№ 61
гр. Горна Оряховица , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200084 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Е. Г. атакува издадения електронен фиш
Серия К № 3874044 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в
жалбата за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В
писмено изложение се сочи, че поддържа жалбата/л.47/. Развиват се
съображения.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново –
редовно призована страната, не изпраща процесуален представител и не заема
становище.
Районна прокуратура – редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2020 г. в 08:24 часа на територията на община Лясковец на път
I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със
1
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ” с рег. № СВ ****РН, движещ се в
посока към град Варна със скорост 93 км/ч при въведено в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността, приложена на
л.13, собственик на заснетия автомобил към датата на нарушението е
жалбоподателя . Този факт не се оспорва от последния.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
против собственика бил издаден електронен фиш серия К № 3874044, в
който било прието, че в момента на заснемането МПС се е движело със
скорост 93 км/ч.
На 11.01.2021г. по пощата е депозирана жалба против фиша/л.8/, като в
ЕФ и писмо към преписката е посочено, че датата на връчване на ЕФ е
03.01.21г./л.19/. В този случай, следва да се приеме, че жалбата е процесуално
допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от
лице, което има право да обжалва електронния фиш.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното ѝ плащане.
2
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне
на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на
скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният
знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача превишение на
максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в
обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на
процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Велико Търново до директора на дирекцията (л.17) се установява, че
участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен
като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към
момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой
36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л.20), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет л.а. и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010
до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019г. (л.16) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
3
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически
указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 (л.21 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и
заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за
стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на
ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.12 от
делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 31.07.2020 г. в 08:24 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.
№ СВ ****РН се е движел със скорост 96 км/ч. с отчетен впоследствие
толеранс от -3км/ч./ до посочената в ЕФ стойност от 93 км/ч/. Предвид
изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е
установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът на
моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с
който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, този факт
е намерил отражение в приложената на л.13 справка. Липсват данни, а и не се
твърди от страна на жалб.Г., същият да е депозирал декларация, съобразно
чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило
нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС
на лицето, което е управлявало превозното средство, с което е извършено
конкретното нарушение. След като не е упражнил правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената
дата МПС, с което е извършено нарушението и да предостави копие от
свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице,
извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва
именно жалбоподателят като собственик да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие , а именно - издаване на
4
електронен фиш за ангажиране отговорността му като собственик на
автомобила, с който е извършено конкретното административно нарушение.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Нарушената законна разпоредба е посочена с израза „нарушение на член
21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. Неоснователен е
развитият в жалбата довод, че като нарушени разпоредби били посочени и
двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да
разбере за кое от двете нарушения е наказан. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства
при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в
таблицата стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи
следва, че в ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно
максимално разрешената скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2
не изразява самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда
специално правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен
знак. Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак
максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той
нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а
правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил
правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания,
като е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП към
момента на нарушението е в абсолютен размер от 300лв. относно
превишаване на скоростта с над 31 до 40 км./ч., поради което не се налага
излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е
предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място,
какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките на 33 км./ч., поради
което глобата в размер от 300лв. е законосъобразно определена.
5
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 96 км/ч
с -3км/ч до приетата за установена скорост от 93 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически
указания).
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 33 км/ч
надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява
административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не
може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде
основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова
нарушение.
На снимковия материал не фигурира друго МПС.
Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си да обжалва в срок
връчения електронен фиш, поради което неуказването на това пред кой орган
и в какъв срок това може да бъде извършено не е нарушило съществено
правото му на защита.
Относно сроковете за установяване на нарушението: От
справката на л.14 е видно, че електронният фиш е издаден на
13.08.2020 г., т.е. 13 дни след посочената във фиша дата на
извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото
заснемане-31.07.2020г. При това положение следва да се
приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е
бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
6
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3874044, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И. Е.
Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7