МОТИВИ
по НОХД 28/2019г. по описа на Софийски
градски съд – Наказателна колегия, 2 състав
В Софийски градски съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу
С.П.Е. за това, че в периода от
31.12.2014г. до 26.04.2015г.
в гр. София,
жк ********“ пред
сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на бул.
„********, в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар-
сумата от 250 лева и обещание за дар – сумата
от 100 лева от Н.Х.А., които не му се
следват, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието -да внесе на територията
на затвора – София 7 /седем/ броя мобилни телефони
и един брой флаш памет, предназначени
за П.Г.А., както следва:
На 31.12.2014г. в гр. София,
жк ********“ пред
сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на бул.
„******** като длъжностно
лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар - сумата от 150 лева
от Н.Х.А., който не му се
следва, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието - внесъл на територията на затвора – София
2 броя мобилни телефони, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А..
На неустановена дата през месец март
2015г. в гр. София, жк ********“ пред сградата
на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на
бул. „******** като
длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар - сумата
от 100 лева от Н.Х.А., който не му се
следва, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието - внесъл на територията на затвора – София
2 броя мобилни телефони, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А..*** пред сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на
бул. „******** като
длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел обещание
за дар от
Н.Х.А. – сумата от 100 лева, който не
му се следва,
за да наруши
службата си – в нарушение на чл.
295, ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС
04-602/04.04.2014г. на
зам. министър на правосъдието – да внесе на
територията на затвора – София 3 броя мобилни телефони
и 1 брой флаш памет, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А. – престъпление по чл.301, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата изразява позицията си, че в
проведеното съдебно следствие по безспорен начин се доказва обвинението спрямо
подсъдимия като писмените и други доказателства по делото подкрепят установената
фактическа обстановка. Прокурорът извършва детайлен анализ на доказателствените източници, за да обоснове претенцията си
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено за
определен изпитателен срок и кумулативно определеното наказание глоба бъде
рамкирано в минимален размер.
Защитникът
на подсъдимия моли да бъде постановен акт, с който неговият подзащитен
бъде признат за невиновен по предявеното пред съда обвинение. В пледоарията си
излага аргументи за некредитиране от страна на съда на показанията на
оперативните работници и на св. Н.А.. В подкрепа на твърденията си за доверяване
на показанията на св. П.А. за оказван върху него натиск чрез задържането на
снаха му и поставяне под условие съдържанието на показанията му от нейното
освобождаване от ареста, излага хронологията по задържане на подзащитния му на 26.04.2015. и на св. Н.А. три дни след
това. Акцентира на факта, че провежданите между св. П.А. и св. Н.А. разговори, обективирани във ВДС, са на цигански език, а по делото
липсват приложени сертификати или лицензи на лицата, извършили превода. За да
обоснове позицията си, че подсъдимият нито „е поискал, нито е направил опит да
получи дар, който не му се следва,за да наруши или задето е нарушил службата
си“ обръща внимание на съда, че в материалите по делото е приложена касова
бележка за изтеглена от Е. парична сума от банкомат. В заключение отново моли
съда да признание подзащитния му за невиновен и го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
изразява съжаление, че се подвел под натиск от св. П.А., който рефлектира върху
службата му, а при дадената му възможност за последна дума не допълва
изразената в дадените от него обяснения и в хода на съдебните прения позиция.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
С.П.Е. е роден на ***г***, общ. Елин Пелин, ул. „********, български гражданин,
женен, със средно специално образование, неосъждан, управител на търговско
дружество, ЕГН: **********.
Подсъдимият
С.Е. бил назначен на работа в затвора – София със заповед № Л-2797/17.06.2003г.
на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ на длъжност надзирател в
затвора – София, І-ва категория. Със заповед №
Л-10897/22.11.2013г. на Главния директор на ГД „ИН“ бил назначен на длъжност
надзирател І-ва степен. Функциите, произтичащи от
длъжността на Е., се изразявали в осигуряване на ред, сигурност и безопасност в
местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове, регламентиращи
дейността му. Организацията и дейността на охраната в местата за лишаване от
свобода била регламентирана в част VІІ на ППЗИНЗС, където в чл.294 било
визирано:
„Служителите от надзорно-охранителния
състав не могат да:
т. 3 сключват с лишените от
свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им каквито и да са
сделки и да приемат от тях подаръци
т.6 посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между
тях и други граждани, както и да им вършат други услуги“. Чл.295, ал.8 от същия
Правилник забранява влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие и мобилни
телефони, както и на лица във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние и
с неподходящо облекло. Разрешените лични и хранителни продукти, които лишените
от свобода или задържаните под стража могли да получават, ползват и държат при
себе си или на определени за целта места, били определяни със заповед на
министъра на правосъдието, съгл. чл.82, ал.7 ППЗИНЗС. Именно за детайлизиране
на разрешените пратки била издадена заповед № ЛС-04 – 602/04.04.2014. на заместник – министър на правосъдието, с която
бил утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, в
който списък липсвали като разрешени за ползване и държане от лишени от свобода
мобилни телефонни апарати или флаш памет. С тази
заповед бил запознат целия надзорно-охранителен състав на затвора, включително
и подс. Е. като тя била поставена и на място, видно за запознаване. Всъщност,
периодично се извършвали претърсвания на спалните помещения в пенитенциарното заведение с цел проверка за наличие на
нефигуриращи в заповедта вещи, в които претърсвания е участвал и самият
подсъдим и при които са били намирани мобилни телефонни апарати или други вещи
извън разрешените.
Свидетелят
П.А. *** като лишен от свобода от 1995г. Към 2014г. – 2015г. той бил
разпределен в 7 група в затвора – София и обитавал 16 килия заедно със своя
племенник св. В.Т.. Свидетелят Т. бил във фактическо съжителство със св. Н.А.,
която периодично му идвала на свиждане в затвора, при някои от които заедно с Т.,
тя се срещала и със св. П.А.. Свидетелката А. ползвала мобилен телефонен апарат
с номер **********. На неустановена дата през месец декември 2014г. при
свиждане с Т., на което присъствал и св. А., последният казал на св. А., че има
познат в затвора, с когото ще й уреди среща, за да внесат мобилни телефонни
апарати. След това св. А. позвънил от затвора на св. А. и й казал кога, къде и
с кого ще бъде срещата. На 31.12.2014г. след предварителната информация от А.
св. А. *** ЕАД, където имала информация, че човекът, на когото следва да
предаде телефонните апарати бил с „бронзова“ кола. Свидетелката помолила баща
си - св. Х.А. да я закара до мястото на срещата, като преди това получила от
син на св. Ю.М. по прякор „Фрико“, също пребиваващ в
затвора - София, два мобилни телефонни апарати – неустановена марка и модел и
сумата от 150.00 лева, за да ги предаде на подс. Е..***
ЕАД пристигнал подс. Е. с личния си автомобил „Ауди“ с
ДКН *******. Свидетелката слязла от управлявания от баща й лек автомобил и се
качила на предна дясна седалка в автомобила на Е.. Мобилните телефонни апарати
заедно със сумата от 150.00 лева били в плик, който тя предала на подсъдимия
като телефонните апарати били предназначени за св. А., а паричната сума – за подс. Е.. Впоследствие на неустановена дата през месец март
2015г. св. А. отново осъществил телефонен контакт със св. А., посредничейки за
уговорена срещу между подс. С.Е. и св. Н.А., на която
тя следвало да му предаде други два броя мобилни телефонни апарати неустановена
марка и модел и сумата от 100.00 лева, предназначена за подсъдимия. Срещата
отново била пред V МБАЛ-София ЕАД, намираща се в гр. София, ул. „*******. Свидетелката
отново се качила в колата на подсъдимия и предала двата мобилни телефонни
апарата и сумата от 100.00 лева като апаратите, както и при предходната среща,
били предназначени за св. П.А., а паричните суми – за подс.
Е.. На 26.04.2015г. била и последната срещу между подсъдимия и свидетелката,
отново уговорена с посредничеството на св. А., който уведомил А. *** ЕАД, за да
предаде на Е. три мобилни телефонни апарати и една флаш
памет. Тези вещи били предадени от неустановени по делото съпруги на лишени от
свобода, които дали и 100.00 лева на А., за да ги предаде на подсъдимия заедно
с вещите. Дадената от неустановените лица парична сума, обаче, била
изразходвана от Н.А. преди срещата й с подсъдимия, и на 26.04.2015г. около
12.30 часа, когато седнала на предна дясна седалка в автомобила на Е.,
свидетелката носила в полиетиленов плик само трите
мобилни телефонни апарати и флаш памет. Тя ги
оставила под предна дясна седалка в лекия автомобил и казала на С.Е., че при
следващата им среща ще му даде дължимите 100.00 лева, които следвало да му даде
на тази среща, за да предаде той мобилните телефонни апарати. След това
свидетелката напуснала автомобила, а при пристигането на работното му място
подсъдимият бил задържан. При извършено претърсване и изземване в лекия му
автомобил под предна дясна седалка се намерили и иззели мобилни телефонни
апарати: „Нокия“ модел „1200“, „Нокия“
модел „201“ и „Самсунг“ модел “GT – B – 7610“ и флаш
памет.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на Н.А., А.Д., С.Й., Т.Т., П.И. и Х.А., включително
и приобщените по реда на чл.281, ал.1 НПК показания на Н.А. и по реда на чл.
281, ал.4 вр. ал.1 НПК показания на свидетелите П.А.
и В.Т., депозирани в хода на досъдебното производство /л.43-44, л.39 и л.41/, от
писмените доказателствени средства – протоколи за обиск /л.12/ и претърсване и
изземване /л.13/, от писмените доказателства: протоколи за доброволно предаване
/л.15 и л.52/, справки от ГД „Изпълнение на наказанията“, длъжностна
характеристика за подсъдимия, заповеди за наложени дисциплинарни наказания, заповед
за назначаване, временно отстраняване и освобождаване от заемана длъжност по
отношение на С.Е., заповед на зам. министър на правосъдието заедно със списък
от разрешени вещи, справка за съдимост на подсъдимия, както и от веществените
доказателствени средства.
Основен източник на доказателствена информация
са показанията на свидетелката Н.А., която поради своето качество е и пряк
очевидец на осъщественото от подсъдимия Е.. Показанията й носят информация за
времето и мястото на извършване на деянията, за начина на уговаряне на срещи между
нея и подсъдимия /чрез посредничеството на св. П.А./ и за предаването от нейна
страна на неразрешени за държане от лишените от свобода вещи, на които
/конкретно на св. А./ подсъдимият да ги предава. Свидетелката е последователно
в твърденията си за предаване на подсъдимия двукратно – на 31.12.2014г. и на
неустановена дата през март 2015г. на парични суми, предназначени за подсъдимия,
заедно с вещите. Изнесеното от нея съответства на данните й за вида на установения
по делото лек автомобил, ползван от подсъдимия и на намерените при претърсването
и изземването от него при спазване на процесуалните изисквания на три мобилни
телефонни апарати и флаш памет – вещи, за които
самата А. твърди, че е оставила под предна дясна седалка в автомобила при поредната
си среща с подсъдимия. Нейните показания относно срещите и времето им съответстват
и на изнесеното от баща й – св. Х.А., който напълно добросъвестно коментира, че
е превозвал дъщеря си до V МБАЛ-София, където тя е слизала от автомобила,
бавила се около 1-2 минути и се е връщала, както и на изнесеното от полицейските
служители Т. и И., последният пряко наблюдавал срещата на 26.04.2015г., а преди
това – служебно ангажирани по повод получен сигнал за предоставяне чрез
служител на затвора на мобилни телефонни апарати на лишени от свобода.
Всъщност, носената от показанията на А. информация, напълно съответства и на обективираното във веществените доказателствени средства, съдържащи
разговори между нея и свидетелите П.А. и В.Т. като тя игнорира и като
недостоверни обясненията на подсъдимия, че е бил заплашван от А., за да получи
и то еднократно два телефонни апарати от А., които изхвърлил, а за деянието от
26.04.2015г. той не притежавал знание за съдържимото в оставения плик, тъй като
А. го следила и използвала негово отиване до аптека при V МБАЛ-София за
закупуване на лекарства, за да му предаде вещите. Наличната във веществените
доказателствени средства информация за провеждани преди 26.04.2015г. разговори
между А. – Т. и А. – А. и посочване от А. кога и къде да бъде срещата между нея
и подсъдимия, определя като недостоверно изнесеното в обясненията на Е..
Подобно е отношението на съда и към твърденията му, че е бил заплашван от П.А.
да му предоставя мобилни телефонни апарати –записаната чрез специални
разузнавателни средства комуникация не сочи на недоброволност на вършеното от
страна на подсъдимия, който освен това и има властови правомощия като част от
надзорно – охранителния състав на пенитенциарното заведение
спрямо лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в него, които биха
предотвратили ситуация, в която той би се оказал жертва. В контекста на
изложеното съдът не възприема като основателни възраженията на защитата, които
по своята същност вероятно целят дискредитиране на изготвените ВДС, че
провежданата комуникация между св. А. и свидетелите А. и Т. е на цигански език,
а не на български, а липса на превод при изготвяне на ВДС. На първо място, в
приобщените ВДС изрично е отразено, че комуникацията се провежда „и на
български, и на цигански език“, а наред с това, съдът няма основания за
съмнение относно достоверността на отразеното от лица, които априори с длъжността и подписите си са удостоверили идентичността
между записаните и обективираните на хартиен носител
разговори.
С подобно
на доверието към показанията на св. Н.А., съдът се отнася и към показанията на
оперативните служители Т.Т. и П.И., които са
придобили информация за дейност, нарушаваща ППЗИНЗС, в резултат на което са
били експлоатирани и специални разузнавателни средства, наблюдение на срещата
на лицето, спрямо което са прилагани СРС – Н.А. - с подсъдимия и последващо негово задържане. Изложената от тези свидетели информация,
както бе отбелязано това и по отношение на А., съответства и на писмените
доказателствени източници и отразеното в протокол за претърсване и изземване. Описаните
източници са и взаимно непротиворечиви и поради това съдът им се доверява.
Не подобен
е подходът, обаче, към изнесеното от свидетелите А., Т., Ю.М. и Ю.М. в
разпитите им пред съдебния състав. Свидетелите Мирчеви /баща и син/ категорично
отричат единият да е предоставял мобилни телефонни апарати и пари на св. А., а
другият да е поръчвал такива докато е пребивавал в затвора – София. Тази
позиция на двамата свидетели не съответства на коментара по отношение техните
персони, съдържим във веществените доказателствени средства и на тъждествените
за това показания на св. Н.А., които поради съотносимостта
с останалите, коментирани по-горе доказателствени източници, съдът цени.
Позицията
на свидетелите П.А. и В.Т. в хода на съдебното следствие е идентична и напълно
обяснима, тъй като в противен случай сами биха се уличили в извършване на
престъпление. Въпреки знанието им за възможността да откажат да свидетелстват
за такива обстоятелства, те са депозирали показания в досъдебната фаза на
процеса, които съответстват на изнесеното от А. и на обективираното
във ВДС, поради което и именно тях съдебният състав цени като достоверни. Не
съответства на обективната действителност заявеното и от двамата свидетели пред
съда, че дадените в досъдебната фаза на процеса показания са депозирани заради
желанието им св. А. да бъде освободена от ареста. От материалите по делото се
установява, че св. А. е задържана за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал.1,
т.1 ЗМВР на 29.04.2015г. в 06.30 часа, а П.А. и В.Т. са депозирали показания като
свидетели на 05.05.2015г., противно на твърденията
им, че след като „следователят“ се обадил да пуснат А., те са дали описаните
показания. Това темпорално несъответствие, както и несъответствието с
останалите доказателствени източници, изолира показанията на двамата свидетели
в съдебната фаза на процеса, поради което и съдът се доверява на приобщените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК техни
показания, подкрепяни и от описаните до момента други източници. В тях и
двамата свидетели разкриват детайли относно отношенията си с подсъдимия,
направени уговорки с него за пренасяне на мобилни телефонни апарати и заплащане
от страна на А. на подсъдимия на суми от 150.00 лева и 100.00 лева за
пренасянето на телефоните в затвора и предаването им на А.. Допълнителен щрих
към показанията внасят и изявленията на А. и Т. за извършено в деня на
задържането на подс. Е. претърсване в помещението, което
обитават А. и Т. – килия № 16 и намиране на мобилен телефонен апарат „Нокия 1208“, скрит между ребра на радиатор. Този факт се потвърждава
и от показанията на свидетелите А.Д. и С.Й., извършили претърсването, за което
са приобшени и писмени доказателства и чиито
показания хвърлят светлина и върху възможностите за комуникация между
надзирателите и лишените от свобода /факт, отричан от св. Ю.М./ и за знание на
целия надзорно-охранителен състав за списък от разрешени и неразрешени вещи.
Всъщност и самият подсъдим индиректно заявява подобно свое знание, излагайки в
обясненията си начинът на влизане в затвора и оставяне на мобилни телефонни
апарати в метални шкафчета. В изнесената от неговите колеги информация, обаче,
се съдържат твърдения, че пропусквателният режим може
да бъде избегнат, тъй като не винаги детекторът за метал е отчитал преминаване
с непозволени на територията на пенитенциарното
заведение вещи.
Информация
относно длъжностното качество на подсъдимия, неговите задължения и времето,
през което той е заемал длъжността надзирател носят приложените писмени
доказателства – акт за встъпване, заповед за отстраняване, длъжностна
характеристика. В материалите по досъдебното производство са приложени заповеди
на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ въз основа на които подс. С.Е. е встъпил в длъжност надзирател в затвора – София,
която длъжност е изпълнявал до 29.06.2015г. По делото е приложена и длъжностна
характеристика, която рамкира и задълженията на Е., неговите функции, изхождащи
от заемната от него длъжност. Именно длъжността, която е заемал подс. С.Е. към момента на извършване на деянията и
функциите, които е осъществявал, определя качеството му като длъжностно лице
съобразно легалната дефиниция на чл.93, т.1, б.”а” НК – лице, на което е
възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение.
Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме, че
подсъдимият С.П.Е. е осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл. 301, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК – в периода от 31.12.2014г. до 26.04.2015г. в
гр. София, жк ********“ пред
сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на бул.
„********, в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар-
сумата от 250 лева и обещание за дар – сумата
от 100 лева от Н.Х.А., които не му се
следват, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието -да внесе на територията
на затвора – София 7 /седем/ броя мобилни телефони
и един брой флаш памет, предназначени
за П.Г.А., както следва:
На 31.12.2014г. в гр. София,
жк ********“ пред
сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на бул.
„******** като длъжностно
лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар - сумата от 150 лева
от Н.Х.А., който не му се
следва, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието - внесъл на територията на затвора – София
2 броя мобилни телефони, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А..
На неустановена дата през месец март
2015г. в гр. София, жк ********“ пред сградата
на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на
бул. „******** като
длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел дар - сумата
от 100 лева от Н.Х.А., който не му се
следва, за да наруши службата
си – в нарушение на чл. 295,
ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС 04-602/04.04.2014г. на зам. министър на правосъдието - внесъл на територията на затвора – София
2 броя мобилни телефони, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А..*** пред сградата на „V МБАЛ София“ ЕАД, находяща се на
бул. „******** като
длъжностно лице – надзирател І степен в затвора – гр. София, приел обещание
за дар от
Н.Х.А. – сумата от 100 лева, който не
му се следва,
за да наруши
службата си – в нарушение на чл.
295, ал.8 от ППЗИНЗС и на Заповед № ЛС
04-602/04.04.2014г. на
зам. министър на правосъдието – да внесе на
територията на затвора – София 3 броя мобилни телефони
и 1 брой флаш памет, предназначени за лишения от
свобода П.Г.А..
Доказателства
относно авторството на подсъдимия Е. в осъществяване на деянията са
свидетелските показания на Н.А., Х.А., тези, депозирани в досъдебната фаза на
процеса на В.Т. и П.А., както и на служителите на ГД „Национална полиция“ Т.Т. и П.И. и съдържимото в протокол за претърсване и
изземване на лекия автомобил, ползван от подсъдимия, в който С.Е. е депозирал и
извънпроцесуално обяснение за произхода и
предназначението на вещите: „Мобилните телефони,СИМ-картите, запалките и
накрайниците ми бяха предадени днес пред V-та градска болница от жената с която
се срещнах, не мога да посоча името й. Тези вещи трябваше да предам на лишения
от свобода П.А.“.
Със своето поведение по получаване двукратно на вещи заедно
с налични различни парични суми на обща стойност 250.00 лева подсъдимият С.Е. е
приел дар, който не му се следва. Получените от св. Н.А. пари в размер на
150.00 и 100.00 лева не са му дължими по повод изпълняваната от него надзорно
–охранителна дейност, а са дадени от А. и получени от Е., за да наруши той
задълженията си като надзирател в пенитенциарното
заведение – чл.295, ал.8 от ППЗИНЗС – по недопускане на територията на затвора
на мобилни телефони, както и на заповед на заместник-министър на правосъдието,
с която е одобрен списък на разрешени вещи, ползвани от лишени от свобода,
между които не са мобилни телефонни апарати и флаш
памет. Тези задължения на Е., за чието нарушение той получил паричните суми, са
имплицитно свързани с основните функции, които е изпълнявал като надзирател – да
осигурява реда, безопасността и сигурността в местата за лишаване от свобода.
По отношение на третото деяние, осъществено на 26.04.2015г. подсъдимият е приел
обещание за дар /за сумата от 100.00 лева/ от страна на св. Н.А., която е вербализирала намерението си да предостави на него като длъжностно
лице паричната сума, за да наруши службата си и да внесе на територията на
затвора – гр. София процесните вещи, установени
впоследствие в ползвания от него лек автомобил. В този смисъл са и ирелевантни възраженията на защитата, че установената при
обиск на подзащитния му сума от 140.00 лева е
изтеглена от него от банкомат, в уверение на което е и приложена по делото
разписка, удостоверяваща изтегляне на сума от 400.00 лева от посттерминал в град Елин Пелин на 23.04.2015г. Извън
предмета на доказване по делото е дали сумата е изтеглена или не от подсъдимия
и дали намерената у него сума при личния му обиск е част от тази, за която е
предоставена разписката, тъй като при деянието от 26.04.2015г., спрямо което са
относими доводите на защитата, не е налице парична престация от страна на А. към подсъдимия – той не е приел
дар от нея /в какъвто смисъл са обвиненията, касаещи предходните му деяния/, а
е получил обещание за дар без реално преминаване в неговия патримониум
на сумата.
Извършеното от подс. С.Е. е
осъществено при условията на продължавана престъпна дейност, тъй като той през
непродължителни периоди е осъществил един и същи престъпен състав при
идентичност на фактическите обстоятелства.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал, че приема дар и обещание за
дар от страна на Н.А. – сума, която не му се следва, за да наруши своите
служебни задължения и внесе на територията на затвора – София инкриминираните
вещи. Той е предвиждал общественоопасните последици
от това свое поведение и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
установения законов ред и желание по неправомерен начин да получи материални
облаги.
Деятелността на С.Е. е субсумирана
под състав на ал. 2 на чл.301
НК, където е предвидено и по – тежка санкция от
тази по ал.1 на правната норма, тъй като в конкретния случай подсъдимият е приел дар и обещание за дар, които не му се следват, за да
наруши своите служебни задължения и тези нарушения, несъобразени с неговите задължения, установени с правилник и заповед, сами по себе си не съставляват
престъпление – внасянето на мобилни телефонни апарати и флаш
памет в затвора – София при налична забрана за това, а могат да доведат до
ангажиране на негова дисциплинарна отговорност.
В санкционната част на разпоредбата на чл. 301, ал.2 вр.
ал.1 НК е визирано наказание “лишаване от свобода” до осем години и глоба до десет
хиляди. При определяне на наказанието
съдебният състав прецени изтеклия немалък период от време от осъществяване на
деянието до ангажиране на наказателната отговорност на С.Е. -обстоятелство, което
е извън волята и процесуалното поведение на подсъдимия. Този факт заедно с
данните за липса на осъждания на Е., съпоставени с водени спрямо него дисциплинарни
производства, касаещи различни от разглежданото по това дело нарушения, по
които подсъдимият е наказван, определя за този състав като справедливо при
баланса между смекчаващи и отегчаващи неговата отговорност обстоятелства
наказание лишаване от свобода под средния размер, визиран в санкционната част
на приложимата правна норма и съдът го отмери на две години лишаване от
свобода. Преценявайки поведението на подсъдимия и службата, която е носил –
надзирател в пенитенциарно заведение, съдът счете, че
адекватно спрямо него е изпълнението на определеното наказание да бъде отложено
за изпитателен срок от четири години, като подсъдимият бъде лишен от право да заема
длъжност в рамките на затворническата администрация и да упражнява професия във връзка с изпълнение
на надзорна дейност за срок
от две години.
Данните за актуалната трудова
ангажираност на подсъдимия, както и за размера на получавано от него трудово
възнаграждение мотивира съда да определи размера на кумулативно предвиденото в
разпоредбата наказание глоба на 200.00 лева.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: