Решение по дело №379/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесети март  2019г., в състав:

               

                                           Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Христиана Тонева

с участието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №379 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Производството е образувано по искова молба на И.П.П. срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 300лв.

В исковата молба твърди, че с влязло в сила решение на ВРС по нахд. № 1963/2017г. е отменено НП № 23-0000450/31.03.2017г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна срещу И.П.П.. Твърди се, че оспорването на наказателното постановление ищецът е направил при ангажиране на адвокат, за което на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 300лв.. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 300лв.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител признава иска в отговор по исковата молба.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за основателност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа  и правна страна следното:

Искът при съобразяване на точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.

Разгледан по същество искът е основателен.

Видно от представените доказателства по нахд. № 1963/2017г. по описа на ВРС, по жалба на И.П.П. е отменено НП № 23-0000450/31.03.2017г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна. По делото пред ВРС г-н П. е представляван от адвокат А.. Цитираните писмени доказателства се установяват в нахд. № 1963/2017г. по описа на ВРС.

Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват от приложеното нахд. 1963/2017г. по описа на ВРС, поради което съдът ги намира за установени.

В хода на настоящото дело от процесуалният представител на ищеца е приложено доказателство за доходите на ищеца.

При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази съдебната практика по Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г., III о., докладчик съдията Ю. К.и Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г., III о., докладчик съдията Ю. К. и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на  чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в цитираните в настоящото решение тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от наказателните постановления вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на  чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Исковата претенция се явява основателна на горните съображения и с оглед признаването й от ответника, поради което следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на И.П.П.  обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 23-0000450/31.03.2017г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на ищеца.

Направено е искане за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК от процесуалният представител на ответника по отношение искането за присъждане на разноски за водене на настоящото производство от ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на ответника относно наличието на предпоставките на чл.72, ал.2 от ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, процесуалното поведение на ответника и липсата на твърдения и/или доказателства, че ищецът преди завеждане на делото е поискал обезщетение от ответника, намира че са изпълнени предпоставките на чл.72, ал.2 от ГПК – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и е признал иска, поради което намира, че разноските следва да бъдат възложени върху ищеца.

 

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  да заплати на И.П.П.  ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 23-0000450/31.03.2017г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: