П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На пети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Ф.Г.
Е.Д.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: СТАНИСЛАВА БАКАЛОВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 4562/2019г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 10:00
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. Ю.Е.М. – явява се лично.
ПОСТРАДАЛАТА В.Х.Х. – редовно призована, не
се явява.
ПОСТРАДАЛАТА Т.П.П. – нередовно призована, не се явява. Съобщението за същата изпратено на адрес гр. Велико Търново, ул. „Велики Преслав“ № 6, вх. Б, ет. 4, ап. 12 е върнато в цялост с отбелязване по сведение на майката, че лицето живее в чужбина.
Изпратено е второ съобщение на адрес гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 33, което също е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е установено на адреса.
Изпратено е трето съобщение на адрес гр. Варна, ул. „Константин Павлов“ № 62, което е върнато в цялост с отбелязване, че съобщението е залепено на входната врата на кооперацията и не е потърсено.
Видно от изготвена адресна справка от НБД „Население“ не са налични други адресни регистрации на пострадалата П. различни от тези, на които са изпращани съобщенията.
Видно от протокол изготвен от деловодителя на състава при направен опит да осъществи контакт с пострадалата П. по телефон се включва оператор „телефонният номер е грешен или непълен“.
В съдебната зала
се явява адв. Д.Г.Д., определен от
Председателя на ВАК за служебен защитник на подс. М. при предходното
разглеждане на НОХД № 3010/2019г. по описа на РС – Варна.
ПОДС. М.: Нямам упълномощен защитник. Моля да ми
бъде назначен определения от Председателя на АК – Варна служебен защитник.
СЪДЪТ, като взе в предвид характера на
производството, счита, че на подс. М. следва да бъде назначен служебен
защитник, поради което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Ю.Е.М.
адв. Д.Г.Д., определен от
Председателя на ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. М.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала. Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на пострадалите не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 от НПК, доколкото пострадалата Х. е редовно призована, а пострадалата П. не е установена на посочените от нея адреси в хода на ДП, няма други установени по делото адреси и съдът не е длъжен да издирва същата.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на явилите
се лица.
ПОДС. Ю.Е.М. - роден на ***г***, българин, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимия на 15.10.2019г. и на пострадалата Х. на 18.10.2019г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ.
Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. М.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към
изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички
въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Според мен са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а
именно по реда на Глава 27 от НПК при изрично такова искане от страна на
подсъдимия.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или
тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Считам, че не се
касае за процесуално нарушение, но искам да обърна внимание на съда, че в обв.
акт на предпоследна страница, трети абзац е описана квалификация по чл. 150,
ал. 1 от НК, а именно че деянието е извършено чрез употреба на сила спрямо Х. и
заплашване спрямо П., като деецът е съзнавал, че пострадалите са непълнолетни
лица. В случая те са пълнолетни и моля да приемете, че се касае за техническа
грешка и ако премете, че е техническа грешка отстранима в настоящия момент,
заявявам, че желаем делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.
Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
ПОДС. М.: Придържам се към казаното от моят
защитник. Желая делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и
материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за
престъпления по чл. 152, ал.1, т. 2 вр.чл. 18, ал. 1 и по чл. 150, ал. 1 вр.чл.
18, ал. 1 от НК и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1.
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд
Варна;
2.
Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
По настоящото дело се провежда второ по ред разпоредително заседание. При първото разглеждане на делото в разпоредително заседание, съдът е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, които са изчерпателно изброени в протоколно определение от 24.09.2019г., постановено по НОХД №3010/2019г. Към настоящия момент във ВРС е внесен нов ОА. С настоящия ОА подсъдимият М. е предаден на съд за три престъпления: по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК с пострадал В.Х.Х., и за престъпление по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П.П..
Независимо от становищата на страните по делото, съдът е длъжен служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите. В протоколно определение от 24.09.2019г., постановено по НОХД № 3010/2019г. по описа на ВРС съдът е посочил подробно нарушението допуснато при изготвяне на ОА, а именно че между съществените реквизити на ОА- фактическото обвинение и неговата юридическа формулировка в диспозитива на ОА съществува противоречие по отношение на датата на деянието. В това определение изрично е посочено и че диспозитива на ОА, досежно датата на деянието /14.06.2016г./ по чл.150, ал.1 от НК с пострадал П. кореспондира с предявеното обвинение в ДП. Въпреки това при изготвяне на новия ОА е допуснато ново отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия М. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването му“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт.
В обстоятелствената част на настоящия ОА, касателно престъплението по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П. прокурорът е посочил, че времето на извършване на деянието е 13.06.2016г. т.е. от изложената фактическата обстановка става ясно, че прокурорът е приел, от фактическа страна, че деянието описано в ОА е извършено на 13.06.2016 г. С диспозитива на ОА, подс.М. е предаден на съд за деяние по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П. извършено на 13.06.2016г. С постановлението за привличане на обвиняем в хода на ДП М. е привлечен за престъпление по чл.150, ал.1 от НК с пострадал Т.П.П., извършено на 14.06.2016г.. Съгласно Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Принципно валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. В случая обаче на досъдебното производство обвиненото лице се е защитавало срещу предявените му по реда на чл. 219 НПК факти и те са различни касателно датата на деянието по чл.150, ал.1 от НК с пострадал П.. В постановлението за привличане на обвиняем от 06.02.2019г., предявено на М. на 13.02.2019г. – л. 21, том 1 от ДП на обв. е предявено обвинение за извършено на 14.06.2016г. престъпление по чл.150,ал.1 от НК с пострадал П.. Това е и последното обвинение предявено на М. в хода на ДП, видно от материалите по делото.
Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, в хода на ДП обвиняемият не се е защитава срещу предявено обвинение с дата 13.06.2016г. Принципно в досъдебното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. В този смисъл обвинението по чл. 219 НПК е нестабилно, вариращо според настъпилите оперативни промени. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, включително промените в приетата дата на деянието и приложимата за него правна квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства. Когато при разследването съществено се изменят фактическите обстоятелства разследващите органи са длъжни да изменят обвинението. На практика това става чрез извършване на процесуалните действия по чл. 219 НПК по отношение на новото обвинение. Съществува само едно последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения и това е последното обвинение в ДП. В този смисъл са указанията не само в Тълкувателно решение № 2/2002 год. ОСНК на ВС, но и в точка 1 на Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС. В случая прокурорът е изменил съществено фактическите обстоятелства на престъплението, като с ОА е повдигнал обвинение за дата 13.06.2016г., без на ДП да е било извършено привличане по реда на чл.219 от НПК за тази дата. Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита на обв. лице т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен по отношение на времето на деянието, като реално е предаден на съд за деяние за което липсва предявено обвинение в ДП. Изменението на датата на деянието безспорно съставлява съществено изменение на фактическите обстоятелства на престъплението и всяка промяна в датата на деянието води до наличие на основания за изменение на обвинението касателно датата на деянието, която безспорно е съществен реквизит и на ОА и на постановлението за привличане на обвиняем. Ако органите да ДП са преценили, че е налице необходимост от изменение на датата на деянието, е следвало да бъде извършено ново привличане по реда на чл.219 от НПК. Ето защо съдът приема, че посоченото по-горе нарушение накърнява правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това качество“ по линия на времето на деянието. Това нарушение няма как да бъде преодоляно от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо във фазата на ДП, но не може да се санира в съдебната фаза. Съдът намира, че в случая не би могъл да бъде приложен института на ОФГ, тъй като не се касае за някакъв технически пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е приложим визирания институт съобразно съдебната практика/, а се касае за съществено нарушение свързано с изменение на обвинението касателно времето на деянието без съставяне на съответен акт по реда на чл.219 от НПК. Като в този смисъл е без значение редът по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза.
Що се касае за посоченото от защитата нарушение, че на предпоследна страница в ОА, абзац трети , прокуратурата е посочила, че подс.М. е съзнавал , че двете пострадали били непълнолетни, а те били пълнолетни, съдът намира, че в диспозитива на ОА ясно е посочена възрастта на двете лица, доколкото се сочат датите и годините им на раждане и не остава никакво съмнение, че те към 2016г. са били пълнолетни, поради което и този порок на ОА по разбиране на настоящия състав е поправим по линия на ОФГ.
С оглед становището на съда, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4562 по описа на ВРС за 2019 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: