О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 159 11.02.2020 г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 540 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от „БГС –
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, ул.
„Елтимир“ № 4 А, представлявано от управителя С. Александров Александров, чрез
адв. П.С.,***, със съдебен адрес:***, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. А.Д.,***, със съдебен
адрес:***, с посочена цена на обективно и субективно съединените искове от 56 388,10
лв., от които 37 537,50 лв. –
главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва
за забава за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., а в условията на
евентуалност претендира заплащане на същите по размер суми, от които главница
по т.XXIV от
нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на обекти в жилищна сграда, вписан в СВ-Царево, вх. №
167/06.02.2009г., Акт № 116, том I, дело 88, представляваща стойността на получените от
ответниците 35 кв.м. РЗП от описаната в нотариалния акт жилищна сграда,
разположена в ПИ 48619.501.186 (УПИ III, в кв. 71В) по плана на гр.
Царево в повече
от първоначално уговореното (дефинирани от ищеца като
„обезщетение“) и мораторна лихва в същия размер и за същия период; ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените
разноски по делото.
Бургаски окръжен съд, преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно Глава 32 от Част Трета на ГПК
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
При
проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за
предявяването ѝ отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и на основание
чл.367 от ГПК преписи от нея са връчени на ответниците, които са подали
съвместен отговор. Съдът е указал на ищеца по делото възможността от подаване
на допълнителна искова молба. В законовия срок е постъпила такава. На основание
чл. 373 от ГПК ответниците са подали съвместен допълнителен отговор. При това
положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявените
искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното:
Обективно и субективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са
подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред
съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този вид
нарушение на граждански субективни материални права не може да се преодолее по
друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение, което се предхожда от
установяване на това правно положение само по исков ред. Исковата молба е
предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и
чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция,
предвид цената на иска, който е и съд по седалището на ответника. Исковата
молба е подадена от активно легитимирано лице – търговско дружество, което чрез
законния си представител твърди нарушения на материални субективни права.
Исковете са насочени срещу лица, за което се твърди, че нарушават материални
субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни
задължения. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до
недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са
допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект
за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2008 г.
ответниците и ищцовото дружество сключили предварителен договор за учредяване
право на строеж върху дворно място,
находящо се в гр. Царево, област Бургас, УПИ III, в кв. 71В по плана на гр.
Царево срещу задължение за построяване на жилищна сграда. Окончателният договор
във формата на нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт №
116, том I, дело 88, бил сключен на 06.02.2009 г. На 10.02.2011 г. между
страните била сключена и спогодба, като по силата на чл. 2 ответниците се
задължили да заплатят на ищеца „обезщетение, изразяващо се в 35 кв.м. от цялото
РЗП на сградата“, най-късно до датата на издаване на удостоверение за въвеждане
на строежа в експлоатация - 06.11.2014г., видно от удостоверение № 93 на Община
Царево.
Ищецът твърди, че до момента плащане от
ответниците не е постъпило, въпреки отправената покана, поради което е налице
правен интерес да претендира от ответниците заплащане по настоящите пазарни
цени (550 евро на квадратен метър) на 35 кв.м., съгласно уговорките в споразумението
от 2011 година. Счита, че ответниците са изпаднали в забава на 06.11.2014 г.,
от която дата дължат мораторна лихва.
Представя доказателства.
С отговора на исковата молба ответниците на първо
място изразяват становище за нередовност на исковата молба с оглед изложените
там разсъждения за правната природа на обезщетението за причинени вреди, както
и поради смесването на понятията стойност на строителството и обезщетение за
вреди. Считат претенциите за неоснователни и правят възражение за нищожност на
спогодбата на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД поради липса на
нотариална форма. Сочат, че със спогодбата по съществото си се изменят клаузи
от нотариалния акт, предвид което считат същата за анекс, а не за спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД. На следващо място възразяват, че в т.2 от спогодбата
и в т.XXIV от нотариалния акт не се съдържат ликвидни
задължения.
В условията на евентуалност правят възражение за
прихващане под условие, че исковете бъдат уважени с вземането си за неустойка
по т.IX от нотариалния акт в размер на 30 000 евро.
Считат, че ищецът е в забава за изпълнение на задължението си за строителство
по т.VIII от нотариалния акт, като срокът е изтекъл на 17.10.2011 г., а в случай че
спогодбата е действителна – на 01.03.2013 г. По отношение на лихвата за забава
заявяват, че не се дължи, тъй като прихващането възниква на най-ранната
възможна дата, на която е могло да бъде извършено – дата на удостоверението за
въвеждане в експлоатация.
С допълнителната искова молба ищецът уточнява
исковата си претенция в смисъл, че претендира реално изпълнение с обезщетение
за забава и прави изменение на иска като предявява в условията на евентуалност
иск за същите суми на друго на друго основание. Счита, че е налице валиден
договор, по който ищецът е изпълнил задължението си за построяване на сградата,
така както е уговорено в предварителния договор и нотариалния акт. Ответниците
са получили 71,81 кв.м. повече от първоначално уговорените 30% от общата РЗП на
сградата. С оглед забава на строителството, страните редуцирали и „обезщетение“
се дължи само за 35 кв.м., а не според първоначално уговореното. Ответниците не
оспорват, че са получили в повече от предвиденото „обезщетение“. Предвид това
счита, че ответниците дължат реално изпълнение и заплащане на договорените 35
кв.м. по цена, съобразена с пазарните условия и извършените продажби на обекти
в сградата. Плащане не е извършвано в уговорения краен срок - датата на
снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация -
06.11.2014г.
Сочи, че поради неизпълнение на поети с
нотариалния акт ангажименти, по пътя на спогодбата страните постигнали една
нова уговорка, обективирана в т.2 от спогодбата. Поради забавата на строителя
ответниците да дължат заплащане на стойността на 35 кв.м. вместо на 71,81
кв.м., като срокът на строителството бъде удължен с 12 месеца. Счита, че липсва
законово изискване изменението на задължения, които са упоменати в нотариален
акт, но не съставляват прехвърляне на собственост или учредяване на вещни
права, да бъдат променяни между страните свободно.
В случай, че съдът приеме спогодбата за нищожна,
предявява иск на основание т. XXIV от нотариалния акт за частично плащане на дължимото
от ответниците - само левовата равностойност на стойността на 35 кв.м., в
размер на 37 537,50 лв. (обезщетение за получената в повече квадратура с 35
кв.м.) и 18 850,60 лв. мораторна лихва за периода от 06.11.2014 до 17.10.2019
г.
По възражението, че задължението не е ликвидно
сочи, че основанието на задължението е посочено в нотариалния акт и спогодбата,
а размерът съгласно т. XXIV от нотариалния акт следва да се
уговори допълнително между страните при съобразяване на пазарните условия и
извършените продажби на обекти в сградата, като ответниците не са възразили
срещу посоченият в поканата размер. Счита, че вземането на ответниците е
погасено с тригодишна давност, считано от 01.03.2013 г.
С допълнителния отговор на исковата молба
ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съгласно
която прихващане е допустимо и с погасено по давност вземане. Правят възражение
в случай че съдът допусне изменението на иска, чрез обективно съединяване в
условията на евентуалност на нов иск със същия петитум на ново правно
основание, то същият е погасен по давност към датата на предявяването му
(датата на допълнителната искова молба).
Правно основание на иска: предявени са обективно и субективно кумулативно
съединение искове с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Допуснатото
от ищеца смесване на понятията цена на строителство и обезщетение вероятно се
дължи на широката употреба на термина „строителство на обезщетение“ вместо
отстъпване на право на строеж срещу задължение за строителство, предвид което и
с оглед направеното с допълнителната искова молба уточнение, съдът счита, че е
предявен иск за реално изпълнение на поето с договор задължение за заплащане на
цената на получените от ответниците 35 кв.м. РЗП в повече от първоначално
уговорените.
Възражението на ответниците за нищожност на
спогодбата поради липса на форма е с правно основание в чл. 26, ал. 2 вр. чл.
18 от ЗЗД, а възражението за прихващане под условие е с правно основание в чл.
103 и 104 от ЗЗД.
По отношение на предявения с допълнителната искова
молба иск въпреки употребения термин „алтернативно“, искането до съда е
отправено под условието, че съдът „приеме, че е налице нищожност“, т.е. касае
се за иск предявен в условията на евентуалност. В случая не е налице промяна в
петитума – претендира се заплащане от ответниците на същите суми, като е
променено единствено основанието – главницата от 37 537,50 лв. се
претендира не на основание спогодбата, а на основание постигната между страните
в т.XXIV от нотариалния акт уговорка ответниците да
заплатят на ищеца-строител получените от тях 71,81 кв.м. РЗП от построената
жилищна сграда, като ищецът претендира заплащане само на 35 кв.м. Т.е. налице е
изменение на иска чрез предявяване в условията на евентуалност на нов
осъдителен иск за реално изпълнение на насрещно задължение по договор, със
същото искане, но на ново основание. Искът е допустим и следва да се приеме за
съвместно разглеждане, тъй като искането е направено в срока по чл. 372 от ГПК
и въведеното допълнително основание не би затруднило защитата на ответниците,
нито би наложило събирането на допълнителни доказателства.
Правното основание на претенцията за главница,
заявена в условията на евентуалност отново е в чл. 79 от ЗЗД, а искането за
мораторна лихва – в чл. 86 от ЗЗД.
Възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност по евентуалните искове е с правно основание в чл. 111, б.„б“ от ЗЗД.
По
доказателствената тежест
По делото липсват въведени
неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице
облигационни връзки между страните, че е изправна страна по договорите, както и
следва да докаже дължимостта и размера на претендираните суми.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си,
включително и вземането си за неустойка по основание и размер.
Предвид факта,
че исковата молба е насочена срещу двама ответници и в нея не се съдържат
твърдения за солидарност, респективно разделност на задълженията, съдът следва
да укаже на ищеца да изложи твърдения в тази насока и да уточни петитума на
исковете си съответно; с оглед формулировката на евентуалния иск за главница
„частично плащане“ да уточни дали е предявен като частичен; да представи
справка по чл. 366 от ГПК; да посочи банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.
По доказателствата
Съдът намира направените от страните доказателствени
искания – за приемане на представените писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще установяват
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени от страните писмени
доказателства, с изключение на представената от ищеца с исковата молба покана
за плащане на л.33 и 34 от делото, тъй като не е подписана и не съставлява
документ.
Ищецът е направил доказателствено
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза със задача да се определи
пазарната цена на кв.м. в района на процесната сграда към 2014 г. Съдът намира
искането за относимо, но на поставения въпрос следва да отговори вещо лице
оценител.
По изложените съображения, на основание чл.140,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 23.03.2020год. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
ПРИЕМА за разглеждане
предявените от „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Елтимир“ № 4 А,
представлявано от управителя С. Александров Александров, чрез адв. П.С.,***,
със съдебен адрес:***, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. А.Д.,***, със съдебен адрес:***,
обективно и субективно съединени искове за заплащане от ответниците на сумата
от 56 388,10 лв., от които 37 537,50 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. до
17.10.2019 г., а в условията на евентуалност заплащане на същите по размер
суми, от които главницата на основание т.XXIV от нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти в
жилищна сграда, вписан в СВ-Царево, вх. № 167/06.02.2009г., Акт № 116, том I,
дело 88 и
мораторна лихва в горепосочения размер и период; ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените
разноски по делото.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на
определението.
УКАЗВА на ищеца в седмичен
срок от съобщението в нарочна молба с препис за ответниците да изложи твърдения за солидарност,
респективно разделност на задълженията на ответниците и да уточни петитума
съответно; по отношение на евентуалния иск за главница да посочи дали
предявеният иск е частичен; да представи справка по чл. 366 от ГПК; да посочи
банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК.
ПРИЕМА всички представени от страните
писмени доказателства с изключение на покана за плащане на л. 33 и 34 от делото.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-оценъчна експертиза, която да отговори на поставения от ищеца въпрос.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.
Чанкинова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400.
лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.
Определението е окончателно.
Съдия: