Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 04.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на осми
февруари
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 6707 по описа на 2016 г. и за да
се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Областна администрация Област С. срещу АДСИЦ с
наименование „И.П./И.-П./, с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума по запис на заповед от 24.07.2009 г. с падеж 19.05.2012 г.,
която поражда парично задължение за издателя към поемателя
за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 44 ЗЗД и за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015 г.
по ч.гр.д. № 26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав.
Поддържа се, че Областна
администрация на Област С. е подала заявление по реда на чл.417 ГПК за
установяване съществуване на вземане в размер на 3 776 052 лв., представляваща
обезпечение на вземането на Държавата за неустойки по Договор № РД-12-06-011 от
15.12.2008 г., сключен между Държавата и ответника, като сумата е дължима по
запис на заповед от 24.07.2009 г. без протест и без разноски, с падеж
19.05.2012 г. за обезпечаване на вземането на държавата за неустойки по
горепосочения договор. Твърди се, че искането за издаване на заповед, допускане
на незабавно изпълнение и изпълнителен лист са уважени от съда, като въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 10732/2015 г.
по описа на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ. Твърди се, че за Областна администрация
Област С., е налице правен интерес от установяване със СПН съществуването и дължимостта на вземането по издадената заповед.
Поддържа
се, че с Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими
имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо
лице, сключен по реда на ЗДС, ответникът е придобил право на собственост върху
четири имота-частна държавна собственост, подробно описани в договора, а
държавата от своя страна е придобила правото на собственост върху 22 обекта от
изградена в степен на завършеност „груб строеж“ сграда „Бизнес център“, находяща се в гр. С., район Възраждане, УПИ І, кв.280А по
плана на гр. С., м.“Зона Б-19“ с общ застроена площ от 1327,37 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. Поддържа се, че ответникът-заменител е поел задължението
в срок до 19.03.2010 г. да довърши и предаде на държавата в съответния вид, на
свой риск и със свои средства, обектите от сградата, станали държавна
собственост и да предаде владението върху тях на Държавата чрез областния
управител на област С.. Този срок е продължен до 19.03.2012 г. с анекс към
договора. Твърди се, че за обезпечаване на вземането на държавата за неустойка
по договора за замяна, ответникът е издал запис на заповед без протест и без
разноски, с която същият се е задължил да плати на областния управител на
Област С. сумата от 3 776 052 лв. с падеж на паричното задължение 19.05.2012 г.
Твърди се, че в договорения срок 19.03.2012 г. заменителят не е изпълнил
задълженията, съобразно чл.5 от договора. Твърди се, че ответното дружество е
поканено да изпълни задълженията си по договора, но не е било намерено на
адреса по местоседалището си, с което е вписано в ТР,
поради което поканата е връчване чрез залепване на уведомление, като в
двуседмичния срок не се е явил представител на дружеството, за да получи
поканата. Поддържа се, че на датата на падежа 19.05.2012 г. с нотариална покана
акт 130, том І, рег. № 2072/2012 г. на нотариус Х.В., ищецът е предявил на
ответника за плащане процесната запис на заповед, но
до момента на предявяване на исковата молба дължимите и предявени суми по
записа на заповед не са платени на кредитора. Поддържа се, че представеният по
делото запис на заповед е съставен в предвидената от закона форма и съдържа
задължителните за този вид менителничен ефект
реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ.
Моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че
ответникът дължи на Областна администрация на Област С., въз основа на
издадения от АДСИЦ с наименование „И.П./И.-П./ запис на заповед от 24.07.2009
г. с падеж 19.05.2012 г. сумата от 3 776 052 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015 г. по ч.гр.д. №
26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав.
В срок е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокати Т. и
Наумов, надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът
оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни.
Оспорва, че
между страните е сключен Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на
недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на
юридическо лице, сключен по реда на ЗДС, както и че за обезпечаване на
вземанията за неустойки по договора на 24.07.2009 г. е издаден запис на заповед
за 3776052 лв. Твърди, че страна по договора е Държавата, а не Областна
администрация на Област С..
Твърди, че
в полза на ищците не е възникнало и не е налице вземане по процесния
запис на заповед. Твърди се, че ищците не са надлежни страни в процеса, а дори
и да бяха не е налице изискуемо вземане, доколкото срокът след изтичането, на
който е следвало да настъпи изискуемост на вземането за неустойка и вземането
по записа, е бил спрян за двугодишен период по причина на Областния управител.
На самостоятелно основание вземането за неустойка, за обезпечаването на която е
издаден записа на заповед, не е изискуемо, тъй като същото е погасено по
давност. На следващо място, дори вземането да е изискуемо, то размерът му е
съществено по-малък от претендирания, тъй като
ответникът е извършил значителни по размер СМР.
По същество
оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърди се, че
ищецът не е поемател по процесния
запис на заповед, а такъв е Областния управител на Област С.. Твърди се липсата
на тъждественост между Областна управа и Областен
управител. Поддържа се наличие на каузално правоотношение, съдържанието на
което сочи за липса на неизпълнение на задължението, обезпечено с процесния запис на заповед. Твърди се, че в процесния договор страните са договорили и хипотези, при
наличието на които договорените срокове за изпълнение на поетите задължения
спират да текат. Твърди се, че е налице основание за спиране течението на
сроковете, а именно: правото на собственост върху имотите, които Областният
управител се е задължил да замени, е оспорено по съдебен ред. Твърди се, че за
част от имотите, които Областният управител се е задължил да замени, са
съставени констативни нотариални актове в полза на трето лице „Овча купел“ ООД.
Поддържа се, че през 2009 г. ответникът е инициирал исково производство за установяване
правото си на собственост върху тези имоти, в което Областният управител е
участвал като подпомагаща страна. Твърди се, че с Решение № 8991/30.12.2015 г.
по гр.д. № 5/2011 г. по описа на СГС, влязло в сила на 15.06.2016 г. изцяло са
уважени исковете на ответника. С оглед на горното се твърди, че срокът за
изпълнение на задължението за изграждане и предаване на обектите е спрял да
тече на датата на завеждане на исковата молба 08.06.2009 г. и е започнал да
тече отново едва на 15.06.2016 г. Този срок не е изтекъл, поради което не е
налице неизпълнение от страна на ответника. Поддържа се, че падежът на процесния запис на заповед не е настъпил. Твърди се, че
вземането за неустойка е погасено по давност. Поддържа се, че издаденият запис
на заповед е загубил правното си действие, съгласно уговореното в т.9,
изр.трето от договора от 15.12.2008 г., съобразно която, когато сроковете бъдат
спрени поради наличие на съдебно производство, издаденият запис на заповед губи
правното си действие и се връща на издателя му. След като го получи, последният
трябва да издаде нов запис на заповед. Твърди се, че ответникът добросъвестно е
направил всички необходими постъпки, за да се снабди Областния управител с нов
запис на заповед. Поддържа недоказаност на претенциите по размер. Твърди се, че
ответникът е изпълнил съществена част от задълженията си по договора за замяна,
поради което дори и да е налице неизпълнение на част от тях, то не съответства
на пълния размер на уговорената неустойка. Твърди се, че ответникът е изпълнил
изцяло задължението си да прехвърли правото на строеж върху обектите, извършило
е СМР с приблизителна обща стойност в размер на 6 146 213,20 лв. Оспорва претендираната законова лихва.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по
същество на делото.
В съдебно заседание ответникът
чрез своите процесуални представители оспорва исковете и моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Съображения
излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 15.05.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на
съда от 31.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 26181/2015 г. по описа на СРС, 69
състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист.
В законоустановения двуседмичен срок от датата на връчване на
ПДИ /09.02.2016 г./ е постъпило възражение от ответника на 22.02.2016 г., че не
дължи процесната сума.
Със съобщение,
връчено на ищеца на 04.05.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви
иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 02.06.2016 г., т.е. в законоустановения
едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По
същество на предявения иск:
Между
страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява,
че на 15.12.2008 г. между Държавата, представлявана от Областния управител на
Област С. и „И.П./И.-П./ АДСИЦ, е сключен договор № РД-12-06-011 за замяна на
недвижими имоти-частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост на
юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, по силата
на който Областният управител на Област С. прехвърля на ответника правото на
собственост върху описаните четири броя недвижими имоти-частна държавна
собственост с обща пазарна цена на имотите-3 776 052 лв. без ДДС, а в
замяна на прехвърлените имоти, ответникът прехвърля на Областния управител на
Област С. правото на собственост върху притежаваните от дружеството недвижими
имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж“ в сграда „Бизнес
център“, находящ се в гр.С., СО-район Възраждане, УПИ
І, кв.208А по плана на гр. С., м. „Зона Б-19“, целият с площ от 7099 кв.м. с
обща пазарна стойност на имотите-3 779 042 лв. без ДДС. Ответникът е
декларирал разликата между цените на заменяемите имоти в размер на 2 990
лв. да остане в полза на държавата. Че прехвърлените в собственост на държавата
недвижими имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“ към датата
на сключване на договора, се установява и с приетия като доказателство по
делото констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ, издаден от СО-район
„Възраждане“ по искане вх.№ СА-7000-355/18.06.2008 г.
По
силата на чл.5 от договора ответникът се е задължил на свой риск и със свои
средства да доизгради имотите по т.2, чието право на собственост е прехвърлил
на Държавата, и да предаде владението върху тях на Областния управител на
Област С. в срок до 19.03.2010 г., като към момента на фактическото
предаване-приемане на обектите, както и общите части на сградата, да бъдат във
вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2, неразделна част от
договора и с качество, което да ги прави годни за предвиденото им
предназначение, а строителството да се извърши, съобразно одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Със сключения на 24.07.2009 г.
Анекс между страните, срокът за доизграждане на имотите е удължен до 19.03.2012
г.
При
неизпълнение на всяко едно от горните задължения, страните са договорили
следните неустойки:
При
неизпълнение на задължението да доизгради в договорения срок
обектите-договорената неустойка е в размер на по 1000 лв. за забавено
изпълнение всеки един просрочен ден. При неизпълнение на задължението строителството
да се извърши, съобразно одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж-неустойката
е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за привеждането на
обектите в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешение за
строеж. И при неизпълнение на задължението обектите и общите части да бъдат във
вид на завършеност, подробно описан в Приложения № 1 и № 2-договорената
неустойка е в размер на удвоената стойност на средствата, необходими за
извършване на СМР с оглед привеждане на обектите, съгласно Приложения №№ 1 и 2.
Страните са определили и срок за изплащане на неустойките, а именно: двумесечен
срок от получаването на поканата за доброволно плащане.
По
силата на чл.6, т.6.5. от договора страните са се договорили, че за обезпечение
на вземането на държавата за неустойките по договора в деня на неговото
подписване, ответникът „И.П./И.-П./ АДСИЦ, издава запис на заповед в размер на
пълната пазарна стойност на заменяемите имоти-частна държавна собственост, а
именно: 3 776 052 лв., със следния текст: „Долуподписаният В.А.С. с
ЕГН **********, л.к. № *********, издадена на 07.08.2000 г. от МВР-С. в
качеството си на представляващ на „В.-В.Х.“ ЕАД,
БУЛСТАТ *****, представляващо „И.П./И.-П./ АДСИЦ, вписано в Търговския
регистър, БУЛСТАТ *****, ф.д. № 11419/2003 110, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1700, Област С. (Столица),
община Столична, район Л., ж.к. *****, безусловно и неотменимо се задължавам да
платя на ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ С., гр.С., ул. „*****, БУЛСТАТ *****сумата
по този запис на заповед в размер на 3 776 052 лв. Падеж на паричното
задължение е 19.05.2010 г., а място на плащане е гр.С. по посочена при
предявяването от Областния управител на Област С. банкова сметка.“
***адлежно вписан в СВ на 17.12.2008 г., вх.рег.№ 94107,
ХХVІІІ, № 118.
В чл.6,
т.6.6., т.8 и т.9 от договора Областният управител на
Област С. е декларирал, че върху четирите имота, чието право на собственост
прехвърля на ответника, трети лица нямат права и претенции. В случай обаче, че
правото на собственост върху някой от тези имоти бъде оспорено по съдебен ред,
всички срокове по договора спират да текат до влизане в сила на съдебното
решение, по силата на което „И.П./И.-П./ АДСИЦ да бъде признат за собственик на
имота, за който е оспорено правото-чл.9. Спират да текат и сроковете по падежа на Записа на заповед, съгласно
т.6.5., като страните договарят, че „И.П./И.-П./ АДСИЦ ще издаде нов Запис на
заповед с падеж на паричното задължение удължен с времето, през което сроковете
са били спрени за конкретния имот, за който е оспорено правото.За настъпване на
обстоятелствата по чл.9 от договора, страната узнала първа, уведомява незабавно
писмено другата страна, като представя и надлежни писмени документи, доказващи
настъпването на основанието за спирането на сроковете.
На
24.07.2009 г. между страните по договора е сключен Анекс, по силата на който е
договорено удължаване на срока по т.5.1. от договора до 19.03.2012 г.,
създадена е нова точка 6.5 буква „а“, със следния текст: „За обезпечение на
вземането на държавата за неустойките по договора в деня на подписване на
настоящия анекс „И.П./И.-П./ АДСИЦ, издава нов запис на заповед в размер на
пълната пазарна стойност на заменяемите имоти-частна държавна собственост, а
именно: 3 776 052 лв., със следния текст: „Долуподписаният В.А.С. с
ЕГН **********, л.к. № *********, издадена на 07.08.2000 г. от МВР-С. в
качеството си на представляващ на „В.-В.Х.“ ЕАД,
БУЛСТАТ *****, представляващо „И.П./И.-П./ АДСИЦ, вписано в Търговския
регистър, БУЛСТАТ *****, ф.д. № 11419/2003 110, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1700, Област С. (Столица),
община Столична, район Л., ж.к. *****, безусловно и неотменимо се задължавам да
платя на ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ С., гр.С., ул. „*****, БУЛСТАТ *****сумата
по този запис на заповед в размер на 3 776 052 лв. Падеж на паричното
задължение е 19.05.2012 г., а място на плащане е гр.С. по посочена при
предявяването от Областния управител на Област С. банкова сметка.“
***.07.2009
г. ответникът е издал процесния Запис на заповед с падеж
19.05.2012 г. и с текст, съобразно уговорения между страните в анекса към
договора.
По
повод извършена справка в АВ-Имотен регистър ответникът установил, че по
партидата на четирите имота е вписан констативен нотариален акт за
собственост № 75062/27.12.2007 г., том
278, № 71 на името на дружество „Овча купел“ ООД, поради което и на 08.06.2009
г. завел искова молба вх.№ 29202 за установяването правото му на собственост
срещу това дружество, въз основа на която било образувано т.д. № 857/2009 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-5 състав, производството по което е прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК с Определение № 1843/10.07.2009 г.
На
30.12.2010 г. ответникът повторно завел установителен
иск за собственост срещу „Овча купел“ ООД, въз основа на който било образувано
гр.дело № 5/2011 г. по описа на СГС, І-19 състав, производството по което
приключило с влязло в сила на 15.06.2016 г. Решение № 8991/30.12.2015 г. по
силата на което по отношение на третото лице „Овча купел“ ЕООД е признато, че „И.П./И.-П./
АДСИЦ е собственик на четирите недвижими имота, описани в т.2 от процесния договор. Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца-Областен управител на С. област.
С
нотариална покана с рег. № 1125 от 19.03.2012 г., том 1, № 64 на Г.Г. помощник-нотариус при Х.В. нотариус с рег. № 628 НК,
ищецът поканил ответника да се яви в кантората на нотариус В.и да представи
документи, удостоверяващи изпълнение на задълженията му по чл.5 от договора, в
противен случай ще счита че е налице пълно неизпълнение.
На
31.05.2012 г. на ответника е връчена и нотариална покана акт № 130, том І,
рег.№ 2072/12 г. на Г.Г. помощник-нотариус при Х.В.
нотариус с рег. № 628 НК, с която на ответника е предявен за плащане процесния запис на заповед, посочена е и банкова сметка ***я,
по която да бъде платен незабавно записа на заповед.
В
отговор на поканата на 12.06.2012 г. в Областната управа на Област С. е входен
отговор от ответника, с който е поканил ищеца да върне процесния
запис на заповед, който да бъде обезсилен. Уведомил ищеца, че до датата на
отговора в обект „Бизнес център Зона Б-19“ са инвестирани над 4300 хил.лв.,
направени били и други разходи, но същевременно се оказало, че три от
придобитите от ответника четири броя поземлени недвижими имота са с тежести,
независимо от декларацията на Областната управа, че върху тях няма никакви
тежести. Посочено е, че ищецът е уведомен за Овча купел УПИ І и УПИ ІІІ, че
трето лице притежава права на собственост върху имота, за което се води в СГС
иск за установяване на собствеността. Посочено е, че за УПИ 485 Горна баня се
оказало, че има неуредени сметки по регулация, в резултат на което били отнети
183 кв.м. и то от лицето на парцела, което го направило крайно неатрактивен.
Отделно от това е посочено, че със строителната компания, която изпълнявала
проекта възникнали сложни взаимоотношения, тъй като част от цената за
изпълнение на СМР е следвало да бъде платена с някой от придобитите поземлени
имоти, които впоследствие се оказали с тежести. Всичко това довело до временно
преустановяване изпълнението на СМР.
По
делото е прието неоспорено от страните заключение на комплексна СТЕ и ССчЕ, от която се установява, че процесният
имот се намира в м. „Зона Б-19“ на ъгъла на ул. „Д-р Калинков“
и ул. „Царибродска“, като по регулационен план имотът представлява УПИ І от
кв.280 А, м.“Зона Б-19“. Имотът е застроен със сграда „Бизнес център“, масивна,
ж.б.конструкция, която е на етап на завършеност „груб строеж“ по смисъла на §5
от ДР на ДР на ЗУТ включително покрив, без дограми и др.довършителни работи.
Вещите лица установяват, че при извършен на място оглед се е установила, че
сградата е изградена до покрив включително без каквито и да било довършителни
работи, т.е. може да се счита, че от датата на съставяне на констативен акт
01.07.2008 г. до настоящия момент на обекта не се извършват строителни работи.
Според експертизата, сградата е била на етап на завършеност „груб строеж“ и към
15.05.2015 г.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства-фактури за разходи, вещите
лица сочат, че размерът на разходите за строителство за изграждане на обект
Бизнес-център, находящ се в гр.С., район Възраждане,
м. „Зона Б-19“, кв.280 А, до степен на завършеност „груб строеж“ възлиза на
сумата от 5 295 625,61 лв. без ДДС и съответно 6 324 475,04
лв. с ДДС. По еталонна стойност тези суми са съответно 5 270 395,87
лв. без ДДС или 6 186 986 лв. с ДДС.
Процентното
съотношение между стойността на вече извършените разходи и тези които предстоят
да бъдат извършени за изграждане на обектите е 54% към 46%.
От
приетото по делото допълнително заключение на комплексната експертиза се
установява, че по приетите по делото Приложение № 1 и № 2 към договора за
замяна, не може да се определи стойността на довършителните СМР, доколкото приложенията
не съдържат количества и стойности на дейностите описани в тях, поради което
вещите лица приемат, че стойността на довършителните работи към уговорения
срок-19.03.2012 г. е 3 776 052 лв., съгласно анекс от 24.07.2009 г.
От
правна страна:
Искът е
предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, а отговорността на ответника намира своето правно основание в чл.
535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото
вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи
всички основания на претендираното от него право.
От своя
страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.
Юридическият
факт, от който се претендира отговорността на ответника е едностранна правна
сделка-запис на заповед, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2
, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от
една страна, е ценна книга, а от друга страна, е едностранна, формална и
абстрактна правна сделка, поради което ищецът е освободен от необходимостта да
докаже съществуването на правно основание за издаването на записа на заповед,
т. е. за поемане на задължението по него.
За
основателността на исковите претенции е необходимо на първо място да се
установи издаването на валиден запис на заповед, т.е. съществуването на ценна
книга, съдържаща задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ. В процесния
запис на заповед са посочени наименованието "запис на заповед",
платим на падеж, името на лицето, на което трябва да се плати, дата на
издаване, както и безусловно обещание за плащане на определена сума пари.
Посочени са място на плащане и място на издаване.
Представения
и приет като писмено доказателство по делото запис на заповед от 24.07.2009 г.
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ.
Първото
възражение на ответника срещу процесния запис на
заповед е, че ищецът-Областна администрация на Област С. не е носител на
материалното правоотношение по ценната книга, доколкото записът на заповед е
издаден в полза на Областния управител на област С..
Действително в процесния запис на заповед не точно и не коректно е
посочено името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати.
Но поемателят,
макар и не точно посочен, е индивидуализиран в достатъчна степен с БУЛСТАТ и
седалище и адрес на управление, който съответстват на юридическото лице
Областна администрация-Област С., видно от Регистър Булстат-Справки. Областният
управител в качеството му на представител на юридическото лице Областна
администрация, както и в качеството му на териториален едноличен орган на изпълнителната
власт в България, не се индивидуализира посредством БУЛСТАТ. Като съобрази тази
индивидуализация в процесния запис на заповед, както
и нормата на чл.57, ал.3 от Закона за администрацията, съобразно която Областната
администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е
отговорен пред Министерския съвет, то настоящият съдебен състав приема, че поемател по процесния запис на
заповед е ищеца, т.е. Областна администрация-Област С., представлявана от
Областния управител на Област С..
При тези обстоятелства следва да
се приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е действителна и обективираната в съдържанието му менителнична
сделка.
Следващото възражение на
ответника, че не е налице идентичност между поемателя
по ценната книга и кредитора по каузалния договор. Твърди, че страна по
договора е Държавата, представлявана от областния управител, а не ищеца
Областна администрация. Това възражение е основателно.
В процесния
запис на заповед няма отразяване, че Областният управител действа от името на Държавата.
В този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 127 от 12.07.2013 г. по т.д. № 274/2012 г., ВКС, на ІІ т.о. Съставът
на ВКС е приел, че при липса на идентичност между страните по двете сделки,
изпълнението на задължението по едното правоотношение не води до погасяване на
задължението по другото. Менителнично правоотношение
между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между
други две лица. При предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск за
съществуване на вземане по запис на заповед и надлежно въведени твърдения и
възражения за връзка между записа на заповед и каузално правоотношение, правно
значима връзка за основателността на иска е само тази, при която погасяването
на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на
задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка би била налице единствено тогава, когато страните по
двете правоотношения съвпадат - страните по менителничния
ефект са страни и по каузалната сделка, т. е. издателят на записа на заповед е
длъжник на поемателя по силата на обвързващото ги
каузално правоотношение. Само в тази хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение. При липса на идентичност между страните по
каузалното и по менителничното правоотношение, погасяването
на задължението по едното правоотношение е правно ирелевантно
за вземането по другото правоотношение, т.е. гаранционно - обезпечителната
функция на записа на заповед не може да бъде реализирана и обективираното
в него менителнично задължение е лишено от
основанието, заради което е поето.
Поради горното съображение искът
се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Дори да се приеме за невярно това
съображение, т.е. да се приеме, че от доказателствата по делото може да се
направи извод, че е налице идентичност между поемателя
по ценната книга и кредитора по каузалното правоотношение, то искът се явява
неоснователен и по друго съображение.
Съобразно приетото в
задължителната съдебна практика обективирана в
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при редовен от
външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед.
С въвеждането обаче на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. Именно тази хипотеза е
налице в конкретния казус, поради което на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право-за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед.
Между страните не се спори, че за
обезпечаване на вземанията на Държавата за неустойки по договора от 15.12.2008
г., на 24.07.2009 г. ответникът е издал запис на заповед за сумата от
3 776 052 лв. Този факт
безспорно се установява и със сключения между страните на 24.07.2009 г. Анекс
към договора от 15.12.2008 г.
С оглед твърденията и претендираните права ищецът на първо място следваше да
докаже главно и пълно съществуването на валидно правоотношение по силата на
сключен на 15.12.2008 г. договор за изработка, който е инкорпориран в договора
за замяна на недвижими имоти, както и анекс към него от 24.07.2009 г.
На първо място ищецът не притежава
материално-правна легитимация по процесния договор,
доколкото страна по него е Държавата, а не Областната администрация. В качеството си на юридическо
лице - чл. 57, ал.2 от Закона за администрацията, областната администрация е
самостоятелен правен субект, различен от
Държавата и постановяването на решение по отношение на областната администрация
не е равнозначно на решение против Държавата. Доколкото по делото не е
установено процесният имот да е предаден от държавата
за управление на областната администрация в качеството й на самостоятелно
юридическо лице, тя не се явява материално-правно, а и процесуално легитимирана
по процесния договор.
Дори да се приеме за
неоснователно това твърдение /т.е. да се приеме, че процесните
имоти частна държавна собственост са предоставени за управление на Областния
управител на област С., каквато индиция се съдържа в
писмо изх.№ 90-04-225/21.11.2008 г. на Министъра на МРРБ, включващо владение,
ползване и поддръжка от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност/, то към
определения падеж на процесната запис на заповед-19.05.2012
г., вземанията за неустойка по договора от 15.12.2008 г. са били възникнали, но
не са били изискуеми.
Съобразно съдебната практика,
създадена по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в
решение № 108 от 22.07.2014 г. на ВКС, ТК, I отделение, постановено по т.д. №
2418/2013 г., което се споделя напълно от този съдебен състав, в производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се установява съществуването на
вземането на издадената заповед за изпълнение, като при заповед за изпълнение
по чл.417, т.9 ГПК предмет на делото е вземането по записа на заповед. Въведените
твърдения или възражения на страните за връзката между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга,
подлежат на изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. Погасителен ефект за вземането по записа на
заповед при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното
правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната
книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение
между издателя и поемателя. От друга страна,
вземането на основание на ценната книга, независимо от
гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на
записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга.
Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на
задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл.418, ал.3 ГПК,
същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл.422 ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения,
основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по
така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има
обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното
правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпили падеж към
датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да
се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа
на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на
ценната книга.
По изложените съображения
съставът на ВКС е приел, че в производството по чл.422 ГПК от значение за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би могла
да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение
между него и поемателя, ако записът на заповед е
издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално
правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга.
Падежът по процесната
запис на заповед е определен в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, т.е. на
определен ден, а именно: 19.05.2012 г. Към тази дата всички вземания на Държавата
за неустойка по договора от 15.12.2008 г. са били възникнали, но не са били
изискуеми. Моментът на неизпълнение от страна на ответника за изпълнение на
довършителните СМР на датата на падежа-19.03.2012 г., съобразно Анекса от
24.07.2009 г. поражда възникване на вземането за неустойка. Този момент е
различен от момента на изискуемостта на вземането за неустойка.
Настоящият съдебен състав приема,
че към 19.03.2012 г. ответникът е бил в неизпълнение по следните съображения:
Страната по договора от
15.12.2008 г.-Държавата е изпълнила задължението си да прехвърли правото на
собственост върху имотите по чл.1 от договора, но невярно е декларирала и
удостоверила липсата на вещни права на трети лица върху тези имоти, което от
своя страна е довело до необходимостта ответникът да заведе установителни
искове спрямо третото за спора лице- „Овча купел“ ООД за установяване своето
право на собственост.
В тази връзка съдът намира за
основателно възражението на ответника, че срокът по чл.5, т.5.1. е спрял да
тече на основание чл.9 от договора. Настоящият съдебен състав намира обаче, че
срокът е спрял да тече от датата, на която ищецът е бил уведомен за настъпване
на обстоятелството по чл.9, съобразно уговореното между страните в чл.11. Няма
доказателства ответникът веднага да е уведомил ищеца за настъпване на тези
обстоятелства, а индиция, че не е сторил това е и
изявлението му в отговора по нотариалната покана входен на 16.05.2012 г. в
Областната управа на Област С. (л.218-220 от том І от делото), в който е
посочил, че Областният управител е конституиран в качеството му на трето лице
помагач по гр.дело № 5/2011 г. с което ответникът е изпълнил задължението си за
уведомяване по чл.11 от процесния договор. След
извършена служебна справка в САС „Съдебно деловодство“-Софийски градски съд, се
установява, че Областният управител на Област С. е конституиран като трето лице
помагач с протоколно определение от 06.12.2011 г., а в насроченото на
08.05.2012 г. открито съдебно заседание той е бил представляван от процесуален
представител. И доколкото по делото не са представени доказателства на коя дата
е връчена призовката на третото лице за насроченото за 08.05.2012 г. съдебно
заседание и уведомяването му, че е конституиран като трето лице, съдът намира,
че най-късната и доказана в процеса дата, на която ищецът е узнал за настъпило обстоятелство по чл.9 от
договора е 08.05.2012 г. Към тази дата обаче уговореният с договора и продължен
с анекс срок по чл.5, т.5.1. вече е бил изтекъл - 19.03.2012 г., т.е. не е
настъпило твърдяното спиране, доколкото не може да бъде спряно течението на
срок, който вече е изтекъл.
Съдът не споделя виждането на
ответника, че срокът по чл.5, т.5.1. е спрял да тече на 08.06.2009 г. и е
продължил да тече от 15.06.2016 г., когато е влязло в сила съдебното решение.
Така уговорения между страните срок за изпълнение на задълженията по договора и
условията, при който той спира да тече, са уговорени единствено и само между
страните по договора, който има силата на закон, но само за тях. Това не са законоворегламентирани срокове, поради което е необходимо
съответната страна да бъде уведомена за наличието на обстоятелства, които водят
до спиране на срока, така както е предвидено в чл.11 от договора. На следващо
място следва да се отбележи, че образуваното на 08.06.2009 г. производство по т.д.
№ 857/2009 г. е прекратено, поради неизпълнение указанията на съда от ищеца „И.П./И.-П./
АДСИЦ, следователно следва да се приеме, че на 08.06.2009 г. срокът не е спирал
да тече.
Видно от приетото по делото
заключение на комплексната експертиза, ответникът е в пълно неизпълнение на
задълженията си по чл.5 от договора, доколкото се установява, че сградата е
изградена до покрив включително без каквито и да било довършителни работи, т.е.
от датата на съставяне на констативен акт 01.07.2008 г., с който е установено
по реда предвиден в ЗУТ, че прехвърлените в собственост на държавата недвижими
имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“, в което състояние
имотите са били към датата на сключване на процесния
договора, и до настоящия момент на обекта не се извършват строителни работи.
Такова е било състоянието включително и към датата на подаване на настоящата
искова претенция.
Следователно и към момента
ответникът е в пълно неизпълнение на задълженията си чл.5, т.5.1., т.5.2. и
т.5.3. от договора, поради което и за кредитора е възникнало правото на
неустойка по чл.6 от договора, която е уговорена, както за пълно, така и за
частично неизпълнение на задълженията на ответника по договора, като това
неизпълнение продължава и към момента.
Според настоящия съдебен състав
без значение за спора е стойността на извършените от ответника СМР направени
във връзка с изграждането на сградата до степен „груб строеж“, защото това е
състоянието на имотите към датата на сключване на договора и правото на
собственост е прехвърлено върху тях в това им състояние и при цена определена
именно като имоти изградени до степен „груб строеж“. Ответникът обаче е поел
задължение да доизгради тези обекти и съответно да извърши допълнителни СМР в
количество и стойност, съобразно уговореното в Приложенията към договора.
Именно тези задължения не са изпълнени и
към момента.
С оглед на горното за кредитора
Държавата и считано от 19.03.2012 г. е възникнало правото по чл.6, т.6.2.,
6.2.1. от договора, т.е. да претендира уговорената неустойка.
По тези съображения съдът намира,
че на 19.03.2012 г. е възникнало задължението на ответника за неустойка. Към
тази дата обаче, както и към датата на падежа на ценната книга-19.05.2012 г.,
това задължение не е било изискуемо.
Следва да се отбележи, че в чл.6,
т.6.3. от договора, страните са уговорили срок за изпълнение на задължението за
неустойка, като са се съгласили, че неустойката по точки 6.2. е платима в
двумесечен срок от получаването на поканата за доброволното й плащане.
Първо такава покана няма, а ако
се приеме, че по своята същност нотариална покана с рег. № 1125/2012 г., том 1,
№ 64 представлява покана за заплащане на неустойка в размер на процесната сума, то двумесечният срок от получаване на
поканата е изтекъл през месец юли 2012 г., т.е. към датата на падежа на ценната
книга-19.05.2012 г., вземането на ищеца са неустойки не е било изискуемо.
Отделно от горното и при
тълкуване на нормите на чл.114, ал.1 и ал.4 от ЗЗД, следва да се приеме, че
вземането за неустойка за забава, става изискуемо от последния ден, за който се
начислява неустойката. В хипотезата на извършено плащане на главния дълг,
последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на
плащането и следователно от този момент, вземането за неустойка става изискуемо
и от този момент тече и 3-годишният давностен срок.
Ако главният дълг не е платен и към датата на завеждане на иска върху него
продължава ежедневно да се начислява неустойка, то по давност е погасено
вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на
предявяване на иска. В този смисъл Решение № 174 от 16.12.2009 г. на ВКС по т.
д. № 292/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 106 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1632/2019 г., I т. о., ТК. С последното решение е прието също така, че при
уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен процент за
всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от
пълната стойност на възложената работа, срокът за погасяване по давност на
вземането за неустойка започва да тече от деня, в който начислената неустойка
достигне уговорения от страните максимален размер, а ако главното вземане е
погасено чрез изпълнение преди този ден и неустойката не е достигнала
максималния си размер-от последния ден на начисляването й.
В конкретния случай страните са
уговорили точно такава неустойка, която се начислява в размер на 1000 лв. за
забавено изпълнение всеки един просрочен ден, но няма фиксиран размер на
дължимата неустойка.
И на последно място следва да се
отбележи, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-15.05.2015
г., считано от 15.05.2015 г., забавата на ответника по отношение на
задължението му по чл.5.1. от договора е била 1150 дни, т.е. към тази дата
размерът на неустойката по чл.6.2.1. е в размер на 1 150 000 лв., но не
и в претендирания размер, като за част от периода от
20.03.2012 г. до 14.05.2015 г. част от това вземане в размер на 419 000
лв. е и погасено по давност.
По гореизложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на
сумата от 2700 лв.-депозит вещи лица. До приключване на устните състезания по
делото ответникът не е представил договор за правна помощ или друго писмено
доказателство, удостоверяващо заплащането на адвокатско възнаграждение в
рамките на настоящото производство, поради което на ответника не се присъждат
разноски за един адвокат.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от Областна администрация на Област С., БУЛСТАТ *******,
представлявана от Областния управител на Област С., с адрес: гр.С., ул. „***** против
Акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ с наименование „И.П./И.-П./,
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.С.
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ж.к. „Витоша,
ВЕЦ-*****иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3 776 052 лв. (три милиона седемстотин седемдесет и шест хиляди и петдесет и
два лв.), дължима и неплатена главница по запис на заповед от 24.07.2009 г. с падеж
19.05.2012 г., която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на тази сума по записа - чл. 535, т.
2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015 г. по
ч.гр.д. № 26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Областна администрация на
Област С., БУЛСТАТ *******, представлявана от Областния управител на Област С.,
с адрес: гр.С., ул. „***** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
Акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ с наименование „И.П./И.-П./,
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.С.
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ж.к. „Витоша,
ВЕЦ-*****сумата от 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лв./ разноски, направени
от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: