Решение по дело №15733/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5310
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100115733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                            гр. София,08.09.2020 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9- ти състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

При участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 15733/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди в ИМ, че е бил привлечен, предаден на съд и осъден от Софийски градски съд по НОХД № СА-1/1983 г. за престъпления по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и чл.304 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Сочи, че е бил обвинен в извършването на тези престъпления, без наличието на никакви доказателства, единствено, за да бъде разменен с български гражданин, осъден във ФРГ. Прекарал, изтърпявайки наложена мярка за неотклонение  „Задържане под стража” общо 164 дни в малка килия, без външно осветление, проветрения, тоалетна и вода и с лоша храна. Моли съда да осъди ответника да му заплати 36 000 лева, обезщетение за причинени му неимуществени вреди- душевни болки и страдания от незаконното му задържане в продължение на 164 дни, ведно със законна лихва. Претендира разноски.

 Ответникът в писмен отговор сочи, че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на отговорността му, предвид това, че ищецът е бил осъден преди 35 години. Смята, че не следва да отговаря за условията в ареста и свързаните с това неимуществени вреди. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа  и правна страна:

На 14.10.1982 г. ищецът е задържан в следствения арест на ГСУ- София, където престоява от 14.10.1982 г. до 02.02.1983 г. -  80 дни, изтърпявайки мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В Софийски затвор изтърпява мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 02.02.1983 г. до 27.04.1983 г.  84 дни или общо 164 дни.

С влязла в сила присъда по НОХД №СА-1/1983 г. на СГС ищецът е бил признат за виновен за извършване на престъпления по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и по чл.304, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил осъден на 6 години лишаване от свобода.

На 27.04.1983 г. ищецът е бил освободен от Софийския затвор, поради помилването му с Указ на Държавния съвет № 1137/1983 г. и е разменен с осъден в Германия български гражданин.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от привличането му като обвиняем, предаването му на съд и осъждането му от СГС по НОХД № СА-1/1983 г. за престъпления по чл.104, ал.1във вр.с чл. 26 ал.1 и чл.304 ал.2 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно, без съмнение за осъществяването на същите.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства и предвид правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е неоснователен. Не се доказа противоправно поведение на ответника. Не се събраха доказателства относно незаконността на задържането и осъждането на ищеца. Ищеца не доказа твърдени неправомерни действия по разследването, довели до осъждането му за престъпление, което счита, че не е извършил и за което присъдата не е отменена.

                          Ищецът твърди, че П.е повдигнала и поддържала необосновани обвинения срещу него при липсата на доказателства той да е извършил сочените престъпления, с единствената цел да бъде разменен с български гражданин, осъден във ФРГ, като сочените обстоятелствата, на които основава твърденията са : писмото на Зам. министъра на вътрешните работи от 12.04.83 г. с предложение за замяната му и издадения Указ на Държавния съвет за помилването му от същата дата. Те обаче, не са достатъчни, за да се установи твърдяната липса на каквито и да е доказателства обосноваващи привличането му в качеството на обвиняем и впоследствие осъждането му.Същевременно не са ангажирани доказателства досежно претърпените от него неимуществени вреди.

                          С ОИМ ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност на главния иск, позовавайки се на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и изтекла погасителна давност на акцесорния иск за законната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл. 111, б „в“ от ЗЗД. Съдът намира това възражение за основателно поради следното: Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от който дължи обезщетение за забавено плащане,  е датата на увреждането. Настоящият иск е предявен на 04.12.2017 г., т.е. след повече от тридесет и пет години от началната дата, на която е възникнало главното вземане и вземането за лихви. Поради това иска е погасен  и по давност.

 По разноските:

 При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който претендира заплащане юриск.възнаграждение. На основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника юриск.възнаграждение в размер на 250 лева.

  Водим от горното  съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

                          ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Б., гражданин на ФРГ, чрез адв. Д.С., САК ул.“****, офис № 511, против П.НА Р. Б., гр.София, бул.„**** иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане“под стража“  за 164 дни и незаконното му обвинение по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и по чл.304, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК  и осъждане на „Лишаване от свобода“ по НОХД НОХД № СА-1/1983 г. на СГС, ведно със законната лихва и разноски КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ

                        ОСЪЖДА В.А.Б. гражданин на ФРГ, чрез АД „ Д.“ представлявано от адв. Д.Д. ***,ОФИС № 511 да заплати на П.НА Р. Б., гр.София, бул.„**** на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК сумата 250 лева – юриск. възнаграждение.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                          СЪДИЯ: