Р Е Ш
Е Н И Е № 178
гр.Враца, 01.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Миглена Костадинова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №110 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с вх. №6161 от 10.07.2019год., депозирана от “Топлофикация — Враца” ЕАД гр. Враца с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, представлявано
от Изпълнителния директор Р.И.М., чрез процесуалния представител ю.к. В.Д.Н., с
искане да се признае за установено, че ответникът Многопрофилна болница за
активно лечение „Христо Ботев” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***,
представлявано от Изпълнителния директор Е.Г.Л., дължи на Топлофикация - Враца
ЕАД гр. Враца сумата от 51 652,93лв., представляваща стойността на консумирана
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2019г. до 31.01.2019г. вкл., за
което е издадена фактура № **********/31.01.2019г, сумата от 1 104,80 лв.
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86,
ал.1 ЗЗД, считано от падежа на задължението до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 01.03.2019г. до
16.05.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 51 652,93лв.
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и
да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в заповедното
производство и в производството пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Ответникът,
чрез новоназначения изпълнителен директор д-р П.К., е оспорил изцяло исковите
претенци.
Правното основание на
предявените обективно съединени искове е по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По
делото са събрани писмени доказателства. Назначена е изслушана специализирана
съдебно счетоводна и техническа експертиза и е приложено ч.гр.д. № 2074/2019г. І гр. състав Районен съд гр. Враца.
В
исковата молба се твърди, че за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г.
ответното дружество дължи на ищеца по фактура № **********/31.01.2019г. сумата
от 51 652.93 лв., представляваща незаплатени суми за отопление и битово горещо
водоснабдяване в обект Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо Ботев”
с адрес: гр. Враца, ул. ***.
Въпреки
многократно отправяните от ищеца покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията, задълженията не са изпълнени, поради което със заявление на
основание чл. 410 ГПК ищцовото дружество поискало да му бъде издадена заповед
за изпълнение за горепосочените суми. В хода на производството по ч.гр.д. №
2074/2019г. I гр. Състав на Районен съд гр. Враца издал поисканата заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата от общо 51 652.93 лв., която
представлява стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия по ф-ра
№ **********/31.01.2019г. и сумата от 1 104.80 лв., която представлява размера
на обезщетението за забавено плащане считано от падежа на месечното задължение
до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода 01.03. 2019г. до 16.05.2019г. Длъжникът в законоустановения срок
възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение.С оглед на
гореизложеното обосновава правния си интерес да предяви на основание чл. 422 ГПК за разглеждане настоящия иск да се признае за установено, че МБАЛ „ Христо
Ботев” АД гр. Враца дължи на Топлофикация вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
С
депозирания отговор се излага становище,
че предявените искове са процесуално допустими, но по същество неоснователни.
Ответникът
оспорва изцяло по основание и по размер предявените искове, с които се иска да
се установи, че лечебно заведение дължи посочените суми. Оспорва всички
твърдения, изложени в исковата молба, относно обстоятелствата, свързани с
претендираните суми. Оспорени са всички твърдения за наличието на предпоставки
за ангажиране на отговорността на дружеството и размера на претендиралите суми.
Оспорва се и основанието и интереса на ищеца от предявяване на настоящите
искове, вкл. по съдебен ред.
Не
оспорва обстоятелството, че въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено
от ищеца, в Районен съд - гр. Враца, е образувано ч. гр. д. № 2074/2019 г., по
което съответно е издадена Заповед за изпълнение за посочената в исковата молба
сума. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че в законоустановеният 14 -
дневен срок, след връчване на издадената заповед за изпълнение, лечебното
заведение е подало възражение срещу същата.
В
отговора се признава обстоятелството, че „МБАЛ - Христо Ботев” АД- гр.Враца е в
договорни отношения с „Топлофикация- Враца” АД, съгласно Договор за възлагане
на обществена поръчка № И- 01/01.02.2018г.
Според
ответника, ищецът не представя доказателства за изпълнение на задълженията си
по конкретният договор. Представената фактура не представлява основание за
изпълнение на възложените дейности, поради което оспорва изцяло изложените
доводи в исковата молба относно наличието на предпоставките да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на претендиралите суми.
Твърди още, че ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения договор,
поради което липсва основание за претендиране на процесиите суми.
В срока по чл. 372 ал.1 ГПК не е депозирана
допълнителна искова молба.
От
представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
От представените ОБЩИ УСЛОВИЯ на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
Враца” ЕАД на потребители в град Враца се установява, че съгласно чл. 71 тези Общи
условия се прилагат и за продажба на топлинна енергия за потребителите,
извършващи стопанска дейност или упражняващи свободна професия или са
организации на бюджетна издръжка в СЕС. Общите условия влизат в сила след
сключване на писмен договор между продавача и купувача и са неразделна част от
него. По делото е представена фактура № **********/31.01.2019г. за сумата от 51
652.93 лв За задълженията по тази фактура, ищецът на 31.05.2019г е депозирал заявление пред РС Враца за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр.д. № 2074/2019г. на Районен съд гр. Враца, по което е издадена
Заповед №1316 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.06.2019г.
На 11.06.2019г заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който на 24.06.2019г
е депозирал възражение по чл.414 ГПК. С
разпореждане №4725 от 26.06.2019г заповедният съд е указал на ищеца, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената
Заповед за изпълнение. Съобщението е получено на 01.07.2019г от заявителя,
който на 10.07.2019г /в срока по чл.415 ал.1 ГПК/ е депозирал настоящия иск.
По
делото е изслушана специализирана съдебно счетоводна и техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като обективно и
компетентно.
Вещото
лице е посочило, че при изготвяне на експертизата е използвало приложените по
делото доказателства, Справка от “Топлофикация-Враца” ЕАД отдел “Инкасо” и
“Топлинно счетоводство“ за извършени отчети на топлинна енергия в абонатни
станции в сградата на МБАЛ „Хр.Ботев“ АС № 74 и № 500 - болница стационари и
нов корпус, АС № 73-Болница, АС № 288- хемодиализа . След извършени проверки по
изготвените отчети в абонатните станции и отразени показания на топломерите в
изготвените отчетни протоколи, събрана информация от счетоводните регистри на
двете дружества и извършени изчисления, вещото лице установило, че в процесния период за доставените по договора
количества топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване от
страна на ищеца е издадена фактура №
**********/31.01.2019г. на стойност от 51 652.93 лв, по която към датата на
заключението няма извършвани плащания.
Вещото
лице е посочило още, че е спазена действащата нормативна уредба за отчитане и
начисляване на топлинна енергия за отопление и за БГВ. Отчетената топлинна
енергия е остойностена по цената, утвърдена от КЕВР за 1 MWh топлинна енергия за
Топлофикация Враца за м. ноември и декември 2018 година.
В
„Топлофикация Враца“ ЕАД не са открити подавани възражения от МБАЛ „Хр.Ботев“
по отчетената топлинна енергия и издадената фактура № **********/31.01.2019г. за
отчетена потребена топлинна енергия за м. януари 2019г.
Данъчен
кредит по издадената фактура не е ползван, тъй като МБАЛ „Христо Ботев“ не е
регистрирана по закона за ДДС.
Издадената
фактура е отразена в счетоводните регистри на „Топлофикация Враца“ ЕАД и МБАЛ
„Хр.Ботев“ съгласно изискванията на Закона за счетоводство.
Обезщетението за забавено плащане за периода
конкретизиран в исковата молба 01.03.2019 до 16.05.2019г. по издадената фактура
е на стойност 1104,80 лева.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страните
не спорят относно съществуването на договорно правоотношение (сключен договор
за продажба на топлинна енергия, при общи условия - Договор за възлагане на обществена поръчка № И-
01/2018г., сключен на 01.02.2018г. между МБАЛ ’’Христо
Ботев” АД като възложител, от една страна и ’’Топлофикация-Враца” ЕАД като
изпълнител), а само относно изложените в исковата молба обстоятелства, свързани
с претендираните суми и твърденията за
наличието на предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника относно
стойността на процесната фактура. С изготвения доклад по делото е прието за
безспорно също, че въз основа на
Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца, в Районен съд - гр. Враца, е
образувано ч. гр. д. № 2074/2019 г., по което съответно е издадена Заповед за
изпълнение за посочените в исковата молба суми, като в законоустановеният 14 -
дневен срок, след връчване на издадената заповед за изпълнение, лечебното
заведение е подало възражение срещу същата.
Исковата
молба е подадена в преклузивния срок, визиран в закона-видно от
приложеното ч.гр.д. № 2074/2019г. по
описа на РС-Враца,съобщенията за подадено възражение срещу издадената заповед
за изпълнение са връчени на ищеца на 01.07.2019
год.,а исковата молба е входирана във ВрОС на 10.07.2019 год.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
По
делото с исковата молба са приложени и не са оспорени - както като съдържание,
така и относно тяхната приложимост към конкретните, процесните правоотношения,
Общи условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия и фактура №
**********/31.01.2019г..
Съгласно
заключението на приетата по делото специализирана съдебно - счетоводна и
техническа експертиза, дължимата от ответника сума за неизплатена консумирана
топлоенергия по фактура № **********/31.01.2019г. е в размер на 51 652,93 лв.. Съгласно
изготвените отчетни протоколи на абонатните станции на ответното дружество и
отразените в тях показания на топломерите, същото е изразходвало топлинна
енергия , която е фактурирана в горепосочената фактура. Съгласно чл.32, ал.З от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
’Топлофикация-Враца” ЕАД, купувачите имат право да предявяват възражения до
продавача, за начислената сума за топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32, ал.5 от Общите
условия, в случай че възраженията на купувача по ал.З са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си за доставка
на топлинна енергия в процесния период. Фактурата е издадена въз основа на
отчетеното потребления на топлинна енергия, отразено в констативните протоколи. Спазена е
действащата нормативна уредба за отчитане и начисляване на топлинна енергия за
отопление и за БГВ. Отчетената топлинна енергия е остойностена по цена,
утвърдена от КЕВР за 1 MWh топлинна енергия за Топлофикация Враца за м. яуари
2019 година. За процесния период от време ответникът не е депозирал жалби и
възражения до ищеца относно начисляваните суми за топлинна енергия от
търговеца, извършил дяловото разпределение. Съгласно заключението на вещото
лице ответникът е осчетоводил фактура №
**********/31.01.2019г, но не е заплатил изцяло стойността на доставената
топлинна енергия.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал при условията на
главно и пълно доказване съществуването на претендираното вземане за главница.
Основателен
и доказан по размер е предявения иск за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл.32, ал.6 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при
неизпълнение в срок на задълженията /30-дневен срок/, купувачите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, до
момента на заплащане на топлинната енергия. Съгласно заключението на вещото
лице дължимата лихва за забава от датата на падежа на фактура до посочената в
исковата молба дата 16.05.2019г е в размер на
1104,80лева.
С
оглед гореизложеното, искът за установяване съществуване на вземането на
кредитора предявено по реда на чл.410 ГПК, по отношение на ответника длъжник,
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на разноските
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая
предвид факта, че установителния иск е основателен и доказан по размер, то
разноските в заповедното производства за установените вземания следва да бъдат
възложени на длъжника по заповедта.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват и направените в настоящото производство деловодни
разноски. Ищецът претендира заплащане на съдебни разноски от 1805,15лева, от
които 1 055,15лева - платена държавна такса, 300лева възнаграждение на вещото
лице и 450,00лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото. На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая юрисконсултското възнаграждение
определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на
450лева.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо
Ботев” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация — Враца’’ ЕАД
гр. Враца с ЕИК ***, сумата от 51
652,93лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2019г. до 31.01.2019г. вкл. за което е издадена
фактура № **********/31.01.2019г, сумата от 1 104,80 лв. представляваща размера
на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от
падежа на задължението до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за периода 01.03.2019г. до 16.05.2019г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 51 652,93лв. от 31.05.2019г /датата на
предявяване на заявлението/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2074/2019г. І гр. състав
Районен съд гр. Враца
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение „ Христо Ботев” АД с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация — Враца’’ ЕАД гр. Враца с ЕИК ***, сумата от 1 055,15лв. /хиляда петдесет и
пет лева и петнадесет ст./ - разноски за държавна такса по заповедното
производство, сумата от 50 /петдесет/
лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, сумата от 1 355,15лв. /хиляда триста петдесет
и пет лева и петнадесет ст./, представляваща разноски по настоящото дело (за
внесени държавна такса от 1 055,15лева и депозит за вещо лице от 300лева),
както и сумата от 450,00лв. / четиристотин и петдесет лева/ юрисконсулско
възнагражение за процесуално представителство и защита по настоящото дело.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: