Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                        2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7871 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове на Е.П.Т. и М.П.Т., в качеството на наследници по закон – низходящи на С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., срещу Ц.С.Н. и И.С.Н., за отмяна на сключеният между С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., като дарители и Ц.С.Н., като надарен, Договор за дарение обективиран в н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София, на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***по документ за собственост, бл. ***, състоящ се от три стаи, кухня с други сервизни помещения, с площ от 81,76кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Р.Д.,***, Т.и М. Х., двор, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка при съседи: коридор, двор, Ц.и Й.Е., А.Н.Т., ЗАЕДНО с 2,325 % ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, м.„Суха река", по плана на гр. София, до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото с договора за дарение право, поради отказа на надарения да дава издръжка на дарителите.

С исковата молба се твърди, че преживе, с н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София, С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., дарили на внукът си Ц.С.Н. собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***по документ за собственост, бл. ***, заедно със зимнично помещение и прилежащи части от общите части на сградата и от дворното място, като запазили за себе си, пожизнено, правото на ползване върху него.

Твърди, че около месец след дарението Ц.С.Н. им обяснил, че му пречат да ползва дарения имот, взел им ключа от същия и с тяхно съгласие ги преместил да живеят в негов имот – къща в гр.София, ул.“***“ ***под предлог, че на новото място ще им помага с грижи и обслужване в ежедневието, с пари за лекарства и храна, от каквито имали нужда поради тежкото си здравословно състояние и ниски на доходи от пенсия в общ размер 720.00лв.

В новото жилище им предоставил за обитаване мизерно обзаведена стая без баня и с непрекъсната влага в приземния етаж с две стъпала на входа, които за тях били непреодолими включително за да посетят тоалетната, т.к. С.П.Т. бил в инвалидна количка и на легло, а М.Д.Т. се придвижвала трудно поради получени три инсулта.

Твърдят, че нуждата им от грижи и издръжка е трайна, но от зимата на 2016г. станала крайно необходима, поради влошаване на здравословното им състояние, напредналата им възраст и невъзможност да се издържат с ниските си пенсии. Затова в края на месец октомври 2016г. поискали устно от ответника да им дава издръжка, но той им отказал. Казал им, че нямат нужда от пари и издръжка и така са си добре. Тогава отношението му рязко се променило. Не се интересувал от тях, от здравето им, дали имат храна или средства за преживяване. Отнасял се грубо и между тях имало непрекъснати скандали. Държал ги постоянно заключени и не допускал близки и роднини за да ги посетят. Не им давал ключа от дарения имот, където искали да се върнат и да живеят, въпреки молбите им. Ответникът вземал пенсиите им, без да им дава средства за лекарства и храна.

Благодарение на решителната намеса на роднини – внучката им и съпруга и, били изведени от жилището на ответника на 03.09.2017г. и настанени първоначално в имот на роднини, т.к. нямали ключ от жилището си.  В последното живеели от месец октомври 2017г.

В евентуалност твърдят, че исковата молба съставлява покана за даване на издръжка, каквато ответника е имал и има възможност да им даде, т.к. реализира доходи и нямал семейство или близки, които да издържа.

Ответникът Ц.С.Н. изразява сТ.ще за допустимост но неоснователност на иска.

Не оспорва, че с дарение обективирано в н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г. му прехвърлили собствеността върху процесния имот, като запазили за себе си пожизнено право на ползване. Не оспорва и, че не е женен и живее с майка си и сестра си в семеен имот в гр.София, ул.“***“ № 26, където настанил дарителите още след осъществяване на дарението, за да се грижи за тях, с тяхно съгласие, поради напредналата им възраст, като осигурявал храна, дрехи, жилище, почистване и други ежедневни нужди, включително подкрепа като болни хора, поел всички разходи за лекарства и лекарски прегледи, а при нужда и за престой в болница.

Твърди, че предоставял грижи на дарителите от каквито те имали нужда, до 03.09.2017г., когато те напуснали по свое желание домът му в гр.София, ул.“***“ № 26, взели му ключовете от дарения апартамент и се отказали от неговите грижи и подкрепа. Отказали и повече да го виждат или чуват по телефона и не го допускали в жилището, а месец по късно – на 06.10.2017г. предявили процесния иск за отмяна на дарението. Не оспорва, че след 03.09.2017г. не предоставял грижи и издръжка на дарителите, но възразява, че причина за това е отказът им да получават такава.

Възразява, че не е лишавал дарителите от възможността да ползват дарения имот. Той бил отдаван под наем от дарителите преди сделката и поради нужда от ремонт не бил обитаван от тях както преди, така и след нея. Ремонта извършил ответника след 2013г., когато го напуснал последният наемател, за своя сметка, във връзка с което имал и ключ от жилището. През периода след дарението дарителите не се оплаквали и били доволни от полаганите за тях грижи, радвали се, че могат да спестяват пенсиите си. През този период получили и допълнително увеличение на собствените си средства чрез продажба на три земеделски земи собственост на С.Т..

В евентуалност възразява, че не е налице виновно неизпълнение от негова страна, а невъзможност за изпълнение, т.к. от 2016г. до 06.10.2017г. – датата на предявяване на иска, имал месечен доход в размер на 600.00лв., който е недостатъчен за да предоставя на ищците претендираните от тях допълнителни парични средства, без да постави себе си и майка си С.Н. – с установена инвалидност 72%, която по закон следва да издържа, в по тежко положение от това на дарителите, които месечни доходи са в размер на 720.00лв.

Възразява и, че със самоволното напускане на жилището в гр.София, ул.“***“ ***и отказът да получат предоставяните им грижи и издръжка, дарителите не са били в нужда за периода от 03.09.2017г. до предявяване на иска на 06.10.2017г. и сами са се поставили в състояние на нужда от издръжка.

Ответникът И.С.Н. е конституирана като ответник наред с първоначалния по предявеният иск за отмяна на дарението, след като в хода на производството е установено, че по силата на дарение обективирано на н.а. № 173/06.10.2017г., е придобила от Ц.С.Н. собствеността върху процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., ЗАЕДНО с 2,325 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, м.„Суха река", по плана на гр. София.

И.С.Н. не е изразила сТ.ще по основателност на иска за отмяна на дарението.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че преживе, с н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София, С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., дарили на внукът си Ц.С.Н. собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***по документ за собственост, бл. ***, заедно със зимнично помещение и прилежащи части от общите части на сградата и от дворното място, като запазили за себе си, пожизнено, правото на ползване върху него.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че по силата на дарение обективирано на н.а. № 173/06.10.2017г., И.С.Н. е придобила от Ц.С.Н. собствеността върху процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., ЗАЕДНО с 2,325 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, м.„Суха река", по плана на гр. София.

От показанията на свидетеля И.С.С. – съпруг на М.С., разпитан по искане на ищците се установява следното:

Баба М. и дядо С.След направили дарение на внукът си Ц. Няголов през 2015г., с обещанието на Ц. да се грижи за тях до тяхната смърт. Двамата отишли да живеят при Ц.. В тази къща живеели дъщерята на С. и М. Т., внука им Ц. и внучката им И.. В къщата баба М. и дядо С.живеели на приземния етаж, един метър под земята. Свидетелят ги посещавал в тази къща и видял, че условията не били благоприятни за живеене. Имало мухъл по стените, тоалетната им не била удобна, защото били трудно подвижни и за да достигнат до нея трябвало да изкачат три стъпала, първото от които било една тухла. Съгласно показанията баба М. и дядо С.имали нужда и искали издръжка от Ц.. Пенсиите им били малки – общо около 650.00лв., тези пари не им стигали за прехрана и лекарства.  М. имала два инсулта и двамата били трудно подвижни. Преди да дойдат в София, при Ц. баба М. и дядо С.живеели в с.Осоговица. Там тоалетната била външна, живеели на първия етаж с 10-15 стъпала и им било трудно да се качват и слизат. Там свидетелят ги посещавал поне веднъж седмично. Дошли в София за да избегнат качването и слизането по стълби първоначално с мисълта, че Ц. ще ги заведе в дарения апартамент, но той ги закарал в неговата къща и им взел ключа от дарения апартамент. По желание и молба на баба М. и дядо С.през септември 2017г. ги извели от къщата на Ц., защото дядо С. казвал, че ги гледат като кучета. Държането на дъщеря им С. било отвратително. Ц. изобщо не се грижел за тях. От баба М. и дядо С.узнал, че единственото, което правели било да им носят остатъчна храна сутрин и вечер, от сбирки на Ц. с приятели. Дядото казвал, че им носил половин парче пица, да се хранят. До такава степен се грижели за тях, че след тяхното излизане се оказало, че нямат рецептурни книжки и не са им осигурени лекарства, от които се нуждаят. Два три месеца след като излезли от къщата Ц. им дал ключовете за дарения апартамент, след доста разправии. В дарения апартамент бил направен частичен ремонт само на спалнята, за който баба М. и дядо С.казвали, че е с техни средства от продажба на техни земи по времето, когато живеели при Ц.. Като се върнали в апартамента грижи за тях полагала основно Е. Т..

От показанията на свидетеля А.Д.М.се установява, че е племенник на дядо С. и съсед на баба М. и дядо С.– живеел на третия етаж, над дарения апартамент. След като дарили апартамента двамата отишли да живеят в жилището на дъщеря си. На една сбирка, след като Е. ги взела в техния, дарения апартамент, от дядо С. узнал, че след дарението живели в къщата на дъщеря си в един сутерен, в мизерна стая с една тоалетна, за да влезеш която трябва да стъпиш на една тухла. Веднъж, като карал такси попаднал в района на къщата, където живеели двамата и решил да види вуйчо си и вуйна си, но външната врата била заключена. Преди да се разболеят по сериозно им помагал синът им. Двамата получавали около 600.00лв. пенсии общо. Вуйчо му споделил лично, че Ц. не полагал никакви грижи за тях. Казал, че не иска да го вижда или чува, защото им давали за ядене само каквото е останало то дъщеря им. Казал, че им донесли пица, само крайното на пицата, а те нямали зъби. При спогодбата се били разбрали Ц. и дъщеря им да ги издържат. След като се върнали в апартамента за тях се грижела внучката им Е.. Готвела, миела ги, чистела и им купувала лекарства. Двамата били трудно подвижни. Вуйчо му ходел, като се подпирал на стената с едно бастунче, а вуйната ходела с проходилка.

От заключението по приетата първоначална и допълнителна ССчЕ се установява следното:

Разходите за издръжка на едно лице – пенсионер за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. са в размер на 21788.00лв., а за две лица – пенсионери, каквито са ищците, за същия период са в размер на 43576.00лв.

Средномесечната издръжка за двама пенсионери за 2013г. възлиза на 684.67лв., за 2014г. – 703.83лв., за 2015г. – 712.33лв., за 2016г. - 741.17лв., за 2017г. – 789.33лв.

Разходите за издръжка на едно лице – пенсионер за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. са в размер на 10434.00лв., а за две лица – пенсионери, каквито са ищците, за същия период са в размер на 20868.00лв.

Средномесечната издръжка за двама пенсионери за 2018г. възлиза на 839.83лв., а за 2019г. – 899.17лв.

Приети са като доказателство удостоверения издадени от НОИ на 13.12. и 14.12.2022г., от които са видни получаваните от дарителите за периода от октомври 2013г. до октомври 2017г. суми от пенсии и добавки. С.Т. е получавал за периода най малко 358.12лв.  и най много – 393.55лв., а М.Т. е получавала най малко 289.22лв. и най много 317.93лв. За 2016г. С.Т. е получавал средно 378.00лв., а М.Т. – 307.00лв. или двамата са получавали общо, средно 685.00лв. доход от пенсии.

Видно от н.а. № 176/19.05.2016г., С.П.Т., чрез пълномощника си Ц.С.Н., е прехвърлил чрез покупко продажба на трето лице, собствените си имоти: две ниви и ливада, за цена общо 1800.00лв.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на дарение поради непризнателност. Съдът намира същият за допустим по отношение Ц.С.Н., като предявен от и срещу легитимирана страна. Искът за отмяна на дарението е недопустим по отношение И.С.Н., т.к. не е страна по сделката. Затова образуваното срещу нея производство по искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД следва да бъде прекратено.

Договорът за дарение е уреден в чл. 225-227 ЗЗД. Той е едностранен безвъзмезден договор. С него дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Необходимо е обаче дарителят да поиска издръжката, а дареният да е отказал да я предостави. Следователно, за да е налице визираната хипотеза следва кумулативно да бъдат налице трите посочени предпоставки.

По отношение наличието на първата предпоставка - дарителите да се нуждаят от издръжка, по делото са събрани гласни доказателства. Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа тях приема, че дарителите са били пенсионери, още към момента на извършване на дарението - във влошено здравословно състояние, трудно подвижни, във връзка с което са имали нужда от чужда помощ за пълноценно задоволяване на ежедневните си нужди. Приема и, че предвид особено влошеното им здравословно състояние и затруднена подвижност за продължителен период от време, дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка към края на 2016г. След като дарителят не може да се самообслужва, той има нужда от болногледач (придружител), респ. от помощ в ежедневието, което обстоятелство дава отражение върху характера на поисканата от самия дарител издръжка - в натура чрез гледане или чрез средства. В случая дарителите са имали нужда както от издръжка в натура, чрез гледане, предвид безспорно влошеното си здравословно състояние и трудна подвижност, така и от средства за съществуване и лечение.

Съдът кредитира изцяло заключението по приетата ССчЕ /първоначална и допълнителна/, като обективна, компетентно и безпристрастно дадена, в съответствие със събраните доказателства. Въз основа нея и събраните данни за месечният доход на дарителите, като съпостави необходимите средства за съществуване за периода от извършване на дарението до предявяване на иска, както и конкретно за 2016г. приема, че за същите периоди общият размер на пенсиите на дарителите е под необходимият размер на средствата, необходими за съществуване и покриване на ежедневните нужди.  Следователно за тях е била налице нужда от допълнителни средства за издръжкао. Същевременно по делото се събрани доказателства, че през 2016г. дарителят С.Т. е продал собствени земеделски имоти. Сделката е осъществена чрез пълномощник – ответника по делото Ц.Н., без да са налице данни, че цената е фактически получена от упълномощителя. Дори да се приеме, че е получена тя е в общ размер 1800.00лв., който съдът намира за очевидно недостатъчен за да осигури на дарителите необходимите им средства за издръжка, предвид установените им нужди.

Съдът намира за установено и наличието на втората предпоставка - дарителят да е поискал издръжка от дарения. Въз основа събраните гласни доказателства приема, че дарителите са поискали неформално и устно издръжка от надарения – в натура чрез гледане и чрез средства.

По делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че надареният е предоставил на дарителите исканата издръжка.

Ц.С.Н. не е усТ.л главно и пълно и, че дарителите са отказали предоставяната им издръжка, като сами са напуснали жилището, което са обитавали съвместно с надарения и където последният им е осигурил гледане и предоставял средства за издръжка. Въз основа гласните доказателства съдът приема, че дарителите са напуснали предоставеното им жилище и отказът им да получават занапред издръжка от надарения е продиктуван именно от липсата на грижи и недаване на парична издръжка от страна на последния, въпреки отправяната му покана.

Неоснователно е и възражението, че надареният не разполага с достатъчно средства за да осигури издръжка. Финансовото му състояние е без значение,  т.к. той притежава подареното и дължи издръжка до неговия размер. Доколкото искът е за отмяна на дарение  и не касае прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане, то за отмяна на договора ще послужи единствено недаването на издръжка от надарения, когато дарителят е изпаднал в нужда и поискал такава.

Съобразно установеното наличие и на трите кумулативно предвидени в чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД предпоставки съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание, в заявеният от ищците размер, който съобразно наследствените им квоти от наследството на дарителите възлиза на  1/2 ид.ч. от прехвърленото с договора за дарение право, до какъвто размер следва да бъде отменено извършеното дарение. Следователно предявеният срещу Ц.С.Н. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е основателен и подлежи на уважаване.

Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. В настоящото производство е установено, че преди вписване на исковата молба, извършено на 26.03.2019г. видно от входящ номер на СВ при СРС, с н.а. № 173, на 06.10.2017г., И.С.Н. е придобила чрез дарение от Ц.С.Н. собствеността върху имота – предмет на процесното дарение. Съобразно цитираната разпоредба правата на третото лице, в случая И.С.Н., не се засягат от отмяната на дарението, но Ц.С.Н. следва да заплати обезщетение за онова, с което се е обогатил. Последният е прехвърлил имота безвъзмездно, но ако той бе в неговия патримониум, отмяната на дарението би довела до възможността ищците да получат за него пазарната му стойност към датата на отмяна на дарението, т.е. с тази сума дарителите, респ. техните наследници са  обеднели за сметка на обогатяването на надарения Ц.С.Н. и за тях е налице правната възможност да претендират обезщетение обедняването, на основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Такъв иск обаче не е предявен в настоящото производство, затова съдът независимо от изхода по искът за отмяна на дарението не се произнася по присъждане на обезщетение за вреди.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищците следва да се присъдят разноски в претендираният размер от 4052.00лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ сключеният между С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., като дарители и Ц.С.Н., ЕГН **********,***, като надарен, Договор за дарение обективиран в н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София, на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река", ул. „***по документ за собственост, бл. ***, състоящ се от три стаи, кухня с други сервизни помещения, с площ от 81,76кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Р.Д.,***, Т.и М. Х., двор, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка при съседи: коридор, двор, Ц.и Й.Е., А.Н.Т., ЗАЕДНО с 2,325 % ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, м.„Суха река", по плана на гр. София, до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото с договора за дарение право, поради отказа на надарения да дава издръжка на дарителите, по иска на Е.П.Т., ЕГН **********, и М.П.Т., ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, пл. „***, офис 4, адв. П.К., в качеството на наследници по закон – низходящи на С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., срещу Ц.С.Н., на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Е.П.Т., ЕГН **********, и М.П.Т., ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, пл. „***, офис 4, адв. П.К., в качеството на наследници по закон – низходящи на С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., срещу И.С.Н.,***, Р-н „Подуяне“, ул. „***, за отмяна на сключеният между С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., като дарители и Ц.С.Н., като надарен, Договор за дарение обективиран в н.а. № 6 от 19.09.2013г., том CVII, н.д. № 35322/2013г. при СВ – гр.София, на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се в град София, ЖК "Суха река" , ул. „***по документ за собственост, бл. ***, състоящ се от три стаи, кухня с други сервизни помещения, с площ от 81,76кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, Р.Д.,***, Т.и М. Х., двор, ЗАЕДНО със зимнично помещение, с площ от 4 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка при съседи: коридор, двор, Ц.и Й.Е., А.Н.Т., ЗАЕДНО с 2,325 % ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, м.„Суха река", по плана на гр. София, до размер на 1/2 ид.ч. от прехвърленото с договора за дарение право, поради отказа на надарения да дава издръжка на дарителите, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

ОСЪЖДА Ц.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Т., ЕГН **********, и М.П.Т., ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, пл. „***, офис 4, адв. П.К., в качеството на наследници по закон – низходящи на С.П.Т., починал на 14.11.2020г. и М.Д.Т., починала на 23.12.2020г., сумата 4052.00 /четири хиляди, петдесет и два/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: