РЕШЕНИЕ
№ 1002
гр. Стара Загора, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530102573 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”, гр.
София твърди в исковата си молба, че на 23.06.2018 г., около 09:30 часа, лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ..., движейки се по автомагистрала „Тракия“ в
посока град Бургас, на километър 201 блъснал внезапно навлязлото на пътното платно диво
животно - сърна. Вследствие на инцидента автомобилът понесъл материални щети.
Пътнотранспортното произшествие било посетено на място от автоконтрольор и било
документирано с Протокол за ПТП № 1670108 от 23.06.2018 г., издаден от сектор „Пътна
полиция“ - ОД МВР Стара Загора. Органите на МВР не намерили нарушение на ЗДвП от
страна на единствения участник в произшествието, поради което АУАН не бил съставян.
Поради невъзможността да се придвижва на собствен ход, автомобилът бил репатриран от
„ЕМ ДЕ ТРАНС“ ЕООД. На 26.06.2018 г. в ЗАД „Армеец” АД било подадено уведомление
за щета по застраховка „Каско” на МПС от лицето, управлявало автомобила - Д. К. Л.. Въз
основа на така подаденото уведомление и в изпълнение на задълженията, произтичащи от
сключения застрахователен договор, застрахователят образувал ликвидационна преписка по
щета № 10018030118134. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД
„Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на
сключения застрахователен договор. Към датата на застрахователното събитие, увреденият
лек автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“
при ищеца, с комбинирана застрахователна полица № 0306X0356162/18.01.2018 г., с период
1
на застрахователно покритие от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 година. В хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката бил извършен оглед на увредения автомобил от
експерти на застрахователя. Причинените в резултат на процесния инцидент щети били
описани в описите на щетите по претенцията от 08.11.2018 г. и от 30.11.2018 г. и в опис -
заключенията по щетата от 27.06.2018 г. и от 03.07.2018 г. и се състояли в увредени предна
броня, преден капак, преден ляв калник и подкалник, ляв фар с мигач, радиатор и др.
Изчислено било застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения автомобил на
база експертна оценка по методика на ЗАД „Армеец“ съобразно Общите условия за
застраховка „Каско“ на застрахователя в размер на 2136.01 лева съгласно калкулацията -
ремонт от 27.07.2018 г. Съгласно доклада по щетата от 31.07.2018 г. горепосочената сума за
възстановяване на увредения автомобил била изплатена на 13.08.2018 г. от ищеца на
собственика на процесното МПС - Д. К. Л. с платежно нареждане № П12827926 от
13.08.2018 година. Така застрахователят изпълнил задълженията си по договора за
имуществено застраховане, а именно да репарира щетите на увредения процесен автомобил,
причинени от настъпилото застрахователно събитие. С включени ликвидационните
разноски в хода на експертната дейност в размер на 10.00 лв., сумата възлизала на 2146.01
лева и това бил общият размер на претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо
от ответното дружество. На основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането след
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът, като застраховател по имуществена
застраховка „Каско” на МПС, встъпвал в правата на увредения застрахован срещу
възложителя, за възложената от него работа при или по повод на която са възникнали вреди
по чл.49 от ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Дружеството, в качеството си на застраховател встъпвало в правата на
увредения по силата на факта, че изплатило застрахователно обезщетение за причинените от
деликта вреди и за него възниквало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез
своето бездействие, респективно неизпълнение на задълженията си, причинили
имуществени вреди на собственика на процесния лек автомобил. По силата на
императивната разпоредба на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища
са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗП
републиканските пътища се управляват и поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗП дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен
участък - Агенция „Пътна инфраструктура”. Агенцията била длъжна да предприеме
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави
предпазни мрежи, предупредителни знаци, както и да следи за състоянието на мрежите.
Дори и да лисвали конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
републиканските пътища АПИ следвало да осъществява тяхната поддръжка, като
осигурявала нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях.
Според §1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита.
2
Наличието на диви животни на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените
задължения и в случая АПИ носила отговорност за причинените от бездействието на трети
лица вреди. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице изпълнявала
своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носели
деликтна отговорност, в случай че не взели необходимите мерки за осигуряване
безопасността на движение по републиканските пътища. Непосредствено задължение на
служителите на Агенцията било да следят за изправността на пътната настилка, както и на
всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на АМ Тракия, включително
в конкретния случай за обезопасяването на процесния участък от пътното платно, който не
трябвало да създава опасност за движението. Нарушението или неизпълнението на
задълженията на работниците или служителите на Агенцията за осигуряване на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало
противоправно деяние - действие или бездействие, което било в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Тъй като съответните лица, на които Агенция „Пътна
инфраструктура” възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на
пътното платно на АМ Тракия, виновно не изпълнили тези свои задължения и бездействали,
същите със своето противоправно поведение причинили имуществени вреди на процесния
лек автомобил, поради което възниквала обезпечително - гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа - Агенция “Пътна инфраструктура”. Ищецът встъпвал в правата
на увредения по силата на факта, че в качеството си на застраховател изплатил
застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало
регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие -
неизпълнението на своите задължения причинили имуществени вреди на собственика на
процесния автомобил. С писмо изх. № Л-6267/29.08.2018 г., получено от ответника на
03.09.2018 г., придружено с ликвидационната преписка по щетата, ищецът поканил
ответника доброволно да му заплати горепосочената сума, но до настоящия момент
регресната претенция не била възстановена. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура” да плати на „ЗАД Армеец” АД сумата от
2146.01 лева главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция № 100
18030118134, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 653.33 лева, представляваща мораторната
лихва върху главницата за периода от 08.03.2020 г. до 08.03.2022 г., както и направените
съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. София заявява, че не
следва да носи отговорност за появата на диво животно на пътното платно. Налице било
случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение. Предявеният иск бил
допустим, но неоснователен и ответникът го оспорва изцяло по основание и размер. Не
оспорва твърдението, че път АМ „Тракия“ е път от републиканската пътна мрежа и като
такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата),
както и обстоятелството, че на територията на Област Стара Загора тази дейност се
извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление - Стара Загора (на
3
основание чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата). Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователно събитие.
Оспорва твърдението, че на посоченото място и време е съществувало посоченото в
исковата молба препятствие на пътя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие,
причинено от трето лице, което отговаря пред застрахователя въз основа на правилата на
деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да
се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“. Не била налице
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача
имуществени вреди по автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причините за
настъпването му. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и
размера на претендиралите имуществени вреди, както и това, че всички те били в причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие. Щетите били резултат от друго произшествие.
Застрахователят не можел да встъпи в правата на увредения, тъй като не било налице
валидно застрахователно правоотношение, не била налице влязла в сила застраховка; не
било налице действащо и влязло в сила към момента на произшествието застрахователно
покритие; Добавък №2/12.06.2018г. също не бил влязъл в сила. Между страните по
застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да
пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Ищецът
неправилно заплатил на водача застрахователното обезщетение. Ищецът не спазил
разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и
действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не били налице
основания за изплащане на търсеното обезщетение. Освен това не наложил представянето
на документи от застрахования съобразно изискванията, които определил в Общите условия
по застраховката. Застрахователят следвало да провери дали вредите се дължали на
умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали били резултат от друга
повреда и се изключвало застрахователното покритие. Същият не извършил проверка за
установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие, водачът
не бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при настъпване на
произшествието. Оспорва, че подобно ПТП възникнало на АМ „Тракия“ в посочения
участък на 23.06.2018г. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за
които се твърди, че били причина за уврежданията Алтернативно твърди, че ако се приеме,
че описаното ПТП е идентично с посоченото в исковата молба, не всички описани повреди
по автомобила са получени по описания начин. Оспорва вида и размера на претендиралите
имуществени вреди. Посочената сума за ремонт на МПС била обща, без индивидуално да
били посочени стойностите на всички отделни части и техния ремонт. Направената
калкулация не съответствала на сумата от посочените стойности. Същата била
изключително завишена като цяло и не отговаряла на действителната стойност. Не всички
повреди настъпили при описаното ПТП. Оспорва твърдението, че претендираните вреди по
автомобила били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 23.06.2018г.
от водача Д. К. Л. при удар в животно, появило се на пътя. При възникването на ПТП, АПИ
4
- ОПУ - Ст. Загора не било уведомено, като в резултат на това негови служители нямали
възможността проверят на място фактическата обстановка и да присъстват при съставяне на
протокола за ПТП. Механизмът на ПТП не бил изяснен в достатъчна степен. В представения
опис-заключение по щета по щетата били включени повреди, които не могли да бъдат
получени по описания начин. Основна вина за настъпване на произшествието имал водачът
на лекия автомобил. Предвид равнинността на процесния участък от АМ „Тракия“,
движейки се с позволената от закона скорост за такъв клас път и съобразена с конкретните
метеорологични условия, водачът следвало да забележи наличието на животно на пътя и да
предприеме необходимото, за да го избегне. Било налице неспазване на правилата на чл.20
от Закона движението по пътищата. В условията на евентуалност релевира на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който не
контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните
условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност.
Ответникът не следвало да носи отговорност за появата на диво животно на пътното платно.
Налице било случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение. Посоченото
място на ПТП се намирало в близост до Пътен възел Стара Загора. Съгласно разпоредбите
на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради (предпазни
мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната
мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси
или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли
мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и
продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влИ.е на връзката във
второстепенния път. Следователно животното, което се е намирало на пътното платно на
магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такива места. В този смисъл без правно
значение било дали имало или не предпазна мрежа в участъка. Наличието на такава не
можела да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Посоченият участък от АМ „Тракия“ бил изграден и се поддържал изцяло съобразно
техническите изисквания, свързани със строителните работи и тези по обезопасяването на
движението на ППС, пътници и товари. Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнила изцяло
задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени били необходимите
работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на
разпоредбите на ЗДвП, за което е упражнен стриктен контрол. Съгласно чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата Агенция „Пътна
инфраструктура” осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, какъвто е път АМ „Тракия“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата „лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път и организират движението
по тях, като осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите обаче се явявали и
задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по текущ ремонт и
поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна инфраструктура” договори за
възлагане на обществени поръчки. Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен
5
Договор № РД-38-17/01.09.2015г. с „Автомагистради“ ЕАД - гр. София, за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване на поддържане
/превантивно, текущо и зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни
ситуации/, на автомагистрален участък АМ „Тракия“ от км. 0+000 до км. 208+181 и пътна
връзка „Марица“ с дължина 2,250 км., включително и обслужващите го подстанции и
далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, на територията на ОПУ - София, ОПУ - Пазарджик, ОПУ - Пловдив и
ОПУ - Стара Загора, стопанисвани от АПИ“. Съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 7 от същия договор,
изпълнителят бил длъжен „ ..в рамките на своите права по договора да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности, с цел
осигуряване на безопасни условия за движение“ ; „да започва работа веднага след появяване
на необходимост от това и да поддържа АМ на договореното ниво, съгласно, „Техническите
правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009г.,
„Техническа спецификация“ на АПИ от 2014г. и „Оперативен план за зимно поддържане“.
Видно от Сертификат за месец Март 2018г. и приложенията към него по договора /обобщена
количествена сметка по сметка № 4; констативни протоколи и протоколи за ПТП/, в който
били отразени всички дейности изпълнени за ОПУ - Ст. Загора, били извършени незабавно и
разплатени, работи с шифър за изпълнен ремонт на мрежи и др. преградни съоръжения,
отнасящи се за други дати и километрични положения, които се намират далече от мястото
на процесното ПТП. По времето на ПТП нямало нарушения по оградите (предпазните
мрежи) на АМ „Тракия“ в посочения участък. Предявените искове против Агенция „Пътна
инфраструктура” се явявали изцяло неоснователни и недоказани, поради което ответникът
моли същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД гр. София
взема становище, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ответника Министерството на земеделието и
храните, гр.София, бул. „Христо Ботев“ №55 поддържа, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
По делото е представена Комбинирана застрахователна полица №
0306Х03566162/18.01.2018 г. за имуществена застраховка „Каско и Злополука” за лек
автомобил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ..., собственост на
З.Д.Г., със срок на действие от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 г. Представен е Добавък №
2/12.06.2018 г., според който всички права и задължения по полицата са прехвърлени на Д.
К. Л.. Представени и са и доказателства за платени застрахователни премии по полицата на
Д. К. Л..
6
В Декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от 26.06.2018 г. Д. К. Л. е
декларирала ПТП със застрахования автомобил, настъпило на 23.06.2018 г. при следните
обстоятелства: внезапна поява на животно /сърна/ на АМ „Тракия“ 201 км, посока Бургас.
Увредените детайли по автомобила са отразени в Опис-заключение по щета 10018030118134
от 27.06.2018 г. и 03.07.2018 г. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета №
10018030118134/31.07.2018 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на
2136,01 лв. Посочената сума е изплатена на Д. К. Л. с преводно нареждане от 13.08.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Това е т.нар. регресно застрахователно
право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-
застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя
на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът е
юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените
на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от
ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да
бъде квалифициран по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, тъй като твърдят вреди, причинени
от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването на работа
по обезопасяването на пътя, на който е настъпило ПТП.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1670108/23.06.2018 г. на И. Х. – мл.
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР Стара Загора, от който се установява,
че на 23.06.2018 г., около 09:30 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.
№ ..., движейки се по автомагистрала „Тракия“ в посока град Бургас, на километър 201, е
блъснал внезапно появило се на пътното платно диво животно - сърна. Верността на
посочения протокол е оспорена от ответника, но в рамките на откритото производство по
чл.194 ГПК материалната доказателствена сила на документа не е разколебана.
Разпитаната по делото свидетелка Д. К. Л. сочи, че на 23.06.2018 г. управлявала
личния си автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ7190, в посока гр.Бургас. Претърпяла
инцидент на 201-ви км. на автомагистрала „Тракия“, посока Бургас. Било сутринта, времето
било светло и ясно, без валежи. Като шофирала с около 120-130 км/ч в лява лента, видяла
вдясно тъмен обект, който приближавал, и докато осъзнае какво е, настъпил удар с този
обект. Първоначално помислила, че е кон заради размерите и цвета, но след това патрулът
на КАТ установил, че е сърна. Животното излязло внезапно и свидетелката нямала
възможност за реакция. Предницата на колата била ударена и течала някаква течност.
Веднага се обадила на застрахователна компания „Армеец“ и оттам й казали да се обади на
тел.112. Обадила се на тел.112 и дошъл екип на КАТ.
7
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява,
че на 23.06.2018г., около 9:30ч., Д. К. Л. е управлявала л.а. Фолксваген Пасат с peг. № ..., по
автомагистрала „Тракия“, в посока Бургас. При км. 201 автомобилът е блъснал излязло на
платното за движение диво животно /сърна/. Сърната е пресичала лентите за движение от
дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Ударът е в предна челна,
предимно лява част на автомобила. Според вещото лице анализът на механизма на ПТП
показва, че вредите по предна челна част на автомобила са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Такива увреждания е възможно да се получат при удар
в животно. Степента на уврежданията зависи от скоростта на автомобила и масата
/размерите/ на животното. Налице е причинно-следствена връзка между установения
механизъм на ПТП и полученото увреждане по предна челна част на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с peг. № .... Стойността на щетите, нанесени на процесния лек автомобил,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2363,00 лв. Обичайните
ликвидационни разноски за щети от вида на процесната е в рамките на 15,00 - 30,00 лв.
По делото не се спори, че пътят /автомагистрала/, при използването на който е
настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа,
поради което ответникът е държавният орган, на който е възложено управлението на вещта
– чл.19, ал.1, т.1 ЗП. Съгласно чл.30, ал.1 ЗП агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според легалната
дефиниция, дадена в § 1, т.14 от ДР на ЗДвП, "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗдвП
също урежда задължения на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни
с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства.
Според изложеното в исковата молба участъкът от магистралата, където е настъпило
процесното ПТП, не е бил поддържан правилно, тъй като не е отговарял на изискването на
чл.3, ал.7, т.6 от ЗП. Според посочената разпоредба автомагистралите са национални обекти,
те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни
средства с високи скорости и имат предпазна телена мрежа. Последната представлява
„пътна принадлежност“ според §1, т.4 от ДР на ЗП. Предназначението на тази предпазна
ограда е да предотврати навлизането на животни в платната за движение на
автомагистралата. Съгласно Технически правила за приложение и техническа документация
за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, изд. на ГУ ”Пътища”, 1995г. предпазни
мрежи по автомагистралите се поставят задължително при посочените т.2.1 хипотези, а
8
именно: когато магистралата преминава в близост до гори и горски масиви, обитавани от
диви животни, в близост до пасища и обработваеми селско-стопански пасища и земи, в
близост до населени места, при доказани статистически данни повече от 1 ПТП на 1 км.
участък, предизвикано от пресичане на домашни или диви животни, независимо от
съществуването или не на горните условия.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Недев Белчев, който работи в
Областно пътно управление - Стара Загора на длъжност „главен специалист отдел
Инвестиции и ремонтни дейности“, се установява, че Агенция „Пътна инфраструктура“
има сключен договор с „Автомагистрали“ ЕАД и съгласно този договор служители на
охранителна фирма ежедневно правят оглед и проверки на целия участък от АМ „Тракия“.
На 23.06.2018г. са извършвани проверки, но не са установени повреди по оградна мрежа и
мантинели. В момента, в който се установят такива нарушения, заедно с ръководителя на
„Автомагистрали“ ЕАД се отива на място и се съставя констативен протокол, на базата на
който „Автомагистрали“ ЕАД са длъжни в рамките на 24 часа да ги възстановят. По цялото
продължение на магистралата има оградни мрежи, само около пътните възли такова няма.
Най-близкият пътен възел е пътният възел за Стара Загора на км.208-и. По сертификатите,
които са отчетени на „Автомагистрали“ ЕАД, няма възстановяване на оградни мрежи в този
участък, няма и нарушена цялост на оградните мрежи. Свидетелят и ръководителят на
„Автомагистрали“ ЕАД описват точно на кой километър какви повреди има и съставят
констативен протокол. Това става при втория оглед, след като свидетелят е констатирал
повредата. Свидетелят отговаря за текущия ремонт и поддържане на автомагистрала
„Тракия“ в участъка от 156-ти до 208-ми км. Прави ежедневни обходи с автомобил на целия
пътен участък, като следи за повредени мантинели, паднали предмети, нарушена оградна
мрежа и ако има повреди. Когато има повреди, се изготвят видеозапис и снимки. 201-ви км.
е включен в проверявания от свидетеля участък. Същият наблюдава 52 км. вляво и 52 км.
вдясно от оградните мрежи. Според свидетеля пътят на процесното място е в изкоп и е
възможно сърната да е прескочила оградата. Оградната мрежа е висока 1,50 метра и
отговаря на нормативните изисквания. На местата, където мрежата пресича бетонните
отводнителни канали, се поставя допълнителна мрежа, където има възможност.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че процесното ПТП на
23.06.2018 г. е настъпило в резултат на навлизането на пътното платно на животно /сърна/.
От свидетелските показания става ясно, че това навлизане е станало, независимо от
обстоятелството, че в участъка на ПТП е била поставена предпазна телена мрежа съобразно
изискването на чл.3, ал.7, т.6 от ЗП. По делото обаче няма данни към момента на настъпване
на ПТП служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да не са изпълнили
задължението си да поддържат предпазната ограда в изправност. Свидетелят Белчев е
категоричен, че при извършения оглед на 23.06.2018 г. в участъка на настъпване на ПТП не
е била констатирана неизправност на предпазната телена мрежа. Същият свидетел сочи, че
поради особеностите на пътя в този участък е възможно съществуващата ограда да бъде
прескочена от сърна. Следователно навлизането на пътното платно на животно /сърна/ е
9
настъпило въпреки наличието на изправна предпазна телена мрежа като пътна
принадлежност на автомагистралата.
Предвид изложеното не може да бъде обоснован извод, че процесното ПТП на
23.06.2018 г., при което на застрахования собственик на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ... са били причинени имуществени вреди, е настъпило в резултат на
противоправното бездействие на служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
По тези съображения съдът намира, че не е установено наличието на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, поради което
ответникът не се явява страна по санкционното правоотношение за обезщетяване на
причинените имуществени вреди. Предявеният иск за сумата 2147,01 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ...,
собственост на Д. К. Л., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска - 09.03.2023 г., до окончателното й изплащане, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск като неоснователна следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 653,33
лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 08.03.2020 г. до 08.03.2022 г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ”, гр. София, ул. „Стефан Караджа” 2, ЕИК121076907, представлявано от М.И. и
К.В., против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. София, бул. „Македония” 3,
ЕИК *********, представлявана от И.И., за сумата 2147,01 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ..., собственост на Д. К.
Л., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.03.2023 г. до окончателното й
изплащане, и за сумата 653,33 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението
за имуществени вреди за периода от 08.03.2020 г. до 08.03.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”, гр.
София, ул. „Стефан Караджа” 2, ЕИК121076907, представлявано от М.И. и К.В., да заплати
на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. София, бул. „Македония” 3, ЕИК
*********, представлявана от И.И., сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.
Делото е разгледано и решено с участието на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.
10
София, 1618, бул. „Цар Борис III” №215, ЕИК ********* и МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, гр.София, бул. „Христо Ботев“ №55, в качеството на трети
лица-помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр.
София, бул. „Македония” 3, ЕИК *********, представлявана от И.И..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11