РЕШЕНИЕ№262127
гр. Пловдив,
19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2536 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от М.П.Ч. ***
2002” ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 289, 26
лв., представляваща стойността на дружествения дял след прекратяване на
участието на ищцата в „Тракия 2002” ООД към 22.12.2015 г. и сумата от 529, 07
лв. – обезщетение за забава за периода от 23.12.2015 г. до 16.01.2020 г., ведно
със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Размерът на предявените искове е установен след прието
с Определение от 26.02.2021 г. изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК
чрез намаляване на техния размер и заявен отказ от иска за разликата над
посочения размер до първоначално предявения по чл. 233 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била съдружник
при ответното дружество “Тракия – 2002” ЕООД. Твърди, че на 19.06.2015 г.
ищцата изпратила предизвестие до дружеството за прекратяване на участието й,
считано от изтичане на установения 6-месечен срок за това. предизвестието било
изпратено с обратна разписка, видно от отбелязването върху която, последното
било получено на 22.06.2015 г. Счита, че прекратяването на участието настъпва
автоматично с изтичане на срока на предизвестието. Твърди, че до момента на
предявяване на иска имуществените отношения между страните не са уредени.
Поддържа, че законна последица от прекратяване на участието на съдружник в
дружеството е изплащане на дружествения дял въз основа на представен от
дружеството счетоводен баланс към датата на прекратяване на участието й в
дружеството. Следователно счита, че следва да й бъде заплатена сума,
съответстваща на стойността на притежавания от нея един дял от цялото имущество
на дружеството, определен към 31.12.2015 г. Твърди, че на 09.02.2017 г. в
Търговския регистър е вписан годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г.
Твърди, че е станала съдружник с дял с номинална стойност от 50 лв. Сочи, че
стойността на дяловете се определя при съпоставка на актива на счетоводни
баланс и пасива. Твърди, че към момента на предявяване на иска не разполага с
необходимите знания за определяне на точния размер на дружествения дял, но
счита, че последният е в размер на сумата от 1 500 лв. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът “Тракия – 2002” ООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че в полза на ищцата не е
възникнало твърдяното имуществено право по чл. 125, ал. 3 във вр. с чл. 125,
ал. 2 ТЗ, тъй като за да възникне последното следва писмено предизвестие за
напускане на дружеството да е адресирано и изпратено от съдружника до
дружеството, последното да е редовно връчено на дружеството и да е изтекъл
6-месечният срок. Твърди, че към исковата молба са представени документи, които
не установяват наличие на редовно връчено предизвестие. Сочи, че представеното
известие за напускане е подписано единствено от подателя му М.Ч., като не е
прието от **я на дружеството или негов упълномощен представител, тъй като не е
подписан от Й.П. в качеството й на представляващ дружеството. Твърди, че
приложената куриерска разписка не установява, че на дружеството е връчено
твърдяното предизвестие. Не оспорва, че на 22.06.2015 г. от дружеството са
получени документи, но видно от представената разписка последните са изпратени
от Ж.А. Ч., а не от ищцата, като получените документи представлявали искане за
представяне на справка за дължими суми за управление на общите части в сграда в
режим на ЕС – ТЦ “Форум”. Сочи, че след получаване на така представените
документи **ят на дружеството е изпратила писмен отговор чрез Телепоща. Твърди,
че при доставяне на пратката куриерът не следи дали съдържанието на документите
отговаря на включените пояснения в товарителницата, т.е. посочените данни в
куриерската разписка не могат да бъдат безспорно доказателство за съдържанието
на пратката. По така изложените съображения твърди, че ищцата не е изпратила
предизвестие за напускане на дружеството. Твърди, че за липсата на изрично
писмено предизвестие за прекратяване на участието на ищцата свидетелства и
липсата на вписан документ във входящия регистър на дружеството, като всички
останали предизвестия били надлежно вписани. Твърди, че представеното
пълномощно, по силата на което ищцата е упълномощила Ж. Ч. да я представлява в
качеството й на съдружник пред дружеството не включва изрично делегиране на
правомощия за депозиране на предизвестие за напускане. Сочи, че липсата на
предприети действия от страна на ищцата за периода от 22.06.2015 г. до
14.02.2020 г. сочи за нейната незаинтересованост към претендираното имуществено
право. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на
предявените искове по давност. Оспорва размера на имуществената претенция. По
така изложените съображения се моли за прекратяване на производството като
недопустимо, респ. отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцата да е била съдружник в
ответното дружество; 2. участието й в дружеството да е прекратено чрез
отправяне на предизвестие, получено от представител на дружеството; 3. изтичане
на установения в дружествения договор 6-месечен срок на предизвестието.
От представения по делото
Дружествен договор на „Тракия – 2002“ ООД от 26.03.2009 г. се установява, че ищцата
М.П.Ч. е съдружник при ответното дружество с установен 1 дружествен дял от 50
лв. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Договора е предвидено, че всеки
съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие,
направено най-малко 6 месеца преди датата на прекратяването.
С разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е установено, че съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с
писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на
прекратяването. Прекратяването на участие в дружество с ограничена отговорност
чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е потестативно
право на всеки съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния
субстрат на търговското дружество. С предизвестието се изявява свободно
формираната воля на съдружника, като законодателят е поставил единствено
изискване предизвестието да е в писмена форма и да е отправено в определен срок
- не по-малко от три месеца преди датата на прекратяването.
В практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на
ВКС, се приема, че волеизявлението за напускане следва да бъде направено в
писмена форма в рамките на определен срок - тримесечен съгл. диспозитивната
норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.
Следователно нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и с дружествения
договор, какъвто е настоящия случай, е допустимо да бъде установен по-дълъг
срок на предизвестието за прекратяване на участието на съдружник, който в
случая е 6 месеца.
По делото е представено известие
за напускане на дружеството от 19.06.2015 г., подписано лично от ищцата М.Ч..
Представена е обратна разписка за получени от представител на ответника
документи на 22.06.2015 г., в която като подател е вписана Ж.А. Ч..
По делото е приложено пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. № ***, по силата на което ищцата М.П.Ч. е
упълномощила Ж.А. Ч. да я представлява навсякъде където е необходимо и по
всички въпроси като съдружник в „Тракия 2002“ ООД, включително да я подписва,
като действа от нейно име и за нейна сметка. С пълномощното е учредена
представителна власт и пред Общите събрания на дружеството.
Съдът намира, че по силата на така
учредената представителна власт лицето Ж. Ч. е била оправомощена да изпрати
съставеното лично от ищцата известие за напускане на дружеството, в който
смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, доколкото изявлението за
напускане е направено лично от ищцата, а единствено действието по изпращането
му е осъществено от нейния пълномощник с надлежна представителна власт за
осъществяване на посоченото фактическо действие.
По делото е представен дневник на
входяща – изходяща поща на ответника, от който се установява, че известието за
напускане на дружеството, не е вписано от ответното дружество. Така
представения документ, представлява частен свидетелстващ документ, съставен от
ответника и обективиращ изгодни за последния обстоятелства, поради което
липсата на вписване не може да се цени като доказателство, установяващо
твърдението на ответника, че изявлението на ищцата не е получено от негова
страна.
Ответникът е представил писмо,
изпратено от него до Ж. Ч., което се твърди да е изпратено именно по повод
документите, получени с известието за доставяне от 22.06.2015 г. и които са
дали отговор на запитването на Ж. Ч. за начислени задължения към Етажната
собственост. Съдът не възприема доводите на ответника, доколкото видно от
представеното писмо в оригинал, което не е съхранено в степен, за да се приложи
в ясен и четлив вид, съдът установи, че последното е изпратено на 23.06.2015 г.
по повод запитване на ищцата от 09.05.2015 г. и не касае правоотношения между
страните, свързани с участието на ищцата в ответното търговско дружество.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г., ІІ т.о. на ВКС е
уеднаквена съдебната практика, като е прието, че изтичането на срока на
предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо
членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност.
3а прекратяване на участието на съдружника в хипотезата по чл. 125, ал. 2 ТЗ не
е необходимо решение на общото събрание за освобождаване на съдружника,
както и уреждане на имуществените отношения по чл. 125, ал. 3 ТЗ или на съдбата
на дружествените дялове на напускащия съдружник. От приетото в съдебната
практика разрешение за последиците и за правната характеристика на
прекратяването на участие на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и от
тълкуването на правната норма следва извод, че упражняването на правото на
едностранно прекратяване на участието се осъществява чрез волеизявление, което
има адресат, но не се нуждае от приемане с насрещно волеизявление.
По делото са изслушани показанията
на свидетелката Т. Г. М. – С. в дружеството „Сиенит Инвест“ АД и ** на
Търговски център „Форум – Тракия“. Свидетелства, че познава **я на ответното
дружество Й.П., тъй като работят ежедневно по различни казуси, свързани с
управлението на сградата. При предявяване на товарителницата от 22.06.2015 г.
свидетелката излага пред съда, че мисли, че е виждала тази разписка, като
разказва за случай, в който е била свидетел на получаване от страна на г-жа П.
на документи по куриер, изпратени от Ж. Ч., които обективирали запитване
досежно нейни задължения. Свидетелства, че не си спомня в кой период е получено
това писмо и не може да каже, като не й е известно да са постъпвали други писма
от други съдружници за напускането на „Тракия 2002“ ООД.
Съдът счита, че тези гласни
доказателствени средства не се установяват релевантни за правилното разрешаване
на правния спор факти, доколкото свидетелката излага пред съда за нейни
възприятия досежно получено запитване към дружеството – ответник от страна на
лицето Ж. Ч., но не може да посочи конкретния период, през който е била
свидетел на получаването на тези документи, за да се свържат последните с
приложената по делото разписка от 22.06.2015 г., като свидетелката не твърди да
се е запознала със съдържанието на документите. В този смисъл и показанията на
този свидетел не установяват възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба, предвид липсата на възможност за осъществяване на проверка за
тяхната достоверност.
Приложен е Протокол за проведено
Общо събрание на съдружниците „Тракия 2002“ ООД на 31.03.2016 г., в което общо
събрание не е взела участие ищцата М.Ч., като от представените покани не се
установява, такава да е изпратено до ищцата. Приложена е обяснителна записка от
С. на ответника, в която е посочено, че всички съдружници са поканени по
телефона. По делото са представени Протоколи за проведени Общи събрания на
29.03.2019 г. и на 21.09.2020 г., към които са представени списъци на
съдружниците, в които е посочена ищцата М.Ч., но последната не е положила
подпис и не е участвала.
Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства, не се опроверга твърдението на ищцата, че
надлежно е изпратила, съответно нейното волеизявление за прекратяване на
участието й в дружеството, е достигнало до ответника на 22.06.2015 г. В този
смисъл приложените по делото доказателства, като косвени досежно доказването
твърдението на ответника, представляват единствено съставени от страна на
ответника частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда
доказателствена стойност.
След изтичане на установения в
дружествения договор шестмесечен срок, считано от датата на получаване на
известието за напускане – на 22.12.2015 г., в полза на ищцата е възникнало
правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Последиците при прекратяване на
участието се проявяват спрямо дружеството и по отношение на съдружниците. След
настъпване на прекратяването дружеството следва да уреди имуществените
последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ с прекратилия участието си съдружник. В
посочената норма не е проведено разграничение в тези имуществени последици в
зависимост от основанията за прекратяване на участието - по чл. 125, ал. 1 ТЗ
или по чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което задължението на дружеството възниква по
силата на закона, а не в резултат на две съвпадащи волеизявления, пораждащи
насрещни права и задължения. В този смисъл е Решение № 7/14.03.2018 г. по т. д.
№ 926/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 125,
ал. 3 ТЗ имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Съгласно практиката на ВКС, каквато представлява
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 224/10.09.2010 г. по т.д. №
765/2008 г., ТК, II т.о. на ВКС,
с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е определил конкретния
момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ
за база на уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на
членството си в дружеството.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
31.12.2015 г. имуществото на ответното дружество в активи е в размер на сумата
от 168 611, 14 лв., а задълженията в размер от 39 684, 78 лв., като
положителната величина в полза на активите на дружеството е от 128 926, 36
лв. Съобразно така определената положителна величина на актива дружествения дял
на ответната страна е определен в размер от 1 289, 26 лв.
Съдът цени заключението на вещото
лице като компетентно и безпристрастно дадено, като възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало, поради което
предявеният иск за главница е основателен в пълния му предявен размер от
1 289, 26 лв.
В преклузивния за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК ответното дружество е релевирало възражение за погасяване на
задължението по давност.
В случая имущественото материално
право на ищцата се погасява с общата – петгодишна погасителна давност по реда
на чл. 110 ЗЗД, като давностният срок започва да тече от датата на настъпване
на изискуемостта на задължението, с изтичане на шестмесечният срок на
предизвестието, а именно от 22.06.2015 г. и към датата на депозиране на
исковата молба, в който момент давностният срок спира да тече – 16.01.2020 г.,
давността за вземането не е изтекла. В този смисъл възражението на ответника е
неоснователно.
Ищецът претендира и
присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата от 529, 07 лв. за периода от 23.12.2015 г. до
16.01.2020 г.
В случая
изискуемостта на вземането настъпва към момента на изтичане на шестмесечния
срок, установен в дружествения договора. Изискуемостта на вземането, обаче не
поставя длъжникът в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока за изпълнение, а ако няма
уговорен - след поканата – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая забавата на
длъжника настъпва с получаване на покана за изпълнение, доколкото задължението
по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е такова с установен срок. В този смисъл е практиката
на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 180 от
26.03.2021 г. по т. д. № 2602/2019 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. По така изложените
съображения и доколкото ответното дружество не е надлежно поканено за
изпълнение на задължението, в който смисъл не са представени доказателства,
предявяването на иск има характер на покана за изпълнение на задължението,
поради което исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 529, 07 лв. – обезщетение за забава за периода
от 23.12.2015 г. до 16.01.2020 г., следва да се отхвърли, като се присъди
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на задължението.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените от последния разноски. Следва да се присъди
заплатената държавна такса, с оглед цената на разгледания и уважен иск за
главница, в размер на сумата от 51, 57 лв. (4% от 1 289, 26 лв.).
Останалите разноски, сторени от ищеца за заплатен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза от 150 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв. се присъждат
пропорционална, с оглед уважената част от предявените искове или сумата от 389,
97 лв. от общо сторените 550 лв. Предвид така изложеното на ищцата следва да се
присъди сумата от общо 441, 54 лв.
С
оглед отхвърлената част от предявените искове, на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват разноски по пропорционалност в размер на сумата от
130, 93 лв. от общо заплатените 450 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ „Тракия 2002” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Съединение‘№ 34, да заплати на М.П.Ч., ЕГН **********,***, ***
– ***, сумата
от 1 289, 26 лв., представляваща стойността на дружествения дял след
прекратяване на участието на ищцата в „Тракия 2002” ООД към 22.12.2015 г.,
ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Ч., ЕГН **********,***, ***, против „Тракия
2002” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Съединение‘№ 34, осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 529, 07 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.12.2015 г. до
16.01.2020 г.
ОСЪЖДА
„Тракия 2002” ООД,
ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.П.Ч., ЕГН **********, сумата
от 441, 54 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. №
2536/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
М.П.Ч., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Тракия 2002” ООД, ЕИК *********, сумата от 130, 93 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 2536/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ