№ 4964
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20231110213605 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе следното предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. М. срещу наказателно постановление /НП/ №
22-4332-021381/21.10.2022 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.
181, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда наказателното постановление да бъде отменено в частта
относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Същият счита, че постановлението е
необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че
разпоредба на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за
спиране“, като тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Твърди
се още, че в обжалваното НП не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е
извършено нарушението – не е посочено къде е бил разположен полицейският автомобил,
интензитета на движение, дали полицейският сигнал е бил ясен, било ли е налице и друго
превозно средство, което да е попречило на жалбоподателя да възприеме подадения сигнал.
Предвид това се твърди несъставомерност на деянието, а оттам и материална
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска наказателното постановление
да бъде отменено. Поради допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от
ЗАНН се твърди наличие на съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи за несъответствие
на наложеното административно наказание в целите.
1
Жалбоподателят, редовно призован, явява се. Явява се и процесуалният му
представител – адв. С.. В хода на съдебните прения, същият моли съда да уважи жалбата и
да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, съгласно
приложения списък, като представя и писмени бележки със становище по делото.
Жалбоподателят в своя защита твърди, че поради проблеми със зрението не е възприел
подаването на сигнала. Депозирани са писмени бележки, в които развива подробни
аргументи, в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По
делото са постъпили писмени бележки, с които взимат становище по съществото му, като
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление, тъй като същото е законосъобразно. Моли съда да присъди в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните
доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.10.2022 г. около 23:00 часа жалбоподателят управлявал моторно превозно
средство /МПС/- лек автомобил "АУДИ 80", с рег. № *** по Автомагистрала „Тракия“ (А1),
в района на Столична община, с посока на движение от град София към град Пловдив. На
километър 0, при КПП-51, свид. Р. В. – униформен полицейски служител в ОПП-СДВР,
който към този момент изпълнявал служебните си задължения, подал ясен сигнал за спиране
пред автомобила на жалбоподателя със стоп-палка по образец на МВР, като му посочил и
мястото на което да спре. Жалбоподателят, въпреки че възприел подадения сигнал,
продължил движението си в указаната посока. Полицейските служители – свид. Р. В. и М. С.
последвали управлявания от жалбоподателя автомобил със служебния си автомобил, като
МПС, управлявано от жалбоподателя било спряно при разклона за село Лозен. При
извършената проверка с оперативна дежурна част било констатирано, че управляваното от
жалбоподателя МПС няма извършен годишен технически преглед към датата и часа на
проверката.
За констатираното в хода на проверката, Р. В., на длъжност „младши автоконтрольор“
съставил против жалбоподателя АУАН серия GA, акт № 755233 от 08.10.2022 г., в който
констатирал като нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя и подписан от него, като в графата с възраженията било отбелязано
единствено, че има възражения.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
началник група в ОПП СДВР наложил на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен
материал и – показанията на свид. Р. В. и М. С. – полицейски служители при ОПП СДВР. Те
са очевидци на нарушението като подробно и последователно изложиха личните си
възприятия.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
2
Настоящия съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Актът е съставен в според изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, поради
което не е накърнена процедурата по образуване на административно-наказателното
производство. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички съществени реквизити,
съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и са в съответствие с процесуалния и материалния
закон. В тях точно, ясно и конкретно са посочени времето, мястото и фактическата
обстановка, при които са извършени двете нарушения.
Съдът намира, че безспорно се установи извършеното от жалбоподателя нарушение на
чл. 103 ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По делото се
установи, че на жалбоподателя е подаден своевременен и ясен сигнал със стоп-палка по
образец на МВР за спиране от компетентен орган – униформен полицейски служител при
ОПП СДВР, който му е посочил и мястото, на което да спре. Установи се и това, че
жалбоподателят е имал обективна възможност да възприеме подадения сигнал, тъй като
полицейския служител е навлязъл в платното за движение и е подал сигнал за спиране със
стоп-палка, като е посочил и място за спиране. Към момента, в който е бил подаден
сигналът, не се установява да е имало други автомобили на пътя, които да ограничат
обективно възможността на жалбоподателя да възприеме подадения сигнал. От показанията
на полицейските служители и от обстоятелството, че жалбоподателят е бил спрян чак на
разклона при с. Лозен, след като е бил следван от патрулния автомобил поради това, че
жалбоподателят не е спрял след подадения сигнал, а е продължил движението си. Предвид
тези аргументи, съдът намира твърденията на жалбоподателя за несъстовомерност на
деянието за неоснователни.
По отношение твърдението на жалбоподателя за проблеми със зрението му, което е
ограничило възможността му да възприеме подадения сигнал, съдът намира, че същото е
недоказано, тъй като не са налични никакви доказателства, от които да бъде направен такъв
извод.
Съдът не споделя извода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП има
препращащ характер и че препраща към тази на чл. 170, ал. 3 от същия закон. В самия
законов текст на разпоредбата никъде не се съдържа препращане към цитираната
разпоредба. В допълнение на това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП няма дефинитивен характер, за да може да изясни съдържанието на израза „подаден
сигнал“, а предписва нормативно предписано поведение, от което служителите на службите
за контрол по пътищата следва да не се отклоняват, когато подават сигнал за спиране на
МПС. Предвид тези аргументи, съдът намира твърдението на жалбоподателя за
неоснователно.
От субективна страна, доколкото съставът на извършеното административно нарушение
е формален, а тези състави по дефиниция се осъществяват само с пряк умисъл, съдът
приема, че жалб. М. е извършил деянието с пряк умисъл, като е предвиждал неговите
общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му характер и е целял тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган е приложил правилен материален закон.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда санкция за неизпълнение на указания,
дадени от органите, регулиращи реда за движение по пътищата, като законосъобразно е
индивидуализирано по вид и е наложено предвиденото кумулативно наказание - лишаване
от право да управлява МПС, като същото е наложено в максимален размер, а глобата е
завишена над законовия минимум. Съдът намира, че деянието се характеризира със
завишена степен на обществена опасност, тъй като преследването, което е извършено след
3
като жалбоподателят не е спрял е условие за създаване на допълнителни опасности за
движението и няма основание за изменение на наказателното постановление в тази му част.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваното наказателното постановление в тази му част и
същото следва да бъде потвърдено.
Въпреки че с жалбата се инициира проверка само в частта относно с извършеното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът намира, че следва да бъде осъществен цялостен
контрол за материална и процесуална законосъобразност на обжалвания акт, поради което
дължи произнасяне и в частта относно нарушението на разпоредбата на 147, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно същата разпоредба, регистрираните МПС подлежат на преглед за
техническата им изправност. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, се
наказва с глоба от 50 /петдесет/ лева собственик, който без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Управляваното от
жалб. М. МПС е от категорията превозни средства, които подлежат на преглед за тяхната
изправност, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. От показанията на
полицейските служители, които са направили справка с ОДЧ се установява, че МПС,
управлявано от жалбоподателя не е преминало годишен технически преглед за изправност. В
допълнение следва да се посочи, че извършването на това административно нарушение не се
оспорва и от самия жалбоподател.
Налице е и субективната страна на деянието, като същото е извършено с пряк умисъл,
доколкото извършеното административно нарушение има формален характер.
Санкцията е правилно определена, доколкото разпоредбата на чл. 181, т.1 от ЗДвП,
която съдържа състава на нарушението предвижда фиксиран размер на глобата от 50
/петдесет/ лева.
При този изход на делото правото на разноски има наказващия орган, в полза на който
следва да се присъди сумата от 80.00 лева (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за участие в производството по делото, а жалбоподателят следва да бъде
осъден да го заплати в полза на СДВР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН Софийският
районен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-021381/21.10.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение
на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. П. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща направени в хода на настоящото съдебно производство
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5