М О Т
И В И
По
НОХД 1039/13 год.
По
описа на БОС
Производството
е образувано по обвинителен акт на прокурор при БОП против Х.Я.Х. затова, че на
15.09.2012 год. в кк Слънчев бряг, отнел чужди движими вещи- златен синджир и
кръст на стойност 1970 лв. от владението на И. З., с намерението противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията
на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 НК.
По
инициатива на подсъдимия, производството се разгледа по реда на съкратено
съдебно следствие по глава 27 НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и даде съгласието си да не събират доказателства за тези факти- чл. 371
т.2 НПК. Съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от този
събран по реда на НПК доказателствен материал. Страните се съгласиха с това, не
направиха нови доказателствени искания. След изслушване на съдебните прения
съдът постанови присъдата.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира за осъждане на подсъдимия по повдигнатото
обвинение на четири години лишаване от свобода след редукцията на 58а НК, които
следва ефективно да бъдат изтърпени.
Защитата
и подсъдимият пледираха за налагане на минимално наказание. Подсъдимият,
независимо от изразеното желание да възстанови изцяло причинените с
престъплението вреди, не успя да стори това. Изрази съжалението си за
стореното.
С оглед особената разпоредба на чл. 373
ал.3 НПК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият живее в Стара Загора. Израснал
в местния дом за деца без родителска грижа, който напуснал на 17 години. От
него има познати, с които поддържа връзка и по късно. В средата на септември
подсъдимият срещнал случайно свои познати свид. С. и приятелката му С., които
му споделили, че имат намерение да посетят Слънчев бряг. Подсъдимият помолил и
той да отиде с тях и предложил да вземат и приятеля му свид. П.. С лек
автомобил всички те пристигнали в първите минути на 15 септември 2012 год. и
пренощували в колата. През деня младежите се разхождали из курорта, като се
уговорили да се видят на определено място около 17ч. В уговорения час и място на
срещата се събрали без подсъдимия.
Свидетелките З. и К.- гражданки на
Украйна, пристигнали на почивка в курорта и на 15 септември около 17,30ч. се
разхождали по алея, по която се движи влакчето в комплекса от хотел „Д.”.
Покрай тях преминал велосипедист и след отминаването му З. се опитала да се
извърне назад. Този момент била хваната
отзад от подсъдимия, извъртял я настрани и изтръгнал златен синджир от врата и,
след което побягнал. Подсъдимият се насочил посока гр. Несебър, прескочил
мантинелата на първото кръстовище на влизане в града от курорта. В това време с
личния си автомобил на място се оказала свид. С. и видяла бягащия през
кръстовището младеж, както и двете свидетелки, които го гонели. Видяла, че
бягащия влязъл в един автомобил и запомнила регистрацията му, без да се колебае
тя потеглила след него. По улиците на Равда го изгубила, и се върнала обратно
на кръстовището, където заварила двете украинки. В движение успяла да
сигнализира полицията. Качила ги и откарала в управлението на МВР. При тези
обстоятелства полицията успяла да залови извършителя и приятелите му. Златния
синджир е иззет и върнат на пострадалото момиче. При проведените разпознавания
свидетелката С., както и пострадалите момичета, разпознават извършителя.
От оценъчната експертиза е установена
стойността на отнетото- златния синджир е 1385 лв., а кръста на него 585 лв.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, подробно изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и
кореспондираща с доказателствата по делото и самопризнанията на подсъдимия,
страните правят своите правни изводи. Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за определяне наказание при превес смекчаващи вината обстоятелства. Защитата не
оспори тези изводи, относно авторството и вината на дееца. От своя страна поискаха
минимално наказание.
Настоящата инстанция прие, че от
обектива и субективна страна Х. е извършил престъплението, в което е обвинен.
Няма съмнение относно авторството. То е извлечено не само от самопризнанията
му, но и разпознаванията, изземването на златния синджир от него, другите
доказателствени източници по делото. Х. явно се бил запътил към мястото на
срещата с другите си приятели, когато случайно вижда пред себе си непознатите
момичета и при внезапен пряк умисъл решава да изтръгне златното бижу от врата
на момичето. Той го отнема от владението на собственика чрез прилагането са
сила, както по отношение на З., като я хваща през рамене и неутрализира, и със
сила откъсва бижуто. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Той е
осъждан няколко пъти, изтърпявал е наказание лишаване от свобода в затвор
повече от една година.
При тези фактически констатации, съдът
прие, че обвинението против Х. е правилно, съобразено с доказателствения
материал по делото. При това го призна за виновен в това, че на 15.09.2012
год., около 17,30ч., в кк Слънчев бряг, отнел чужди движими вещи- златен
синджир и кръст на стойност 1970 лв. от владението на И. З., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 НК.
За това
престъпление НК е предвидил наказание от пет до петнадесет години лишаване от
свобода и конфискация до една втора от имуществото на виновния. За този размер
на наказанието НК е извел няколко хипотези, в които деяние грабеж в големи
размери на отнетото, от две или повече лица или като част от организирана
престъпна група, или с причиняването на тежка или средна телесна повреда. Деянието
на Х. се отличава от основния състав на това престъпление само по обстоятелства,
характеризиращи неговата личност и водещи до квалификация „опасен рецидив”.
Съдът
сподели позицията на страните, че е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Престъплението като начин на изпълнителното деяние, не се
отличава с нищо от обикновено извършване. Не е налице подготовка, обмисляне и
приготовление или други предхождащи действия и усилия на Х., които да определят
това престъпление с по висока степен на обществена опасност. Той просто е видял
златния накит на врата на непознатата жена, към която приближава в гръб, мигом
е оценил ситуацията, както по отнемането, така и възможността за отдалечаването
от място чрез автомобила на чакащите го наблизо приятели, и го сторил. Само
благодарение намесата, бързата, точна реакция на свид. С., деянието е разкрито
за часове. Х. е осъждан няколко пъти. Първия път, за престъпление по чл. 354а НК има наказание лишаване от свобода, но отложено за изтърпяване на основание
чл. 66 НК. Деянието и присъдата са през 2008г. През 2010 год е осъден за деяния
по чл. 198 НК, като за три грабежа в условията на съвкупност, е осъден на една
година лишаване от свобода. По късно е преведена в изпълнение и първата
присъда. През същата година има друга присъда за още един грабеж по чл. 198
ал.1 НК. По тези присъди има определено общо наказание по чл. 25 вр. чл. 23 НК
от една година лишаване от свобода. Първо Х. изтърпява наказанието по
отложеното наказание, и след това по общото наказание от една година за грабежите.
Той е условно предсрочно освободен от остатъка от четири месеца и 14 дни и
определен изпитателен срок от шест месеца. Решението на съда е постановено на
28.06.2012 год., настоящото деяние е 15.09.2012 год., в изпитателния срок.
С оглед
на това съдът определи и наложи наказание от шест години лишаване от свобода на
Х. за настоящото деяние. То е близо до минимума и при превес на смекчаващи
вината обстоятелства. Обстоятелството на предишните му осъждания се субсумира в
квалификацията на деянието и определения с НК размер на наказанието. Той е млад
човек, при залавянето му от полицията е оказал съдействие при разследването.
Съдът уважава и неуспешния опит и усилия да възстанови и останалата част от
причинената вреда. Извън среса и уплахата за пострадалото момиче и приятелката
и, няма други вредни последици за тяхната личност. Това мотивира определяне на
този размер на наказанието. След редукцията му по чл. 58а ал.1 НК, наказанието
е четири години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален
строг режим в затвор. Наказанието конфискация е възможност за съда с оглед
постигане целите на наказанието. Обвинителят не направи такова искане, а и от
предварителното разследване липсват всякакви данни за имотното състояние на
дееца с оглед прилагането на тази санкция. Настоящият съд счита, че не следва
да се налага това наказание.
След
това деяние , Х. е извършил и
друго такова престъпление през 2013 год., за което има влязла в сила присъда.
Налице са основания за определяне на общо наказание по смисъла на чл. 25 ал.1
вр. чл. 23 ал.1 НК до размера на по тежкото осъждане, което е наказанието по
това дело- четири години лишаване от свобода. Съдът не намери подкрепа в
данните на делото, личността на дееца и извършените от него престъпления, за да
го мотивиран увеличаване на това общо наказание.
Съдът
постанови срока на условно предсрочното освобождаване от 4м и 14 дни, да бъде
изтърпян от горното наказание.
В тежест
на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата.
17.01.2014 год.
Гр. Бургас Окръжен
съдия: