Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1178
гр.***,
02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 3278 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Б.Я.Г.с ЕГН: **********, в качеството му на
управител на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. К.Б. – АК-Хасково,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0000881, издаден от
ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1,
т. 2 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. На първо място се застъпва, че
не става ясно срещу кого точно е издаден – дали срещу дружеството-собственик на
автомобила или срещу физическото лице – представляващ въпросното дружество.
Допълва се, че ЗДвП не предвижда възможност за издаване на ЕФ, с който да се
наложи имуществена санкция, а само глоба, поради което и изначално се оспорва
законността му. Цитира се съдебна практика, в подкрепа на становището, като се
достига до извод, че в конкретния случай са допуснати множество съществени
нарушения, поради което и отговорността на жалбоподателя е неправилно
ангажирана, а от там и издадения ЕФ следва да се отмени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването
на разписка на л. 8 фишът е връчен на Б.Г.на 21.06.2019г., а жалбата срещу него
е депозирана на 05.07.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.01.2019г. в
10:21 часа в гр. ***, пл. „***“ в посока към бул. „***“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта
– „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и заснела товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в указаната посока. От направената
справка се установило, че към датата и часа на управление за товарния автомобил
не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било
установено и че товарният автомобил е собственост на „***“ ЕООД.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0000881 на
ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.1, т. 3 КЗ била наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.10) и Писмо (л.11).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил
съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес,
поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано
по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената
санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.
647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в
същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно
описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква
санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие
не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните
причини.
Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната
дата и място: „управлява личното си
МПС“. Очевидно управлението на автомобил, като съзнателна човешка дейност може
да се извърши само от физическо лице – т.е. тълкувайки така описаното се налага
извод, че АНО приема, че извършител на нарушението е физическо лице, защото
само то може да „управлява“ МПС. Веднага след това е посочено, че МПС е
„лично“. Видно от приложената справка за собственост – в действителност
автомобилът е собственост на юридическо лице, а не на физическо – т.е.
допуснато е съществено противоречие, като едновременно се застъпва, че
физическо лице е управлявало МПС, но наред с това се приема, че автомобилът е
личен на извършителя – т.е. на юридическото лице. По-надолу в ЕФ никъде не е
посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на
физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече се засилва
от обстоятелството, че като собственик е посочен „***“ ЕООД (юридическо лице) и
веднага след това е посочено физическото лице Борис Ясенов Грозев, като
законния представител на ЮЛ. По този
начин не само, че не се внася яснота относно субекта на
административнонаказателната отговорност, а дори объркването още повече се
засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а
непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което
пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав
създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието
и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем
начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се
санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде
извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това
би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил „Имуществена санкция“
АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ или не. Това
следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на
конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на
реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага
отмяна на санкционния акт.
На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство.
С разпореждането си за насрочване съдът изрично е указал на АНО да представи
най-късно в съдебното заседание Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з –
532/2015г. Указанията на съда са получени на 06.08.2019г. (призовка л. 7), но
въпреки това протокол не е представен. На база тези факти съдът следва да
приеме, че щом АНО не е изпълнил указанието и не е представил Протокол – то
такъв не е бил съставен.
Според
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се
явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на
който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на
Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към
него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението,
поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това
основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0000881, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.