О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 1589 13.08.2018 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
въззивен състав
На тринадесети август две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1070 по описа за 2018 година
На основание чл.268 ГПК, съдията –
докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда
на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 21 от
08.01.2018г.,постановено по гр.д.№7106/2017г.по описа на БРС е ОТХВЪРЛЕН иска
на М.А.Ж. против П.А.А. за приемане за установено по отношение на ответника А.,че
съществува вземане на ищеца Ж. за сумата 2 200 лева главница по запис на
заповед от 24.10.2016г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от
03.04.2017г.до окончателното и изплащане,за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2421/2017г.по описа на
БРС.Със същото съдебно решение е УВАЖЕН предявеният от ищеца срещу ответника
евентуален иск,като П.А.А. е осъден за заплати на М.А.Ж. следните суми:
2 200 лева,представляваща дължима главница по договор за заем от 24.10.2016г.,ведно
със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата
молба-26.09.2017г.до окончателното изплащане и 544 лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното
съдебно решение е останал ответникът А.,който е депозирал въззивна жалба срещу
решението на БРС,в ЧАСТТА С КОЯТО Е УВАЖЕН предявеният срещу него евентуален
иск.
Недоволен от така постановеното
съдебно решение е останал и ищецът Ж.,който е депозирал насрещна въззивна жалба
срещу решението на БРС в ЧАСТТА,С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от него главен
иск.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са депозирани по делото в рамките на законоустановения
двуседмичен срок.
Препис от въззивната жалба на
ответника А. е връчен на ищеца Ж.,който в законоустановения двуседмичен
срок е депозирал писмен отговор.Препис
от насрещната въззивна жалба на ищеца Ж. е връчен на ответника А.,който не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
Във въззивната жалба на ответника А. се излагат съображения за
незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение в ЧАСТТА му,с която е уважен
предявеният срещу него евентуален иск. Въззивникът- ответник посочва,че БРС
правилно е анализирал и установил,че процесната запис на заповед е нищожна
поради наличието на две падежни дати,но при анализа на доказателствата по
евентуалния иск и представения договор за заем се е задоволил само да цитира
т.11 б от ТР №4/2014г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК,като се сочи,че тук е било
мястото съдът да обследва конекситетната връзка между ценната книга и договора
за заем. Посочва,че се е оказало,че за едно и също вземане е налице
свръхобезпечение и каузалната сделка обезпечава абстрактната,при положение,че е
нищожна абстрактната сделка,то не е следвало да се уважава предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск.Счита,че индиция за това е
обстоятелството,доказано по безспорен начин- че на посочената в договора за заем
дата заемателят-ответник не е бил в страната,т.е.налице е привиден
договор,антидатиран,който е следвало съдът да приеме за недействителен,а
заявеният евентуален иск- отхвърлен.Моли за отмяна на решението на БРС в
обжалваната част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
уваженият евентуален осъдителен иск да бъде отхвърлен.Няма доказателствени
искания.
В постъпилия срещу въззивната жалба отговор е изразено
становище за правилност и законосъобразност на решението на БРС в обжалваната част.
Въззиваемият Ж. намира за неоснователни оплакванията на въззивника А. за
свръхобезпечение на вземането,както и че каузалната сделка обезпечавала
абстрактната.Подобни твърдения не са били правени в процеса,нито до такъв извод
е достигнал районният съд.Оспорено е и твърдението,че било доказано по
безспорен начин,че на посочената в договора дата ответникът не е бил в
страната. Такова твърдение не е било правено в процеса,нито е
доказвано.Направеното в отговора на исковата молба твърдение на ответника е
било,че ответникът не е бил в страната на датата на падежа на записа на
заповед.В отговора на исковата молба ответникът е заявил,че на датата на
сключване на заемния договор е бил в офиса на фирмата на ищеца и е разписвал
документи,а във въззивната жалба твърди,че на тази дата не е бил в страната.
Единственото представено доказателство е било заповед за командировка,съгласно
която ответникът е бил командирован за периода от 18.01.2017г.до 22.03.2017г.в
ЕС.Въпросното доказателство е било оспорено от ищеца.От заповедта не е станало
ясно кога е връчена на А.,дали въобще му е връчена,кога лицето реално е
заминало.Представеният документ няма достоверна дата и е разписан от
счетоводител и управител,но не и от ответника.Счита,че с представената заповед
не е било доказано твърдението на ответника за отсъствие от страната в
посочения период.Прави се искане,в случай,че не бъде уважена насрещната
въззивна жалба да бъде потвърдено решението на БРС в частта,с която се уважава
предявеният евентуален осъдителен иск. Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В насрещната въззивна жалба на ищеца Ж. се излагат
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението на БРС в ЧАСТТА,с
която е ОТХВЪРЛЕН главният иск на ищеца.Изразява несъгласие с мотивите на
районния съд,като посочва,че по делото е било установено безспорно,че записът
на заповед е валиден.Недоказани са останали твърденията на ответника,че записът
на заповед е „безпаричен“ - нищожен и антидатиран.Неправилни намира и изводите
на съда,че записът на заповед е нищожен поради наличието на два последователни
падежа. Падежът е посочен ясно и недвусмислено,същият е напечатан и съответно
документът е подписан от ответника с ясно посочен падеж- 24.01.2017г. Моли за
отмяна на решението на БРС в отхвърлителната му част и постановяване на решение
от БОС,с което да бъде уважен предявеният главен иск.Няма доказателствени
искания,претендира разноски. С насрещната въззивна жалба решението на БРС е
оспорено и В ЧАСТТА,с която са присъдени разноски в полза на ищеца. Изложени са
оплаквания за неправилност при определяне размера на разноските. В тази част
насрещната въззивна жалба има характера на молба за изменение на решението на
БРС в частта за разноските,която районният съд следва да разгледа по реда на чл.248 ГПК. БОС е прекратил образуваното въззивно производство и е върнал делото на
БРС за произнасяне по молбата за изменение на решението му в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК. С определение №3139 от
24.04.2018г.,постановено по делото,БРС е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските.Определението не е обжалвано и е
влязло в сила.
При така извършената проверка за
допустимост и редовност на въззивните жалби и отговор, БОС намери,че няма
пречки делото да бъде внесено за разглеждане и решаване в открито съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д. № 1070/2018 г. в
съдебно заседание за разглеждане и решаване на
08.10.2018г. от 14.00 часа,за която дата и час страните да бъдат
уведомени с изпращане на съобщения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: