Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9- ти състав, в публично
съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15733/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в
ИМ, че е бил привлечен, предаден на съд и осъден от Софийски градски съд по НОХД
№ СА-1/1983 г. за престъпления по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 и чл.304 ал.2
вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Сочи, че е бил обвинен в извършването на тези
престъпления, без наличието на никакви доказателства, единствено, за да бъде
разменен с български гражданин, осъден във ФРГ. Прекарал, изтърпявайки наложена
мярка за неотклонение „Задържане под
стража” общо 164 дни в малка килия, без външно осветление, проветрения,
тоалетна и вода и с лоша храна. Моли съда да осъди ответника да му заплати 36 000
лева, обезщетение за причинени му неимуществени вреди- душевни болки и
страдания от незаконното му задържане в продължение на 164 дни, ведно със
законна лихва. Претендира разноски.
Ответникът в писмен отговор сочи, че искът е
недопустим, евентуално неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за реализиране на отговорността му, предвид това, че ищецът е бил
осъден преди 35 години. Смята, че не следва да отговаря за условията в ареста и
свързаните с това неимуществени вреди. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна:
На 14.10.1982 г. ищецът е задържан в следствения арест на ГСУ- София, където престоява от
14.10.1982 г. до 02.02.1983 г. - 80 дни,
изтърпявайки мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В Софийски затвор изтърпява
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 02.02.1983 г. до 27.04.1983 г. 84 дни или общо 164 дни.
С влязла в сила присъда по НОХД №СА-1/1983
г. на СГС ищецът е бил
признат за виновен за извършване на престъпления по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и по чл.304, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил осъден на 6
години лишаване от свобода.
На 27.04.1983 г. ищецът е бил освободен от Софийския
затвор, поради помилването му с Указ на Държавния съвет № 1137/1983 г. и е разменен с осъден в Германия
български гражданин.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на
ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, произтекли от привличането му като обвиняем, предаването му на
съд и осъждането му от СГС по НОХД № СА-1/1983 г. за престъпления по чл.104,
ал.1във вр.с чл. 26 ал.1 и чл.304 ал.2 във вр.с чл. 26 ал.1 от НК.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и
главно, без съмнение за осъществяването на същите.
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
С оглед
установените фактически обстоятелства и предвид правната характеристика на
предявения иск, съдът намира, че предявеният иск за причинени на ищеца
неимуществени вреди е неоснователен. Не се доказа противоправно поведение на
ответника. Не се събраха доказателства относно незаконността на задържането и
осъждането на ищеца. Ищеца не доказа твърдени неправомерни действия по
разследването, довели до осъждането му за престъпление, което счита, че не е
извършил и за което присъдата не е отменена.
Ищецът твърди, че П.е
повдигнала и поддържала необосновани обвинения срещу него при липсата на
доказателства той да е извършил сочените престъпления, с единствената цел да
бъде разменен с български гражданин, осъден във ФРГ, като сочените
обстоятелствата, на които основава твърденията са : писмото на Зам. министъра на
вътрешните работи от 12.04.83 г. с предложение за замяната му и издадения Указ
на Държавния съвет за помилването му от същата дата. Те обаче, не са
достатъчни, за да се установи твърдяната липса на каквито и да е доказателства
обосноваващи привличането му в качеството на обвиняем и впоследствие осъждането
му.Същевременно не са ангажирани доказателства досежно претърпените от него
неимуществени вреди.
С ОИМ ответника е
направил възражение за изтекла погасителна давност на главния иск, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и изтекла погасителна давност на акцесорния
иск за законната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл. 111, б „в“ от ЗЗД. Съдът намира това възражение за основателно поради следното: Моментът, от
който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от
който дължи обезщетение за забавено плащане,
е датата на увреждането. Настоящият иск е предявен на 04.12.2017 г.,
т.е. след повече от тридесет и пет години от началната дата, на която е възникнало
главното вземане и вземането за лихви. Поради това иска е погасен и по давност.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има
само ответникът, който претендира заплащане юриск.възнаграждение. На основание
чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
юриск.възнаграждение в размер на 250
лева.
Водим от горното съдът:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Б., гражданин на ФРГ, чрез адв. Д.С., САК ул.“****,
офис № 511, против П.НА Р. Б., гр.София,
бул.„**** иск с правно основание чл. 49
вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 36 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди от незаконното му задържане“под стража“ за 164 дни и незаконното му обвинение по чл. 104, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и по чл.304, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и
осъждане на „Лишаване от свобода“ по НОХД НОХД № СА-1/1983 г. на СГС, ведно със
законната лихва и разноски КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ
ОСЪЖДА В.А.Б. гражданин на
ФРГ, чрез АД „ Д.“ представлявано от адв. Д.Д. ***,ОФИС № 511 да заплати на П.НА Р. Б., гр.София, бул.„****
на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК сумата 250 лева – юриск.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: