Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Хасково, 10.01.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………………...
в съдебно заседание
на 18 декември ……………две хиляди и седемнадесети година…………. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
секретар
………… Румяна Русева .…...…….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното от ............................Председателя ……...…..................…………….
Т. дело
№ 76 ............ по описа за 2017
год., …...…....................………………….................….
Предявен
е иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ от А.Ю.С. *** против ЗК „Лев
Инс“АД-София за сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от настъпилата смърт на М.Й.Д., б.ж. на гр. Хасково,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 31.10.2012
г. до окончателното й изплащане.Претендира и деловодни разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че е наследник по право на заместване на М.Й.Д.
б.ж. на гр.Хасково, починала на 01.11.2012 год., в резултат на ПТП настъпило на 31.10.2012 г. в гр.Хасково, ул.“Стара планина“ до дом № 9.Процесното
ПТП е причинено от К.С.К.,който е управлявал л.а. марка „Фиат Браво“ с рег.№ Х
97 45 ВР с превишена скорост,вследствие на което е била блъсната на уличното
платно М.Д.,а малко по-късно е настъпила и смъртта й. За извършеното срещу
виновния водач К.С.К. е образувано
ДП за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“
вр. с чл. 342 ал.1 от НК.С Постановление на ОП-Пасково от 17.06.2013 год. ДП е
било прекратено поради настъпилата
смърт на виновното лице.Твърди се още в исковата молба,че към момента на ПТП
превозното средство,управлявано от К.С.К. е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника ЗК“Лев Инс“АД,полица №
22111891128044,валидна от 22.12.2011 год. до 21.12.2012 год. Предвид
настъпилото застрахователно събитие и отговорността на ответника като застраховател,длъжен
да обезщети увредените от застрахования лица, ищцата и лицето Д.Т.Д. /съпруг на М.Д. и дядо на
ищцата/ отправили искане за плащане на
обезщетение към ответника за причинените им неимуществени вреди в размер на по
100 000 лева за всеки един от тях. По повод постъпилото искане е била
образувана щета № 0000-1000-01-13-7507/05.12.2013 год. След проведени преговори
на 21.03.2014 год.е постигнато извън съдебно споразумение, съгласно което
ответникът е поел задължение да изплати 25 000 лв. на наследника Д.Т.Д..С
писмо изх.№ 1259/28.02.2014 год. ответникът отказал да изплати обезщетение на
ищцата на посоченото основание,с мотиви за отказа,че тя не попада в кръга на
лицата имащи право на обезвреда за неимуществени вреди вследствие настъпилата
смърт на баба й М.Д..Този отказ на
ответника, в качеството му на застраховател, породил правния интерес на ищцата
да претендира обезщетение по съдебен ред. Счита, че отказа на ответника е незаконосъобразен,
тъй като тя е единствен преживял низходящ наследник на починалата М.Д.. Майка й Я.Д. Саликирякис-дъщеря на починалата е
починала преди нея, на 29.10.2002 год. и към настоящия момент тя се явява носител на правото на наследяване по
заместване на М.Д., включително и на правото да претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нейната смърт. Твърди, че неочакваната смърт
на баба й била тежък удар за ищцата. Помежду им съществували
изключително близки отношения, тъй като били привързани една към друга. След
смъртта на майка й, баба й била тази която поела непосредствените грижи по
нейното отглеждане и възпитание,тъй като ищцата била още дете,когато загубила
своята майка.Живеели в едно домакинство,баба й полагала всички грижи,които
следвало да полага майката.Твърди, че й е помагал при обучението в средния
курс,подготвила и бала по повод завършването на средното образование,а по-късно
продължила да се грижи и когато ищцата заминала от родното Хасково да следва
висше образование в София. За
отношенията си със своята баба твърди,че за нея тя е била нейната майка.Затова
и болката от внезапната й смърт била особено мъчителна и продължителна. Считат,
че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв.,но като отчита
,че с поведението си баба й е допринесла също за настъпването на вредоносния
резултат,намира че размера на обезщетението следва да бъде по-нисък и определя
същия на исковата сума,а именно 60 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата 60 000 лв. , представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпилата
смърт на М.Д., ведно със следващата се законна лихва от датата на увреждането –
31.10.2012 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по
делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск.
Основното възражение на ответника
е,че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, в каквато насока излагат подробни доводи,
като цитират Постановление № 4 от 1961 год., Постановление № 5 от 1969 год.,
Постановление № 2 от 1984 год. на
пленума на Върховния съд,в които е разрешен именно този въпрос. Излагат се
съображения и за неоснователност на така предявения иск по причина,че
изключителна вина за настъпването на ПТП носи самата пострадала и не е налице
противоправно поведение на водача на лекия автомобил К.С.К., липсвало също
причинна връзка между твърдяното ПТП и телесните увреждания на пострадалата М.Д.,както
и оспорва твърденията за възникнали и
претърпени от ищцата неимуществени вреди.Алтернативно поддържа становище,че
поради съпричиняване от страна на самата пострадала във вредоносния резултат,то
дължимото обезщетени следва да бъде намалено на основание чл. 52 от ЗЗД,т.е. в
един справедлив размер. Моли съда да постанови решение в горния смисъл. Моли да
бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба и допълнителен
отговор, в които всяка от страните поддържа изложените първоначално от нея доводи и съображения .
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните,приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено е,че на 31.10.2012
год. около 17,15 часа в гр.Хасково,на ул.“Стара планина“,в близост до дом № 9 е
настъпило ПТП.От същото е пострадала М.Й.Д., която в резултат на причинените й
телесни увреждания е починала на 01.11.2012 год.Така настъпилото ПТП е
причинено от лицето К.С.К.,който е управлявал л.а. марка „Фиат Браво“ с рег.№ Х
97 74 ВР. По несъмнен начин се установи механизма на удара между двамата
участници в ПТП - пешеходката и лекия автомобил. Образувано е било ДП 862/2912
год. по описа на РУП на МВР-Хасково за извършено престъпление по чл. 343 ал.1
б.“в“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК.С Постановление
от 17.06.2013 год. на Окръжна прокуратура-Хасково ДП е било прекратено
на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК,поради настъпилата смърт на водача на
автомобила,участник в процесното ПТП К.С.К..От мотивите на цитираното
Постановление в т.ч. и от Постановлението от 23.05.2013 год. на ОП-Хасково е
видно,че водачът на МПС е управлявал същото с несъобразена скорост,както и е
налице и виновно поведение на самата
пострадала пешеходка, която е предприела пресичане на уличното платно на
необозначено за целта място и преди да се е убедила,че по лентата за движение
няма движещи се автомобили.
Друг
безспорен момент по делото е,че ищцата е наследник на починалата М.Й.Д.,за
което е приложеното удостоверение за наследници № 4309/19.11.2012 год.Видно от
същото е,че преки наследници на починалата М.Д. са Д.Т.Д.-съпруг и Я.Д.
Саликирякис – дъщеря, която е починала на 29.10.2002 г., поради което по право
на заместване ищцата е наследник на
своята баба М.Д..
Между страните
няма спор,че към момента на настъпването на ПТП управлявания от К.С.К. лек
автомобил марка „Фиат Браво“ с рег.№ Х
97 45 ВР е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК
„Лев Инс“АД, застрахователна полица № 22111891128044,валидна от 22.12.2011 год.
до 21.12.2012 год.
За пълното
изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно
автотехническа експертиза и съдебно медицинска такива.Депозираните заключения
съдът възприема изцяло като компетентни и безпристрастни дадени.Същите не мяха
оспорени и от страните.От заключението на автотехническата съдебна
експертиза съдът установи в цялост
времето, мястото и механизма на настъпилото ПТП,довело до вредоносния резултат.По безспорен начин се установи,че водачът на
лекия автомобил е управлявал същия в градски условия с превишена скорост -
54,86 км/час,а скоростта му в момента на удара е била 50 км/час.От своя страна
пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това
място и без да се убеди по категоричен начин,че не се движат пътни превозни
средства в платното,пресичането на което е предприела.В.л. дава категорично
заключение,че скоростта на движение на лекия автомобил е по-висока от допустимата
за населеното място/40 км/час/, но при своевременно задействане на спирачната
уредба на автомобила,водачът би бил в състояние от техническа гледна точка да
предотврати удара,т.е той не е направил всичко зависещо от него в конкретната
ситуация.От друга страна обаче в.л. заключава,че самата пешеходка е предприела
пресичане /навлизане/ в лентата за движение на автомобили,без да се убеди,че по
нея не се движат МПС в непосредствена близост,което й поведение също е виновно
в известна степен.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът установи причинените на
пострадалата М.Д. травми, които в крайна сметка са довели до фаталния
изход.Несъмнено е,че именно множеството травми са били несъвместими с живота,
както и че те са причинени именно по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма и по начин и обстоятелства, описани в останалите
доказателства по делото.Или казано по друг начин налице е причинна връзка между
настъпилия резултат и поведението на участниците в ПТП,т.е те са пряк резултат на описаното произшествие.
При така
възприетата фактическа обстановка според настоящият съдебен състав остава
спорен въпроса дали ищцата е легитимирана да претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, в резултат на причинената при ПТП, смърт на нейната
баба М.Д.,както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата и размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
На първия от тези основни въпрос
съдът счита,че следва да даде положителен отговор. Категорично счита,че ищцата
е от кръга лица, легитимирани да претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в
резултат на причинената следствие на ПТП на 31.10.2012 год. в гр. Хасково,
смърт на наследодателката й- М.Д.. Съдът не споделя навежданите от ответника
доводи,че ищцата не е от кръга на лицата,определени в ППВС № 4/1961 год., №
5/1969 год. и № 2/1984 год.
Цитираната съдебна практика, обективирана в посочените три Постановления на Пленума
на ВС, определя по задължителен за съдилищата начин кръга на легитимираните лица,които имат право да търсят обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на близък техен човек.Подробно и аргументирано е прието последователно в
посочените постановления кои лица се включват в кръга на лицата имащи право на такова
обезщетение.Винаги пленумът на ВС е приемал като разграничителен критерий
прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка.Като
изключение в ППВС № 5/69 год. е разширен
кръга на правоимащите на обезщетение лица,като вече към този кръг,определен с
ППВС № 4/61 год. са добавени и онези
лица,които са имали отношения сходни с тези между лицата,посочени в
постановление № 4/61 год. и по-конкретно лицата живели на съпружески
начала и преди оформянато на брака е
настъпила смъртта на едното от тях.С цитираното постановление съдебната практика е приобщила към лицата с
право на обезщетение и деца,отглеждани
от пострадалото лице, макар и неосиновени,но вече със създадени връзки и
отношения като между родител и дете. Специално по
отношение на правото на низходящи
-внуци и правнуци винаги е била изключена
възможността те да бъдат включени в категорията близки роднини, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав като
споделя изцяло така цитираната съдебна практика, намира,че конкретния случай не
може да бъде отнесен към същата и не могат тези
правила да намерят приложение. Според съда цитираната практика разрешава
случаи,когато внуците се отглеждат от бабите и дядовците при живи родители на
децата. Или същественото в посочените
постановления е,че внуците са изключени от кръга лица да претендират
обезщетение за причинени имуществени вреди при живи родители и това е логично,
тъй като те / родителите/ се явяват най-близкия кръг лица на пострадалия. В
конкретният случай , ищцата има право на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, тъй като нейната майка – Я.Д.
С. е починала на 29.10.2002 год. и към момента на настъпването на смъртта на М.Д.
на 01.11.2012 г. ищцата е една от наследниците й по право на заместване,освен
съпруга Д. Д. и се явява лице, което е най-близък роднина по права линия по
смисъла на ППВС № 4/1961 г. Ето защо на нея следва да бъде признато правото да
претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от
причинената при ПТП смърт на баба й М.Д..
При определяне размера на обезщетението съдът
намира,че следва да вземе предвид
степента на родствена връзка и съществувалите морални отношения между
ищцата и пострадалата.За изясняването на този въпрос съдът допусна събирането
на гласни доказателства,които са последователни и безпротиворечиви.От разпита
на свид. Евгения Т. става ясно,че когато е починала майката на ищцата-Я.,самата
А. е била само на около 7 години.От този момент нататък всички грижи-морални и
в голяма степен и материални по отношение на това дете са били поети от бабата М.Д...Тя
е станала опората за А.,която заедно с баща си са живеели в едно домакинство с
баба си и дядо си Д..Според свид.Т. баба М. се е грижела за А. през целия
период на обучени в основното и средното образование.Помагала й в училище и
когато А. завършила гимназия,бабата била тази ,която организирала и
празненството по този повод / бал/. Продължила да полага грижи за внучката и
когато записала да учи висше образовани.Тя била за ищцата моралния стълб.По-късно ищцата заминала за Швеция,но никога връзката
с баба й не била прекъсвана.Свидетелства още,че ищцата преживяла изключително
тежко загубата на своята баба.За нея това било равносилно на втора загуба на
родител и сега било още по-тежко,тъй като вече самата А. била в по-осъзната
възраст,отколкото когато загубила майка си.
Съдът разпита и свид.Ю.С. –баща на ищцата.И този
свидетел твърди,че А. била отглеждана основно от баба си още от момента ,в
който починала съпругата му.Баба М. била тази,която вземала детето от училище,занимавала се с
уроците и т.н.лед смъртта на майката Я., тъй като свидетелят работел.Той и
дъщеря му се преместили трайно в жилището на баба М. и дядо Д. /родителите на Я./ още през 2002 год.
и живели заедно.До смъртта на баба М. връзката между нея и внучката никога не
била прекъсвана.Твърди,че на нея дължи изцяло възпитанието на своята
дъщеря.Бабата поела всички грижи по отглеждането и възпитанието на А..Тя
заместила майката във всяко едно отношение.Твърди,че А. е понесла по-тежко
смъртта на баба си,отколкото на майка си,тъй като сега била в една по-зряла
възраст и преживяла тази житейска драма,стоварила й се от смъртта на любимата
баба изключително тежко.
Казаното дава основание на съда да приеме,че
ищцата е преживяла действително твърде тежко смъртта на своята баба.Същата е
страдала, така както може да страда човек от загубата на свой много близък
човек,а че бабата е била много близка със своята внучка, е безспорно с оглед на
всички случили се събития в живота на това семейство.Така претърпените морални болки и страдания законът квалифицира
като вреди от неимуществен характер,които следва да бъдат обезщетени.Справедливото
обезщетение, което следва да се определи
според съда е в размер на 100 000
лв. Следва обаче веднага да посочим,че
от всички писмени доказателства по
делото се установява виновно поведение и
на самата пострадала, което съдът обсъди по-горе.Самата ищца признава в исковата си молба такова
съпричиняване ,поради което претендира по-малък размер обезщетение.Съдът
споделя тези доводи и без да излага отново мотиви в тази насока намира,че
следва да се присъди обезщетени в размер на 60 000 лева,който се явява
справедлив такъв по смисъла на чл. 51 ал.2 вр.с чл.52 от ЗЗД.В посочения размер
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.Ответника следва
да заплати и законовата лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането
– 01.11.2012 година до окончателното изплащане на сумата. Съгласно нормата
чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на
увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества
деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането,която
съдът приема,че е датата на настъпването на смъртта.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 5896
лв.,от които ДТ-2400 лева; за в.л.- 700 лв. и адвокатско възнаграждение-
2 796 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗК
„ ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ч. в.“ № 51 Д,
ЕИК**** ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.С., ЕГН **********
*** със съдебен адрес ***- адв.М.Г. сумата
60 000 лв. / шестдесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,вследствие настъпилата смърт на баба й М.Й.Д., ведно със
законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 01.11.2012
год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ
размер на 5 896 лева,от които ДТ-2400 лева; депозит за вещи лица- 700 лева
и адвокатско възнаграждение- 2 796 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
: