Решение по дело №7884/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 823
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Йоана Генжова
Дело: 20211100507884
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100507884 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по жалба на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *****, представлявано от
пълномощника юрисконсулт Р.Л. – длъжник по изпълнително дело
№20208600400543 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие СГС, срещу
разпореждане за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител
след направено възражение отказва да намали приетите разноски за
адвокатски хонорар до размер на сумата от 200 лева, както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение,
прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), тъй като надвишава
сумата от 200 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума,
съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага
съображения, че възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не
се дължи, тъй като единственото предприето действие от пълномощника на
взискателя по изпълнителното дело е подаване на молба за образуването му, и
не са извършвани от процесуалния представител действия за удовлетворяване
1
на парични вземания по смисъла на т.2 на чл.10 от Наредбата. Поради
изложеното счита, че пълномощникът на взискателя няма право на адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Поддържа, че приетият
размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на обема на извършените от пълномощника на
взискателя процесуални действия. Излага доводи, че следва да бъде намалена
и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Съобразно изложеното е направено
искане постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя да
бъде намалено до размер от 200 лв., както и да бъде коригиран размерът на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Депозирани са писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК от
пъломощника на взискателя и ответник по жалбата адв. Н.Д., в които се
излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа се, че в
случая адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, обхваща
хипотезите на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ, като размерът му е 1017 лева с ДДС,
поради което същото не е прекомерно. Посочва, че в договора за правна
помощ е налице отразяване, че адвокатското възнаграждение е на основание
чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, т.е. безплатно оказана адвокатска помощ
на материално затруднено лице, поради което правилно съдебният
изпълнител го признал в пълен размер като разноски по изпълнението. По
изпълнителното дело били депозирани последващи молби за насочване на
изпълнението с цел удовлетворяване на взискателя, поради което не можело
да се приеме, че пълномощникът на взискателя е останал безучастен по хода
на изпълнителното производство с подаването на бланкетна молба за
образуване, а напротив било видно точно обратното. Излагат се доводи, че
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само ако
е платил дълга преди образуване на изпълнителното дело, а във всички
останали случаи дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноските. Плащането в случая било направено в хода на
изпълнителното производство, което било предприето поради липсата на
плащане преди това от страна на длъжника. Поради изложеното моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че не следва да бъдат
присъждани разноски за процесуално представителство на длъжника в
2
настоящото производство, което не е самостоятелно по смисъла на чл.81 от
ГПК.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
изп.дело № 20208600400543, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление
за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения препис от изп.дело №20208600400543 по описа на
ЧСИ В.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на К.К.Х., чрез пълномощника адв. Н.Д., за принудително събиране на
присъдени вземания срещу „ЗАД А.“ АД, ЕИК *****, по изпълнителен лист
от 02.07.2020г., издаден по гр.д. №2995/2019г. по описа на АС - София. С
молбата за образуване на изпълнителното производство е заявено искане от
пълномощника на взискателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1017 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че страните са уговорили
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от
ЗА.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
09.07.2020г.
Постъпила е на 13.07.2020г. молба от взискателя, чрез адв. Д., за
извършване на справка в регистъра на БНБ и за налагане на запори върху
откритите банкови сметки на длъжника.
С определение №266/10.07.2020г., постановено по ч.т.д. №1074/2020г.
по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о., е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 от ГПК
изпълнението на решение №1377/29.06.2020г., постановено по в.гр.д.
3
№2995/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частично
потвърждаване и частична отмяна на решение №3247/07.05.2019г. по гр.д.
№796/2018г. на СГС е осъдено „ЗАД А.“ АД да заплати на основание чл.432,
ал.1 от ТЗ на К.К.Х. сумата от 24000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП, реализирано на 22.05.2016г.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 15.07.2020г. е спряно
производството по изпълнително дело №543/07.07.2020г. на основание
чл.432, ал.1, т.4 от ГПК.
По молба на взискателя вх. №28252/28.04.2021г. и въз основа на
определение №219/26.04.2021г. по описа на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №1692/2020г.,
с разпореждане на ЧСИ от 05.05.2021г. е възобновено производството по
изпълнителното дело, за което длъжникът е уведомен на 17.05.2021г.
Постъпила е на 12.05.2021г. молба от взискателя до съдебния
изпълнител да бъде направена справка и да бъде наложен запор на
установените МПС на длъжника.
С разпореждане от 12.05.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Централна
кооперативна банка“ АД. Изпратено е запорно съобщение до третото
задължено лице, връчено на 17.05.2021г. С писмо от 12.05.2020г. съдебният
изпълнител е уведомил длъжника за наложен запор върху вземанията по
банковите му сметки при „Централна кооперативна банка“ АД. На
21.05.2021г. третото задължено лице – „Централна кооперативна банка“ АД е
превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 38292,49 лева, за което
съдебният изпълнител е уведомен с писмо вх.№32473/27.05.2021г. С протокол
за извършено разпределение от 03.06.2021г. съдебният изпълнител е
извършил разпределение на постъпилото плащане.
Постъпило е на 10.05.2021г. възражение от длъжника „ЗАД А.“ АД до
съдебния изпълнител за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2655,62 лева.
С обжалваното разпореждане от 13.05.2021г. ЧСИ е оставил
възражението без уважение.
По частната жалба в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар
4
на взискателя:
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не
може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за
спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие - 17.07.2020 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 100 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв.
- 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал
молба за образуване на изпълнително производство, в която не е посочен
изпълнителен способ, а е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ,
включително и определяне начина на изпълнение. Впоследствие с молба от
взискателя, подадена на 13.07.2020г., чрез пълномощника адв. Н.Д., е посочен
изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника. Съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението,
като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е
нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата
разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на
5
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение,
като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско
възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поради изложеното
съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ,
представляващ изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на
чл. 426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия,
доколкото задължението е изплатено веднага след възобновяване на
изпълнителното производство от третото задължено лице – „Централна
кооперативна банка“ АД в изпълнение на изпратеното запорно съобщение.
Поради това не е било необходимо пълномощникът на взискателя да
извършва други действия за събиране на вземането освен първоначалното
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство и
първоначалното посочване на изпълнителен способ, представляващо
изискване за редовност на молбата, поради което последващото посочване на
нов изпълнителен способ – запор върху МПС на длъжника, не следва да бъде
взето предвид при определяне на възнаграждението на процесуалния
представител. Ето защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил
отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като с оглед
диспозитивното начало в процеса, доколкото жалбоподателят обжалва
разпореждането на ЧСИ, с което е отказал да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до размер на
сумата от 200 лева, същото следва да бъде намалено до този размер, въпреки
че съгласно приложимата нормативна уредба към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, размерът на възнаграждението за
образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ е 100 лева.
Предвид промяната на размера на адвокатското възнаграждение и
наличието на искане в жалбата за съответно намаляване на размера и на
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същата следва да бъде
преизчислена, но предвид обстоятелството, че размерът на таксата по т.26, б.
„г“ от ТТР към ЗЧСИ върху събраната и преведена на взискателя сума в
6
размер на 34313,33 лева, представляваща присъдените по изпълнителния лист
главница и мораторна лихва, е 2278,80 лева без ДДС, а видно от сметка
№69523/03.06.2021г. начислената от ЧСИ такса по т.26 е в по-нисък размер, а
именно 2268,33 лева без ДДС, не са налице основания за нейното намаляване.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата
относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на
страните за присъждане на разноски са неоснователни.
По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „ЗАД А.“ АД, ЕИК *****,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Р.Л., разпореждане от
13.05.2021г., постановено по изп. дело №20208600400543 по описа на ЧСИ
В.М. с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на
длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя К.К.Х. за размера над сумата
от 200 лева, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „ЗАД А.“
АД, ЕИК *****, за процесуално представителство на взискателя К.К.Х. от
1017 лева на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „ЗАД А.“ АД, ЕИК
*****, в останалата част срещу постановлението от 13.05.2021г. относно
начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8