Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 26.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти  септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 351 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 498, ал.1 във вр. с чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 10.10.2018г., за което има влязла в сила присъда по НОХД №997/2019г. по описа на КРС, причинено от водач,застрахован при ответника по ГО с цена на иска 11643,00лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 10.10.2018г. в гр.Кърджали ищецът чрез управителя се придвижвал с товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер" с ДК № К 6297 ВС, негова собственост и същия ден настъпило ПТП, причинено от С.В.П.при управление на МПС лек автомобил марка „Мерцедес Ес 500", с ДК № К 8801 АХ, вследствие на което били причинени имуществени вреди на ищеца в размер на  11 643,00лв. и след  образувано досъдебно производство срещу виновния водач била постановена влязла в сила присъда по НОХД № 997/2019г. по описа на PC – Кърджали, с която извършителят бил признат за виновен и му било наложено наказание. Сочи, че към датата на настъпване на вредите виновният водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица серия GA 66155933 и GA 67961819, с валидност от 24.06.2018г. до 23.06.2019г. на ЗАД „Бул Инс" АД. Сочи, че на 03.02.2020г. пред застрахователя била  депозирана претенция за обезщетяване на причинените вреди, но ответникът не изплатил претендираната сума. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 11 643,00лв., представляваща имуществени вреди на товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер" с ДК № К 62 97 ВС, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 10.10.2018 до окончателното и изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска и моли съд да го уважи, за което излага съображения. 

Ответникът ЗД ”Бул инс” АД,  гр.София  в срока по чл.131 от ГПК  не депозира отговор и не правени доказателствени искания. В съдебно заседание в писмена молба оспорва предявените искове по размер. Моли исковете да бъдат

отхвърлени като неоснователни. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.        

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни  поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното:

С доклада по делото е признато за безспорно в производството, че към датата на настъпване на имуществените вреди, причинени на ищеца - 10.10.2018г. , гражданската отговорност на виновния за ПТП водач е застрахована при ответника с валидна застрахователна полица  серия GA 66155933 и GA 67961819, с валидност от 24.06.2018г. до 23.06.2019г. Признато е за безспорно, че по НОХД № 997/2019г. по описа на КРС е постановена  Присъда № 116/11.12.22019г. , с която е признат подсъдимият С.В.П.за виновен в това, че на 10.10.2018г. в гр.Кърджали при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ес 500” с ДК № К 8801АХ нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, и чл.21 ал.1 от ЗДвП като превишил максимално позволената скорост на движение в населено място от 50 км/ч. и се движел със скорост от 136 км/ч., и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 24 141,00лв., от които 11 643,00лв. на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № К6297ВС, собственост на „Ватер“ЕООД, гр.Кърджали и  му било наложено  наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и постановил и „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 4 месеца по отношение на подсъдимия С.В.П..

Установява се, че на 04.02.2020г. ответникът получил от ищеца писмена застрахователна претенция по реда на чл.498,ал.1 от КЗ за заплащане на причинените му имуществени вреди на стойност 11643,00лв., като представил копие на изготвената по образуваното по случая досъдебно производство съдебно-оценителна експертиза, остойностяваща причинените вреди и доказателства, че регистрацията на увреденият автомобил е прекратена на 26.07.2019г. При това, следва да се направи извод, че увреденото лице е изпълнило изискуемите си задължения по чл.498,ал.2 от КЗ да предяви претенция за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” чрез представяне на необходимите документи за установяване основанието и размера на щетите от застрахователя. Установява се, че застрахователят не е изплатил застрахователното обезщетение в срока по чл. 396 от КЗ.   

С оглед горното, съдът намира отговорността на ответника за установена, поради влязлата в сила присъда, установяваща виновността на застрахования при него водач, както и наличието на виновно противоправно деяние за установено по безспорен начин по делото.        

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението по която, в т.ч. и разпита на вещото лице в с.з., което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява видът и размерът на причинените на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № К6297ВС, собственост на ищеца, в резултат на извършеното на 10.10.2018г. престъпление от застрахования при ответника деликвент, механизмът на настъпилото ПТП, а именно, движейки се с несъобразена скорост блъска автомобила на ищеца, вследствие на което ищецът блъска движещ се вдясно от него друг автомобил, след което излиза вляво от пътното платно и се блъска в метална еластична ограда и наличието на причинно- следствена връзка между деянието на осъдения и настъпилите вреди в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Дадена е пазарна стойност на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № К6297ВС, изчислена по пазарен метод към датата на произшествието,12172лв., приходи, които могат да се получат от метален скрап – 529,00лв. и размер на причинените щети, възлизащ на 11643лв. В съдебно заседание заключението се поддържа от вещото лице с допълнение, че с разумни разходи автомобилът не може да се възстанови, за което представя описание, онагледено в таблица на операциите, които трябва да се извършат и след сумиране следвало, че стойността на средствата, които необходими за ремонтиране само на автомобила ще възлязат на по-голяма стойност,  отколкото е стойността на автомобила към датата на деянието. Не можело да се отговори има ли запазени части, тъй като трябва да се направи пълна дефектация на автомобила, т.е., пълно разглобяване, за да се изследват остатъчните годни части, като се направят необходимите замервания на всяка една от тези части, което никой не би се наел да извърши.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Безспорно се установи по делото наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобила, участвал в пътния инцидент на 10.10.2018г. по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с причинител на вредата С.В.П.от гр.Кърджали, признат за виновен с влязла в сила присъда за извършеното от него ПТП по непредпазливост. Безспорно бе установено настъпването на застрахователното събитие на посочената дата, а именно, на 10.10.2018г. в гр.Кърджали при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ес 500” с ДК № К 8801АХ нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, и чл.21 ал.1 от ЗДвП като превишил максимално позволената скорост на движение в населено място от 50 км/ч. и се движел със скорост от 136 км/ч. Съгласно чл.20,ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство е длъжен да контролира непрекъснато ППС, което управлява, а съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство-лек автомобил е забранено да превишава  скорост от 50,00km/h.  Виновното противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил е категорично установено с влязлата в сила присъда, чиято сила е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 от ГПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.  Гражданската отговорност на същия е била застрахована при ответното дружество и нарушавайки посочените правила за движение по пътищата, както и установеният механизъм на противоправното деяние, причинно –следствената връзка между деянието и настъпилите вреди е безспорно установена. В подкрепа на така приетите факти по обстоятелствата, причините и условията, както механизма на процесното автопроизшествие, е приетото по делото заключение по изготвената автотехническа експертиза, което не бе оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че повредените части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие противоправните действия на деликвента. Доказателства във връзка с възражението на ответника за завишен размер на причинените вреди не са надлежно ангажирани. Ето защо, следва категорично да се приеме, че поради нарушените и обсъдени по-горе правила за движение по пътищата застрахованият при ответника водач не е имал възможност да предотврати произшествието. Действителната стойност на причинените на ищеца имуществени вреди следва да се съобрази с нормите на чл.386, ал.2 от КЗ съгласно които обезщетението за имуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като при имуществени вреди обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е., стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна съдебна практика - Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В тази връзка, съдът намира, че по делото бе установено от заключението по назначената САТЕ, което не се оспорва от страните и извършения устен доклад в с.з., че стойността на щетите по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с ДК № К6297ВС, собственост на ищеца „Ватер“ЕООД- Кърджали, към датата на произшествието възлизат на 11643,00лв.  При това, искът за имуществени вреди е основателен за посочената сума от 11643,00лв., предвид установеното по делото обстоятелство, че вредите не са заплатени от застрахователя, поради което искът следва изцяло да се уважи, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на увреждането – 10.10.2018г. – до окончателното изплащане на главницата.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съгласно представения списък на разноските съразмерно с уважената част на иска, или,в пълен размер от направените по делото разноски размер на 1800,00лв. – заплатени за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно до сумата от 1200,00лв., съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ и извършените правни и фактически действия по делото, поради което дължимото възнаграждение следва да бъде намалено до посочената сума, което да бъде възложено в тежест на ответника.

С оглед изхода на делото, ответникът няма право на разноски. Но същият на осн. чл.78,ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 220,00лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на „Ватер“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ул. „Сан Стефано“ № 43, вх.Б, ет.2, ап.9, по IBAN: *** „Алианц - България“ АД, гр.София, сумата в размер на 11643,00лв., представляваща неизплатени дължими имуществени вреди за застрахователно обезщетение по щета № **********/05.02.2020г., причинени от С.В.П., с ЕГН **********, при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2018г., във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица серия GA 66155933 за автомобил ДКН № К 8801АХ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 10.10.2018 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на „Ватер“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ул. „Сан Стефано“ № 43, вх.Б, ет.2, ап.9, по IBAN: *** „Алианц - България“ АД, гр.София, направените по делото разноски в размер на 1200,00лв.

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали направените бюджетни разноски в размер на 220,00лв. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

            

                                                                  

                                                                                                    Съдия: