Р
Е Ш Е
Н И Е 931/18.12.2019г.
гр.Ямбол........18.12........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...................................втори...декември….........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора.............................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова.................................гр.д.№ 3948
за 2018
година............................................................................................
Производството по
делото е образувано по искова молба на Д.И.А. от гр.С. против „СИНТЕКС“ ЕООД
гр.Б., с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата 5064,264 лв., представляваща арендно плащане
по чл.6 от договор за аренда с вх.рег.№ ***, том *** г. и анекс към договора за
аренда с вх.рег.№ ***, том ***, стр.*** г. на СВ при ЯРС и сумата 1030,38 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 10.10.2015 г. – 1.10.2018 г.,
законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното
изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди,
че с ответника имат сключен договор за аренда на земеделска земя от 12.03.2005
г. за пет години, продължен с още 11 години с анекс от
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил. Искът се оспорва като неоснователен и се желае
отхвърлянето му, тъй като претендирания размер не
отговаря на договорения размер рента. Излагат се съображения за това, че между
страните има сключен и друг анекс, с който арендното
плащане е намалено като размер и се желае съдът да съобрази решението си с
всички доказателства по делото.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован не се явява, а чрез пълномощника си поддържа
предявения иск.
Ответникът редовно
призован не изпраща представител в съдебно заседание.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
За установяване
на претенцията си, ищецът Д.И.А. е представил вписан договор за аренда на
земеделска земя от 12.03.2005 г., по който като арендодател
е предоставил на арендатора „Синтекс“ ЕООД за
временно ползване като арендаторът се е задължил да извърши определено арендно плащане 11 земеделски земи в землището на с.К.
Съгласно чл.2 т.1 договорът се сключва за пет стопански години, първата от
които започва на 01.10.2014 г. Арендно плащане е
уговорено в раздел ІІІ от договора, а именно по 80 кг зърно на декар или една
бутилка олио на декар, като същото се извършва в края на съответната стопанска
година в периода от 01.07. до 10.10. на съответната
стопанска година. Ищецът е представил още сключен анекс на 03.09.2009 г. /също
вписан/ между страните по същия договор за аренда за това, че договорът се
сключва за срок от 11 стопански години, а останалите пунктове и условия по
договора остават непроменени. Относно установяване основателността на
претенцията си за лихва ищецът е представил изпратената от него до ответника
покана за това, че му дължи аренда за стопанската 2014/2015 година, за която
покана са представени разписки за връчване от куриер, но не е ясно същата дали
е връчена на ответника и кога.
Ответникът от
своя страна с оглед заявеното в отговора на иска, че в действителност арендното плащане следва да е в друг размер, е представил
вписан анекс към процесния договор за аренда от
28.03.2005 г., по който страните са се споразумели, че се променя чл. 6 от
договора относно размер на арендното плащане, а
именно по 50 кг зърно от декар, като изрично е вписано, че отразените като арендно плащане в договора 80 кг зърно плюс 1 бутилка олио
отпадат, а останалите пунктове и условия по договора остават непроменени.
По искане на ищец
по делото бе разпитан свидетеля И.Д.А. - негов ***. Свидетелят заяви, че
основно той и съпругата му са се подписвали
по договорите за аренда, а като плащане винаги са вземали пари, а не
зърно. През 2015 г. договорът за аренда със „Синтекс“
ЕООД е трябвало да приключи, а дружеството поискало продължаването му с още пет
години, но *** не се съгласил и не е удължил договора. След прекратяване на
отношенията с края на договора за аренда, дружеството не е заплатило дължимата
аренда за стопанската година 2014/2015 г. Свидетелят заявява още, че през
последната година 2015 е взел 60 бутилки олио, но това не е всичко, защото са
се полагали 230 бутилки.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно
–икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че средната
цена купува на килограм зърно без ДДС за периода 01.07. – 10.10.2015 г. на Софийската стокова борса е 320 лв. на тон, а
търсенето е при стойности 280-320 лв. Вещото лице е изчислило, че общият размер
на неизплатеното арендно плащане в левова
равностойност по чл. 6 от договора за аренда
за стопанската 2014/2015 година е в размер 5 064,24 лв., както
следва: 80 кг по 211,01 дка по 0,30 лв. на кг предвид средна цена на С. с. б..
Във връзка с
упоменатото в отговора на ответника обстоятелство, че между страните е имало
друго частно гражданско дело в Б. районен съд, съдът изиска посочения номер на
ч.гр.д.№ *** г. и същото бе изпратено за прилагане от БРС, но видно от него
това производство касае лица, различни от страните по делото, а именно ищец
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и ответник Д. И. Я.. Поради това съдът не
обсъжда това приложено дело като доказателство в настоящото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира
исковете за допустими.
Разгледан по
същество съдът намира искът по чл.8 ал.1 от ЗАЗ за заплащане на арендни вноски за една стопанска година за частично
основателен по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендно плащане в уговорения вид и срокове. Не е спорно в
случая, че между страните е налице надлежно сключен и вписан договор за аренда
от 12.03.2005 г., който съобразно сключения Анекс от 3.09.2009 г. е със срок на
действие до 2015 г. Ответникът не оспорва обстоятелството, че за стопанската
2014/2015 година не е заплатил арендното плащане на
ищеца, но съдът счита, че възраженията му относно неговия размер са основателни.
За да претендира процесната сума в размер
5 064,24 лв. ищецът се позовава на чл. 6 от сключения договор за аренда, в
който страните са договорили плащането да бъде в размер 80 кг зърно на декар
или по 1 бутилка олио. Видно обаче от представения от ответника друг анекс,
сключен на 28.03.2005 г. преди този представен от ищеца, страните са променили
размера на арендното плащане и са приели, че същото
ще бъде 50 кг зърно от декар, без 1 бутилка олио, както първоначално е било
договорено. Съдът приема за меродавен именно този размер договорен по анекса от
28.03.2005 г., като изчислено въз основа на тази уговорка арендното
плащане е в размер 3 165,15 лв. За този размер съдът счита, че претенцията
на ищеца е основателна, а над него до претендирания
искът следва да бъде отхвърлен.
Независимо от
установената дължима главница, съдът счита, че искът за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло. Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение /какъвто е случая, тъй като изпълнението е посочено като период/,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В тази връзка
ищецът представи покана до ответника за заплащане на претендираната
сума арендно плащане, но съдът счита, че с нея не се
установява реалното й отправяне, тъй като липсват данни да е била получена от
адресата. Поради това съдът счита, че и искът за лихва в размер 1 030,38
лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер 572,60 лв.
На основание
изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИНТЕКС“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Б., ул. „Александър Батенберг“ № 8А
представлявано от Е. Р. И. да заплати на основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ на Д.И.А.,
ЕГН ********** от гр.С., със съдебен адрес:*** ***. Д. А. АК Я. сумата
3 165,15 лв., представляваща арендно плащане за
стопанската 2014/2015 г., съгласно вписани договор за аренда от 12.03.2005 г. и
анекс от 28.03.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като искът в разликата над 3 165,15 лв. до
размера на 5 064,24 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.А. против „СИНТЕКС“ ЕООД, гр.Б. иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата 1030,38 лв.
ОСЪЖДА „СИНТЕКС“ ЕООД, гр.Б. да заплати на Д.И.А. направените по делото разноски в
размер 572,60 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: