Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 18.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровски районен
съд в публично заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева
при секретаря В.М. и в
присъствието на прокурора ...................... като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА НАХД №110 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Г.Д.Х. ***. Оряховица, ЕГН **********,
е обжалвал наказателно постановление №16-0892-000950/15.11.2016 г. на Началник
сектор към ОД на МВР Габрово, с което за това че на 02.11.2016 г., около 10,30
ч. в с. Лесичарка, общ. Габрово, управлявайки специален автомобил „Волво ФМ 12”
с ДКН Р 9954 ВМ, причинил имуществени щети и не спрял за установяване
последиците от ПТП, за две нарушения, съответно по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и по
чл123 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени глоби в размер на 20 лева за първото
нарушение и 50 лева за второто такова. Наложено е лишаване от правоуправление
за срок от един месец.
Същият моли съдът да отмени
цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Чрез процесуалните си представители пледира за несъставомерност на деянията. Твърди,
че не в обстоятелствената част на наказателното постановление не са отразени
всички обстоятелства и доказателства, имащи значение за случая.
Ответникът по жалбата оспорва
същата и моли Наказателното постановление да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната
фактическа обстановка:
На 02.11.2016 г. жалбоподателят Г.Д.Х.
***. Оряховица, управлявал специален автомобил „Волво ФМ 12” с ДКН Р 9954 ВМ,
собственост на „Хели” ООД. Около 10,30
часа се намирал в село Лесичарка в посока гр. Дряново. На посоченото място
пътното платно преминавало покрай урегулиран поземлен имот IX-62, собственост на Р.Г.И..
Пътят бил тесен, а постройката в имота стърчала над платното за движение.
Преминавайки покрай сградата, товарният автомобил закачил покрива на къщата и го повредил. Жалбоподателят спрял и
потърсил свой познат – свидетеля С., който живеел в съседния имот. Х. разказал
на С. за случилото се. Последният от
своя страна му обяснил, че собствениците на засегнатата къща не живеят
постоянно там като я обитават предимно през летния сезон. След като изчакал
известно време, жалбоподателят тръгнал по маршрута, който трябвало да извърши.
След неговото тръгване били
сигнализирани органите на полицията. Била направена връзка по телефона с
жалбоподателя, който своевременно се върнал на мястото на произшествието.
На Д. бил съставен АУАН №992/02.11.2016
г. за две нарушения по ЗДвП. Въз основа на него било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Ц.Д., И.Б.Н. и С.С.С., както и от приложените писмени такива – АУАН,
наказателно постановление, Декларация, обяснение,, протокол за ПТП и план
–схема, Заповед №на МВР от 24.06.2015 г.,
справка-картон на водача, пътен лист, удостоверение за регистрация на
транспортно средство, копие от свидетелство за регистрация – II част..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие следното: Жалбата е подадена в срок,
пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Относно нарушението по чл.5 ал.1
от ЗДвП
Преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът възприе констатациите и
изводите на административния орган. При
описаните в наказателното постановление, условия, време и място жалбоподателят,
като участник в движението е причинил имуществени вреди на жилищна постройка в имот. По отношение на това нарушение жалбоподателят
и неговия процесуален представител излагат доводи като се позовават предимно на
спецификата на пътната обстановка – тесен път, къща, намираща се непосредствено
до пътя, с покрив, който стърчи над самото платно за движение. Тези обстоятелства, които са важни при
изясняване на фактическата обстановка на нарушението са безспорни, но те не са
в състояние да елиминират отговорността на жалбоподателя. Като водач на МПС
същият е длъжен да се съобразява с всички пътни условия и да управлява
превозното средство по начин, по който няма да бъдат застрашени, както живота и
здравето на хората, така и тяхното имущество. Такива къщи и постройки,
разположени непосредствено до платното за движение има в много населени места и
това не изключва задължението на водачите на МПС да се съобразяват с тяхната
специфика и да управляват по начин, по-който няма да бъде обществено или лично
имуществото.
Жалбоподателят, от своя страна,
обяснява, че на посоченото място срещу него е излязло друго превозно средство,
което е наложило да спре, за да се осъществи разминаването. По делото, обаче няма доказателства за друг
автомобил, който пряко или косвено да е допринесъл за възникналата ситуация.
По посочените съображения съдът
възприе фактическа обстановка, идентична с тази, установена от административния
орган. Свидетелските показания в тази насока са единни и непротиворечиви, като
се потвърждават и от приложените писмени доказателства. Нарушението е доказано
от събраните по делото материали, поради което в тази част обжалваното НП е
правилно и законосъобразно.
При проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Деянието
е описано ясно и точно и в АУАН, и в НП, като фактическото описание на
нарушението съответства на дадената му правна квалификация.. Правилно е посочена съответстващата
санкционна норма. Размерът на глобата е определен при преценка на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в този смисъл се явява адекватен на тежестта на
извършеното нарушение.
Относно нарушението по чл.123
ал.1 т.1от ЗДвП
По отношение на посоченото
нарушение съдът възприе изцяло изложената защитна теза на жалбоподателя, като
прие, че същата не се опровергава от събраните по делото материали.
Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП гласи, че
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието” От материалите по
делото е видно, че жалбоподателят Х. е изпълнил това си задължение. Той е
спрял, изчакал е и е направил опит да установи контакт със собствениците на
увредения имот. Това се установява от свидетелските показания на свидетеля
Светослав С.. Същият казва: ”Г. ми каза, че има проблем – закачил ъгъла на
къщата. Спря пред нас” „Аз казах на Г. да изчака, чакахме час и половина може
би, но той трябваше да пътува. Каза ми: „моля ти се провери дали собственикът
на къщата е там.” Видно е, че Х. е останал достатъчно дълго, за да не се приеме,
че е напуснал мястото на произшествието с намерение да избегне последиците от
случилото се, каквито са обичайните случаи на нарушения от този вид. Вярно е,
че не е съобщил за произшествието на органите на полицията, но той не е имал
такова задължение – с аргумент от разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП. Задължението, визирано в посочената норма е само за
случаите, в които има пострадали хора, какъвто не е настоящия. Субективната
преценка в този момент е била, че въпросът с причинените щети би могъл да бъде
разрешен със собственика на имота, без намесата на органите на полицията.
Следва също да се отчете, че Х. не се е опитал по никакъв начин да отрече или оспори
извършването на нарушението, както и да препятства предприетите действия от
страна на полицейските служители. Веднага се е върнал на мястото и е оказал пълно
съдействие. От тези фактически обстоятелства следва да се направи извод за
субективния елемента от състава на нарушението, който в случая изключва умисъла
при извършването му.
Въз основа на горното съдът прие, че не се доказва по
категоричен начин жалбоподателят да е извършил вмененото нарушение. Безспорно
е, че при произшествието са настъпили имуществени вреди, които подлежат на
установяване и съответно обезщетяване.
Това, обаче е предмет на други производства и няма отношение към
виновното поведение на жалбоподателя за
конкретното нарушение.
По посочените съображения съдът прие, че за
посоченото нарушение не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя като в тази част наказателното постановление бъде отменено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№16-0892-000950/15.11.2016 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Габрово, в ЧАСТТА в която на Г.Д.Х.
***. Оряховица, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 лева и лишаване от
правоуправление за срок от един месец като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: