РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Добрич, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230102110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителите Д.Х., С.Н.Н, О.Л. и
И.Х.Г., чрез упълномощения ю.к. Р.И., с която срещу И.Г. М. с ЕГН
********** с адрес гр. Д. е предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №2856/2020г. на ДРС заповед по
чл. 410 от ГПК №260237 от 21.10.2020г.
След постановяване на Определение № 1171/28.09.2021г., предмет на
разглеждане в рамките на настоящото гр. дело №2110/2021г. са следните
искове: по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д. №2856/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК
№260237 от 21.10.2020г. за следните суми:
сумата 3616,52 лева – главница по неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит № ...от 21.03.2019 год., ведно със законна лихва от
19.10.2020г. до окончателното изплащане;
1
сумата 168.55 лева – законна лихва за периода от 11.08.2020 год . до
19.10.2020 год.;
сумата 369.44 лева – лихва за забава от 21.05.2020 год. до 11.08.2020
год.,
ведно с кумулативно обективно съединените осъдителни искове за
следните суми: 1509,15 лева – договорно възнаграждение за периода от
20.06.2019г. до 11.08.2019г. и 3668,94 лева – възнаграждение за пакет за
периода от 20.06.2019г. 20.03.2022г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На 21.03.2019 г.
е сключен Договор за потребителски кредит № ... между „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД като кредитор и И. Г. М. като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3750 лв.;
- Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската: 177.51 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 46.37 %;
- Годишен лихвен процент: 39.10 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 6390.36 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
3884.76 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 107.91
лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 10 275.12 лв.;
- Общ размер на вноска: 285.42 лв.;
- Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Ответницата е поела задължение по Договор за потребителски кредит
№ ...., със срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 285.42 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
В т. V „Допълнителни възможности за клиента“ от ДПК № .... И. Г. М. е
пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
2
задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 2303.43 лв.,
което е извършено с вътрешнобанкова транзакция. На 22.03.2019 г. ищецът
превежда остатъчната парична сума в размер на 1446.58 лв. по посочена от
длъжника И. Г. М. банкова сметка (документ за кредитен превод № ...
референция ... от дата 22.03.2019 г.). Така, общият размер на отпуснатата сума
по кредита е 3750.00 лв.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № .... длъжникът И. Г. М.
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 1509.15 лв. Договорното възнаграждение се претендира от падежа
на първата неизплатена вноска - 20.06.2019г. до дата на предсрочна
изискуемост - 11.08.2020 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3884.76 лева , от което
длъжникът е заплатил сума в размер на 215.82 лв. и остават да бъдат
заплатени 3668.94 лв. .
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следният:
Кредиторът са задължава да предостави на кредитополучателя по
негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или
3
всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства;
Съгласно т. 18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част
от ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не
само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че
КЛ/СД е сключил такова.
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да
бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси,
свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“
Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е
пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в
искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги
предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на
пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от
4
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да
е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези
възможности, които длъжника е получил и все още получава, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да
се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на
длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието
им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му
за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по
повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй
като такъв може да съществува в правния мир и без договорените
допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването
на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива
допълнителни услуги от общите разходи
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само две погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № ...., като след изпадането в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, просрочат две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер“ на 11.08.2021 г. ДПК
№ ...е обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран,
че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
На И. Г. М. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на дружеството, с което е направен опит той да бъде уведомен, че е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Адресът, на който е изпратено
5
уведомителното писмо с обратна разписка до ответника е идентичен с този,
който е посочен на всички документи в договора. На този адрес,
уведомителното писмо не е потърсено от получателя. На посочения от
ответника адрес е направен опит да се уведоми ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост и той не е потърсил изпратеното от дружеството
уведомление.
За периода от изпадане на длъжника в забава 21.05.2019 г. до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 11.08.2020 г. длъжникът дължи и лихва
за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 369.44 лева.
Ищецът претендира и законна лихва в размер на 168.55 лева, дължима
от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 19.10.2020 г. и такава
от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Към датата на подаване на исковата молба размерът на погасеното от И.
Г. М. задължение по ДПК № ...е в общ размер на 584.90 лв. С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 570.84 лв. Сумата от 4.06 лв. е отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава
в размер на ОПП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.“. Сумата от 10.00 лв. е отишла за
погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно
„КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се
съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с
действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на
КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или
писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и
други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с
действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на
заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната
към момента на възникване на задължението Тарифа“.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на подаване на
исковата молба И. Г. М. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в
общ размер на 9 332.60 лв., от които: главница в размер на 3616.52 лв.,
6
договорно възнаграждение в размер на 1509.15 лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3668.94 лв. , лихва за
забава в размер на 369.44 лв. и законна лихва в размер на 168.55 лв., дължима
от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 19.10.2020 г., като за
периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № ....
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник, с които се настоява за отхвърляне в цялост на предявените искове
по следните съображения: Процесният договор за кредит е недействителен,
тъй като при сключването му, на първо място са нарушени разпоредбите на
чл. 10, ал.1 от ЗПК - договорът е изпълнен в различни шрифтове, на неясен и
неразбираем за потребителя език, съществува неяснота как и по какъв начин
е формирана общата сума на кредита и месечните му вноски. Наред с това,
към договора не е изготвен погасителен план, при сключването му е
нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК , тъй като не е посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Уговореният
ГПР надвишава 50%. Процесният договор е сключен и в нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.7-12, т. 20 , чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Според
ответницата договорът е недействителен, поради което исковете на ищеца,
доколкото се основават на договорно отношение, подлежат на отхвърляне в
цялост. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е специална хипотеза на
неоснователното обогатяване при първоначална липса на основание и ако се
претендира чистата стойност на кредита по недействителен договор, то
следва да бъде заявен иск за неоснователно обогатяване.
Ако съдът не възприеме доводите на ответницата за недействителност
на договора за кредит, то се релевират възражения за нищожност на отделни
клаузи – за уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги /като противоречащи на закона и на добрите нрави/; за
уговорената възнаградителна лихва /като надвишаваща трикратния размер на
законната лихва/; за уговорения размер на ГПР.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
7
страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч.гр.д. №2856 по описа за 2020г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 21.10.2020г. е издадена заповед от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
Длъжникът И.Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Д., да заплати на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, град С., следните
суми: сумата 8824.61 лева – главница по неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит № ...от 21.03.2019 год., ведно със законна лихва от
19.10.2020г. до окончателното изплащане; сумата 168.55 лева – законна
лихва за периода от 11.08.2020 год . до 19.10.2020 год.; сумата 369.44 лева –
лихва за забава от 21.05.2020 год. до 11.08.2020 год.; сумата 187.25 лева
разноски по делото - внесена държавна такса ; сумата 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК
е депозирал възражение за недължимост на вземането. С разпореждане от
07.05.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението е връчено на 02.06.2021г. Исковата молба за
установяване на вземането е подадена по пощата на дата 30.06.2021г., поради
което като допустима подлежи на преценка по основателност.
С влязло в сила на 14.10.2021г. Определение № 1171/28.09.2021г. съдът
е прекратил частично производството по настоящото дело, като недопустимо,
и е върнал исковата молба, в частта , с която срещу И.Г. М. се претендира да
бъде установена дължимостта на вземането за главница за горницата над
3616,52 лева до присъдения със заповед №260237 от 21.10.2020г. по ч.гр.д.
№2856/2020г. размер от 8824.61 лева и е обезсилил заповед №260237 от
21.10.2020г. по ч.гр.д. №2856/2020г. в частта, касаеща присъдената главница
за горницата над 3616,52 лева до 8824,61 лева, като е продължил
разглеждането в рамките на настоящото гр. дело №2110/2021г. на следните
искове: по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д. №2856/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК
№260237 от 21.10.2020г. за слените суми: сумата 3616,52 лева – главница по
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ...от
8
21.03.2019 год., ведно със законна лихва от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане; сумата 168.55 лева – законна лихва за периода от 11.08.2020 год .
до 19.10.2020 год.; сумата 369.44 лева – лихва за забава от 21.05.2020 год. до
11.08.2020 год., ведно с кумулативно обективно съединените осъдителни
искове за следните суми: 1509,15 лева – договорно възнаграждение за
периода от 20.06.2019г. до 11.08.2019г. и 3668,94 лева – възнаграждение за
пакет за периода от 20.06.2019г. 20.03.2022г.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал.
1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете за главница и
обезщетения за забава са предявени като установителни в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено възражение от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно
датата на сключване на процесния договор.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с
твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за ответника за
заплащане на търсените суми, както и изпълнение на задълженията си по
договора, т. е. че е предоставил дължимата сума, вкл. и допълнителни услуги,
изпадането на заемателя в забава и настъпила предсрочна изискуемост на
вземането за връщане на заемната сума.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване дълга.
Въз основа на приложение към ИМ Договор за потребителски паричен
кредит № .../21.03.2019г. се установява, че ищецът, като кредитодател, е
предоставил на ответницата, като кредитополучател, сумата от 3750,00 лева,
при следните параметри:; срок на кредита 36 месеца; размер на вноската
177,51 лева; годишен процент на разходите 46,47%; годишен лихвен процент
39,10%; лихвен процент на ден 0,11%. По избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги е уговорено възнаграждение от 3884,76 лева, при
размер на вноска от 107,91 лева. Общото задължение по кредита е 10275,12
лева с дата на погасяване всяко 20-то число от месеца, като общият размер на
погасителната вноска е 285,42 лева. Съгласно уговореното между страните,
сумата 2303,42 лв. от отпуснатите 3750 лв. е послужила за рефинансиране на
9
старо задължение на ответницата към ищцовото дружество по друг сключен
между страните Договор за кредит, а сумата от 1446,56 лв. е изплатена от
кредитора по начина, уговорен в договора – по банков път.
Към договора са приложени двустранно подписани на всяка страница
Общи условия и Погасителен план.
Спорно по делото между страните е дали процесният договор е валиден.
Спорното правоотношение се урежда от Закона за потребителския
кредит. Дори и да не бяха наведени горните възражения от ответника, съдът и
служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. В параграф 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че с него са
въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Валидността на договора има значение за възникването на
претендираните с исковете вземания и съдът следи служебно за нарушаването
на императивните правила за формата на договорите. Съгласно чл.146 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие
от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху
него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи. Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител е изключена за индивидуално уговорените клаузи - чл.146, ал.1 от
ЗЗП, но се прилага към останалата част на договора - чл.146, ал.3 от ЗЗП. При
потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване
на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза
от потребителски договор съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№
3686/14г. на ВКС, I т.о., търговецът или доставчикът следва да установи
индивидуалното уговаряне на оспорената клауза.
10
Съдът следва да изследва и да се произнесе и по въпроса, дали
договорът е редовен от външна страна и дали съдържа всички задължителни
реквизити. Така, според правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта, съответно не по–
малък от 12, в два екземпляра.
На първо място основателен е доводът на ответницата за
недействителност на договора, поради нарушаване на чл. 11, т. 10 от ЗПК,
изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на
разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Посочен е в договора само ГПР – 46,37%, без да е
отразено как е формиран и какви компоненти включва. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на
годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите и да
преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 от ЗПК, поради
което процесният договор следва да се счете за недействителен само на това
основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК. Тази
недействителност не е частична, а обхваща целия договор. Съгласно чл.146,
ал.5 от ЗПП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. В настоящия случай процесния договор не би
могъл да се прилага без неравноправните си клаузи, което води до
нищожност на цяло / в този смисъл Решение № 42 от 21.06.2021 г. на ОС -
Добрич по в. гр. д. № 284/2021 г./ .
В допълнение, в Раздел VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на
3884,76 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя
за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. Цената на услугите е определена общо, в
11
противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Уговореното
възнаграждение е определено общо и заплащането му от потребителя е
предварително, т. е. то е за възможността за предоставянето на изброените в
договора услуги, без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Такава уговорка
противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното
ползване на определена услуга. Размерът на възнаграждението е прекомерен
и надхвърля не само двукратно размера на възнаградителната лихва по
потребителския кредит, но и размера на самия кредит от 3750 лв.
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните
разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите
по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а, ал.4 oт ЗПК е предвидено,
че “видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“ В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги /л.11/, са изброени вида на услугите, които може да
ползва потребителя, но доколкото нито в самия договор, нито в
споразумението е предвидена клауза, която да приобщава последното към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и
размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие с императивното правило на чл.10а,
ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид,
12
че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за хипотетично ползване на такава. С оглед предходното, съдът намира, че
е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер на 3884,76
лева.
Налице е основание за недействителност на договора за потребителски
кредит по чл. 22 във връзка с чл. 11, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, в
този случай дългът се намалява до размера на чистата стойност на кредита,
без лихви и други разходи. Цитираната разпоредба урежда фактически състав,
аналогичен на хипотезата по чл. 34 от ЗЗД - и в двата случая се касае за
установения в закона принцип за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Когато договорно правоотношение не съществува /това е
последицата на нищожността на договора/, потребителят трябва да върне
само заетата сума, съгласно чл. 23 от ЗПК, което изисква предявяване на иск,
обоснован с настъпилото неоснователно разместване на блага. Но, предмет на
настоящото дело са вземания, произтичащи от сключен между страните
договор и неизпълнение от ответницата на задължения по него.
Производството е образувано, въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК искове за установяване дължимостта на парични вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Това
предпоставя пълната идентичност между основанието, на което е издадена
заповедта за изпълнение и това, на което се установява съществуването на
вземането. Не е допустимо признаване дължимостта на суми на
извъндоговорно основание, когато те се претендират на основание договорно
неизпълнение. Съдът не може да признае дължимостта на главницата, както
поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на
договорно основание. Подобно произнасяне би било по непредявен иск. По
тези съображения предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло /
Решение № 260042 от 26.02.2021 год. по в.гр. дело № 960/2020г. на ДОС,
Решение № 42 от 21.06.2021 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 284/2021 г.
При този извод, съдът намира за ненужно да изследва останалите ,
наведени от ответницата възражения .
13
С оглед изхода от спора, ищецът няма право на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство. В полза на ответницата следва
да се присъдят разноски от 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от
управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л. и И.Х.Г., срещу И.Г. М. с ЕГН ********** с
адрес гр. Д., кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, ал.1 във
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №2856/2020г.
на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260237 от 21.10.2020г., а именно:
сумата 3616,52 лева – главница по неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит № ...от 21.03.2019 год., ведно със законна
лихва от 19.10.2020г. до окончателното изплащане;
сумата 168.55 лева – законна лихва за периода от 11.08.2020 год . до
19.10.2020 год.;
сумата 369.44 лева – лихва за забава от 21.05.2020 год. до 11.08.2020
год.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от
управителите Д.Х., С.Н.Н., О.Л. и И.Х.Г., чрез упълномощения ю.к. Р.И.,
срещу И.Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Д., кумулативно обективно
съединените осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1509,15 лева
– договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ....от
21.03.2019 год., за периода от 20.06.2019г. до 11.08.2019г. и 3668,94 лева –
възнаграждение за пакет за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит № ....от 21.03.2019 год., за периода от 20.06.2019г.
20.03.2022г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителите Д.Х.,
С.Н.Н., О.Л. и И.Х.Г., да заплати на И.Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Д.,
сумата от 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
14
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15