от посочените по –горе за наличието на правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
2. По същността на спора.
Ответникът Р.С. М. се легитимиран ,като собственик на процесния имот с два документа:
-констативен нот.акт № 157/ 22. 02. 1975г. за собственост върху недвижим имот , придобит по регулация и
конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.
С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването
става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този
2
нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с
този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на третото лице.
Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими
имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото
между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В
производството по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица,
насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен
нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай
са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт,
обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на
този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При отмяна на
т.н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона
форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо.
Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на
постановеното в исковото производство съдебно решение.
Това са разрешенията ,които са дадени в ТР № 3/2012г. от 29.11. 2012г. на ОСГК на ВКС по въпросите за
правната природа на констативния и конститутивния нот. акт.
От доказателствата по делото съдът прави извода ,че не е оборена материалната доказателствена сила
на констативен нот.акт № 157/ 22. 02. 1975г. за собственост върху недвижим имот , придобит по
регулация и конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.
По делото е приложена Скица на имота № С- 0028/ 11. 02. 2021г. , издадена от Община С. , отдел „ТСУ“ , в
която ответника Р.С. М. е посочен , като собственик на имота ,въз основа на издадения в негова полза
конститутивен нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.;
Както бе посочено по – горе ,основното възражение на ищеца е, че е собственик на ½ ид. част от процесния
недвижим имот ( североизточната част от имота ) , тъй като в негова полза е изтекла придобивна давност за
периода 1965- 1995г.Това възражение е останало недоказано в съдебното производство .
Какво е нужно да се установи в съдебното производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност?
Нужно е да се установи едновременното( кумулативното ) наличие на три обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е владяно ;
По отношение на владението следва да се установи следното:
-да се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС ( animus i korpus), а когато страната се позовава
на добросъвестно владение и признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
3
-несъмнителност( сигурност) на владението ;
-владението трябва да е спокойно( да не е опорочено ),което означава да не е установено с насилие ;
-владението трябва да е явно ( да не е установено тайно или по скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК
доказателствени средства
Според утвърдената съдебна практика на ВС и на ВКС ( виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на ОСГК на ВКС) ,за да се
придобие по давност един имот или придобият по давност идеални части от съсобствен недвижим имот трябва
съсобственика да владее за себе си и против волята на собственика или съсобственика.
Да владееш за себе си означава :
-да измениш основанието на владението , като от държател на частите на съсобствениците се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение на съсобственика към вещта.Освен упражняването на
фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се
обективира и променено отношение към вещта-да владееш за себе си , като че ли си собственик на вещта .
Да владееш против волята на собственика или на съсобственика означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш пред съсобственика
промененото си отношение към вещта ;
- това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да достигне до знанието на
съсобственика ;
- трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
По делото е приложена Скица на имота № С- 0028/ 11. 02. 2021г. , издадена от Община С. , отдел „ТСУ“ , в
която ответника Р. С. М. е посочен , като собственик на имота,ведно с построената в имота масивна двуетажна
жилищна сграда ,въз основа на издадения в негова полза конститутивен нот. акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 15/19. 01. 2018г.;
В исковата молба ищеца твърди ,че в североизточната част на имота е построил селскостопанска постройка , в
която е съхранявал селскостопанска техника и зимнина .
В тази връзка поделото е представено официално писмо от Община С. , отдел „ТСУ“, изх. № 0654/19. 10. 2020г.
в което е посочено ,че постройката не е отразена в действащия кадастрален план от 1983г. и за нея не се
намират строителни книжа в общината. Посочено е в писмото ,че строежа е “търпим“ ,съобразно действащото
законодателство и за него се прилага разпоредбата на чл. 92 от ЗС ( собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея , освен ако е установено друго ).
От ответната страна са представени също така Строително разрешение № 6 / 21. 04. 1976г. и Протокол за
дадена строителна линия и ниво на строежа, от същата дата , с които е разрешено на ответника Р.С.
М.,построяването на новата жилищна сграда в югозападната част на имота .
По делото са представени преписи от „приходни квитанции“, от които се установява ,че от 2005г. до 2021г.
данъците за процесния имот са заплащани от бащата С. М. и синът Р.М..
По делото са разпитани следните свидетели:
Св. М.А.Т. (без родство със страните ).
Свидетелят е установил пред съда,че процесното дворно място е ползвано в миналото общо от двамата братя
А. и С. (А. М. е баща на ищеца Х.М.,а С. М. е баща на ответника Р. М.. Ищецът и ответника са първи братовчеди, а бащите им са
братя). Сега дворното място отново се ползва общо . Една част сее ползвала от ищеца ,а друга част от ответника.
Обяснил е пред съда,че в дворното място ищеца Х. М. е имал построена стопанска постройка ,в която е
съхранявал дърва за огрев и дърводелски инструменти . Постройката е била съборена през 2020г. от ответника.
Ползваното от ищеца дворно място е садено от него с картови и фасул.
Св. Летифе М.(майка на ответника)
4
Свидетелката е обяснила пред съда че до смъртта на съпруга й С. М. през 20129г. ищеца не е имал никакви
претенции към дворното място . Обяснила е ,че дворното място е обработвано само от тяхното семейство .
Ищеца Х.М. не е имал никакви претенции към дворното място до смъртта на съпруга й .Претенциите да
започнали през 2020г. До тогава ищеца е идвал у тях на гости. Разбирали са се добре. Ищецът си е построил
къща и живее на друго място в С. . В дворното място е имало стара къща , която те са съборили и на нейно
място са построили новата къща. Старата къща не се е ползвала от никой . Имало е също така и дърварник ,
който се е ползвал само от тях, но са го съборили през 2001г.
Св. Исмет Мутешим (без родство със страните ).
Обясненията на този свидетел са във връзка със съществуващата в имота стопанска постройка.
Свидетелят е обяснил,че тя е била построена от ищеца , в която той е съхранявал дърва за огрев и картофи .
Постройката е била кирпичена и е съборена от ответника през 2020г.Ищецът си е построил нова къща преди
30-40г. на друго място в С. .
Св. Неджим Али (без родство със страните ).
Свидетелят е обяснил пред съда,че построената в имота стопанска постройка е ползвана от ответника Р. М. и
неговия баща до 2020г., когато са я съборили, по предписание на техническите органи тъй като е започнало да се
строи нова улица.Постройката не се е ползвала от ищеца Х.М. и той не е складирал нищо в нея. Обяснил е пред
съда,че до 2019г., когато е починал С. М. ищеца не е имал никакви претенции към дворното място или част от
него . Ищецът нито е ползвал,нито е имал претенции да ползва дърварника и част от дворното място до 2020г.
Дърварника и цялото дворно място са ползвани само от семейството на С. М..
Въззивната инстанция счита ,че следва да се даде вяра на обясненията на разпитаните по делото свидетели , тъй
като свидетелите депозират пред съда преки и непосредствени възприятия за относимите по делото спорни
въпроси. Обясненията на свидетелеите ,които се намират в родствени отношения със страните по спора са
преценяват от съда според разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички събрани по делото доказателства,
като се отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора .
От разпитаните по делото свидетели и от представените писмени доказателства следва логичния извод за
недоказаност на твърденията в исковата молба за това ,че половината от имота е придобит по давност от
ищеца , дори и с приложението на чл. 82 от ЗС( присъединяване на владението ),за което по делото няма никакви
данни.
По делото не е установено за периода посочен в исковата молба ( 1965г.- 1995г.) ищеца въобще да е
установявал“ владение“ върху процесното дворно място или върху половината от него, което да осъществява
признаците на чл. 68 ал. 1 ,чл. 69 и чл. 70 от ЗС. Дори не е установено ищеца да е осъществявал „държане „на
имота ,по смисъла на чл. 68 ал. 2 от ЗС. Няма данни по делото ищеца въобще да е осъществявал фактическа
власт върху имота,поради което не се налага(това е и невъзможно) да се изследват признаците на владението
,посочени в чл. 68 от ЗС( animus i korpus), а когато страната се позовава на добросъвестно владение и
признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС.
По делото е установено ,че процесното дворно място е владяно единствено от бащата на ответника С. М.,а след
неговата смърт през 2019г. от синът му Р. М. ( виж Удостоверението за наследници на С.А. М.) . През 1976г. С. М. е
построил в имота новата къща ,като е съборил старата къща , а през 1975г. се е снабдил с констативен нот. акт за
дворното място и старата къща . В проведеното съдебно производство пред районния съд и пред въззивната
инстанция не е оборена материалната доказателствена сила нито на констативния,нито на конститутивния нот.
акт. По делото не са установени и твърденията на ищеца за това , че той е построил в северозападната част на
имота стопанската постройка.
В представеното писмо от Община С., отдел „ТСУ“ липсват данни за собствеността на стопанската
постройка,годината на построяване и от кой е построена. Стопанската постройка не е отразена в действащия
кадастрален и регулационен план на гр.С.. В писмото е посочено ,че по приращение собственика на дворното
място следва да се счита и за собственик на стопанската постройка. Данъците за процесния имот са заплащани
само от бащата на ответника С. М.,а след неговата смърт през 2019г. от синът му Р.М..
Установено е по делото ,че за известен период от време ищеца е складирал дървата си за огрев и дърводелски
5
инструменти в стопанската постройка с разрешението на С. М..
Установено е по делото,че до смъртта на С. М. през 2019г. ищеца не е имал никакви претенции към дворното
място или част от него . Той не е живял никога в това дворно място . Построил си е къща на друго място в С. и
там е живял. В процесното дворно място е живял единствено С. М. и неговото семейство .Посещавал е дворното
място ,само когато е идвал на гости на чичо си С. М..
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решщението на районния съд ще следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподател да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба сумата 650 лв. , представляваща сторени
съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/ 18. 02 .2022г. на районен съд Велинград ,постановено по гр. д. № 349/2021г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х.А. М. , ЕГН **********, от гр. С. , ул. „П. „№ 16, да заплати в полза на Р. С. М., ЕГН **********
от гр. С., ул. „М.„ № 1, сумата 650 лв. , представляваща сторени съдебно –деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6