Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

                                                        №

 

гр. Елин Пелин, 16.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Цветанка Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 524 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

           С исковата си молба Г.Н.М., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.В. със съдебен адрес:*** е предявила срещу ответника „И. к.“ ЕООД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление:  гр.Е. П., С. област, ул.”И. В.” № … офис/маг. № …с управител Е. Р. И. иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439  от ГПК. Иска се  съдът да признае за установено по отношение на ответника, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20148380402392 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б. с район на действие Софийски градски съд, че ищцата не му дължи  заплащането на следните суми предмет на изпълнителното производство:  6000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 3303,79 лева лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2008 г. до 16.11.2012 г.; сумата от 372,15 лева – съдебни разноски по гр.дело № 54533/2012 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, както и всички направени в процесното изпълнително производство разноски и формирани такси.

             Излагат се твърдения, че спрямо ищцата е образувано изпълнително дело № 20148380402392 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б.с район на действие Софийски градски съд, въз основа на издадени изпълнителни листове от 27.01.2014 г. и от 26.02.2014 г. по гражданско дело № 54533/2012 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав. За образуваното изпълнително дело ищцата разбрала с връчването на покана за доброволно изпълнение изх. № 18412/10.03.2014 г.. Взискател по  изпълнителното дело е ответника  „И. к.“ ЕООД.

            Твърди се, че ищцата не дължи на ответника – взискател по изпълнително дело № 20148380402392 сумите предмет на изпълнителното производство поради изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на всички парични вземания на ответното дружество. Това е така тъй като молбата на ответника „И. К.“ ЕООДдо частния съдебен изпълнител М. Б.за образуване на  изпълнителното производство е подадена на 04.03.2014 г. На 10.03.2019 г. по изпълнителното дело  в резултат на искания на взискателя  направени с молбата от 04.03.2014 г. са извършени  следните процесуални действия: изготвени са запорни съобщения до банкови институции, както и до работодателя на ищцата, които са изпратени до адресатите. Изготвена е Покана за доброволно изпълнение до длъжника  - ищца по настоящото дело, връчена своевременно. На 04.03.2014 г. са направени първите и единствени искания на взискателя „И. К.“ ЕООДза извършването на изпълнителни действия по процесното изпълнително производство, а следващото по време предприето действие  на частния изпълнител по изпълнителното дело  е едва на 27.06.2016 г., когато е изготвено  съобщение до длъжника Г.Н.М., че ще бъде извършен опис на  движимо имущество, като съобщението е връчено  няколко дни по-късно. Следователно прекратяването на процесното изпълнително производство поради т.нар. „перемция“ е настъпило по силата на закона /по право/ на 10.03.2016 г., като новата погасителна давност за паричните вземания – предмет на  процесните изпълнителни листове е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие по процесното изпълнително производство – т.е. от 10.03.2014 г.. От 10.03.2014 г. до 10.03.2019 г. е изтекла и 5-годишната погасителна давност за паричните вземания – предмет на процесните изпълнителни листове от 27.01.2014 г. и от 26.02.2014 г. издадени на основание влязло в сила Решение от 23.08.2013 г.  по гр.д. № 54533/2012 г. по описа на СРС. В този смисъл към 11.03.2019 г. всички претендирани  вземания са били погасени поради изтичане на   петгодишната погасителна давност и вземанията на ответника в посочените изпълнителни листове са недължими.              

           Ответникът „И. К.“ ЕООДв срока по чл.131, ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, в който сочи, че иска е частично допустим и неоснователен. Излагат се твърдения, че искът е частично допустим единствено в частта, с която се претендира установяване недължимост на присъдените суми в полза на  ответника съгласно влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 54533/2012 г. по описа на СРС и издадените въз основа на него два броя изпълнителни искове за следните суми: 6000.00 лева представляващи присъдено обезщетение за неимуществени вреди на А. Р. Й.; сумата от 3303,79 лева представляваща лихва за забава за периода от 05.03.3008 г. до 16.11.2012 г.; сумата от 372,15 лева присъдени съдебни разноски, сторени в производството по гражданското дело.  Ответникът твърди, че в останалата част иска е недопустим, тъй като никога не е твърдял, че има такива вземания и/ или да е предприемал правни или фактически действия за събиране на суми различни от присъдените със съдебния акт. Излагат се доводи относно неоснователността на предявения иск.

 

     Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело №  20148380402392 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б.с район на действие  Софийски градски съд се установява следното: Видно от изпълнителен лист от 27.01.2014  г., същият е издаден  за сумата от 372,15 лева – съдебни разноски по гр.дело № 54533/2012 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, а изпълнителен лист от 26.02.2014 г. е издаден за сумата от 6000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 3303,79 лева лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2008 г. до 16.11.2012 г.

 Въз основа на така издадените изпълнителни листа, с молба вх. № 13162/04.03.2014 г. по описа на ЧСИ Б. депозирана от „И. К.“ ЕООДе образувано изпълнително дело №  20148380402392 против длъжника Г.Н.М. за събиране на сумите в посочените изпълнителни листа, като с молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като са възложени всички правомощия на частния съдебен изпълнител  по чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители включително и определяне начина на изпълнение.

 След образуване на изпълнителното дело на 10.03.2014 г. до всички банки и финансови институции са изпратени запорни съобщения.

 С молба вх. № 28966/26.05.2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., длъжникът Г.Н.М. е поискала да й бъде вдигнат наложен запор на сметката находяща се в „П.б.“ тъй като по нея ще й бъде изплатено обезщетението за безработица от НОИ.

 Със съобщение от 30.05.2014 г.  изпратено от ЧСИ Б. до „П.К. Б.“ АД е вдигнат запора наложен на сметката на Г.Н.М..

  Със запорно съобщение  № 2243/31.03.2015 г. на ЧСИ М. Б.изпратено до Метрополитен е поискано налагане на запор  на трудовото възнаграждение на Г.Н.М., което е получено от юридическото лице на 01.04.2015 г. и върнато с отбелязване, че към 01.04.2015 г. такъв служител на работи в дружеството.

  На 03.07.2016 г. на длъжника М. е връчено съобщение изх. № 7581/27.06.2016 г. по описа на ЧСИ Б.., с което е уведомена, че  следва да погаси задълженията си по изпълнителното дело, в противен случай  ще се пристъпи към принудително изпълнение, чрез опис на движими вещи.

На 12.01.2017 г. по изпълнителното дело са изискани справки от банкови и финансови институции  за налични окрити сметки на името на Г.Н.М.. Съгласно писмо изх. № 3619/21.09.2017 г. на „Сосиете женерал експресбанк“ АД  ищцата М. има разкрити сметки и запорът е наложен, но в сметките няма наличност.

На 14.09.2019 г. до „Ю. Б.“ АД е изпратено ново запорно съобщение, получено в деловодството на банката на 18.09.2017 г..

На 23.05.2019 г. е изпратено ново запорно съобщение до „Е.“ АД извършена е и справка от регистъра на банковите сметки и сейфове на името на Г.Н.М., справка за действащи трудови договори.

С писмо изх. № 6330/30.05.2019 г. по описа на „Е.“ АД по делото е предоставена информация, че длъжникът М. има открити сметки в банката, но  няма наличност, а са налице и наложени  множество други запори.

С уведомление за дължими такси по ЗЧСИ изх. № 56386/23.05.2019 г. по описа на ЧСИ Б., „И. К.“ ЕООДе уведомено, че  дължи заплащане на дължима такса за последващо налагане на запор върху вземанията на длъжника М.. Уведомлението е получено от ответното дружество на 10.06.2019 г.

С молба  вх. № 32496/13.06.2019 г. по описа на ЧСИ Б., „И. К.“ ЕООД е представил вносна бележка за внесена дължима  такса.

По делото е представено решение № 55-193/23.08.2013 г. постановено по  гр.д. № 54533/2012 г. по описа на СРС, II ГО, 55-ти състав, от отбелязването на което се установява, че на „И. К.“ ЕООДса издадени изпълнителни листа на 27.01.2014 г. за сумата от 372,15 лева и на 26.02.2014 г. за сумите от 6000.00 лева + 3303,79 лева

 Видно от справка издадена от „П.К.б.“ ЕАД на 06.01.2020 г. е, че Г.Н.М. е поддържала банкова сметка  ***.12.2003 г.  до 05.08.2015 г. На 31.03.2015 г. при „П.К. б.“ ЕАД е входирано запорно съобщение издадено от ЧСИ  М. Б.с изх. № 22010/30.03.2015 г. по изпълнително дело № 20148380402392.

 От удостоверение изх. № М-0071/08.01.2020 г.  по описа на „М.“ ЕАД се установява, че  във входящия дневник на дружеството на 31.03.2015 г. и на 01.04.2015 г. не е вписвано като входящ документ запорно съобщение с изх. № 22431/31.03.2015 г. по изп.д. № 20140380402392 на ЧСИ М.Б.. Лицето Г.Н.М. не е назначавано в дружеството по какъвто и да било договор и не е било в правоотношения с дружеството.

 

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

С предявяването на иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно ал.2 на посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за отрицателен установителен иск, който има за цел да отрече съществуването на изпълняемото  право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, които не са преклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Затова, този иск може да се основава само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, въз основа на което е реализирано принудителното удовлетворяване на кредитора.

 В случая ищцата навежда доводи за недължимост на претендираните вземания, поради настъпила перемция и тяхното погасяване по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне.

           С чл.116, б. "в" от ЗЗД  е предвидено прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение. Тъй като за разлика от чл.116, б. „б“ от ЗЗД в случаите по чл.116, б. „в“ от ЗЗД действието на прекъсването на давността не свързва с резултата от предприетите изпълнителни действия, то новата изпълнителна давност започва да тече от момента на извършване на самите изпълнителни действия.

            Това налага изясняване на обстоятелствата по делото да бъде установено дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия, в рамките на течението на давностния срок.

             Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.“в“ от ЗЗД/, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността може да бъде прекъсната с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител на основание  възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ: присъединяване на кредитори, насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещи, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,  назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и  постъпване на парични суми от проданта,  плащания от трети задължени лица и др.

Ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, поради т.нар. перемпция. В тези случаи съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление настъпилото прекратяване, ако е налице осъществяването на правно релевантните факти. Срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело. В случая изпълнителното дело е образувано по молба от 04.03.2014 г., която е валидно действие на кредитора, което прекъсва течението на давността след издаване на изпълнителния лист. В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят „И. К.“ ЕООДе овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл.18 от ЗЧСИ, доколкото съгласно разпоредбите на чл.426, ал.2 от ГПК следва да посочи начина на изпълнение по който желае да се удовлетвори. Според чл.18, ал.1 от ЗЧСИ обаче, взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител сам да определи начина на изпълнението. В настоящия случай, видно от молбата на взискателя, със същата на ЧСИ са възложи всички правомощия на посочената разпоредба за принудително изпълнение.

            На средващо място срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъснат и с изпращането от съдебния изпълнител на 10.03.2014 г. на запорни съобщения до финансовите институции, с които е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение  на длъжника Г.Н.М., като най-късно получените са с дата на връчване  17.03.2014 г.

             Последващото релевантно към спора изпълнително действие  е извършено чрез изпращане на нови запорни съобщения на 30.03.2015 г. до „П.К. Б. АД и 31.03.2015 г. до „М.“ за налагане на запори  във връзка с възложените от взискателя „И. К.“ ЕООДправомощия  на частния съдебен изпълнител по реда на чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители. Следва да се отбележи, че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и изпращането на запорното съобщение, като в случая това е станало на 30 и 31.03.2015 г., а получаването на съобщението има значение само за третото лице, поради което последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не, както е посочено в  т.5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК. В случая ищцата оспорва  посочените две запорни съобщения, с твърдения, че са съставени в последствие за

 

 

нуждите на настоящото дело, но както се установи в хода на съдебното производство от справката изискана от „П. К. б.“ АД, запорното съобщение от 31.05.2015 г. изпратено от ЧСИ Б. е надлежно получено и входирано в дружеството, поради което съдът го приема за годно доказателство, чиято доказателствена стойност не бе оборена.

           На следващо място срокът е прекъснат и с изпращането на съобщение до длъжника М. на 27.06.2016 г., с което е уведомена от ЧСИ М. Б., че по изпълнителното дело предстои пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, получено на 03.07.2016 г. от длъжника.  Действително по делото липсват доказателства такъв опис да е извършен, нито да са съставени необходимите за това протоколи, но това обстоятелство не би могло да омаловажи или отрече извършването на това изпълнително действие, за да се приеме, че то не е било сторено.

   Отново въз основа на предоставените му правомощия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, на 12.01.2017 г., частният съдебен изпълнител Бъзински е предприел действия по изискване на справки от финансовите институции относно наличието при тях на финансови активи на името на длъжника М.. В тази връзка от „С. ж. е.“ е получено писмо изх. № 3619/21.09.2017 г., с което предоставят информация относно наличието на разкрити сметки на името на длъжника Г.Н.М. без наличност в тях, както и за наложени  и други запори на тези сметки. В тази връзка  частният съдебен изпълнител Б.на 14.09.2017 г. е предприел действия  по изпращане на запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане запор на сметките на длъжника. Получено е и писмо изх. № 1114/37602/04.10.2017 г. по описа  „Ю. Б.“ АД, предоставящо информация за налични сметки на длъжника М., като на 23.05.2019 г. по изпълнителното производство е изпратено и запорно съобщение до „Е.“ АД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

 При така извършените от частния съдебен изпълнител действия, разглеждайки ги хронологично, не се установява период от две години, в който да липсват формално предприети действия от съдебния изпълнител, които да обуславят извод за наличието на основанията предвидени в  чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона и перемиране на делото. Ето защо настоящият състав приема, че процесното изпълнително производство не е перемирано поради изтичане на срока предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 Тъй като не се установи да са настъпили правните последици на перемцията на сочената от ищеца дата, изпълнителното производство не е било прекратено и всички предприети изпълнителни действия са били валидно осъществени, като следва да се зачете и материалноправния им ефект, водещ до прекъсване на давността в изпълнителното производство.

По така изложените съображения към момента на предявяване на исковата молба – 01.07.2019 г. не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на процесните вземания, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

          На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените по делото разноски. Съгласно представен списък по чл.80 от q ответникът  претендира разноски в размер на 1756,00 лева /хиляда седемстотин петдесет и шест лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.  В съдебно заседание пълномощникът на ищцата – адв.В. прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение  в случая възлиза на 814,00 лева без ДДС и 976,80 лева с ДДС.  Ответната страна претендира заплащане на сума в размер на 1756,00 лева с ДДС, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, която очевидно надхвърля минимално установения минимум по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото настоящото производството съдът счита, че не се отличава с особена фактическа и правна сложност,  поради което   на основание т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ, заплатеното възнаграждение следва да се намали.  Несправедливо обаче би било и заплащане на минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото е протекло в три поредни открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ответната страна е взел активно процесуално участие, направил е разходи за пътуване от гр.София до съда в гр.Елин Пелин. Следва да се отбележи, че и  пълномощника на ищцата е получил възнаграждение, което също надхвърля минимално установения размер по делото, а именно заплатено му е възнаграждение в размер на 1020.00 лева, което сочи, че също е счел, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение надхвърля законоустановения минимален такъв. Изложеното мотивира съдът да приеме, че справедливото възнаграждение в настоящия случай възлиза на 1100.00 лева, като с оглед представените от ответната страна доказателства за наличие на регистрация по ЗДДС, върху сумата се дължи заплащане и на ДДС, поради което  ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер от  1320,00 лева - намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.

              Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявения от Г.Н.М., ЕГН ********** *** чрез пълномощника  адв.В. със съдебен адрес:*** срещу  ответника „И. к.“ ЕООД, ЕИК …….. със седалище и адрес на управление:  гр.Е. П., С. област, ул.”И. В.” № … офис/маг. № ..с управител Е. Р. И. със съдебен адрес *** чрез адв.Ч., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Г.Н.М., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „И. к.“ ЕООД, ЕИК ……….. следните суми: 6000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 3303,79 лева лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2008 г. до 16.11.2012 г.; 372,15 лева – съдебни разноски, за които суми са издадени на 27.01.2014 г. и 26.02.2014 г. изпълнителни листа по гр.дело № 54533/2012 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, които са предмет на образувано изпълнително дело № 20148380402392/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б.с район на действие Софийски градски съд, както и сторените в изпълнителното производство разноски и такси.

              ОСЪЖДА  Г.Н.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на  „И. к.“ ЕООД, ЕИК ………. сумата от 1320,00 лева /хиляда триста и двадесет лева/ направени по делото разноски. 

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: