РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 848
гр.Пловдив, 12 . 05 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2431/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Д. ***
с пълномощник адв. С.М. обжалва Заповед №
18-8767/05.08.2021г., издадена от Началника на СГКК-гр.Пловдив.
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с
твърдение за нарушения изискванията за форма на административния акт – чл.59
ал.2 т.7 АПК /не е посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да се
обжалва/ и не е съобщена на всички заинтересовани лица по см. на §1 т.13 ДР
ЗКИР. Твърди, че в противоречие със закона е одобрено изменението с възприемане
на влязла в сила заповед за изменение на ПУП – ПРЗ, която трябва да бъде
приложена. Според изричното съдържание на Заповед № 1148/31.10.2007г. на вр.и.д. Кмет на Община Родопи за изменение на ПУП, тя е
издадена на основание чл.134 ал.2 т.7
/когато има предложение на съда по дела да делба на УПИ/ и чл.201 ал.3 ЗУТ и същата заповед не е влязла в сила. В тази вр. е
заявено, че съгл. чл.201 ал.3 ЗУТ, заповедта за изменение на плана за регулация
влиза в сила по реда на чл.15 ал.6 когато страните са внесли проект за
изменение на действащия план за регулация, като в случая проектът за изменение
на ПУП е внесен само от съсобственика Й. К.. В случая не е било налице съгласие
на съсобствениците на допуснатия до делба имот, а проектът е внесен само от
един от тях, поради което не може да се приложи редът на чл.15 ал.6 ЗУТ и
цитираната заповед не е влязла в сила. Заповед № 1148 от 31.10.2007г. не е
приложена и не може да се приложи – нормата на чл.201 ал.3 ЗУТ изисква
заповедта за изменение на плана за регулация да се прилага след влизане в сила
на съдебното решение за делба, като се има предвид съдебно решение за делба, с
което в дял на съответните съделители са възложени
новосъздадените с тази заповед УПИ от допуснатия до делба УПИ. Равностойна на
съдебно решение за делба е и влязла в сила съдебна спогодба, с която
съответните съделители получават в дял съответен УПИ,
новообразуван от допуснатия до делба УПИ. В случая делбеното
производство по гр.д.№ 3919/2006г., ПРС е приключило със съдебна спогодба, по
силата на която в дял само на единия съделител Й.К. е
възложен целия имот – допуснатия до делба УПИ и сградите в него. Съдебната
спогодба е влязла в сила на 25.07.2007г., а заповед № 1148 е от 31.10.2007г. и
е на основание чл.134 ал.2 т.7 ЗУТ – по предложение на съда за делба на УПИ.
Заповедта не може да бъде приложена и в същата неправилно е посочено, че трябва
да бъде приложена, защото „следва решението на съда”. В тази вр. се поддържа, че заповедта за изменение на регулацията
не трябва да следва, а да предхожда решението на съда, за да може въз основа на
тази заповед съдът с решението си да възложи новообразуваните УПИ на съделителите – без предварително създаване на новите обекти
не може да се извърши делбата чрез съставяне на дялове в натура и едва след
влизане в сила на съдебното решение, с което новообразуваните имоти се
разпределят, заповедта за изменение на ПУП може да се приложи. В тази вр. е цитирано писмо от 08.11.2007г., с което община Родопи
е изпратила преписката за ЧИ на ПУП в делбения съд –
заповедта за изменение на регулацията ще се прилага след влизане в сила на
съдебното решение за делба. Тоест, след като няма влязло в сила съдебно
решение, с което новообразуваните със заповедта за изменение на ПУП имоти се
разпределят между съделителите, тази заповед за
изменение на ПУП не може да се приложи и неправилно ответникът е приел, че Заповед
№ 1148/31.10.2007г. е основание за изменение на КККР, защото е налице непълнота
и грешка, възникнали с одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ със същата
заповед. Изложени са съображения за незаконосъобразност и нищожност на заповед
№ 1148/31.10.2007г. – съгл. чл.201 ал.2 ЗУТ по реда на чл.201 с.з. може да се
променя само планът за регулация, но не и планът за застрояване, а със
заповедта от 31.10.2007г. е променен и планът за застрояване. Освен това в
нарушение на чл.201 ал.2 ЗУТ – границата между двата новообразувани УПИ по
проекта за разделяне, одобрен със заповедта, е прокарана през основното
застрояване – жилищна сграда в средата на УПИ и през двете второстепенни
постройки до нея, без те да бъдат разделяни правно и фактически на нови
самостоятелни обекти, което е недопустимо. В противоречие с нормативните изисквания
в проекта за изменение, одобрен с обжалваната заповед, жилищната сграда с нов
идентификатор 47295.124.1476.1, която е разположена в два ПИ, има идентификатор
като принадлежност само към ПИ с нов идентификатор 47295.124.1476, което важи и
за сградите с идентификатори 47295.124.1476.3 и 47295.124.1476.4. Счита се, че
мотивите на последната страница на обжалваната заповед са неясни и хаотични и
не подкрепят крайния извод на органа. Й.К. – единствен собственик на ПИ при
одобряване на КК, не е обжалвала заповедта за одобряване на КК, което означава,
че не е считала да има непълнота или грешка и едва през 2021г., когато
жалбоподателката е предявила срещу нейния син иск за делба на ПИ с
идентификатор 47295.124.162 и на намиращите се в него сгради, е внесен проектът
за изменение на КККР поради непълнота или грешка, дължаща се на неотразеното
изменение на ПУП. В ход по същество е поискано жалбата да бъде уважена с
присъждане на направените съдебни разноски при заявено евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В писмени съображения по същество адв.М.
поддържа жалбата с аргументи и от приетите по делото писмени доказателства.
Изтъква, че препратката от чл.201 ал.3 към чл.15 ал.6 ЗУТ касае хипотеза при
съгласие на собствениците, каквато не е налице, тъй като заявлението за
изменение на ПУП – ПРЗ е подадено само от част от съсобствениците на УПИ VI – 175 – страни по делбеното дело и заповедта не е съобщена на ползвателите Н. и А.Е.. Данните обосновават
извод за невлязла в сила заповед поради несъобщаването й на всички
заинтересувани лица, в която насока е цитирана съдебна практика на ВАС. Изложени
са допълнителни съображения за нищожност и незаконосъобразност на Заповед №
1148/31.10.2007г.
- Ответникът Началник СГКК – Пловдив
оспорва жалбата в писмено становище с изпращане на преписката. Счита оспорената
заповед за правилна и законосъобразна, издадена в обхвата на правомощията на
началника на СГКК-Пловдив. Посочено е, че административното производство е
започнало по заявление от 29.03.2021г. относно ПИ 47295.124.162 със заявител С.К.,
представил проект за изменение на КККР на с.Марково, изготвен от правоспособно
лице и в обяснителната записка към проекта е отразено, че в ПИ 47295.124.162 не
е отразен проект за ПУП на УПИ VI – 175 от кв.12, одобрен със Заповед №
1148/21.10.2007г. Поддържа, че СГКК-Пловдив е спазила изискванията на чл.26 и
чл.61 АПК при съобразяване правата на всички заинтересовани страни. Заявено е
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
-
Заинтересованите страни Й.Н.К., К.С.К. и С. К.К. се представляват от адв. Кр. Т. и оспорват жалбата с искане за отхвърлянето й и
присъждане на направените разноски. В писмени съображения по същество оспорената
заповед се счита за законосъобразна – издадена при съобразяване на всички
изисквания на ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5/2016г., въз основа на необходимите
документи по см. на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/2016г. Поддържа се, че с
обжалваната заповед се одобрява изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на с.Марково във вр. с
отстраняване на непълнота и грешка, възникнала с изменение на ПУП-ПРЗ със
заповед № 1148/31.10.2007г. Твърди се за неправилно твърдението на
жалбоподателката за невлизане в сила на заповедта от 31.10.2007г., като се счита,
че в случая не се прави разлика между влизане в сила на заповедта и нейното прилагане.
В тази вр. - това, че заповедта се прилага след
влизане в сила на съдебното решение за делба не оказва влияние на влизането й в
законна сила, при което в становището на длъжностни лица на община Родопи също
не е направена необходимата разлика между влизане в сила и прилагане на
заповедта. Освен това се счита, че отношението на нормата на чл.201 ал.3 ЗУТ
към чл.15 ал.6 ЗУТ относно влизане в сила на заповедта за одобряване на плана
за регулация, с който се променят границите между УПИ, е отношение на обща към
специална норма и според принципа в правото – приоритетно се прилагат
специалните норми пред общите. В случая заповедта от 31.10.2007г. е влязла в
сила от момента на издаването й, съгл. чл.15 ал.6 ЗУТ, тъй като липсват данни
за обжалването й или за отмяната й от издалият я орган. Ведно с това, видно от
съдебен протокол по гр.д. № 3919/2006г. на РС – Пловдив за делба на процесния
имот – определението е влязло в законна сила на 25.07.2007г., а заповедта е в
сила от 31.10.2007г. и не е имало пречка за прилагането й. Изменението на ПУП е
реализирано преди одобряване на КК и затова е налице непълнота и грешка в КК. Твърдението
в жалбата, че изменението на КК създава недопустимо по закон разположение на
съществуващата сграда е квалифицирано за несъстоятелно, тъй като сграда, през
която минава граничната регулационна линия между двата новообразувани имота, е самосрутващ се незаконен строеж, за който липсват
строителни книжа и не отговаря на законовото изискване на чл.201 ал.2 ЗУТ – за
разрешени строежи. Посоченото е видно от представени по делото отговор на
община Родопи от 09.07.2021г. и уведомително писмо на общината от 17.11.2021г.
– спрямо рушащата се жилищна сграда е предприета процедура по чл.195 ЗУТ. Поискано
е жалбата да се отхвърли и да бъде оставено без уважение искането за прогласяване
нищожността на Заповед № 1148/31.10.2007г. В писмената защита на адв.Т. е поискана възможност за реплика по отношение на
писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателя, каквато
процесуална възможност не е предвидена.
-
Заинтересованите страни Н.Б.Е. и А.Д.Е. ***, не изразяват становище по жалбата и
по същество.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
1. С оспорената заповед е одобрено
изменение на КККР на с.Марково, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР :
ПИ с ИД 47295.124.1476; ПИ с ИД 47295.124.1477; сграда с ИД 47295.124.1476.1;
сграда с ИД 47295.124.1476.2; сграда с ИД 47295.124.1476.3; сграда с ИД
47295.124.1476.4; сграда с ИД 47295.124.1477.1; сграда с ИД 47295.124.1477.2;
сграда с ИД 47295.124.1477.3 и сграда с ИД 47295.124.1477.4; съответно заличени
обекти от КККР са : ПИ с ИД 47295.124.162; сгради с ИД 47295.124.162.2;
47295.124.162.3; 47295.124.162.4; 47295.124.162.5; 47295.124.162.6;
47295.124.162.7; 47295.124.162.8.
Правните основания за издаване на
административния акт са чл.54 ал.4 вр. с чл.54 ал.1 и
чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР.
В заповедта е посочено да се съобщи на
собствениците на ПИ 162 и на сградите в имота. Според мотивите на
административния акт : с изменението на КК на с.Марково се отстраняват
непълнота и грешка, възникнали с одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ със Заповед
№ 1148/31.10.2007г.; изменението на КК се прави по реда на чл.54 ЗКИР;
съдебният протокол е вписан през ноември 2013г., а на 27.12.2013г. Й.К. се
разпорежда със собствеността върху ПИ 162 в полза на Ст.К. и М. С., което
разпореждане е регистрирано в ПИ и сградите, като правото на ползване на Н. и
А.Е. е регистрирано и записано в КР към проекта за изменение на КК; заповедта
за изменение на ПУП е в сила, доколкото няма данни да е обжалвана и отменена, а
прилагането й следва решението на съда, като делото е прекратено; изменението
на ПУП е реализирано преди одобряване на КК, а одобряването му е съвпаднало с
периода, в който е била одобрена и обявена КК и е налице непълнота и грешка в
одобрената КК.
В
хода на административното производство е издадено удостоверение от
10.03.2021г. /л.20/, с което по заявление от изпълнителя Геоинженеринг
ООД за заявените нови обекти на кадастъра са определени идентификатори :
47295.124.1476 и 47295.124.1477. В
обяснителна записка / л.21/ е отразена следната информация : вид на изменението
– разделяне на ПИ 47295.124.162 по КК на с.Марково въз основа на ПУП за УПИ
VI-175, кв.12, одобрен със Заповед № 1148/21.10.2007г., със собственици Ст.К. и
М.С. /нот.акт № 179 от 27.12.2013г. и нот.акт №178 от 27.12.2013г., л.36 и сл./, като възложител
на проекта е Ст.К., а изпълнител Геоинженеринг ООД;
основание за изменението – чл.55 от Наредба № 02-20-5 от 15.02.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР; въз основа на проект за ПУП за УПИ VI-175,
кв.12, одобрен със Заповед № 1148/21.10.2007г., се разделя ПИ 47295.124.162 /ПИ
162/ на две части и се образуват два нови ПИ с проектни идентификатори – ПИ
47295.124.1476 /ПИ 1476/ - 608 кв.м., съответстващ на УПИ VI -175, кв.12 по
заповедта от 21.10.2007г. и ПИ 47295.124.1477 /ПИ 1477/ - 607 кв.м.,
съответстващ на УПИ XVII-175,
кв.12 по заповедта от 21.10.2007г. В скица-проект за разделяне /делба/ на ПИ
162 са представени графично двата новообразувани ПИ с проектни координати,
л.22, 23. В КР за изменението са отразени данните за собственост по отношение
на двата новообразувани ПИ, л.24 и сл. Част от проектната документация е
Заповед № 1148/31.10.2007г. /л.35/, издадена от Вр.
и.д. Кмет на община Родопи, с която е одобрен ПУП на кв.12 от с.Марково, като
отпада УПИ VI -175 и се образуват нови УПИ : УПИ VI -175 и УПИ XVII – 175, в
двата новообразувани УПИ е предвидено ново свободно жилищно застрояване с Н до
10м., на 5 м. от уличната регулация. В протокол от 17.07.2007г. по гр.д.№
3919/2006г. на ПРС /л.42 и сл.; л.53 и сл./ е обективирано определение на съда
за одобряване на спогодба, по силата на която се прекратява съсобствеността
върху имота, представляващ УПИ VI -175 в кв.12, с.Марково – дял I на Й. Н.К. и
съдебното производство е прекратено. Определението е влязло в сила на
25.07.2007г. В ПИ 162 има осем сгради – скица, л.44. В скица – проект за
изменението е отразено в какво се състои – посочени са заличените обекти от
КККР и нанасянето на нови обекти в КККР /л.58 и сл./.
За започване на административното
производство по заявлението от 21.05.2021г. /л.57/ е уведомена жалбоподателката
на основание чл.26 ал.1 АПК, л.47. Постъпило е възражение от М.С. с представени
писмени доказателства /л.48 и сл./ - изтъкнато е, че по делбеното
дело /гр.д.№ 3919 от 2006г., ПРС/ не е извършено разделяне на имота с възлагане
в дял на всеки съделител на новообразуван имот след
разделяне на УПИ и УПИ VI -175 е възложен в дял само на единия съделител Й.К.. Заповед № 1148/31.10.2007г. за разделяне на
УПИ VI -175 на два нови УПИ е издадена във вр. с делбеното дело и в писмо от 08.11.2007г. община Родопи е
изпратила до ПРС заповедта с преписката, като изрично е отбелязала, че заповедта
ще се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба, за което
следва съдът да уведоми общината /л.51/. Предвид това е заявено, че заповедта
не е влязла в сила и няма непълнота и грешка в КК, които да налагат изменението
й.
2. В хода на съдебното
производство страните представиха документи за собственост, сдържащи се в
преписката, както и протоколи за строителна линия на огради, ведно с едноетажна
къща и пристройка към едноетажната къща /л.153 и сл./, вкл. искова молба от
20.05.2021г. /л.128 и сл./ от жалбоподателката против Ст.К. за допускане делба
на ПИ 47295.124.162 по КККР на с.Марково. С определение № 5594/27.07.2021г. на
ПРС делото по исковата молба за делба е насрочено за 13.10.2021г. Посочената в
писмена защита на адв.Т. кореспонденция за предприета
процедура по чл.195 ЗУТ за сграда в ПИ 47295.124.162, не е представена и приета
по делото.
Община Родопи представи преписка и
документация за Заповед № 1148/31.10.2007г. /л.132 и сл./ - заявено е, че съгл.
чл.201 ал.3 ЗУТ, заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по
реда на чл.15 ал.6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за
делба и следователно Заповед № 1148/31.10.2007г. не е влязла в сила. „Към
25.11.2021г. в регулационния план на с.Марково съществува УПИ VI -175, кв.12”. Според
данните в преписката, на 10.07.2007г. е изпратено становище на Главния архитект
на община Родопи за поделяемост на УПИ VI - 175,
кв.12 /л.145, 146/, до ПРС по гр.д.№ 3919/2006г. Становището е основано на
чл.201 ал.1 ЗУТ и писмо на ПРС от 02.07.2007г. /л.147/, като е посочено, че УПИ
е поделяем на два УПИ и на страните по делбата ще
бъде издадено предписание за изменение на ПУП на основание чл.134 ал.2 т.7 вр. с чл.201 ал.3 ЗУТ. Според графичната част на заповед №
1148/31.10.2007г. е предвидено изменение на регулацията /разделяне на УПИ на
два новообразувани/, както и изменение в застрояването – ново свободно жилищно
с Н до 10м., л.151.
Допуснатата СТЕ е заличена след
няколкократни замени на експерти и оттегляне на доказателственото искане.
3. Жалбоподателката
е лице с правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като попада в обхвата на
§1 т.13 ДР ЗКИР – съсобственик е на ПИ 162 – предмет на изменението със
заличаването му и образуване от него на два нови ПИ, съответстващи на двата УПИ
по заповедта от 31.10.2007г. М.С. е вписана в КР за ПИ 162 /л.66 и сл./. Административният
акт е съобщен с известие за доставяне, получено на 12.08.2021г., жалбата е с
вх.номер от 23.08.2021г. Изменението е извършено от Началник СГКК – Пловдив,
правомощията на който орган произтичат пряко от закона по приложеното правно
основание – чл.54 ал.4 вр. с чл.54 ал.1 ЗКИР : „Измененията
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението
се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите
лица, чиито права са засегнати от изменението. ; Непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти.“. Съгл. чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР : „Кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 2. непълноти или грешки;“. Според §1 т.16 ДР ЗКИР : "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
ЗКИР не въвежда преклузивен срок за подаване на искане за отстраняване на
допусната техническа грешка или непълнота в кадастралната карта. Разпоредбата
на чл. 2 ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти,
сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически
съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и
кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат
материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически
съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри/. Сградата /сградите/ е обект на кадастъра и за
отразяването й в КК не е относимо дали е търпим
строежи, както и подлежи ли на премахване, ако е незаконен строеж.
Както бе посочено, в мотивите на
оспорената заповед /л.62 гръб/ е отразено, че с изменението се отстраняват
непълнота и грешка в КК, възникнали с одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ със
заповед № 1148/31.10.2007г., като КК на с.Марково е одобрена със заповед №
РД-18-85/06.12.2007г. на ИД на АГКК. В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е одобрено изменение в КККР на с.Марково, изразяващо се в нанасяне
на нови обекти в КККР /два нови ПИ и сгради в тях/ и заличаване на обекти от
КККР /ПИ 162 и сгради в същия/. Според обяснителната записка към проекта /л.21/
обхватът и целта е разделяне на ПИ 162 въз основа на проект за ПУП на УПИ VI-175 от кв.12, одобрен със заповедта
от 31.10.2007г. /с грешка в дата - 21/, като при разделянето на ПИ 162 на две части се
образуват два нови ПИ с проектни идентификатори : ПИ 47295.124.1476 /ПИ 1476/, съответстващ
на УПИ VI -175
по заповедта и ПИ 47295.124.1477 /ПИ 1477/, съответстващ на УПИ XVII
-175 по заповедта.
Заповед № 1148/31.10.2007г. е издадена на основание чл.134 ал.2 т.7 / “има
предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти;“ /, чл.19
ал.1 т.4 вр. с чл.201 ал.3 ЗУТ /“ Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с
мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на
действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация
влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на
съдебното решение за делба.“/. В случая заявлението за изменение на ПУП е
подадено от С.С. и Й.Е., а страните в делбеното дело са три. Според обяснителната записка /л.143/,
проектът за ЧИ на ПУП - ПРЗ за УПИ VI-175, кв.12, с.Марково е изготвен по искане на С.С. и Й.Е. и до ПРС е изпратено становище на гл.архитект на
община Родопи за поделяемост на УПИ, л.145.
Становището е изпратено по искане на ПРС /л.147/ – УПИ 6 – 175, кв.12 по плана
на с.Марково е поделяем на два УПИ за жилищно
строителство, при условията на чл.19 ал.1 т.4 вр. с
ал.2 ЗУТ. Изрично е вписано, че за построените в УПИ VI - 175 жилищна сграда, стопански сгради
и лятна кухня – становище ще се даде след представяне на строителните им книжа.
Няма данни за допълнително становище във вр. със
сградите в имота, но в случая делбеното дело не е
приключило с извършване на делба, тъй като е прекратено с одобряване на
спогодба между страните в насока – предметът на делба става собственост на една
от страните по делото. Отбелязва се, че в хипотеза на липса на доказателства за
законност на съществуващите в имота сгради, съобразяването на изменението на
регулационния план с тези сгради не е задължително. За издадената заповед №
1148/31.10.2007г. са уведомени страните по делбеното
дело /л.136/ и макар да не е представено доказателство за получаване на
съобщението, няма данни за обжалване на заповедта, каквото обстоятелство не е
поддържано от страните по настоящото дело.
3.1.
Съобрази се, че допусната съдебна делба може да бъде извършена само след
провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ,
включваща издаване на заповед за изменение на действащия ПР, която се прилага
след влизане в сила на решението от втората фаза на делбата - извършването й. В
случая не е налице влязло в сила решение по делбеното
дело, което е приключило с одобряване на спогодба между страните и е прекратено
в частта за извършване на делба на недвижимия имот, който не е поделен, тъй
като според спогодбата Й.К. става собственик на същия. Определението на ПРС е в
сила от 25.07.2007г., след която дата през м.12.2013г. това лице се разпорежда
и имотът става съсобствен между Ст.К. и
жалбоподателката при запазено право на ползване на Й.К. и съпругът й върху 1/2 ид.част от имота и сградите, вкл. същото право на Н. и А.Е.
върху стая от сграда с идентификатор 47295.124.162.1 /лицата с вещни права са
вписани в КР по оспорената заповед за изменение на КККР при промяна на
идентификаторите на сградите, попадащи в двата имота, новообразувани със
заличаването на ПИ 162/. За иск за съдебна делба не е установена давност и
предпоставка за завеждането му е непостигнато взаимно съгласие между
съсобствениците от една страна, и желание на един от съсобствениците да се
раздели имота. Във всички случаи заповедта за
одобряване изменението на ПУП следва да предхожда извършването на делбата, тъй
като с нея урегулирания поземлен имот се разделя на отделни имоти - след което
същите биха могли да бъдат поставени в самостоятелни дялове /тоест без тях
делба не може да се извърши/. Техническите изисквания на ЗУТ са
регламентирани в чл.201 от закона. Ако имотът е поделяем,
което се установява със становището за поделяемост,
гл.архитект следва да нареди на страните да внесат проект за изменение на
действащата регулация /чл.201 ал.3 ЗУТ/. Необходимо е страните по делбата
съвместно да уточнят претенциите си съобразно техническите характеристики и
възможности за поделяемост на имота, внасяйки заедно
проекта за изменение на регулацията. Посоченото е от значение само за начина за
влизане в сила на заповедта за изменение на регулацията, по реда на чл.15 ал.6 ЗУТ - с издаването й /и само се съобщава на заявителите/. Предвид данните за
внесен проект не от всички страни по делбата, заповедта от 31.10.2007г. не
влиза в сила по реда на чл.15 ал.6 ЗУТ – с издаването й, но от друга страна
отсъстват доказателства за обжалване на заповедта от страните по делбата и
твърдения в тази насока няма.
Влезлият в сила административен акт следва да
бъде изпратен на районния съд по делбеното дело, с
оглед разпределение на дяловете. В случаите по чл. 201 ЗУТ заповедта за одобряване изменението на плана
за целите на съдебната делба би била окончателна само когато проекта за
разделянето на урегулирания поземлен имот е внесен от всички съделители. Когато не всички съделители
са представили общ проект за разделянето – както е в производството по ЗУТ
относно издаване на заповедта от 31.10.2007г., те имат право на възражения,
както и на жалба срещу заповедта за одобряването му. Със съобщаване на
заповедта е гарантирано правото на оспорването й от другия съделител.
Общият ред за изменение на ПУП по чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ не е приложим при висящо делбено дело, тъй като условието за изменение по т.6 е
изключено изначално. Именно липсата на съгласие е довело до съдебната делба и
производството по реда на чл.201 ЗУТ е самостоятелна хипотеза. В
административното производство по реда на чл. 134 ал. 2 т. 7 ЗУТ застроителния план е извън
предмета му - изменението на застроителния план е в
нарушение на изискванията на чл. 201 ал. 3 ЗУТ,
като в чл.201 ал.2 ЗУТ са регламентирани предпоставките, при които е допустимо
изменението на регулационния план /разположението на съществуващите сгради,
разрешените строежи, характерът и начинът на застрояване по действащия застроителен план за разделения имот за установяване на
предвидените в закона минимални изисквания за площ и лице при разделянето му/. ПР засяга само УПИ, не и сградите в
него, за които при техническа възможност за обособяването се одобрява
инвестиционен проект - чл. 203 ал. 1 ЗУТ.
3.2. При делбата не е налице грешка
или непълнота, а ново фактическо положение, което се създава при поделяемост на имота, предмет на делбата и образуването на
два или повече самостоятелни поземлени имоти с акт по чл. 201 ал. 3 ЗУТ. По
отношение на заповедта от 31.10.2007г. съдът не извършва инцидентен съдебен
контрол, а обсъжда този административен акт като фактическо основание за
издаване на оспорената заповед. От значение за спора не е допуснатото нарушение
с одобряване и на ЗП, ведно с РП по заповедта на кмета на община Родопи, а
неизследваното от административния орган обстоятелство за прилагане на
регулацията по заповедта с оглед възприета хипотеза на отстраняване на
непълнота и грешка посредством оспореното изменение на КККР. Дори в хипотеза на влязла в сила
заповед по чл.134 ал.2 т.7 вр. с чл.201 ал.3 ЗУТ, ПР не
е приложен поради прекратеното делбено производство и
за целите на ЗКИР по см. на дефиницията за непълноти и грешки /§1 т.16 ДР ЗКИР/
- не е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимия имот /ПИ
162/ в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното му
състояние. В случая не са
били налице предпоставките за приетото основание за изменението – нанасяне на
границите на два ПИ с идентификатори 1476 и 1477 /стар идентификатор 162/ в съответствие
с границите на УПИ VI-175
и УПИ XVII-175
по одобрена със заповедта от 31.10.2007 г. регулация. Съгласно § 5 ал. 1 ПЗР ЗКИР
в действаща редакция „Урегулиран
поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се
отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот.“. Тоест, условието за нанасяне в КК е регулационният план да е
приложен, а в случая от доказателствата по делото не се установява планът да е
бил приложен, което води до липса на основание за допуснатото изменение. Дори
да бъде прието, че заповедта от 2007г. е влязла в сила поради съобщаване и липса
на доказателства и твърдения за обжалването й, влизане в сила на РП от 2007г.
не е достатъчно за прилагането му, тъй като приложима е специалната норма на
чл.201 ал.3 ЗУТ, съгл. която заповедта за изменение на плана за регулация се
прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба /не са приложими
критериите по §22 ЗР ЗУТ/. Влязло в
сила решение за делба не е налице. Прекратителното
определение по делбеното дело за одобряване на
спогодба, с която имотът става собственост на едно лице не е идентично по
последици с влязло в сила решение за делба. В тази вр.
е отговорът на община Родопи - „Към 25.11.2021г. в регулационния план на
с.Марково съществува УПИ VI -175, кв.12”. Следователно, може да бъде прието, че
с обжалваната заповед се прави промяна в кадастралната карта чрез поставяне на
нови кадастрални граници по неприложена регулация. Поставянето на
регулационните граници като кадастрални такива на два новообразувани имота със
заповед по чл.134 ал.2 т.7 ЗУТ – при отсъствие на влязло в сила решение за делба не съответства
на посоченото в заповедта правно основание чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. В реда на
изложеното е необходимо да бъде посочено, че в заповедта и документацията от
преписката по издаването й не е отразено в какво се изразяват непълнотите и
грешките, които съгласно § 1 т. 16 ДР ЗКИР следва да са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Поставянето на регулационните
граници като граници на отразените в кадастралната карта имоти по неприложена
регулация на акт по чл.134 ал.2 т.7 ЗУТ вр. с чл.201
ал.3 ЗУТ не е грешка или непълнота, тъй като не е налице несъответствие в
границите и очертанията на ПИ 162 – предмет на изменението с действителното
/фактическото/ му състояние, вкл. и към момента на одобряване на кадастралната
карта и в случая от значение е, че фактическо основание за изменението е
заповед по чл.134 ал.2 т.7 ЗУТ при неосъществена делба – при отсъствие на приложен
план по см. на специалната норма на чл.201 ал.3 ЗУТ. За да е налице
"непълнота или грешка" в одобрената КККР съгласно дефиницията в § 1
т. 16 ДР ЗКИР трябва да има несъответствие в границите и очертанията за
имотите, отразени в КККР спрямо действителното им фактическо състояние. В
допълнение се отбелязва, че не е изяснено определянето на идентификаторите на
три от сградите в ПИ 1476 вр. с изискването на чл.6
ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на
идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в
кадастъра.
Възраженията в жалбата по отношение
несъобщаване на заповедта на всички заинтересувани лица и непосочване на срок и
орган за оспорване не касаят законосъобразност на административния акт. Възраженията
за нищожност на заповедта от 31.10.2007г. може да бъдат заявени при
самостоятелно оспорване на административния акт вр. с
Т.Р.№ 3/2013г. на ВАС и дата, на която жалбоподателката е придобила ½ от
ПИ 162 и сгради в него - 27.12.2013г.
Ведно с посоченото, в случая не е
налице и хипотеза на доброволна делба, за да бъде проверено правното основание
по чл.52 ал.1 т.1 и ал.2 ЗКИР, съответно чл.59 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, в редакция към дата на издаване на оспорената заповед. В тази вр. е представената искова молба от 20.05.2021г., предявена
от жалбоподателя за съдебна делба. Не е налице и основание по см. на чл.65 от
наредбата.
По изложените съображения жалбата се
приема за основателна с присъждане на съдебни разноски в размер на общо 910лв.
/10лв. – държавна такса; 900лв. – адвокатско възнаграждение – минимално по см.
на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя
Заповед № 18-8767/05.08.2021г., издадена от Началника на СГКК-гр.Пловдив.
Осъжда СГКК – Пловдив да заплати на М.Д. ***, ЕГН **********,
съдебни разноски в размер
на общо 910лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия : /п/