РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Враца , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Гражданско
дело № 20201400100372 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
"Банка ДСК"АД със седалище и адрес на управление в гр.София е предявила против
С. М. М. с ЕГН ********** от с.*** установителен иск с правно основание чл. 422 във
вр.с чл.415 ал.1 от ГПК за от 40 237,35 лв, от които:
- 38 286.03 лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от
26.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането,
- 1 769.06 лева - договорна лихва
- 19.72 лева — лихвена надбавка за забава
- 42.54 лева - обезщетение за забава
- 120.00 лева - такси по заема
В исковата молба се навеждат доводи ,че по силата на договор с ответницата от
14.03.2017 г за текущо потребление в размер на 45 440 лв за срок от 120 месеца и
подробно уговорени условия за лихва и други, ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора и на датите на падеж от 17.03.2019 г до 17.07.2019 г не е
заплатила 5 броя месечни вноски в общ размер на просрочени суми, главница и
договорна лихва- 2649,65 лв. Поради това Банката- ищец се възползвала от правото си
1
по чл. 19.1 от приложените ОУ да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. За
това ответницата била уведомена с уведомление от 10.07.2019 г връчено й на
12.07.2019 г.
Междувременно преди първото с.з. на 12.11.2020 г, жалбоподателят "Банка ДСК"АД
е подала молба, с която оттегля частично предявените против С. М. М. от с.***
искове и желае прекратяване делото ,както следва:
- за 38286,03лв главница и зак. лихва върху нея от 36.07.2019 г
-42,54 лв обезщетение за забава от 22.07.2019 г до 25.07.2019г
-19,72 лв обезщетение/лихвена надбавка за забава/ за 17.03.2019 г до 21.07.2019 г
-120 лв разходи по изискуем кредит
В молбата се посочва,че остава дължима от ответницата и иска касае само сумата от
1769,06 лв договорна лихва за периода 17.03.2019 г до 21.07.2019 г.
С определение № 556/29.12.2020 г,влязло в законна сила, съдът е уважил молбата на
ищеца и прекратил производството по делото, поради оттегляне на част от исковете
преди първото с.з., за част от исковите суми, а производството е продължило само за
сумата от 1769,06 лв ,представляваща договорна лихва за периода 17.03.2019 г до
21.07.2019 г.
С ИМ са приложени писмени доказателства подробно описани на стр.4 от ИМ
,приложено е и ч.гр.д.946/19 г по описа на КРСъд.Направено е и искане за назначаване
на специализирана експертиза за доказване дължимостта на претенцията за договорна
лихва в посочения размер и период.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответницата е заявила
становище, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли и за сумата от 1769 лв-
договорна лихва, тъй като клаузите в договора за кредит предвиждали възможност за
едностранна промяна на лихвения процент от банката ,поради което били
неравноправни клаузи и като такива -нищожни. Твърди се,алтернативно че тя е
погасила част от вноската с падеж 17.03.2019 г и дължимата неизплатена договорна
лихва евентуално за периода 17.03.2019 г до 21.07.2019 г, е в размер на 858,97 лв.
По делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза по искане на банката-
ищец, която е депозирала заключение за стойността на договорна лихва за посочения
период.
Съдът с оглед представените писмени доказателства от фактическа страна приема
2
следното:
Пред ВОС е представен договор за кредит текущо потребление от 14.03.2017 г, с
който "Банка ДСК"АД е предоставила на С.М. от с.***,обл. Враца кредит от 45 440 лв
със срок за издължаване 120 месеца при лихва и условия подробно уговорени в
договора.Посочено е ,че съгласно т.8 от договора ответницата се задължава да плаща
лихва, представляваща промененлив лихвен процент подробно описан в приложение
№2 към договора, а при неизпълнение преференциалните условия за променлив
лихвен%, били приложими стандартните лих.% за потребителски кредити.
Приложени са ОУ за предоставяне кредити за текущо потребление, приложение №2 за
условията за преференциални условия, приложение№3 за дължими такси, декларация
от ответницата по чл. 5 ал.2 от ЗПК, както и счетоводно извлечение от Банката за
периода 14.03.2017 г до 25.08.2020 г.
Приложено е и писмо с обр. разписка от кредитодателят- ищец до С.М., че на
12.07.2019 г е уведомена ,че кредита й е станал предсрочно изискуем, поради
неплатени повече от две вноски.Освен това с ИМ е приложено копие от заявлението
по чл. 417 от ГПК,извлечение от счетоводните книги, копие от издаден ИЛ и заповед
№ 580 от 30.07.2019 г на КРС по ч.гр.д.№ 946/19 г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Приложено е ч.гр.д.№946/19 г по описа на КРСъд.
Пред ВОС е изслушана и приета специализирана счетоводна експертиза, която е
установила, че след сключване на договора за потр. кредит на 15.03.2017 г, от
кредитодателят в сметката на С.М. е постъпила сумата от 45 440 лв.Посочени са в
таблица внесените от М. вноски по главница и лихва до 17.03.19 г, когато спира
погасяването на кредита и той става предсрочно изискуем.
Вещото лице е дало своите изчисления ,че от 17.03.19.г е променен преференциалния
лихвен % по договора за пот. кредит в стандартен лихвен %, поради спиране
погасяване на кредита, като към датата на обявяване предсрочната
изискуемост/22.07.2019 г/, договорната лихва е в размер на 1698,67 лв.
Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 29.07.2019 г и дължимата договорна
лихва вече е 1769,06 лв.По данни на в.л. Л. от банката ищец ,на 29.07.2019 г
ответницата е внесла сумата от 1050 лв, която е погасила част от договорената
дължима лихва за процесния период /17.03.2019 до 21.07.2019 г ,при което същата е
намаляла на 719,06 лв.
При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи :
3
1.Иска на "Банка ДСК"АД гр.София касае само претендираната от ответницата
договорна лихва в размер на 1769,06 лв за периода 17.03.2019 г до 21.07.2019 г.
Размера на лихвата от 1769,06 лв е претендирана към /26.07.2019 г/ т.е. момента на
подаване от кредитора заявлението по чл. 417 от ГПК,с оглед пощенското клеймо на
плика.
От заключението на вещото лице по делото Гр.Л. се установява ,че на /29.07.2019 г/
ответницата С.М. е внесла по кредита 1050 лв, с което е била погасена част от
договорната лихва т.е от исковата претенция.
Видно е от заключението,че ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост на
кредита на 12.07.2019 г, но на 18.07.2019 г е била вече в просрочие на поредната
неплатена вноска и договорна лихва върху вноските за м. април, май, юни и юли 2019
г общо в размер на 1698,67 г към които се прибавя дълг още за 70,39 лв за периода
18.07-21.07.2019г или общо дължима договорна лихва от 1769,06 лвза процесния
период/17.03.2019-21.07.2019 г/
Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема
предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение на
спорното право.Затова исковата претенция следва да се намали с 1050 лв, погасена
договорна лихва/от справката на вещото лице в заключението му/ и задължението за
договорна лихва към 29.07.2019 г да остане 719,06 лв.
2.Съдът счита за неоснователни твърдениятана проц. представител на ответницата
,че клаузата в договора за потр. кредитза договорна лихва била неравноправна ,поради
което била нищожна на осн. чл. 143 от ЗЗП. Към самия договор подписан от
ответницата има индивидуална уговорка за преференциален лихвен процент,което е
отразено в приложение №2,също подписано от нея.
Съгласно приложение№2 към договора за потр. кредит С.М. губи правото си да
ползва преференциите за лих.% при преустановяване постъпленията на две определени
с погасителния план месечни вноски и е приложим стандартния лихвен процент по
потребителски кредити, посочен в договора за кредит. Ответницата преустановява
плащането на 4 вноски на 17.04.2019 г., като не е оспорила ,че е подписала договора
за потр. кредит и приложение№2, поради което съдът приема ,че е била уведомена
кога ще изгуби преференциите за лихвен процент по този кредит. Същите условия за
стандартния лихвен % са и в ОУ подписани от ответницата. Следователно налице е
индивидуално договаряне с ответницата относно условията за дължимата договорна
лихва, тя е могла да влияе на тази клауза при договарянето, т.е. не е неравноправна
клауза,за да е нищожна.
4
С оглед гореизложеното следва да бъде уважен установителния иск по чл. 422 от
ГПК вр.с чл.415 от ГПК в размер на 719,06 лв, а в останалата част до 1769,06 лв
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото се дължат разноски с оглед чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Поради частичното уважаване на предявения установителен иск за вземане, за които
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 946/19 г. на РС – Козлодуй, следва да бъдат
редуцирани и разноските присъдени по заповедното производство до размера на
сумата от 388,05 лв.
На ищеца му се дължат разноски за заплатена държавна такса по установителния иск
в размер на 804,75 лв, за експертиза – 500лв. Освен това на същия му се дължи
юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК, според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда възнаграждение за исковото
– от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с
до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Съгласно чл.1 от Наредбата
съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази горното в полза на ищцовото дружество,
следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Така общият размер на разноските за производството, направени от ищеца възлизат
на 1404,75 лева, от които по съразмерност следва да му се присъдят разноски в размер
на 570,95 лв.
Ответницата също е претендирала разноски пред заповедното производство и в
настоящето производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК,както и пълномощни
,че същата е представлявана безплатно от АД В. и Л." ,чрез адв. Е.Т. от САК , на осн.
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.Претендирано е мин. адв. възнаграждение пред зап. производство
в размер на 360 лв и пред ВОС- 430 лв или 790 лв. При частично отхвърляне на
установителния иск направените от ответната страна разноски възлизат на 1404,75
лева, от които по съразмерност следва да се присъдят разноски в размер на 321,09 лв
5
на осн.чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД В. и Л."София чрез адв. Е. Т.
При гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 422 от ГПК,че С. М. М. от с.*** *** с ЕГН
********** дължи на "БАНКА ДСК"АД, гр.София с ЕИК *** сумата от
719,06/седемстотин и деветнадесет лева и 6 ст./, представляваща договорна лихва за
периода 17.03.2019 г до 21.07.2019 г, по сключен между тях договор за кредит текущо
потребление от 14.03.2017, което вземане е част от предмета на заповед
№580/30.07.2019 г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 по ч.гр.д.№ 946/19 г по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената
част от 719,06 лв до исковата претенция 1769,06 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. М. от с.*** *** с ЕГН ********** да заплати на "БАНКА
ДСК"АД, гр.София с ЕИК *** разноски за заповедното производство и исково
производство пред ВОС по компенсация в размер на 570,95 лв./петстотин и
седемдесет лева и 95 ст./
ОСЪЖДА "БАНКА ДСК"АД, гр.София с ЕИК *** да заплати на АД "В. и Л.-София
,чрез адв. Е.Т. на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 321,09
лв/триста двадесет и един лев и 9 ст./ по компенсация за оказана безплатна помощ
по заповедното производство и по исковото производство пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред САСъд в двуседмвичен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6
7