№ 855
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20203100503246 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 260282/10.09.2020г на А. К. А.
срещу решението на Провадийски РС-IIIс-в № 203/07.08.2020г по гр.д.№ 1176/2019г, постановено
на осн.чл.127 ал.2 СК, в частта му досежно определения режим на лични отношения между
бащата А. К. А. ЕГН ********** и детето В. А.а А.а ЕГН **********, род.18.01.2017г, както
следва: 1/ всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от влизане в сила на решението
до края на месец октомври 2020 г. от 09:00 часа до 12:00 часа на територията на гр. Дългопол в
присъствието на майката, като по преценка на майката при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето срещата може да бъде прекратена преждевременно;
2/ всеки четвърти петък от месеца за времето от влизане в сила на решението до края на месец
октомври 2020 г. от 14:00 часа до 17:00 часа в сградата на ДСП - Провадия в присъствието на
майката и социален работник, а по възможност на педагог или психолог, като по преценка на
майката при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата може да
бъде прекратена преждевременно;
3/ всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от 01.11.2020 г. до края на календарната
2020 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на територията на гр. Дългопол в присъствието на майката, като
по преценка на майката при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето
срещата може да бъде прекратена преждевременно;
1
4/ всеки четвърти петък от месеца за времето от 01.11.2020 г. до края на календарната 2020 г. от
13:30 часа до 16:30 часа в сградата на ДСП - Провадия в присъствието на майката и социален
работник, а по възможност на педагог или психолог, като по преценка на майката при евентуална
негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата може да бъде прекратена
преждевременно;
5/ всяка събота от месеца за времето от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на
територията на гр. Дългопол без присъствието на майката, като при евентуална негативна промяна
в емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата следва
незабавно да върне детето в дома на майката; 6/ всяка първа, втора и трета събота от месеца за
времето от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на територията на
Дългопол без присъствието на майката, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата следва
незабавно да върне детето в дома на майката;
7/ всяка четвърта събота от месеца за времето от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. 09:30 часа до 12:30
часа на територията на гр. Дългопол с участието на майката и по един член от семейството на
бащата, за да може детето постепенно да свикне да ги възприема поне визуално, преди да се
пристъпи към посещения на детето в дома на бащата, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време срещата може да бъде
прекратена по преценка на майката;
8/ всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. от 09:30
часа до 12:30 часа на територията на гр. Дългопол без присъствието на майката, като при
евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето преди изтичане на
определеното време бащата следва незабавно да върне детето в дома на майката;
9/ всяка четвърта събота от месеца за времето от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. от 09:00 часа до
17:30 часа в дома на бащата с участието на майката, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата следва
незабавно да върне детето и майката в дома на майката;
10/ всяка събота от месеца за времето от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. от 09:30 часа до 17:00 часа
дома на бащата без участието на майката;
11/ за времето от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. бащата да вижда и взема детето всяка втора и
четвърта събота от месеца от 9:30 в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване;
12/ след 31.12.2022 г. бащата да вижда и взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца от
18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване; 4 дни всяка четна календарна година за
коледните и великденските празници, определени с Постановление на МС, от 9:00 часа в първия
почивен ден до 17:00 часа в последния почивен ден, и 4 дни за новогодишните празници всяка
нечетна календарна година, определени с Постановление на Министерски съвет, от 09.00 часа в
2
първият почивен ден до 17.00 часа в последният почивен ден; двадесет дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и неделя от 09.00 часа в съботният до 17.00
часа в неделният ден с преспиване след рожденият ден на детето и рождения ден на бащата,
независимо от останалия режим.
Счита решението в тази част за незаконосъобразно, тъй като определеният му режим на
личен контакт с детето е много объркан, силно ограничен и в него е предвиден твърде
продължителен период да се осъществява в присъствието на майката.
Признава, че с майката са в обтегнати отношения и не желае режимът да се осъществява в
нейно присъствие, още повече да бъде допускана до домът му. Последното съвсем не било
необходимо.
В условията на евентуалност, моли периодът, през който ще осъществява режима в
присъствието на майката да бъде съкратен.
Моли времетраенето на срещите му с детето да бъде увеличено, тъй като определеното от
съда времетраене е съвсем кратко
Счита себе си за достатъчно отговорен, за да върне дъщеря си в дома на майката ако усети,
че има някаква промяна в емоционалното състояние на детето.
Ответницата не желаела срещите с дъщеря му да протичали в присъствието на майката на
въззивника, което, според него, не било в интерес на детето. Това щяло да наложи завеждането на
отделно дело за самостоятелен режим на личен контакт между баба и внучка, което счита за
излишно за всички.
На 8.08.2020г по време на РЛО, установено с привременните мерки, ответницата се държала
към въззивника предизвикателно, грубо и обидно в присъствието на детето. Прекратила срещата
им без повод, хвърлила на земята играчките, които бил донесъл за детето по негово желание и това
го принудило да подаде жалба в Полицията в гр.Дългопол. Счита въззиваемата за избухлива и
твърде непредвидима в поведението си.
В допълнение излага,че намира за абсолютно неприемливо и безсмислено да осъществява
срещите си през седмицата в присъствието на соц. работник - педагог или психолог. Не се счита за
опасен за дъщеря си, за да бъде третиран по този начин. Докато живеели на семейни начала,
въззивникът полагал приоритетно грижи за В..
Освен това, не е оспорен родителският му капацитет по делото и възможността му да се
грижа за дъщеря си, след като го е правил още докато е била пеленаче /къпал, хранил, обличал,
разхождал, възпитавал и т.н./. Следователно, може да се справя и сега, когато е по- голяма.
Колкото и да обича дъщеря си, ще му е невъзможно да осъществява срещи през работно
3
време поради естеството на работата му. Това би го затруднило много и ще бъде повод за
насрещната страна да се възползва, както и е удобно.
Не възразява да е след работно време, като се отчете и времето за пътуване от гр.Варна до
гр.Дългопол.
На последната среща, проведена на 5.09.2020г, с майката обсъждали определения от РС
режим. Говорили, че било възможно да бъде променен предвид предстоящите зимни месеци и
невъзможността да се среща с детето някъде на закрито в гр.Дългопол.
Предвид всичко изложено счита решението на РС-Провадия в тази част за неправилно и
затова моли за неговата отмяна, като му бъде определен разширен режим на личен контакт без
присъствието на майката или периодът на присъствие на майката да бъде съкратен.
Моли за присъждането на сторените по делото разноски и адв.хонорар за двете инстанции.
В с.з. на 19.01.2021 и в с.з. на 9.03.2021 въззивникът поддържа искането си за режим,
какъвто е посочил с ИМ – от петък до неделя два пъти в месеца, без присъствието на майката;
лятото- един месец, като прави изменение само по отношение Великденските и Коледните
празници – детето да е при него по два дни след самите празници.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 260867/30.10.2020 от Д. С.
Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване, като излага следните доводи:
При постановяване на решението си съдът е отчел продължителният период от време, през
който детето и бащата не са контактували, както и ниската му възраст. При постановяването на
привременните мерки детето не познавало баща си. Затова бил необходим период, за да свикнело с
него, без да му се отразява на психическото състояние. Още повече, че по делото се установила
привързаността на детето към неговата майка и затова евентуалното му отделяне за дълъг период
от време, би му се отразило стресово.
Затова намира за неподходящо с оглед възрастта на детето да бъде увеличено времетраенето
на срещите с бащата, тъй като обширният режим, определен от РС, бил съобразен с възрастта на
детето.
Счита за невярно твърдението на въззивника, че на посочената дата 8.08.2020 тя се била
държала грубо и обидно на срещата им.напротив, бащата, въпреки присъствието на малката им
дъщеря, се държал изключително грубо с въззиваемата, като си позволил да крещи ида я обижда.
Не отговаряло на истината, че докато съжителствали, бащата бил полагал приоритетно
4
грижите за детето. Твърди се, че от раждането на детето до настоящия момент грижите за В. се
полагали от майката, подпомагана от нейните родители .
Поради изложеното моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и
заплатено адв.възнаграждение.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ПРОВАДИЯ /предвид местоживеенето
на детето в гр.Дългопол/, редовно призована, не изразява становище по жалбата.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА /по местоживеенето на бащата/,
редовно призована, не изразява становище по жалбата.
В исковата си молба, подадена от А. Кр.А. срещу Д. Сл.Р. е предявен иск за определяне на
режим на лични отношения на бащата с детето В. А.а А.а ЕГН **********, род.18.01.2017г
осн.чл.127 ал.2 СК.
Изложени са следните обстоятелства: страните живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство е родено детето В., род.18.01.2017г. Известно време живели в
гр.Дългопол в жилище - собственост на родителите на ответника. Поради влошаване отношенията
помежду им, се разделили в началото на 2018г. Конфликтът между тях се задълбочил още
повече, като към настоящият момент се водело дело между тях по ЗЗДН - гр.д.№ 1582/2018г на
PC-Провадия.
Излага, че по време на съвместното съжителството бащата полагал грижи за семейството,
като го издържал материално изцяло. Същевременно цялото си свободно време прекарвал и се
грижел за дъщеря си. Детето било силно привързано към бащата и се чувствало добре, когато са
заедно. Откакто били разделени, майката не му давала да се вижда детето и затова не я бил виждал
повече от една година.
Твърди, че е привързан към детето си и желае да го вижда. Като родител и баща счита, че
притежава пълен родителски капацитет и е способен да се грижи за В., както го е правил.
Моли да му бъде определен подходящ режим на личен контакт, за да може да се вижда с
детето си необезпокоявано и по този начин да не бъде прекъсната връзката между тях, а също
детето да има възможност да общува и с разширения семеен кръг на бащата. Затова посочва
следния РЛО:
5
да вижда и взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца от 18ч в петък до 17ч в
неделя, с преспиване в дома на бащата;
по четири дни всяка четна календарна година за Коледните и Великденските празници,
определени с ПМС, от 9 ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден,
по четири дни за Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, определени
с ПМС, от 9ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден;
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
за рождените дни на детето и на бащата – в първата събота и неделя след съответната дата,
от 9ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, независимо от останалия режим
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. Сл.Р. е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за преждевременно
предявен. По същество счита същия за неоснователен.
Твърди, че ищецът не желаел след раздялата им да има лични отношения с детето, че никога
не бил възпрепятстван да осъществява нормални контакти с детето.
Около шест месеца след раздялата им, ищецът, заедно с майка си и брат си посещавали дома
в гр.Дългопол, осъществявали срещи с детето, като никога не им бил отказван контакт с детето, а
обратно - когато ищецът е поискал, всеки ден, по което време желаел, се срещал с детето.
Твърди, че не е искала да прекъсва връзката между дъщеря и баща. Последното посещение
на бабата на детето по бащина линия - Н. А.а, без присъствието на ищеца, била през м.юни 2018г.
Тогава дори Д.Р. предложила да вземат детето за няколко дни в Аксаково. В края на м.август 2018г
ищецът поискал да вземе детето с преспиване за събота и неделя и тя се съгласила. От понеделник
до петък поддържали контакт със съобщения, за да уточнят подробности. В петъка и съботата на
същата седмица, ищецът спрял да отговаря на съобщенията и в неделя тя получила съобщение
със съдържание: „Развалих ли ти плановете?“. Това бил последният случай, в който ищецът
проявил „интерес“ за контакт с детето.
Твърди, че от м.юни 2018г досега бащата не бил поискал да се среща с детето, не я е
виждал, не е изявил каквото и да било желание да участва във възпитанието и отглеждането на
детето.
Твърди, че тя изцяло била поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Неколкократно й било заявявано, че за детето е по - добре да не познава баща си и роднините му,
след като родителите не са заедно.
6
Посочва, че ищецът имал възможност, но нямал желание да са среща с детето, да отглежда
детето и да го възпитава.
Изразява съгласие ищецът да осъществява лични отношения с детето, но оспорва
претендирания с исковата молба режим.
Твърди, че към настоящия момент детето било забравило баща си и не било в негов интерес
да бъде постановен толкова разширен режим на лични отношения преди да бъде създадена или
възстановена връзката между баща и дъщеря.
Счита, че към настоящия момент детето следвало да се вижда с баща си в дома в гр.
Дългопол, в присъствието на служител от ДСП-Провадия.
Счита, че е налице родителско отчуждение и следва първоначално срещите между детето и
родителя, на когото не е било предоставено УРП, да се провеждали в защитена среда - да се
осъществявали за няколко часа в присъствието и под наблюдението на психолог. Впоследствие
можело родителят да започне да взема детето със себе си за по няколко часа докато постепенно
отношенията между него и детето бъдели заздравени и бъдело преодоляно родителското
отчуждение.
Моли съда да регламентира за какъв период от време срещите следвало да бъдат
провеждани със съдействието на психолог, след което да бъдел предвиден по-разширен режим
между детето и бащата, а впоследствие да бъде допуснато бащата да взема детето при себе си с
преспиване, както и за по-дълъг период от време, но само след създаване на емоционална връзка
между двамата.
На следващо място. Излага, че подаването на ИМ единствено за определяне на лични
отношения означавало, че страните не са постигнали съгласие и относно местоживеенето на детето
и упражняването на родителските права, тъй като по отношение на издръжката на детето имало
постановено решение по гр.д.№ 896/2018г на PC-Провадия, макар и обжалвано към настоящия
момент от ищеца пред Окръжен съд - Варна.
С оглед на това е предявила насрещен иск, на осн.чл.127 ал.2 СК, като се признава, че
страните са родители на малолетното дете - В. А.а А.а и че с ответника живели във фактическо
съпружеско съжителство в дома на родителите й в гр.Дългопол, но повече от година и девет
месеца би разделени. Оттогава детето живеело при нея и тя самостоятелно поела грижите за
отглеждането и възпитанието му.
Моли да й бъде предоставено упражняването на РП, както и да бъде определено
местоживеенето на детето при нея; да бъде определен РЛО на бащата с детето съобразно
изложеното в писмения й отговор по неговата искова молба.
Претендира разноски.
7
В депозирания от бащата писмен отговор същият не е възразил УРП над детето да бъдат
предоставени на майката поради ниската му възраст и пол, както и да бъде определено
местоживеенето му при майката.
Моли за определяне РЛО така, както го е посочил в исковата си молба, като твърди, че към
настоящия момент бил ограничаван от майката в контактите с детето и не го бил виждал отдавна.
Това говорело за нейния родителски капацитет, тъй като това не било в интерес на детето.
Поведението на майката водело до отчуждаване на детето от неговия баща и разширения му
семеен кръг, а това могло да създаде трудности при първоначалните контакти.
Поради изложеното е отправил искане за постановяване на привременни мерки, като бъде
определен РЛО с детето докато трае съдебното производство.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното у-е за раждане на В. А.а А.а, е видно, че е
родено на 18.01.2017г от родители Д. С. Р. и А. К. А..
От изисканите социални доклади, изготвени от Д%СП“ Провадия и Д“СП”–Варна, детето се
чувства обичано и обгрижвано от страна на своята майка и нейните родители. Същите задоволяват
всички негови потребности. Детето и неговата майка са в добро здравословно състояние. Детето
има личен лекар. Същото посещава ЦДГ „ Детелина” в гр. Дългопол. Към настоящия момент
основни грижи за детето полага неговата майка, подпомагана от своите родители. Хигиенно -
битовите условия в дома на майката са отлични. За детето има обособена стая.
В дома на бащата се поддържа много добра битова хигиена, а за детето има осигурен
самостоятелен кът за спане и раздел в секция за детски лични вещи. В стаята има възможност да се
обособи кът за игра и занимания. Имотът разполага с възможности за игра на въздух и обособяване
на детски кът.Към момента на извършване на социалното проучване социалните работници са
констатирали, че на партерния етаж се извършва ремонт с цел обособяване на самостоятелно
жилище за А.А..
Д.Р. и нейната майка притежават фирма и получава добри доходи.
Бащата на детето работи на длъжност „старши специалист” сектор „Разследване на
престъпления” при РСВП – Варна и получава постоянни трудови доходи.
По бащина линия детето има роднински кръг в гр. Аксаково – баба и дядо, прабаба и
прадядо. Пред социалните работници бащата е показал силна привързаност към дъщеря си и е
изразил желание да има активна родителска връзка с детето. Бащата е изразил готовност да ползва
8
социална услуга с цел да се стабилизира емоционалната връзка с детето, както и първоначално
срещите да бъдат в присъствието на специалисти в защитена среда. Желанието му за
сътрудничество е с цел стабилизиране и съхраняване на емоционалната връзка с детето, за да може
същото да му гостува в бъдеще в неговия дом.
Детето е ценено и значимо в семействата и на двамата родители.
От направеното проучване социалните работници са достигнали до извод, че майката е силно
привързана към детето и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури
нормалното израстване и развитие на В.. В интерес на детето е то да живее при своята майка,
където е осигурена благоприятна и спокойна среда за правилното му израстване, развитие и
възпитание.
Същевременно считат, че е необходимо детето да прекарва достатъчно време и с двамата си
родители, за да има възможност правилно да формира представата си за родова идентичност, както
и с оглед неговото нормално психо-емоционално развитие.
Еднозначно е становището им, че детето се нуждае от грижите и възпитанието и на двамата
си родители и че е в негов интерес да се поддържа емоционалната му връзка и с двамата и с
разширения им семеен кръг, а по отношение на този на бащата – след установяване на стабилна
емоционална връзка.
С протоколно определение от с.з. на 5.03.2020, РС-Провадия е постановил привременни
мерки относно режима на лични отношения на бащата А. К. А. с детето В. А.а А.а, както следва:
на датите 12.03.2020г /четв./, 16.03.2020г /пон./ и 17.03.2020г /вт./, срещите на бащата да се
осъществи да са с продължителност до три часа, след обед от 14ч до 17ч в сградата на Д“СП“–
Провадия, в присъствието на техен психолог или педагог, а също и на майката на детето, като е
задължена Д“СП“–Провадия в края на тридневния период да представи социален доклад по делото
за направените констатации как са проведени срещите на бащата с детето, каква е била реакцията
на детето, какви са техните виждания и прогнози за възстановяване на емоционалните връзки на
детето с неговия баща, както и евентуално да дадат препоръки за необходимостта от съдействие и
за в бъдеще от страна на психолози и педагози, с оглед плавното привикване на детето към неговия
баща и недопускане на стресови ситуации и отразяване на психиката на детето.
От писмо изх.№ 1689/18.03.2020г, изд. от Д“СП“–Провадия /л.90-I/ срещите на бащата с
детето не били осъществени на горепосочените дати поради здравословното състояние на бащата и
създалата се епидемична обстановка в Република България.
В с.з. на 23.06.2020г представителят на Д„СП”–Провадия е посочил, че между бащата и
детето са били проведени три срещи от 18 до 22 юни 2020г, вкл., предварително съгласувани с
родителите. Срещите били проведени от 14ч, като първата продължила 40 мин., тъй като детето е
издържало толкова време и социалните работници се съобразили със състоянието му. Другите две
9
срещи са продължили около един час, като последната е протекла най – добре. Детето вече се
отпуснало и комуникирало с баща си. То отговаряло на въпроси и задавало такива на баща си.
Двамата рисували. Дори на последната среща майката не присъствала в стаята по нейна преценка,
но след около 30мин детето вече търсило майка си, тъй като било свикнало с нея. Срещите се
провели в Отдел „Закрила на детето”. Съобщават, че детето не е плакало по време на срещите и
било много контактно. По време на срещата бащата бил стимулирал детето да рисува, да пее, да
разпознава буквичките, да казва стихчета. Бащата имал нужния подход към детето и диалогът
между тях не бил прекъсван. Детето от своя страна проявило интерес към баща си. При срещите
получило подаръци от бащата. Бащата насърчавал детето в положителна посока по отношение на
възпитанието. Наблюденията на социалния работник са, че детето не познава баща си като свой
биологичен родител. Преценката е, че предстои изграждане на емоционална връзка между детето и
бащата; срещите, които предстояло да бъдат осъществявани трябвало да се състоят в присъствието
на майката поне няколко месеца, тъй като в противен случай това би нарушило психо-
емоционалното състояние на детето. Същото е в ниска възраст и не познавало баща си.
В същото с.з. са разпитани като свидетели: Н. Г. А.а – майка на А.А., и В.Е.С. – майка на Д.
С., чиито показания, макар да са заинтересовани от изхода на делото като близки роднини на
страните по делото, се кредитират от съда доколкото кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства.
Свид.А.а излага, че след раждането на детето, страните се установили в техния дом. Бащата е
полагал грижи за майката и детето, а свидетелката взела отпуск, за да помага. След около 20 дни
родителите и детето се преместили да живеят в гр.Дългопол в дома на майката, като бащата
продължил да се грижи за детето, като подробно описва в какво са се изразявали те.
След раздялата на страните през 2018г, малко след рождения ден на детето, т.е. през
м.ян.2018г, ищецът продължил да се грижи за детето, когато имал възможност за това.
Последно взели детето на 19-20 юни 2018г. Синът спрял да се обажда, поради това че срещу
него бил заведен иск по ЗЗДН. Тогава свид.А.а започнала да се обажда и да се интересува за детето.
Искали да го вземат за почивните дни и за празниците, но им било отказвано по различни причини.
Имало моменти, когато нямали никакви контакти – другата страна си била сменила телефона. След
това успели да се свържат по телефона, но спрели да се обаждат.
От раздялата на страните до окончателното влошаване на отношенията им минала половин
година. През това време свид.А.а и синът й отишли в гр.Дългопол, за да видят детето.
На 1 юни бащата взел детето в дома си за два дни, през което време се грижел за В., а майка
му му помагала. Купували подаръци на детето; отделно синът дал 400лв на Д. да купува пюрета
и памперси за детето.
Докато живели в дома на свидетелката, страните не се били скарали нито веднъж. Сочи още,
че когато майката била ангажирана, бащата нагласял дежурствата си така, че да може да се грижи
10
за детето. Веднъж, когато взели детето в дома си, то било некъпано и имало някакви пъпчици по
краката, но признава, че когато те отишли да видят детето в гр.Дългопол, то било добре облечено и
гледано както трябва.
Свид.С. излага, че живее в двуетажна къща с дъщеря си, която обитава втория етаж от
къщата. Там преди това живели страните, когато били заедно. На етажа има детска стая, обзаведена
от дъщеря , а ищецът не бил помагал. Твърди, че тя самата помагала за закупуване на пюрета и
памперси. Посочва, че през времето, когато дъщеря живяла в гр.Аксаково, свидетелката няколко
пъти звъняла на майка си и плачела по телефона. Оплаквала се от битовите условия в дома на
ищеца и от поведението на близките му. Страните се карали и това ставало винаги пред детето.
Поводите били дребни, като най–често за това, че ищецът не искал да живее в гр.Дългопол и не
искал да пътува.
В гр.Дългопол живяли заедно една година, през което време се разделяли и си давали шанс
заради детето, но нещата се влошавали.
След раздялата им през м.01.2018г, А. бил ходил в гр.Дългопол два пъти и не донесъл нищо
на детето. Третия път – през м.08.2018г, въпреки уговорката между родителите, А. не дошъл, а в
неделята се обадил на дъщеря по телефона и я попитал: „Обърках ли ти плановете?”. Според
свидетелката поводът за идването на ищеца в дома им не бил, за да види детето, а за да моли
дъщеря ѝ /понеже свидетелката го е виждала и да плаче/ и да я заплашва.
Посочва, че от раждането на детето за него се е грижила майката, като същевременно
признава, че през първия месец за детето грижи полагал и бащата и неговата майка. Бабата на
детето /т.е. свид.А.а/ не му била давала нищо, а пари за детето на два пъти изпращала прабаба му.
Детето в момента не ходело на детска градина, тъй като боледувало през зимата. Дъщеря имала
доходи да издържа детето и полага адекватни грижи за него, а и свидетелката помагала
материално.
Сочи, че детето не познавало баща си и че връзката била преустановена от бащата и от
неговата майка. Ищецът бил ангажиран с дъщеря , а не с детето. Признава, че сега А. носел
подаръци на детето, но когато попитала детето кой е дал подаръка, то отговаряло, че не знае.
Няколко пъти споменало думата „тати”, но по преценка на свидетелката В. не разбирала тази дума.
Чувала детето да казва: „Баткото ми даде тази играчка”, „…тази раничка”, „…чичкото…”. Твърди,
че дъщеря ѝ искала детето да знаело кой е баща му.
В с.з. на 23.06.2020 е прието и заключението на в.лице Ал.Ц. по допуснатата съдебно–
психологична експертиза /л.110-115 от 1-воинст.д./, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено.
Според вещото лице В. е контактно и спокойно дете със съхранени емпатични способности –
емоционално свързване с хората. След напускане на майката, детето останало с баща си и вещото
лице, но не проявило тревожност или притеснение. Не е имало притеснения да осъществява
11
вербален и физически контакт с баща си. В.лице е констатирало, че детето не е имало изградена
представа, че това е неговия баща. Посочено е, че за едно дете е от съществено значение да има
изградена триангулация дете-майка-баща, но поради ниската възраст на В., когато са се разделили
родителите й, тя не е имала изградена такава връзка. Според в.лице в контекста на синдрома на
родителско отчуждение, такъв може да има, когато нещо е било изградено и след това е нарушено.
Затова към настоящия момент не може да се говори за СРО при детето В.. При психологичното
изследване е било забелязано от в.лице, след приключване на работата с детето, бащата и майката,
В. потърсила „чичо Н.“ /мъжът, съжителстващ с майката/, което е дало основание да направи
извод, че детето има умения да изгражда емоционални връзки и приема авторитетното влияние,
оказвано от мъжката фигура в развитието на едно дете. Тази ситуация е преценена от психолога
като предпоставка за една погрешно изграждана триангулация, в която фигурата на бащата
отсъства и е заменена с друга. Поради ниската възраст на детето, което тепърва ще развива своята
познавателна и социална активност, е възможно да приеме за семейна единица този кръг, изграден
към момента, а това би могло да доведе до дисквалификация на биологичния баща.
Становището на вещото лице е, че е необходимо между детето и бащата да започнат да се
осъществяват срещи, които при необходимост да са наблюдавани и в защитена среда – в Отдел
„Закрила на детето”, Център за обществена подкрепа или др., като по този начин ще има
възможност да се наблюдава емоционалното състояние на детето, и при евентуална негативна
промяна - да бъде прекратена.
Посочва необходимостта майката да съдейства за провеждането на такива срещи, за да може
детето да изгради емоционална връзка със своя баща. По този начин постепенно и плавно може да
се стигне до момент, в който, при вече по – стабилно изградени отношения, бащата би могъл да
упражнява режим на личен контакт, без да бъде наблюдаван от социални работници.
Според експерта констатираните проблеми изискват да се създаде една сигурна, защитена и
подкрепяща от двамата родители среда, в която детето да бъде спокойно и отговорността за
взаимоотношенията между родителите да не се прехвърля върху детето.
В устните обяснения в.лице пояснява, че след известно време, когато детето свикне със
срещите с бащата, ще е добре майката вече да не присъства, за да може бащата да изгради с детето
своя собствена връзка, като първоначалните срещи без присъствието на майката да се
осъществяват без майката, да се провеждат в позната на детето среда и пак постепенно, преди да се
премине към варианта с нощуване. Счита, че детето трябва да посещава дома на бащата и да знае,
че то там има някакво негово място, но не отведнъж да се започне с преспиване. Първоначално
срещите да бъдат в присъствието на майката поне три месеца, като прогноза, защото е възможно
детето да прояви някаква тревожност, а майката е тази, която най – бързо може да успокои детето.
В.лице счита, че една експертиза след три или след шест месеца може да даде една по–
обстойна представа.
Смяната на обстановката, в която до момента е живяло детето, трябва да се случи постепенно.
12
По въпроса за момента и начина, по който следва да се съобщи на детето, че ищецът е неговия
биологичен баща, счита, че родителите трябва да изберат подходящия момент, като вероятно ще се
наложи да се изчака.
Изразява мнение, че когато родителите предприемат тази стъпка, това трябва да стане само в
присъствието на тримата – детето, майката и бащата. Препоръчва срещите на бащата с детето да се
чести, но не прекалено чести, за да не се получи „натрапване” на детето фигурата на бащата.
Честотата на срещите трябва да е балансирана, като се даде възможност на детето само да си
изгради емоционалната връзка.
Според в.лице срещите трябва да са всяка събота и неделя, а ако са в единия ден, то тяхната
продължителност да е по два – три часа, за да може детето да свикне с баща си, като прекарва
повече време с него, ако няма промяна в емоционалното състояние на детето.
Така въз основа на събраните по делото данни, с протоколно определение от 9.07.2020г
искане на ищеца РС е продължил постановените с определение от 5.03.2020 г привременни мерки
до постановяване на окончателен съдебен акт, определяйки следния режим на лични отношения:
всяка втора и четвърта събота от месеца от 9ч до 11ч, на територията на гр.Дългопол, в
присъствието на майката, като по преценка на майката, в случай че детето покаже признаци на
умора, срещата да бъде прекратена до следващата такава.
Във въззивната инстанция е прието заключението на в.лице Ал.Ц. /л.47/ по поставената му
допълнителна задача : дали за времето след 11.03.2020 /когато е изготвено първоначалното
заключение/ до настоящия момент се наблюдава промяна в отношенията между бащата и детето и
в каква посока.
При проведената на 27.02.2021г при вещото лице среща /като преди това в същия ден от 10ч
до 12ч бащата е осъществил РЛО с детето/ вещото лице е констатирало, че при пристигането си
детето В. е държало баща си за ръка; показала желание и предпочитание да общува с баща си, дори
в присъствието на майката. След като е била поканена да излезе, е продължило да контактува с
баща си, показвайки живи и пластични емоции, а на въпроса от в.лице „Кой е това?“ е отговорила
„Тати“; по никакъв начин не показала тревожност или притеснение от отсъствието на майчината
фигура.
Така в рамките на една година заключението на в.лице е констатирана положителна
промяна в поведението и отношението на детето В. към въззивника А. - тя вече има изградена
представа, че това е нейният баща, с когото има свободно и непринудено общуване.
За постигането на този резултат в.лице отчита и приноса на майката - без нейната подкрепа
такъв не би могъл да бъде постигнат.
И двамата родители споделили, че срещите с детето се осъществявали в присъствието на
майката. Това, обаче, по мнението на вещото лице лишава бащата и детето да изградят лична
доверителна връзка. Често срещите били осъществявани в личния автомобил на бащата поради
13
студа през съответния сезон и поради наложените противоепидемични мерки.
Затова препоръката на в.лице е срещите да бъдат осъществявани вече без присъствието на
майката, а в случай на промяна в емоционалното състояние на детето, бащата да поеме
отговорността като родител да предприеме съответните действия. Добре би било първоначалните
срещи без майката да бъдат осъществявани първоначално в позната за детето среда.
В с.з. на 9.03.2021 в устните му обяснения, в.лице е пояснило, че в един момент така или
иначе детето ще започне да посещава дома на бащата в гр.Аксаково. Но, преди да дойде този
момент, е необходим период от време, в който срещите между тях да се осъществяват без
присъствието на майката, като евентуално след това да се стигне до момента, в който бащата да си
взема детето и да го връща в дома на майката, като постепенно детето да свикне със средата в дома
на бащата. Това не трябва да става изведнъж, а постепенно.
Първоначално срещите е добре да са в позната за детето среда - в гр.Дългопол, където живее
майката. Доколкото имам спомен, към момента във връзка с обстановката в страната и студеното
време, срещите са се осъществявали в автомобила на бащата в присъствието на майката. Детето е
водено от майката, стоят в колата на бащата, играят с него, но това са два часа в автомобил. Редно
е срещите да стават без майката. Това трябва да се случва в среда, която е позната на детето.
Пред РС родителите са изслушани, на осн.чл.59 ал.6 СК, като дали следните
обяснения:
Ат.А. заявява, че последната му среща с детето е протекла много добре, като посочва
подробности, свързани с поведението на детето. Изразява становище, че в гр.Дългопол детето няма
нужните социални контакти. След раждането на В. помагал за нейното отглеждане. Потвърждава,
че бил звънял многократно на майката и впоследствие било заведено дело по ЗЗДН. След
раздялата с майката последно видял детето на 1-2 юни. Посочва, че са говорили с майката, че не
трябвало да бъдат в конфликт. Твърди, че не е притискал детето да му казва „татко”.
Д.Р. излага, че докато живели заедно ищецът правел постоянно проблеми, че тя работи, а в
същото време тя купувала пюрета, каши, памперси с помощта на майка си. За една година се
разделяли десет пъти и почти не са живяли заедно. Заявява, че ще се погрижи детето да се развива
добре. След раздялата им А. идвал в дома до месец юни с майка си или с брат си, като
посещенията му ставали все по – редки. През м.юни се съгласила детето да бъде отведено в дома
на ищеца понеже, когато срещите се провеждали в гр.Дългопол, той все я молел да се сдобряват.
Тогава предложила да вземат детето през лятото за десет дни, но майката на А. отговорила:
„Защо си я родила изобщо, като няма да сте заедно”. Признава, че когато майка му на А. поискала
през м.септ. или окт. да вземе детето, то боледувало и затова отказала. Заявява, че не е искала да се
прекъсва връзката между баща и дъщеря и че желае бащата да се вижда с детето най – малко през
седмица.
Във въззивната инстанция родителите отново са изслушани, като в с.з. на 19.01.2021 се
14
яви само бащата.
Ат.А. излага следното : „С майката на детето сме разделени от 2018г. Тогава то беше на
година и малко. От лятото на 2020г е решението на съда. От тогава до сега с детето съм имал личен
контакт всяка втора и четвърта седмица на месеца по 2ч - от 10ч до 12ч, в присъствието на
майката, с изключение на случаите, когато на Д. се е налагало да има някаква работа. На мен ми
се наложи един път да не мога да се видя с детето поради мой ангажимент и затова се разбрахме
две поредни седмици да се видя с детето. Към момента последния и предпоследния път режимът
ми на контакти с детето беше непълноценен, т.к. бяхме в автомобил, няма как да се осъществи
нормален контакт. През другото време контактите ни са били изцяло на площадката в гр.Дългопол.
Работя във Военна полиция Сектор ,,Разследване на престъпления“. Работното ми време е
от 8:30ч. до 17:00ч. Един път в месец давам дежурство по 24ч, но то е съгласувано с началниците
ми. Живея в гр.Аксаково, в къща, която се състои от три етажа; аз живея на последния етаж; сам.
Имам брат, но той работи в Нигерия и се прибира много рядко. Когато се прибира, живее на
долния етаж от къщата. Родителите ми са живи и работят. Родителите ми искат да си виждат
внучето, но са възпрепятствани вече прекалено дълго време.
Пред РС бях заявил, че съм готов да ползвам социални услуги за повишаване на
родителския капацитет. След решението на РС не съм ползвал такава социална услуга. Още преди
завеждането на делото в РС само съм ползвал такава за няколко дни /4-5 дни/ - в присъствието на
лице от Д“СП“-Дългопол бях с детето.
Искам да допълня и друго. Доколкото помня м.август или септември подадох жалба в
Полицията, т.к. ми беше ограничен режимът на личен контакт с детето. На 40-тата минута от
срещата майката повдигна въпрос за една акумулаторна кола, която искаше да купя на детето. Аз
казах, че ще я купя, когато имам пари, след което тя започна да ме нарича с обидни думи. Във
връзка с това пуснах жалбата, защото тя ми ограничи режима на контакти с детето - хвана детето и
си замина. Искам да се виждам с детето. Не говоря негативно за майката, но тя тогава ми наруши
режима на контакти с детето. Един път, края на м.ноември ми се наложи да променя режима на
контакт, след което две седмици поред се виждах с детето. След подадена жалба от мен, и след
което сме говорили с майката, искам да кажа, че каквото и да се случва, аз искам да говорим само
за детето. Последният път аз пак се съобразих с нея /Д./; срещата с детето беше около един час, т.к.
й стана лошо /на Д./ и аз казах да се прибере вкъщи.
Когато се срещаме с детето, сме на площадката.Опитвам се да му обясня как да се държи с
другите деца, обяснявам, че трябва да благодари, когато получи нещо, всеки път й нося подаръци.
Когато В. започне да идва при мен, аз ще я социализирам, защото имам и други познати с деца, ще
я водя в Морската градина на разходки, ще четем някакви детски книжки, неща които са нормални
за дете на 4г. В момента детето живее с майка си и нейните родители, но те са постоянно заети,
поне докато аз бях там те бяха 24/7 заети с бизнеса си. Отделно майката има приятел от около 2-3г,
когото познавам, но не поддържам контакт с него. Докато аз живеех там, мога да кажа, че изцяло аз
се грижех за детето, а майката се занимаваше с бизнеса си. Има закусвалня, отделно прави и
15
маникюри. По информация от втора братовчедка на Д., която живее на близо до тях, тя продължава
да не гледа детето редовно, а се отглежда от прабабите, т.е. от бабите на Д..
В с.з. на 9.03.2021 се е явила въззиваемата
Ат.А.: Към настоящия момент срещите ми с детето стават в моята кола или на площадката,
когато времето го позволява.
Д.Р.: Отношенията ни с г-н А. не са близки, за да идва той в дома ми, където да се
осъществяват срещите с детето. Не могат срещите им да стават в моя дом. Срещите може да стават
и при социалните, аз нямам нищо против това. Съгласно решението на съда, така или иначе той
след два месеца ще има право да се среща с детето без мен. Срещите, които са били в неговия
автомобил са били около 3-4. Аз се придържам към решението на районен съд, срещите да са
плавни. Не знам къде другаде може да стават срещите към момента предвид обстановката. Искам
да присъствам на срещите на бащата с детето, защото първите месеци той нямаше два пъти
свиждания с детето, а само по един път. Детето има нужда от мен все още. Това е моето решение и
желание. Не знам дали той има инстинкт да я пази от каквото и да е. По време на срещите им съм
наблюдател, но не ги контролирам.
Служебно известно е на съда е решението от 10.06.2020 по в.гр.д.№ 945/2020, постановено
от същия съдебен състав, с което е потвърдено решението на ПРС-Iс-в № 287/17.10.2019г по гр.д.
№ 1582/2018г за оставяне без уважение молбата на Д. С. Р. за налагане на мерки за защита за
извършен спрямо нея на 1.12.2018г акт на домашно насилие от А. К. А..
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Пределите на въззивното обжалване са ограничени до преценката в какъв обем да бъде
осъществяваният от бащата режим на лични контакти с детето В.. Правото на детето на лични
отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е установено в съдебната практика
с цел обезпечаване необходимостта му от общуване с двамата родители, за да може всеки един от
тях да участва във възпитанието на детето, в какъвто смисъл е ПП на ВС № 1/12.11.1974г и
Решение на ВКС-ІІІ ГО № 176/30.10.2019г по гр.д.№ 3993/2018г.
При положение, че страните не могат да постигат доброволно уреждане на отношения
досежно РЛО, то съдът в рамките на спорната съдебна администрация и изхождайки от висшия
интерес на детето, следва да определи такъв режим, който да е ясен, без да създава допълнителни
затруднения за страните при изпълнението му; да не съдържа неопределеност или изпълнението му
да е поставено под условие, т.е. в зависимост от волята на родителя, упражняващ родителските
права, което може да бъде предпоставка за злоупотреба с права при евентуалното им
недобросъвестно упражняване. Необходимо е да бъде постигнат баланс между интересите на
двамата родители, за да не бъде ощетено детето от общуването му с всеки един от тях, като
определените мерки не стават източник за допълнителни недоразумения и спорове между
родителите.
16
Съвкупният анализ на данните по делото, и основно личните впечатления на съда от
изявленията и поведението на двамата родители в с.з. налагат извод, че междуличностният им
конфликт, макар да не е стихнал, се забелязва известна търпимост и толерантност в отношенията
им поне доколкото са свързани с детето.
Затова и изразеното от отв.Д.Р. в първата инстанция становище относно РЛО към
настоящия момент очевидно вече е несъответно спрямо променената ситуация.
Доводите на майката за отчуждение от страна на бащата са несъстоятелни. Както е
посочило вещото, към настоящия момент не може да се говори за СРО при детето В.. Освен това,
при употребата на понятието „Синдром на родителско отчуждение“ следва да се има предвид, че
това представлява фамилен отговор на развод/раздяла, при който детето е отчуждено от единия и е
свръхнатоварено с неуточнено и/или преувеличено очерняне на другия набелязан родител –
мишена. Тъй като всяка човешка връзка е натоварена с двояки чувства /амбивалентност/,
т.е.едновременно към един и същи човек може да се изпитват любов и омраза, това, което се
наблюдава при децата със СРО е, че по отношение на единия родител изпитват само положителни
чувства, а спрямо другия родител – само негативни. Такова дете загуба реална представа за
чувствата си към двамата родители. Обикновено СРО се развива в посока от родителя, при когото
детето живее и който упражнява родителските права, насочено спрямо родителя, при когото детето
не живее.
/по-подробно информация се съдържа в статия на д-р по психология Г.К. «Фамилните войни и
психичните порблеми на децата-СРО»/.
В конкретния случай констатираната от в.лице положителна динамика в отношенията
между бащата А. и детето В., което вече го разпознава като свой родител, наричайки го „тати“, не
проявява тревожност или притеснение и свободно общува с него, като между тях е изградена
емоционална връзка, за което е отчетен и приносът на майката, налагат извода, че към настоящия
момент препоръчаният от вещото лице първоначален етап контактите на детето с бащата да бъдат
осъществявани в присъствието на майката вече е преодолян.
Пак според мнението на специалиста, за да може детето В. да изгради трайна доверителна
връзка с баща си А., е препоръчително срещите да продължават без присъствието на майката, но
да бъде осъществявана в позната за детето среда, преди да се премине към отвеждането му в дома
на бащата, намиращ се в друг град – гр.Аксаково, отстоящ от гр.Дългопол на близо 100км.
Посочено и това, че детето трябва да посещава дома на бащата и да знае, че то там има някакво
негово място. Като краен етап следва да бъде оставането с преспиване в дома на бащата.
Затова като междинен етап въззивният съд счита, че до навършване на 5-годишна възраст
на детето на 18.01.2022г, т.е. за месеците до края на настоящата година, да бъде определен РЛО по
сл.начин:
Срещите на бащата А. с детето В. да се осъществяват на територията на гр.Дългопол, в
17
осигурена от институциите /Д”СП”, ЦОП/ подходяща среда, всяка втора и четвърта събота и
неделя в месеца, от 10ч до 18ч във всеки един от двата дни, без присъствието на майката, при
възможност с участието и на лица от разширения семеен кръг на бащата, с които детето да е
запознато още преди да се премине към следващия етап.
На този етап е добре детето да бъде запознато с това, че бащата живее в друго населено
място, където разполага с жилище и там за детето има отделено определено пространство.
Тъй като периодът до края на годината включва и летните месеци, съдът счита, че с оглед
изявлението на бащата за служебната му заетост, разстоянието между двете населени места,
категоричното нежелание на майката срещите да бъдат осъществявани в дома й, неопределеността
с противоепидемичните мерки, очевидно физически едномесечен режим не би могъл да бъде
осъществен на този етап. Ето защо следва да бъде предоставена възможност за период от
седмица през м.август, когато майката не ползва платен год.отпуск, бащата да вижда и взема
детето всеки ден от 10ч до 18ч, без присъствието на майката, с евентуално участие на лица от
разширения семеен кръг на бащата, в случай, че е в състояние да организира престоя си на
територията на гр.Дългопол /след като не сочи да разполага с жилище под някаква форма, в което
да си осигури пренощуване/ или да се придвижва ежедневно до града. Срещите или част от
определените часове и дни отново да бъдат провеждани в осигурена от институциите /Д”СП”,
ЦОП/ подходяща среда, за да има възможност да бъде наблюдавано емоционалното състояние на
детето. В случай на констатирана някаква негативна промяна с помощта на специалист да бъде
преодоляна, като преди това бъде изяснена причината за появата й.
Предвид, че рожденият ден на бащата е на 28.10. т.г., то следва да се предостави такава
възможност - в първата събота и неделя след съответната дата, от 9ч до 18ч за всеки един от двата
дни, без присъствието на майката, извън останалия определен режим.
След навършване на 5-годишна възраст няма основания за ограничения в РЛО, който
следва да бъде:
всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в
дома на бащата;
по два дни всяка четна календарна година за Коледните и Великденските празници,
официално определени, от 10ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден;
по два дни за Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, официално
определени, от 10ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден;
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
за рождените дни на детето /18.01./ и на бащата /28.10./ – в първата събота и неделя след
съответната дата, от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, извън останалия
режим
18
За да определи посочения режим съдът съобразява, че в процесния случай фигурата на
бащата очевидно не представлява опасност за физическото, психическото и емоционалното
развитие на детето. Няма данни бащата да е със занижен родителски капацитет. Тъкмо обратното,
същият показва адекватно отношение към създадената ситуация и желание за саморазвитие в
посока да е по-полезен в общуването си с детето.
Като цяло, на всеки един етап е необходимо родителите А. и Д. да съдействат за създаването
на сигурна, защитена и подкрепяща среда, в която детето В. да се чувства спокойно, като
отговорността за взаимоотношенията между тях да не бъде прехвърляна върху детето.
От страна на майката Д.Р. детето следва да бъде насърчавано да общува с баща си А., като е
без значение доколко добри са отношенията й с настоящия партньор и какво е неговото отношение
към детето, тъй като това е нещо отделно от връзката на В. с биологичния й баща А., която на
генетично ниво остава за цял живот.
От своя страна бащата Ат. А. следва да прояви отговорност като родител, когато детето се
намира при него, да предприема съответните действия по обгрижването и възпитанието му. В тази
връзка съдът намира за уместно да посочи, че желанието му да общува с дъщеря си В. е морално
похвално, но също е важно то да бъде подкрепено от реални действия. А това може да се постигне
единствено чрез регулярни срещи. За детето е от значение не толкова с каква честота ще бъдат
провеждани, а тяхната системност /редовност/.
Достигането до правни изводи, различаващи се от тези на РС, налагат отмяната на
постановеното решение.Още повече, че част от него обхваща вече изминал период – този от
постановяването на първоинст.решение до м.05.2021г.
По разноските.
Такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство с оглед неговия характер
на спорна съдебна администрация, в която със СПН не се признава или отрича съществуването на
материални права, а само се оказва съдействие за начина на тяхното упражняване, признати и
гарантирани от закона. Съдебното решение следва да изхожда от правилото за защита по най-
добрия начин интересите на малолетното или непълнолетното дете и затова ползва двамата
родители. Следователно, липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Ето защо разпоредбата на чл.78 ГПК относно разноските не следва да
намери приложение /така в Опр. на ВКС, ГК, I ГО № 385/25.08.2015 по гр.д.№ 3423/2015/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Провадийски РС-IIIс-в № 203/07.08.2020г по гр.д.№
1176/2019г в частта му досежно определения режим на лични отношения между бащата
19
А. К. А. ЕГН ********** и детето В. А.а А.а ЕГН **********, род.18.01.2017г, на
осн.чл.127 ал.2 СК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. К. А. ЕГН **********
и детето В. А.а А.а ЕГН **********, род.18.01.2017г:
I до навършване на 5-годишна възраст на детето В. на 18.01.2022г
без присъствието на майката, на територията на гр.Дългопол, в осигурена от
институциите /Д”СП”, ЦОП/ подходяща среда, при възможност с участието и на лица от
разширения семеен кръг на бащата, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца - от 10ч до 18ч във всеки един
от двата дни;
една седмица през м.август 2021г, когато майката не ползва платен год.отпуск,
всеки ден от 10ч до 18ч, като част от срещите /определени часове и/или дни/ да бъде
наблюдавано емоционалното състояние на детето, а при необходимост – и от намесата на
специалист;
за рождения ден на бащата /28.10./ - в първата събота и неделя след съответната дата,
от 10ч до 18ч за всеки един от двата дни, без присъствието на майката, извън останалия
определен режим.
II след навършване на 5-годишна възраст на детето В.:
всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 10ч в събота до 18ч в неделя, с
преспиване в дома на бащата;
по два дни всяка четна календарна година за Коледните и Великденските празници,
официално определени, от 10ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден;
по два дни за Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година,
официално определени, от 10ч на първия почивен ден до 18ч на последния почивен ден;
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
за рождените дни на детето /18.01./ и на бащата /28.10./ – в първата събота и неделя
след съответната дата, от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, извън
останалия режим
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалите части, с които е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на неговата
майка; определено е местоживеенето при майката.
Издръжката в полза на детето е определена по гр.д.№ 896/2018г на PC-Провадия.
20
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Копие от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Дирекция „Социално
подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”–ПРОВАДИЯ /предвид местоживеенето на
детето в гр.Дългопол/ за осъществяване на текущ контрол за изпълнение на
отправените от съда препоръки и предприемане на други подходящи мерки.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21