Р Е Ш Е
Н И Е № 1565
гр.Пловдив, 30.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на тридесети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ПЛАМЕНА
СЛАВОВА
като разгледа докладваното
от съдия Василев в.гр.дело № 2618/2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производствата са по реда на чл.435 ал.2 от ГПК и по чл.462 ал.2 от ГПК.
Постъпили
са частни жалби от длъжника по изпълнението В.В.И.-С., срещу протокол за
предявяване на разпределение, след извършена публична продан на недвижим имот
на длъжниците В.И.-С. и В.И.С. на основание чл.460 от ГПК от 28.06.2016 г. на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824
-район на действие Окръжен съд Пловдив, по изп.дело № 20148240400412 и срещу
постановление за разноските изх. №61138/20.09.2016г. на ЧСИ Константин Павлов
рег. № 824, с което на основание чл.435 ал.2 от ГПК е оставено без уважение
искането на жалбоподателката за намаляване на юрисконсултското възнаграждение
по делото.
По
отношение на постановлението за разноските жалбоподателката възразява, че
същото е безмотивно, неправилно, незаконосъобразно и прекомерно. Иска същото да
се намали до 200 лв. Претендира присъждане на направените за настоящото
производство деловодни разноски.
По отношение на разпределението
жалбоподателката излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност,
немотивираност и налични процесуални нарушения относно обжалванато
разпределение. Претендира присъждане на направените за настоящото производство
разноски за държавна такса и заплатените за обжалването такси по ТТРЗЧСИ.
Взискателят
по делото «Първа Инвестиционна Банка» АД намира жалбите за неоснователни и иска
да се потвърди постановлението за разноските и извършеното разпределение.
Присъединеният
взискател Община Пловдив не взема становище по делото.
Солидарният
длъжник по изпълнението В.С. взема становище по жалбите, че са основателни и
излага свои съображения за незаконосъобразност на извършеното разпределение и
постановлението за разноските.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частните жалби изхождат от надлежна страна и са в
законните по чл.436 ал.1 и чл.462 ал.2 от ГПК срокове, платена е
държавна такса за обжалване действията на ЧСИ и като процесуално допустими жалбите
подлежат на разглеждане по същество.
Първа
следва да се разгледа жалбата срещу постановлението за разноските, като
преюдициална спрямо разпределението на постъпилите суми по изпълнителното дело.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Незаконосъобразно е
възражението, че постановлението е немотивирано, ЧСИ се е произнесъл по
искането на жалбоподателката за намаляване на размера на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя по делото. Взискателят «Първа Инвестиционна Банка» АД още с молбата си за
образуване на изпълнителното делото /л.3, том 1/ е поискал 1300 лв. за
юрисконсултското възнаграждение. С протокол за погасяване на дълга от
28.03.2014г. /л.169, том 1/ са му платени 263 лв. по тази претенция. Ето защо
законосъобразно е определено, че на взискателя му се дължат към момента още
само 1037 лв. за тези разноски по делото. Неправилно е виждането на
жалбоподателката И.-С., че по делото взискателя е защитаван от служители в
отдел „Проблемни активи”, а не от юрисконсулти. По делото има упълномощени
трима юрисконсулти на взискателя с множество пълномощни – Д. /л.16,280,339/, Р.-А.
/л.148, 374,626/ и М. /л.186/. Същите са изготвили молба за образуване на
делото, получавали са призовки за взискателя, подавали са молби по извършваните
публични продажби на ипотекирания имот, молби за спиране на изпълнителните
действия, подавали са справки до ЧСИ, писали са възражения срещу жалби при
обжалване действията на ЧСИ пред съд и др. За тези правни действия безспорно се
дължи претендираното възнаграждание като няма значение, че тези лица не са
присъствали на някое от публичните действия на ЧСИ, защото ГПК не предявава
такива изисквания за дължимост на адвокатското или юрисконсултското
възнаграждение. Следва да се посочи, че претендираното юрисконсултското
възнаграждение е под минималния размер предвиден в чл.10 т.2 във вр. с чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл.78 ал.5 и ал.8 от ГПК. Това е така, защото общия
размер на паричното вземане по двата изпълнителни листа, по които е образувано изпълнителното
дело е в размер на 86 844,58 лв. поради което минималното възнаграждение
по Наредбата е в размер на 1 567,66 лв., а се претендират само 1 300
лв. Ето защо жалбата срещу постановлението за разноските е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Разгледана по същество жалбата срещу извършено разпределение,
след извършената публична продан на недвижим имот на длъжниците В.И.-С. и В.С. на основание чл.460 от ГПК от 28.06.2016 г. е основателна. Безспорно е че извършената публична продан
на ипотекирания за дълга недвижим имот самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.511.914.1.1, находящ се в гр. П., ул. *** с площ от 66,70
кв.м. за сума 73 000 лв./л.547-550, том 2/ не е достатъчно за покриване
всички задължения по делото. Поради което на основание чл.460 от ГПК следва ЧСИ
да извърши разпределение на постъпилата сума.
По силата на чл.460 от ГПК
разпределението следва да е писмен акт, с който съдебния изпълнител ясно да
посочи кои вземания се ползват с предпочтително удовлетворение, ясно да се
посочи в кой ред на привилегиите по чл.136 т.1-6 от ЗЗД попадат, изцяло ли се
удовлетворяват вземанията или съразмерно и защо, ако е необходимо как се
прилага и чл.76 от ЗЗД. По силата на чл.462 от ГПК така обективираното писмено
разпределение се предявява на длъжника и взискателите. Тези императивни норми
на ГПК не са спазени в казуса. По делото има приложен протокол за извършено
погасяване на дълга от 28.06.2016г. В този протокол има извършено някакво
разпределение на суми от събраната сума от 73 000 лева по публичната
продан, но без да става ясно кои суми са привилегировани по чл.136 от ЗЗД, в
коя точно привилегия попадат, изцяло ли се плащат или съразмерно. В този
протокол двукратно е посочено от ЧСИ, че има сила на постановление за разноските
и никъде не е посочено, че има характер на разпределение по чл.460 от ГПК. Така
че следва да се приеме, че този писмен акт не е разпределение по чл.460 от ГПК.
По-късно в протокол за предявявне на разпределение пак от 28.06.2016г. ЧСИ не предявява разпределение по
чл.460 от ГПК, защото няма изготвен такъв писмен акт, както се посочи вече, а
извършва устно разпределение на сумите, което се записва в протокола. Това
устно разпределение не е съставено по реда на предпочтително удовлетворение съгласно
чл.136 от ЗЗД, а по точки, като не е ясно какви точно вземания се погасяват по
тези точки и изцяло или съразмерно се извършва това и защо.
При тези факти общото възражение
на жалбоподателката И.-С. за това, че за нито една от петте точки на разпределението не е посочено
основанието, на което се считат привилегировани вземания, не е ясно каква част
от дълга е погасена, какво се включва в погасяването главница, лихва законна, лихва
мораторна, период на олихвяване и какъв е остатъка от дълга е основателно. На
първо място незаконосъобразно е извършеното разпределение, защото не са спазени
изискванията на чл.460 от ГПК и чл.462 от ГПК първо разпределението писмено да
се обективира в писмен документ, а след това да се предяви този писмен акт на
страните по изпълнителното дело. На второ място незаконосъобразно е извършеното
разпределение, защото при общото посочване на сума за изплащане по процесното разпределение - в
определен ред без да е посочено подробно - по пера, сумите които се разпределят
и редът за удовлетворяване на вземанията, ползващи се с привилегии по чл.136 от ЗЗД, не може да се извърши
пряк контрол от съда, тъй като същото изисква съдът да изземе функцията на
съдебния изпълнител, като извърши за първи път разпределението. Освен това в
теорията /БГПП, 9 издание, 2012г., стр.1182/ е прието, че обжалването на действията на СИ «имат за цел
тяхното отменяне поради незаконосъобразността им....като се задължи СИ валидно
да повтори порочно извършеното действие или изобщо да не го извършва». Тоест в
настоящия процес при липса на валидно извършено разпределение от ЧСИ съдът няма
правомощие за пръв път да изтови писмено такова разпределение и да го предяви
на страните по изпълнителното дело. Разпределението и неговото предявяване е
акт на СИ, който подлежи на обжалване пред съда на две инстанции.
С оглед законосъобразно
извършване на последващото разпределение следва да се даде отговор и на
конкретните възражения на жалбоподателката по така фактически осъщественото от
ЧСИ разпределение.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, за това че не е ясно какъв е размера на дълга към датата на
разпределението, каква част от него е погасена и каква част се дължи. Дълга
/задължението/ следва да се индивидуализира по изискванията на чл.76 ал.2 от ЗЗД на разноски, лихва и главница и по този начин да се посочи каква точно част
от дълга се погасява и каква остава да се дължи. Посочването на едно число за
дълга при условие , че същия се състои от няколко различни лихви и разноски
води до пълна неразбираемост на разпрделенението.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, за това че незаконосъобразно е разпределена с привилегия чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД такса
в размер на 7,50 лв. по т.3 за Агенция по вписванията за вдигането на
възбраната върху ипотекирания имот, предмет на публична продан. Тази такса не е
разноска по изпълнението и е в тежест на купувача по публичната продан, който
обикновено не е страна по изпълнителното дело и няма как там да има
привилегирования вземания.
Основателно е възражението на жалбоподателката,
за това че незаконосъобразно
е посочена като привилегирована сумата от 356,33 лева по сметка на Община
Пловдив МДТ, защото по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД привилегията е само за данъци в
това число данък върху недвижимия имот и лихви, но не и за такса смет и лихви
върху нея. Сумата не е разграничена. Нормата на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД говори
за данъци върху определен имот. Вярно е че общината не е държавата, но последната
е прехвърлила върху нея правото да събира този данък. Това обаче не се отнася до
местните такси, като въпросната такса битови отпадъци, в тази насока е и
решение от 12.06.2014г. по ч.гр.д. №1802/2014г. на АС София. Тази местна такса
не се ползва с посочената привилегия по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД и следва да се
разграничи от местния данък в реда на привилегиите като отиде в чл.136 ал.1 т.6
от ЗЗД.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, че по протокол за извършено погасяване на дълга по т.11 от ТТРЗЧСИ няма други присъединени
по право взискатели освен община Пловдив, следователно не се дължи такса 60 лв.
Основателно е възражението, но на друго основание. Видно от протокол за извършено
погасяване на дълга от 09.05.2014г. /л.183, том 1/ тази такса вече веднъж е
погасена и не се налага повторно да се събира при само един реално присъединен
взискател по право по това дело – община Пловдив.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, че по протокола по т.26 от ТТРЗЧСИ – таксата от 63,86 лв. е неправилно
изчислена. Посочен е материален интерес 531,87лв., за ДНИ и ТБО дължими на община
Пловдив, но сумата е коригирана на 356,33 лв. по представено актуално
удостоверение от Община Пловдив за дължими местни данъци и такси, тоест и
таксата следва да се намали съобразно новата основа.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, че по протокола по т.20 – таксата от 1562,40 лв. е неправилно изчислена.
Не е ясно как е формиран материален интерес от 86 800 лв. Таксата по т.20
е пропорционална за опис на недвижимия имот на база по-ниската цена измежду
цената на описания имот и паричното вземане. Според настоящият съд цената на
имота тук е началната цена, по която е обявена втората публична продан –
58 800 лв. /л.440, том 2/. Отделно от това цената на вземането тук е само
по първия изпълнителен лист за 85 185,11 лв. /л.7, том 1/, защото по втория
изпълнителен лист производството е вече прекратено /л.190, том 1/. Тоест сумата
от 86 800 лв. е неясно как формирана, като според въззивния съд основата
за таксата по т.20 тук следва да е сумата от 58 800 лв. Напълно неясно е
за настоящият съд и защо след като по тази първа таблица в това постановление
за погасяване на дълга всички начислени такси се погасяват изцяло /тоест
приемат се за привилегирования вземания от по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД/ то точно
тази такса е начислена като 1 562,40 лв., а е погасена частично за
1 413,80 лв. Следва да се посочи, че по това дело има седем предходни
погасявания на дълга по идентични точки от ТТРЗЧСИ и връзката им с настоящото
разпределение е неясна.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, че не са привилегировани вземания по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, по силата на т.6
от ТР №2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК адвокатски хонорар за гражданското
дело - адвокатско/юрисконсултско възнаграждение в производство по чл.417 ГПК/
1272 лв. и 1645,36 лв. за държавна такса
по 417 ГПК /ИЛ том.1 л.7 и сл./ Видно от таблица 2 тези суми са изцяло
погасени, тоест считат се привилегировани по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД в
противоречие с т.6 от ТР №2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК. Според ВКС тези
разноски се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределение
в удовлетворение на неговото вземане, съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД. Тоест в
казуса тези разноски попадат в чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.
Основателно е възражението на
жалбоподателката, че по разпределението има още девет главници и законни лихви върху тях с неясен
произход. Най-вероятно това са неактулизираните държавни вземания на община
Пловдив за местно данци и такси, но същите не съвпадат с последната справка на
л.581, т.2 от делото. Същите се нуждаят от конкретизация.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, за това че няма съобщение до длъжниците за присъединяване
Община Пловдив МДТ като взискател по делото. Нормите на чл.458 и чл.459 от ГПК
не изискват изпращане на съобщение до длъжника в тази хипотеза.
Ето
защо извършеното разпределение е незаконосъобразно и следва да се отмени от
съда и да се върне делото на съдебния изпълнител, който да извърши ново писмено
разпределение по реда на чл.460 от ГПК и да го предяви на страните по делото по
реда на чл.462 от ГПК.
Като при това ЧСИ се съобрази с
нормите на чл.460 от ГПК и чл.136-137 и чл.76 ал.2 от ЗЗД. Следва в новото
разпределение да се даде информация за актуалния размер на дълга
/индивидуализиран по изискванията на чл.76 ал.2 от ЗЗД на разноски, лихва и
главница/, размера на събраната сума по този изпълнителен способ и как тя се
разпределя по реда на привилегиите в чл.136 ал.1 т.1-6 от ЗЗД. За лихвите
следва да се спазва и чл.136 ал.4 от ЗЗД. Като всеки ред се разгледа отделно и
всяка една сума се индивидуализира по размер, правно основание за дължимост,
лист от изпълнителното дело, който доказва размера и дължимостта на тази сума и
в какъв размер тя се погасява и защо. Следва конкретно и ясно да се посочи каква е връзката на
седемте предходни погасявания на дълга /л.169,178,183,188,196,212 и 307 том 1/
по това изпълнително дело с дължимото задължение спрямо взискателя по настоящия
изпълнителен лист и по отношение на идентични точки от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ и връзката им с все още дължимите суми по настоящото
разпределение. Накрая следва да се индивидуализира и оставащата парична сума която се
дължи от длъжниците след разпределението.
По
делото жалбоподателката В.И.-С. е направила деловодни разноски 72 лв. разноски
за администриране на жалбата /л.10/ и 25 лв. за държавна такса /л.11/, по ЧНД
1736/2016г. С оглед на факта, че в настоящото дело е уважено само едно от две
обжалвани действия на ЧСИ то на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да и се
присъдят половината от направените от нея деловодни разноски 36 лв. и 12,50 лв.
за държавна такса или общо 48,50 лв. като се осъди взискателя «Първа Инвестиционна
Банка» АД да й ги плати.
Поради което и на основание чл.274 във връзка с чл.278
ал.4 във вр. с чл.435 ал.2 и чл.462 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските изх. №61138/20.09.2016г. на ЧСИ
Константин Павлов рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, по
изпълнително дело № 20148240400412 с което на основание чл.435 ал.2 от ГПК е
оставено без уважение искането на жалбоподателката В.В.И.-С. за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение по делото.
ОТМЕНЯ разпределение на суми от проведена публична продан по
изпълнително дело № 20148240400412 по описа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, инкорпорирано в Протокол
от 28.06.2016г. за предявяване на разпределение, след извършена публична продан
на недвижим имот на длъжниците В.И.-С. и В.И.С. и в протокол за извършено погасяване на дълга от
28.06.2016г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на
действие Окръжен съд Пловдив, за изготвяне на ново разпределение по чл.460 от ГПК на сумата, събрана от
публичната продан на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.511.914.1.1, находящ се в гр. П., ул. *** с площ от 66,70
кв.м., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА «Първа Инвестиционна Банка» АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Драган Цанков» №37 да заплати на В.В.И.-С. с ЕГН **********
*** сумата от 48,50 лева за разноски по настоящото дело.
Решението
в частта му относно потвърденото постановление за разноските от 20.09.2016г. не подлежи на обжалване, а в частта му
относно разпределението от 28.06.2016 г. подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от съобщаване на решението на страните
пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.