Решение по дело №5447/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 133

 

гр.Бургас, 05.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5447 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Б” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** вх. В, ет.3, ап.7, против наказателно постановление №  НП-15/21.12.2017 г. на  заместник-министър на културата, с което на жалбоподателя за административно нарушение на  чл. 200, ал. 1 от ЗКН /Закона за културното наследство/ е наложена имуществена санкция в размер на 16000 лв. и за административно нарушение на чл. 221а, ал. 1 от ЗКН /Закона за културното наследство/  е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.

Делото е второ поред след връщането му за повторно разглеждане от Административен съд- Бургас.

 Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление. Излагат се подробни доводи за недоказаност на авторството, както и за несъставомерност от обективна и субективна страна на нарушенията по  чл. 200, ал. 1 от ЗКН и чл. 221а, ал. 1 от ЗКН.

В съдебното производство процесуалният представител на дружеството жалбоподател поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП. Представя писмено становище, в което доразвива изложените доводи.

Процесуалният представителна административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения за процесуалната и материалната законосъобразност на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

На 13.06.2017 г. инспекторите в Регионални инспекторати в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) в Министерство на културата (МК) Ст. И., А.К. и К.С.А. извършили проверка в границите на археологическа недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония” (втората половина на V - края на III в.пр.Хр.), обявен в ДВ бр.35/1965 г. в местността „Буджака”.

 Проверката била извършена на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, съгласно Заповед № РД 09-56/19.01.2016 г., Заповед № РД 09-55/19.01.2016 г. и Заповед № РД 09-57/19.01.2016 г. на Министъра на културата, на място в поземлен имот с идентификатор по КК № 67800.4.43 (стар № 5289), в местността ,,Б.”(К.) по плана на гр.С, Бургаска област, относно извършени изкопни дейности и строителство на ограда, по границата на поземления имот в участъка, граничещ с поземлен имот № 67800.4.80 и № 67800.4.81. Констатирано било, че е изкопан канал и е частично изградена бетонна ажурна ограда и положени кофражи за изливането на друга част. Оградата била с плътна стоманобетонна основа и ажурна част. По границите на една част от имота били поставени метални колове, залети с бетон и свързани с ажурната ограда.

При проведения на оглед на 13.06.2017 г. в границите на археологическа недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония” (втората половина на V - края на III в.пр.Хр.) било констатирано, че е извършено археологическо проучване на обект в поземлен имот с идентификатор по КК 67800.4.43 (стар № 5289), „Б.“, землище на гр. С, проведено в периода от 01.05.2017 г. до 02.05.2017 г. Археологическото проучване било извършено в съответствие с Разрешение № 280/25.04.2017 г. на Съвета за теренни проучвания, издадено на П. Д. - научен ръководител.

Според доклада на проучвателя П. Д., при започване на проучването по границата на урегулирания парцел, граничеща с поземлен имот № 67800.4.80 и № 67800.4.81, вече е била частично изградена бетонна ажурна ограда и положен кофраж за изливането на друга част. Същата е с плътна стоманобетонна основа и ажурна част, а в останалата част на имота са поставени метални колове, залети с бетон и свързани с ажурната ограда.

При огледа на място в поземлен имот с идентификатор 67800.4.43  инспекторите от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” констатирали съвпадение с установеното от научния ръководител П. Д.. Според тях изграждането на оградата било започнало в нарушение на предписанията в Протокол от 10.05.2006 г. за определяне границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологически паметници на културата „Античен некропол на А(втората половина на V - края на III в.пр.Хр.). Според т. „А”, б. „в” от Протокола от 10.05.2006 г., територията на античния некропол била определена за предварително археологическо проучване в рамките на цялата площ на отделните имоти. Всички изкопни и строителни дейности следвало да се извършват след съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 83, ал 1, т.1, буква „б“ и „г“ от ЗКН, и след съгласуване на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, а строителството се предхожда от археологическо проучване, съгласно чл. 161, ал 1 от ЗКН.

При проверката контролните органи по публикации в сайта „Флагман” от 22.12.2016 год. /http://www.flagman.bg/article/117272/ установили, че строителството на оградата започнало в периода от месец декември 2016 г.

Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол от 13.06.2017 г. на ГД ИОКН с вх.№ 10-00-288/28.08.2017 г. на Министерство на културата .

Въз основа на резултатите от проверката на място и събраните доказателства актосъставителят А.К. преценил, че “Б” АД, ЕИК **** е нарушило чл. 83, ал 1, т.1, буква „б“ и „г“ от ЗКН  и чл. 161, ал 1 от ЗКН и съставил срещу дружеството АУАН №12/31.08.2017 г. Актът е съставен за това, че през периода от 22.12.2016 г. до 01.05.2017г. “Б” АД,  в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор по КК 67800.4.43” (стар № 5289 по КВС), в местността ,,Б.”(К.) по плана на гр.С, при изпълнение на инвестиционен проект - строителни дейности, представляващи извършване на изкопи и изграждане на стоманобетонна ограда (плътна част с височина до 0,60 м. и ажурна част от метална мрежа до 2,20 м.) по границата с ПИ № 67800.4.80 и № 67800.4.81 м., не е съгласувал проекта с Министерство на културата, в нарушение на чл. 83, ал 1, т.1, буква „б“ и „г“, по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, както и за това, че изкопът и изграждането на ограда не са предхождани от предварително археологическо проучване съгласно чл. 161, ал 1 от ЗКН.

При съставянето на акта не присъствал управителя на дружеството или упълномощен представител, въпреки че бил уведомен за това. В последствие АУАН бил връчен чрез органите на МВР. АУАН е предявен и връчен срещу разписка на управителя на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения не са постъпили.

Административно-наказващият орган разгледал административно-наказателната преписка и приел, че е АУАН е законосъобразно съставен. Съставен е от оправомощен държавен орган - лице по чл. 192, ал. 1, т. 3 от ЗКН и Заповед № РД 09-450/28.06.2017 г. на Министъра на културата/, при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, както и на изискванията, относно съставянето и връчването на АУАН, съгласно чл. 40, ал. 2 и чл. 43, ал.3 от ЗАНН и има предписаното в чл. 42 от ЗАНН съдържание. Актът бил предявен и връчен на „Б” АД, ЕИК **** на 07.11.2017 г. на изпълнителния директор А. А.П., чрез Областна дирекция на МВР - Пловдив, Трето РУ.

Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства заместник-министър на културата издал атакуваното наказателно постановление с което на основание чл. 200, ал. 1 от ЗКН  и чл. 221а, ал. 1 от ЗКН санкционирал дружеството жалбоподател.

Така изложеното се установява от приложените по делото множество документи, както и от показанията на разпитаните свидетели. По същество, установените факти не се оспорват от страните, а се излага различна правна оценка на обстоятелствата.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Неоснователни са възраженията за нарушаване на процедурата по връчване на АУАН, тъй като целта на уредбата е да се осигури възможност на санкционираното лице да се защити. Очевидно, в конкретния случай, дружеството е било наясно с нарушенията, които се твърди да са налице и е упражнило пълноценно правото си на защита. Твърденията за неточно посочване на периода на извършване на нарушението в конкретния случай се явяват доводи по съществото на спора. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални основания за неговата отмяна.

Настоящият състав обаче намира, че издаденото постановление е материално незаконосъобразно по следните съображения:

Административното нарушение съгласно чл. 6 ЗАНН представлява действие или бездействие, което нарушава административноправни норми, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с налагане на административно наказание. За да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействие, е необходимо да се установи, че субектът на отговорността е бил правно задължен да извърши определено действие, но виновно не го е извършил. Когато става въпрос за юридически лица не се говори за виновно поведение, а се установява единствено противоречие между обективно осъщественото и правно дължимото.

В конкретния казус дружеството жалбоподател е санкционирано за бездействие, което означава, че следва да се установи дали е било налице правно задължение за действие (което впрочем е посочено от Административен съд- Бургас в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане).

Навсякъде в АУАН и НП се твърди, че изграждането на въпросната ограда е започнало в нарушение на Протокол от 10.05.2006 г. за определяне на границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на археологически паметници на културата „Античен некропол на А(втората половина на V - края на III в.пр.Хр.) (л. 15 от делото). В т. „А”, б. „а” на протокола, определяща териториалния обхват на паметника обаче никъде не фигурира номерът на процесния имот. Не е записан нито новият номер- 67800.4.43, нито старият- 5289. Иначе казано, липсва волеизявление на компетентния държавен орган, с което да се създават ограничения в правото на собственост по отношение на процесния имот.

Пред настоящия състав бе представен и Протокол на междуведомствената комисия от 20.06.2001 г. (л. 37-44), към който препраща т. „А”, б. „а” на протокола от 2006 г., като се твърди, че първоначално имотът, с още по-стар номер 5102, бил включен в охранителната зона на паметника съгласно т. I.1. от по-стария протокол. Единствено не били точно посочени номерата на имотите, като била пропусната цифрата „5” пред всички. Също така, процесуалният представител на АНО заявява, че в протокола от 2006 г. се посочвало, че всички изброени в него имоти са тези, който са били включени в охранителната зона съгласно протокола от 2001 г.

На първо място, едва в съдебно заседание, АНО се позовава на протокола на комисията от 2001 г. и на неговата връзка с протокола от 2006 г., като основание за възникване на административноправно задължение за дружеството жалбоподател. Това безспорно накърнява правото на защита на дружеството, тъй като за първи път пред въззивната инстанция се въвеждат факти, имащи значение за преценка съставомерността на нарушението, което на практика означава, че АУАН и НП са непълни откъм фактическа страна, респ. нарушени са чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В обобщение на горното, липсва разминаване между извършеното от дружеството и предписаните с протокола от 2006 г., цитиран в АУАН и НП, поради което постановлението се явява незаконосъобразно.

Дори и да бъде взет предвид протокола от 2001 г., то в същия отново не се съдържа нито един от наличните по делото номера на процесния имот. В т. „А”, б. „а” на протокола от 2006 г. са изброени множество имоти и накрая е посочено, че всички те са били включени в охранителната зона с протокола от 2001 г. Освен споменатите номера 67800.4.43 и 5289, обаче, в протокола от 2006 г. липсва номер 5102, какъвто се твърди да е имал към 2001 г. процесния имот, поради което няма как да се направи извод за връзка между двата протокола по отношение на него. Освен това, в протокола от 2001 г. липсва посочен номер 5102, като се твърди, че поради пропуск цифрата „5” не била посочена. Законът обаче допуска поправка на очевидна техническа грешка и тълкуване на административните актове ( чл. 62 и чл. 74 АПК), което не е било сторено, респ. няма как да се търси отговорност за неизпълнение на един сгрешен акт. Следва да се отбележи, че правото на собственост е закрепено на конституционно ниво и неговото ограничаване се допуска в предвидените от закон от случаи. Особено, когато се касае за ограничаването му от държавни органи чрез изпълнение на властническите им правомощия, техните актове следва да бъдат максимално ясни и точни, за да се гарантират правата на засегнатите частни субекти.

В заключение, при признаването на едно лице за виновно в извършването на административно нарушение, респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага стандартът на чл. 303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по несъмнен начин, като актът, с който се налага наказание не може да почива на предположения. От съвкупната преценка на доказателствата по делото не може да се извлече несъмнен извод за допуснати от жалбоподателя нарушения, които са описани в НП. Поради това постановлението се явява материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-15/21.12.2017 г. на заместник-министър на културата, с което на “Б” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** вх. В, ет.3, ап.7, за административно нарушение на  чл. 200, ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 16000/шестнадесет хиляди/ лв. и за административно нарушение на чл. 221а, ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 6000/шест хиляди/ лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                                  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.