РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Добрич, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201241 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД ЕИК ***, с. К., общ. Р., обл. П.,
представлявано от управителя М.Х.В.., против Наказателно постановление №
08-2100007/213, издадено на 01.10.2021 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция на труда“ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр.
с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 000 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител
оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се оплаквания
за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство, довели до
ограничаване на правото на защита, съставляващо самостоятелно основание
за отмяна изцяло на атакуваното НП. Счита, че допуснатите съществени
1
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат
преодолени в хода на съдебното производство чрез последващи изявления,
което налага за съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице в присъствието на двама свидетели и е редовно връчен. НП
е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с
чието съдържание е запознат и жалбоподателят, предвид депозиране на
разглежданата жалба и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно във формалноправен аспект.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следното:
На 15.07.2021 г. около 11:30 часа св. Е.И.К.. - главен инспектор и св. М.
Р. К. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич, извършили проверка на обект - „***“, находящ се в гр. Добрич, ***,
ПИ ***, изпълняван от „***“ ЕООД.
На място проверяващите органи заварили да работи Ф.С. (***), роден на
*** г., гражданин на Р*** и притежаващ разрешение за постоянно
пребиваване № ***, валидно до ***. в РБ.
Ф.С. попълнил декларация, съгласно чл. 68, ал.1, т. 3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност на турски език, в която посочил,
че работи в полза на „***“ гр. Б. като ***
На 03.08.2021 г. било изпратено запитване до Агенция по заетостта
относно правото на работа в РБългария на заварения в обекта на контрол
гражданин на Р***, като от полученото писмо, заведено с вх. №
21078343/12.08.2021 г. се установило, че за лицето не е издадено разрешение
2
за достъп до пазара на труда за работа по трудово правоотношение или като
командирован/изпратен в рамките на предоставяне на услуги, по искане на
„***“ ЕООД.
От събраните в хода на проверката писмени доказателства в тяхната
съвкупност св. И. приел, че „***“ ЕООД в качеството си на местно лице,
приемащо ***, е възложило на Ф.С. да изпълнява функции на ***в обект
„***“, находящ се в гр. Добрич, ***, ПИ ***, без да е извършило еднократна
регистрация в Агенцията по заетостта преди влизането на гражданина на
Р*** в страната и преди началото на заетостта. Нарушението било извършено
на 02.07.2021 г., а е установено на 12.08.2021 г.
Предвид констатираното нарушение, на 17.09.2021 г. св. И. съставил
АУАН № 08-2100007 в присъствието на свидетелите Т.Н.А.. и Е.И.К.. и
вменил на „***“ ЕООД административно нарушение по чл. 31, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност. АУАН бил надлежно връчен на наказаното
лице, което в законоустановения срок депозирало възражения. Същите били
оставени без уважение от АНО.
Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид
констатираното нарушение, на 01.10.2021 г. било издадено обжалваното
Наказателно постановление № 08-2100007/213 от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич, в обстоятелствената част на
което административно-наказващият орган възприел описаната в акта
фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно
постановление, за нарушение по чл. 31, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с
чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на
основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност на жалбоподателя била наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели: Е.И.К.., Т.Н.А..
и Е.И.К.., както и от приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 08-2100007/213 от
3
01.10.2021 г., ведно с обратна разписка; Акт № 08-21000007 от 17.09.2021 г.;
Протокол с изх. № 2123931/13.08.2021 г.; документ на чужд език; Декларация
по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на Ф.С. от 15.07.2021 г. в превод на български
език; Разрешение за пребиваване на Ф.С. с № *********; Покана за
представяне на документи с изх. № 21056066/16.07.2021 г., ведно с
електронно писмо; Отговор на покана с изх. № 21056066 за представяне на
документи по е-мейл; Уведомително писмо с изх. № А-2077/19.07.2021 г.;
Призовка с изх. № 21056478/19.07.2021 г.; призовка с изх. №
21056476/19.07.2021 г., ведно с обратна разписка за получаването й;
Уведомително писмо, заведено с вх. № 21074564/27.07.2021 г.; Договор за
строителство от 28.06.2021 г. с „***“; Писмо с изх. № 21059848/03.08.2021 г.
до Агенцията по заетостта; Писмо с рег. № 10-10-2978-1/11.08.2021 г. от
Агенцията по заетостта, заведено с вх. № 21078343/12.08.2021 г.; Писмо за
връчване на протокол с изх. № 21061979/16.08.2021 г.; Покана за съставяне
на АУАН с изх. № 21061903/16.06.2021 г.; Обратна разписка за получени
протокол и покана за АУАН на адрес ул. „Брезовско шосе“ № 176, гр. П.;
Писмо за връчване на протокол с изх. № 21061984/16.08.2021 г.; Покана за
съставяне на АУАН с изх. № 21061981/16.08.2021 г.; Обратна разписка за
получени протокол и покана за АУАН на адрес ул. „Възраждане“№ 5а, с. К.;
Писмо с изх. № 21061898/16.08.2021 г. до ОД на МВР – Добрич; Писмо с рег.
№ 357000-6057/18.08.202 г. от ОД на МВР – Добрич, заведено с вх. №
21080355/20.08.2021 г.; Писмо за връчване на 5 бр. АУАН от 24.08.2021 г. с
вх. № 21067960, ведно с обратна разписка за получаването й; Писмо за
връчване на 5 бр. АУАН от 17.09.2021 г. с вх. № 21067964, ведно с обратна
разписка за получаването й; Възражение от „***“ ЕООД с вх. № 21087545;
Становище на Е.И.; Молба с вх. № 11256/11.11.2021 г. от „***“ ЕООД, ЕИК
***.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2 от ППЗТМТМ, за регистрация
на заетост на лице по чл. 9, ал. 3 или 4 ЗТМТМ местното лице, приемащо
командирования или изпратения работник или служител, подава в Агенцията
по заетостта преди началото на заетостта: 1. декларация в 3 екземпляра по
образец съгласно приложение № 5; документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 и 11 и по
чл. 25, ал. 1, т. 3 – 5, като регистрацията се извършва преди началото на
4
заетостта и се потвърждава чрез заверка от изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта на декларацията по ал. 1 – в 10-дневен срок от датата
на подаването й.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ гласи, че „Работник – гражданин
на трета държава, командирован или изпратен в Република България от
чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца,
може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.“, а ал. 5 гласи, че
„Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за
прилагане на закона.“
Анализът на така цитираните правни норми, разгледани през призмата
на установената фактическа обстановка навеждат съда на следните изводи:
В съставения АУАН и в атакуваното НП е посочено, че нарушението е
било извършено на 02.07.2021 г. В същото време обаче, от приложената по
делото справка от ОД на МВР – Добрич, находяща се на л. 36, се установява,
че С.Ф. е влязъл на територията на РБ на 04.07.2021 г., т. е. два дни след
датата, вменена на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Съдът счита, че към посочената дата 02.07.2021 г. жалбоподателят не е
имал задължение да подаде декларация, още повече, че договорът с „***“ и
жалбоподателя е сключен на 28.06.2021 г. /л. 23/, а видно от Декларацията по
чл. 68 /л. 12-13/ работникът е започнал работа на 07.07.2021 г.
Ето защо съдът приема, че в настоящото производство не се събраха
доказателства, че на 02.07.2021 г. „***“ ЕООД в качеството си на местно
лице, приемащо ***, е възложило на Ф.С. да изпълнява функции на ***в
обект „***“, находящ се в гр. Д., ***, ПИ ***, без да е извършило
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта преди влизането на
гражданина на Р*** в страната и преди началото на заетостта.
Както е известно от теорията, една от функцииТ.Н.А.та е
обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за
извършено конкретно нарушение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от
07.10.2002 година на ВКС некоректното отразяване на времето на извършване
на административното нарушение и мястото на извършване се явява
съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на
защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на
5
атакувания административен акт, респективно наказателно постановление.
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС
некоректното отразяване на времето на извършване на административното
нарушение и мястото на извършване се явява съществено процесуално
нарушение и води до накърняване правото на защита на санкционирания,
което е достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт,
респективно наказателно постановление.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на „***“
ЕООД нарушение по чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и
ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, не е доказано
по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал.
2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи
основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на
обществените интереси в областта на трудовото и осигурително
законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има
гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички
свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на
съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено
НП и с каква правна квалификация. В случая не се констатира да е изпълнено
изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за
законосъобразност на същото.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Не на последно място, настоящият съдебен състав счита, че
квалификацията на вмененото на жалбоподателя нарушение е неправилна.
Разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТМТМ, както и тези на чл. 9,
ал. 3 и ал. 5 ЗТМТМ не съдържат в себе си задължително правило за
поведение за определен адресат, а са дефинитивни норми, които имат за цел
да разяснят на местното лице, приемащо командирования или изпратения
работник или служител, какви документи се подават в Агенцията по заетостта
6
/ал. 1 на чл. 31 ППЗТНТМ/, както и кога се извършва регистрацията по ал. 1
/ал. 2 на чл. 21 ППЗТМТМ/.
От своя страна пък чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗТМТМ посочват срока, в който
Работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в
Република България от чуждестранния му работодател може да изпълнява
определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна
регистрация в Агенцията по заетостта /ал. 3/, а ал. 5 още по-малко се отнася
към нормите, вменяващи задължение за адресата, доколкото гласи
„Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за
прилагане на закона“.
Единствено в посочената за първи път в диспозитива на НП правна
норма на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ се съдържа правило за поведение,
нарушаването на което води до налагане на наказание.
Разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ гласи, че „Наказанието по ал. 1
се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила /пр. 1-во/ или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта /пр. 2-ро/, а на работодател – юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание /пр. 3-то/“.
Ал. 1 гласи: „Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя
работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република
България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва.“
Доколкото в ал. 2 на чл. 75а от ЗТМТМ има вписани три отделни
хипотези, то е следвало АНО да прецизира правната квалификация на
вмененото нарушение и да даде възможност на съда да извърши въззивна
проверка на обстоятелствата по вмененото нарушение през призмата на
санкционната разпоредба.
Но в същото време разпоредбата на чл. 78а, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност касае отговорността на работодател. Видно,
както от акта, така и от наказателното постановление, според наказващия
орган, жалбоподателят е местно лице, приемащо ***.
7
Следователно, жалбоподателят, действал като местно лице, приемащо
чужденец, не е годен субект на административно-наказателната отговорност
по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, доколкото последната се отнася до лица, имащи
качеството на работодател. Разграничавайки качеството на субектите,
законодателят е прецизирал наказателната им отговорност и в това
отношение, поради което съдът приема, че АНО неправилно е приложил
санкционна норма, което също води до извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като ако между двата вида субекти на
нарушението законодателят не намираше разлика, то не би правил
разграничение между тях.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено в брой.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 370 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-2100007/213, издадено на
01.10.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Добрич, с
което на „***“ ЕООД ЕИК ***, с. К., общ. Р., обл. П., представлявано от
управителя М.Х.В.., за нарушение по чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД ЕИК ***, с. К., общ. Р., обл. П., представлявано от
8
управителя М.Х.В.., сумата от 370 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9