РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330106213 по описа за 2022 година
Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК115016602,
против Е. А. А., ЕГН **********, *************************, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, комунален оператор – доставчик на топлоенергия по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и енергетиката, с лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив, твърди , че между него и
ответника имало договор при общи условия за продажба на продажба на топлинна енергия
съобразно чл. 150 от Закона за енергетиката . Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна
енергия; ответникът Е. А., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************************, имал качеството на потребител на топлинна енергия, и като
такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. За
периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. ищецът доставил до имота топлоенергия на стойност
от 435.80 лв., която останала незаплатена; посочва се, че начислената на ответника
топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на
1
ЗЕ и Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът се снабдил със
заповед за плащане , издадена по частното дело № 19884 по описа на ПРС за 2021г. , в която
, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва от 35.43 лв. за периода 02.07.2020
г. - 15.12.2021 г., и законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.12.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК
, при което се иска от съда да постанови съобразно чл. 422 от ГПК решение , с което да
признае , че вземането съществува , както и да се осъди ответника да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №
19884/2021 г., по описа на ПРС, XІІ гр. състав, в размер на 75 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни , моли те да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция и до него, чрез отделяне от
сградната инсталация , е доставена енергия в общо количество от 1.27007 мегавата, като
при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл.
61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 435.80 лева от
главницата и 35.43 лева лихва за забава за процесния период.
Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за
енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Установява се от приложения на л. 52 от делото договор за
продажба на държавен жилищен имот ,че през 1975 г наследодателите на ответника са
придобили процесното жилище, а от справката от Агенцията по вписванията – че същото
все още е в патримониума на ответника към датите на доставките; партидата на имота е
разкрита на името на ответника , тоест същият има качеството на потребител на
2
доставяната от ищеца топлоенергия, а оттам- А. е страна по договора при общи условия за
доставка на топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото
лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за
целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение.
Тоест, за ответника А. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното
количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката
нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експеретиза. Искът е
основателен в пълния си размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 64 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева за исковото производство и съдът взима предвид и допълнително
платените на вещото лице по СТЕ 50 лева , при което общия размер на направените от
ищеца разноски става 990 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Е. А. А., ЕГН **********, гр.
*******************************, че в отношенията между страните дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
плащане № 10726, издадена по частното дело № 19884 по описа на ПРС за 2021г. - 435.80
лв. главница, топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.,
обезщетение за забава в размер на 35.43 лв. за периода 02.07.2020 г. - 15.12.2021 г., и
законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.12.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда Е. А. А., ЕГН **********, гр. ****************************, да заплати на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 990 лева разноски по двете
3
производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4