Р Е Ш Е Н И Е № 631
гр. Монтана, 16 10 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 29 09 през 2023 година, в състав:
Председател:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ Ц.
при
секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Ц. КАНД
№ 545 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П.П.П., чрез юрисконсулт З.Г. против Решение от № 155 от 26.05.2023
г. по АНД № 20231630200468/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.
С Решение от № 155 от 26.05.2023 г. по АНД №
20231630200468/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено
Наказателно постановление № 002005/28.03.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Видин, Мотана и Враца към Главна Дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.П.П.,
управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за
извършено административно нарушение на чл. 23, вр. чл. 16 от ЗЗП, вр. с § 13,
т. 9 от ДР на ЗЗП и „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.П.П. е осъдено да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Наказателно постановление № 002005/28.03.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Мотана и Враца към Главна
Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите е издадено
въз основа на Акт № 022005/24.02.2023 г., съставен от контролен орган в Област
Монтана – КЗП, затова че при извършена проверка на 16.02.2023 г. в търговски
обект – магазин „Т-маркет“, находящ се на адрес гр. Монтана,
бул. „Ген. Арнолди“ № 6, стопанисван от „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, търговецът „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предлага за продажба на
потребителите стоки в насипно състояние, изложени в топла и студена витрина,
като не е обозначил единствено цената за единица мярка – в случая килограм.
Обозначил е едновременно върху етикет, поставен пред всяка стока и цената за
100 грама от същата. Обозначената цена за единица мярка е изписана с дребен
шрифт в долната част на етикета, а цената за 100 грама е изписана с едър шрифт
в долния десен ъгъл на етикета. Дребният шрифт е по-трудно забележим текст
спрямо основния, който е по-едър /голям/ и лесно видим. Използването на
по-едрия шрифт в комбинация с по-дребния, води до заблуждение на потребителите,
че цената е по-ниската /за 100 грама/ от действителната за единица мярка
/килограм/. Съставен е Констативен протокол № К-2743112, към който е приложен
снимков материал на предлаганите стоки в насипно състояние.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението
като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че съдът е
изтълкувал по неправилен начин материалният закон и в следствие на това е
заключил, че обжалваното пред него НП е законосъобразно. Твърди, че не е налице
разминаване в посочените цени, като разликата в големината на шрифта е
несъществена и по никакъв начин не би могла да заблуди потребителите, че
цената, дадена за грам, всъщност е за цял килограм. Цени за 100 гр. продукт са
посочени само за стоките, които позволяват продажба на грамаж и според касатора е очаквано от потребителите такава цена да е
посочена, както за тяхно улеснение, така и с оглед на самия факт на
предлагането на стоката на грамаж. Поставянето на цена и за 100 гр. е
дългогодишна и утвърдена търговска практика, за която до този момент дружеството
не е санкционирано и с това не накърнява по никакъв начин правата на
потребителите. Счита, че в обжалваното решение съдът е тълкувал правната норма
в буквален смисъл и не е вникнал в цялост в нейното съдържание. Отчитайки
систематичното място на чл. 23 от ЗЗП твърди, че законодателят е имал предвид,
че за стоки, които се предлагат в насипно състояние, се обозначава само цената
за единица мярка, а не съответната цена за количество или крайната продажна
цена, тъй като последните не могат да бъдат определени поради естеството на
стоката, а именно стока в насипно състояние. Фактът, че освен обозначаване на
цената за единица мярка - килограм за стоките в насипно състояние е обозначена
и цената на 100 грама, което от своя страна означава, че представляваното от него
дружество е изпълнило законовото си задължение да обозначи цената на килограм и
е преценило, че ще доизгради като допълни и цената на 100 грама за реално
улеснение на потребителите, което се явява повече от уреденото в чл. 23 от ЗЗП
и не означава, че „Максима България“ ЕООД е извършила нарушение. Счита, че
първо наказващият орган е извършил нарушение като е санкционирал дружеството за
деяние, което според съдебната практика не представлява нарушение, а след това
съдът се е подвел и е изтълкувал погрешно нормата и по този начин е издал
порочен съдебен акт, а именно решение, което не е в съответствие с целите на
законодателят и е в пълен ущърб на потребителите. В касационната жалба се
развиват и доводи алтернативно, че съдът неправилно е счел, че заложеното в
обжалваното пред него НП не следва да бъде отчетено като маловажен случай.
Заявява, че въпреки че счита, че в случая няма извършено нарушение, то ако
съдът приеме, че има такова, то същото следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Твърди, че дружеството по никакъв начин не е накърнило
правото на информираност или правото на защита на икономическите интереси на
потребителите като е обозначила освен цената за единица мярка - килограм и тази
за сто грама. Тази допълнителна цена по никакъв начин не може да заблуди
потребителите, а единствено да ги направи по-информирани и да направи тяхното
пазаруване по-лесно и удобно. Дори и хипотетично да се приеме, че дружеството е
извършило нарушение, то по никакъв начин не би могло да засегне съществени
обществени отношения, които са обект на защита от ЗЗП. В конкретния случай,
видно от цените, същите не се разминават и не биха могли да събудят съмнение у
потребителите, нито да ги подведат по какъвто и да било начин. Следователно
дори и да е извършено нарушение, то не би следвало да бъде отчетено като
толкова тежко, че да обоснове ангажирането на административнонаказателна
отговорност на дружеството. Изтъква, че нарушението е извършено за първи път,
като липсват вредни последици за потребителите, тъй като стоките са притежавали
ясни и недвусмислени ценови етикети. Счита, че въз основа на гореописаното
районният съд е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли в случай,
че съдът стигне до заключението, че районният съд правилно е отсъдил, че
нарушение в действителност е извършено, то досежно наведените доводи настоящият
състав да се произнесе с решение, което квалифицира същото като маловажен
случай. В с.з., редово призован, касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба Комисия за защита на потребителите – Главна дирекция „Контрол
на пазара“, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана, Враца, чрез ст. юрк. Снежинка Петрова моли касационната инстанция да остави
в сила решението на РС – Монтана като законосъобразно. В писмено становище заявява,
че твърденията в касационната жалба са изцяло неоснователни, същите са навеждани
и пред първоинстанционния съд, които ги е обсъдил. Счита, че въззивният съд е
извел правилни и законосъобразни изводи за осъществения състав на нарушението.
Същото е доказано по несъмнен начин със събраните документи по преписката.
Твърди, че нарушението е точно и правилно квалифицирано. Жалбоподателят не е
представил доказателства, които да опровергават деянието и да водят до отмяна
на решението. Счита, че не са налице обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като правилно е определен размерът на имуществената санкция, която е
съобразена с тежестта на деянието. Моли, в случай, че касационната инстанция уважи
жалбата, то съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради липса на фактическа и
правна сложност по делото, като моли да бъде определен минимален такъв. Моли да
им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв., съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Установена е
фактическата обстановка, която не указва маловажност на извършеното деяние,
съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд приема за обосновано
и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно от
поставеният вх. № в РС – Монтана, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд потвърждава
издаденото Наказателно постановление № 002005/28.03.2023 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Видин, Мотана и Враца към Главна Дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите като законосъобразно. Съдът възприема
фактическата обстановка относно констатираното при извършената проверка на
място в търговски обект – магазин „Т-маркет“ в гр.
Монтана, бул. „Ген. Арнолди“ на 16.02.2023 г., като
по същата няма спор. Въззивният съд намира, че така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по
делото писмени и веществени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които описват начина на
извършване на проверката, както и потвърждават констатираните нарушения, като
ги намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като достоверни и обективни. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение и фактите по същото. Относно приложението на
процесуалните правила, въззивният съд намира, че съставеният АУАН и обжалваното
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност
на административнонаказващия орган следва от представената Заповед №
771/13.10.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, а
тази на актосъставителя от Заповед № 167
ЧР/05.11.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП приема, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седем дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Събрани са достатъчно по
обем писмени и гласни доказателства, че в стопанисвания търговски обект
търговецът „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предлага за продажба на потребителите стоки
в насипно състояние, като не е обозначил единствено цената за единица мярка -
килограм, а е обозначил и цена за 100 грама от съответната стока. В тази връзка
са, както приложените писмени доказателства - КП от 16.02.2023 г. и снимков
материал на етикетите на предлаганите стоки в насипно състояние, така и
свидетелските показания. Районният съд е възприел, че търговецът е осъществил
състава на деянието по чл. 23 от ЗЗП, съгласно която разпоредба е предвидено,
че „За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само
цената за единица мярка.“. Според дефиницията на § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП „Цена
за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и
всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока.
Единицата мярка е за стоки, търгувани според теглото им е 1 килограм. От друга
страна, съгласно дефиницията на §13, т. 10 от ДР на ЗЗП „Стоки продавани в
насипно състояние“ са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят
в присъствието на потребителя. Въззивният съд е възприел, че анализът на
горните разпоредби налагат на извода, че когато се предлагат стоки в насипно
състояние се обозначава само цената за единица мярка, т.е. на килограм. В
случая това не е сторено, тъй като видно от събраните писмени и гласни
доказателства е, че освен цената за единица мярка, е посочена и цената за 100
грама, което е объркващо за потребителите. Разпоредбата на чл. 16 от ЗЗП по
един недвусмислен начин посочва, че цената за единица мярка на стоките и
услугите трябва да бъде недвусмислена, лесно разбираема, ясно и четливо
изписана и да не въвежда потребителя в заблуждение. Именно посочената цена на
етикета за 100 грама въвежда в заблуждение потребителя, тъй като е изписана с
едър шрифт, който веднага се забелязва и прочита, а цената за единица мярка -
килограм, е изписана с по-дребен шрифт. Според районния съд, видно от
съставения АУАИ и обжалваното НП описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
От доказателства приложени по преписката и събрани в хода на производството -
съставеният на място при проверката Констативен протокол и Протоколи за
проверка, и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно според РС се
установява датата и мястото на извършване на нарушението. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая доказателства, които да оборват
изведените в акта и НП констатации, не са представени в настоящото
производство, поради което районният съд счита за правилно ангажирана
обективната отговорност на дружеството – жалбоподател. Предвид установената по
делото фактология и с оглед липсата на данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства, районният съд намира, че констатираното нарушение разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид,
поради което констатираните нарушения не представляват маловажен случай по
смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Наказващият орган е
преценил тежестта па нарушението и правилно е приел, че не са налице основания
за прилагане на чл. 28 ЗАНН. В настоящия случай се касае за приложение на
норми, които са създадени, за да се гарантира правото на информираност на
потребителите за предлаганите им стоки и услуги, както и право на защита на
икономическите им интереси при придобиването на стоки. Деянието не е
резултатно, поради което не се изисква настъпването на вредоносни последици за съставомерността му.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. Изложените от него съображения са пълни и обширни и изцяло
се споделят от настоящия състав, към мотивите на което решение този състав
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази връзка не се споделя
възражението в жалбата, че в постановеното въззивно решение съдът е изтълкувал
по неправилен начин материалния закон, както и, че неправилно е счел, че
заложеното в обжалваното НП не следва да бъде отчетено като маловажен случай. Напротив,
въззивният съд е разгледал детайлно всички събрани в хода на производството
писмени и гласни доказателства, които съответно е обсъдил в мотивите си. С
постановеното си решение правилно е тълкувал приложимите законови разпоредби и
правилно е потвърдил спорното НП.
Разпоредбата
на & 13, т. 10 от ЗЗП
налага извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно
състояние се обозначава само цената за единица мярка и тъй като в конкретния
случай се касае за стоки търгувани според теглото им, единствената цена, която
следва да бъде обозначена е тази на килограм, които законови изисквания в
случая не са спазени, тъй като процесните описани в АУАН и НП стоки са били
обозначени с две цени – цена на 100 грама и цена на килограм, които са изписани
с различен шрифт, като именно цената за 100 грама е изписана с едър, по-голям
шрифт, а цената за килограм - с дребен шрифт, което безспорно обуславя
извършването на нарушение на чл. 23 от Закона
за защита на потребителите, която в случая изисква обявената цена на
стоката да е само и единствено за 1 килограм, което следва от императивното
изискване на закона и преследваните от него цели. Доколко това е обичайна
практика през годините на дружеството, освен че е ирелевантно за настоящия
спор, е обстоятелство, което допълнително обуславя наложената
административнонаказателна санкция.
Нарушаването
на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП
е въздигнато от разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП
в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност, като правилно административнонаказващият
орган е наложил на наказаното дружество имуществена санкция, в размер на 500 лв.,
която е индивидуализирана в минималния размер на имуществената санкция
предвидена за това нарушение.
Настоящия
касационен състав намира за неоснователно и твърдението за наличието на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
като приема, че в случая не може да бъде приложена, доколкото нарушението не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената
разпоредба, доколкото ЗЗП регулира
отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира
правата на потребителите. Процесното нарушение не покрива един от най-важните
критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като последните не биха могли да бьдат определени, с оглед значителният брой потребители. Не
се установяват и изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касационната инстанция намира, че
процесното нарушение не се явява и малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН,
тъй като освен формалното нарушение по чл. 23 от ЗЗП,
така обявените цени на посочените в АУАН и НП стоки, създават обективни и
реални предпоставки за въвеждане в заблуждение на потребителя, което от своя
страна нарушава съществено неговите права. Цената на процесните продукти е била
обявена чрез етикети за 100 гр. с големи цифри, а цената им на килограм е била
изписана с малки цифри, като самият начин на описаното и неоспорено изписване,
изначално поставя в заблуждение потребителя досежно действителната цена на
продукта. Законът изисква цената да е посочена само и единствено в единица
мярка, в случая 1 килограм и противно на твърденията в жалбата, в случая целта
на закона не е постигната, тъй като защитата на потребителя предпоставя, чрез
посочване на всички стоки в единица мярка същият да може да сравни цените на
стоките от един и същи вид на различни производители, без да се налага да
извършва математически операции.
С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното в срок искане
от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателят да
заплати на ответника разноски за процесуално представителство в поискания
размер на 120
лева.
По изложените съображения на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от
№ 155 от 26.05.2023 г. по НАХД № 20231630200468/2023 г. по описа на Районен съд
– Монтана.
ОСЪЖДА „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П.П.П.,
да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 120 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: