РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Варна, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502520 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
24091/0804.2022г., уточнена с молба вх. № 26758/19.04.2022г. от И. В. Г. ЕГН **********
от с. Изворско, Община Аксаково, Варненска област, ул. „Кап.П. В.“, № 1, чрез адв. М.Ж.,
против решение № 736/18.03.2022г. по гр.д. № 2023110116278/2021г. на 42-ри състав на
ВРС, с което е изменено влязлото в сила на 20.10.2020г. Решение № 260288 от 11.09.2020г.
по гр.д. № 4240/2020 на 14-ти състав на ВРС, само в в частта, в която на М. В. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Д-р П.“, *** е определен режим на лични отношения с детето
В. И. Г. ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, като първа седмица от месеца се счита тази,
съдържаща първо число на всеки месец, за времето от петък от 17:00 ч. до понеделник в
09:00 ч. с преспИ.е, като майката ще взима детето от дома на бащата и ще го връща обратно;
един месец през лятото 30 последователни дни, когато бащата не е в платен годишен
отпуск;
по всяко друго време по взаимна договорка на майката и на бащата,
на рождения ден на детето и на рождения ден на майката – майката да има право да
бъде с детето за времето от 16,00 ч. до 18,00 ч. на избрано от нея подходящо за присъствие
на детето място, като за целта да взема детето от дома на бащата и да го връща обратно .
по време на официалните почивни дни за страната - 1 януари 2022 – Нова година, 3
март – Ден на Освобождението на България от османско робство, 24 април – Великден, 1
1
май – Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май – Гергьовден,
Ден на храбростта и Българската армия, 24 май – Денят на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 6 септември –Съединението на България, 22 септември – Ден на
независимостта на България, 24, 25, 26 декември – Коледа - всяка четна година всеки първи
ден от празника о т 17:00 часа до 17:00 часа на следващия ден, с преспИ.е, а всяка нечетна
година от всеки първи ден от празника от 18:00 ч. на до 18:00 на следващия ден, с преспИ.е ,
като майката взема и връща детето от дома на бащата ,на осн. чл. 59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК
.
Навежда оплаквания, че с решението е предоставен по-широк режим на личен
контакт на майката с детето, което е неправилно и в разрез с интереса на малкото дете. Със
събраните по делото доказателства се установява, че майката се е дезинтересирала от
дъщеря им и не реализира родителски грижи в обема, с който да задоволява потребностите
на детето. Показателно в това отношение е заключението по допуснатата СПЕ.
Моли да бъде изменено обжалваното решение, като на майката бъде определен
следния режим: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 17.00ч. и всяка първа и
трета неделя от месеца от 09.00ч. до 17.00.
В срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор от М. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. „Д-р П.“, *** не е постъпил.
ДСП-Варна не подава писмен отговор на постъпилата жалба, не изпраща
представител, не взема становище.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба М. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р П.“, ***, чрез
адв. М.Н., насочена против И. В. Г. ЕГН ********** от с. Изворско, Община Аксаково,
Варенска обл., ул. „Кап. П. В.“, № 1, се моли съдът да постанови решение с което да измени
решение от 20.10.2020г. по гр.д. № 4240/2020г. на 14-ти състав на ВРС, с което
родителските права по отношение на детето им В., р. 25.09.2018г. са предоставени на него,
като негов баща, определено е местоживеенето на детето при него в с. Изворско, определен
й е режим на лични отношения с В. и е осъдена да й плаща издръжка в размер на 160.00лв.,
от датата на постановяване на решението.
Твърди, че производството е било проведено без нейно знание, понеже е била в
Германия. На 08.07.2021г. се завърнала в България. Тогава, със съдействието на Фондация
„СОС семейства в риск“ се запознала с решението по гр.д. № 4240/2020г. на ВРС. На
27.08.2020г. започнала работа като готвач в пицария в гр. Варна, към „Кредо 2012“ ЕООД с
основно тредово възнаграждение от 800.00лв. На 01.10.2021г. сключила договор за наем на
жилището в гр. Варна, ул. „Д-р П.“, ***, където живее и до момента. Със съдействието на
полицейските органи на 11.09.2021г. осъществила среща с детето, както и на другия ден.
Срещите продължили и през целия м.октомври 2021г. На 05.10.2021г. превела по банков път
сумата от 1012лв., представляваща издръжка за детето за м.10, 11, 12. 2020г., както и за
м.01,02,03 и 04.2021г. За м.09.2021г. и м.10.2021г. превела 320.00лв.
2
Смятайки, че е в състояние да отглежда детето си В., се моли да бъде изменено
постановеното по гр.д. № 4240/2020г. решение, като родителските права по отношение на
детето В. да бъдат предоставени на нея, да бъде определено местоживеенето на детето при
нея на адрес в гр. Варна, ул. „Д-р П.“, ***, да бъде определен подходящ режим на лични
отношения на детето с бащата, като последният бъде осъден да заплаща за детето В. месечна
издръжка от 250.00лв., считано от постанавяване на решението. Иска да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът И. В. Г. ЕГН ********** от с.
Изворско, Община Аксаково, Варненска обл., ул. „Кап.П. В.“, № 1, чрез адв. М.Ж. е
представил писмен отговор Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Няколко месеца след раждането на детето
майката се дезинтерисирала от грижите за него. Той се опитвал да осигури всичко
необходимо за детето, за да може майката да полага грижи, но без резултат. Тя често
напуска пределите на страната и не е ясно къде пребивава и с какво се занимава,
изоставяйки детето при родителите си. Понеже той има жилище, което е с безупречни
хигиенно-битови условия, предпочита той да се грижи за В., стремейки се нищо да не й
липсва. Изложеното от майката, че той е препятствал срещите й с детето е наистина. Тя не е
търсила детето си и не се е интересувала от него. Преведената за издръжка сума от
1332.00лв. не е цялата дължима такава. Не е заплатена и лихвата за забава. Не е вярно, че не
е узнала за воденото срещу нея дело за родителски права. Била е надлежно призована по
реда на ГПК. Той работи и е в състояние да задоволява нуждите на детето си. Бъдат ли
предоставени родителските права на майката, детето би било поставено в риск.
ВОС установи следното от фактическа страна.:
От приетото по първоинстанционното дело удостоверение за раждане на детето В. И.
Г. ЕГН ********** се установява, че негови родители са страните по делото-М. В. Г. и И. В.
Г..
С решение № 260288/11.09.2020г. по гр.д. № 4240/2020г. на 14-ти състав на ВРС,
постановено на осн. чл. 127, ал. 2 от СК, родителските права по отношение на детето В., р.
25.09.2018. са предоставени на бащата И. В. Г., местоживеенето на детето е определено при
бащата в с. Изворско, на майката М. В. Г. е определен режим на лични отношения в детето
всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 17.00ч. и всяка първа и трета неделя от
месеца от 09.00ч. до 17.00ч., майката М. В. Г. е осъдена да заплаща издръжка за детето В. в
размер на 160.00лв. месечно, считано от датата на постановяване на решението, т.е.
11.09.2020г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката. Видно, решението е влязло в сила на
20.10.2020г.
От приложената по първоинстанционното дело справка от ОД на МВР-Варна се
установява, че И. В. Г. често пътува зад граница, като през 2021г. е напускал 5 пъти
страната, пребивавайки в чужбина от десетина дни до 3 месеца, с престой в България около
месец. Й.Х. Г., която съжителства с И. В. Г. е пътувала извън страната два пъти през 2021г.,
3
като престоят й в чужбина първия път е две седмици, а вторият-една седмица, като
пребиваванията й в чужбина съвпадат по период с тези на И. В. Г..
Съгласно трудов договор № 197/27.08.2021г. М. В. Г. е започнала работа като готвач
в пицария на „Кредо 2012“ ЕООД с основно трудово възнаграждение от 800.00лв., със 6-
месечен изпитателен срок в полза на работодателя.
На 01.10.2021г. М. В. Г. е сключила и договор за наем, по силата на който й е
предоставено за временно ползване жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Д-р П.“ *** при
месечна наема цена от 300.00лв. за срок от 12 месеца.
Ищцата е представила доказателства за направени плащания за издръжката на детето
за м. ноември 2021г. в размер на 170.00лв., за м.05.2021г. и м.12.2021г. в размер на 350.00лв.
и за м.01.2022г. в размер на 200.00лв.
Ответникът е представил по първоинстанционното дело служебна бележка №
8/31.01.2022г., изд. от ДГ „Детелина“-с. Изворско, според която детето В. И. Г. не посещава
детското заведение поради липса на места, за деца на възраст под 4 години.
ДСП-Варна е изготвила
социален доклад. В заключение социалният работник е посочил, че детето В. се отглежда в
семейството на бащата и неуговата партньорка Йорданка Г.. Тя и бащата на детето В.-И. Г.
отглеждат още три деца. Основните жизнени и здравни потребности на детето В. се
задоволяват адекватно от бащата и партньорката му. Осигурени са отлични жилищно-
битови условия. Детето В. демонстрира близост и с двамата си родители. Въпреки
отсъствието на майката за повече от една година детето В. припознава М. Г. за своя майка.
Излизат с предложение детето да има разширен режим на лични отношения с отсъстващия
родител.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от страните свидетели: В. П.в Г.-
баща на ищцата и Н.С. Г.-майка на ищцата, водени от нея и Й.Х. Г.-съжителстваща на
съпружески начала с ответника, водена от него.
Св. Г. сочи, че дъщеря му М. има две деца-Валери на 11г. и В. на 3г. Малкото дете е
било припознато от И. В. и сега носи неговите имена. Той завел дело за родителски права,
като М. не е била уведомена. Той взел детето и го отглежда в с. Изворско „с бившата си и
настояща съпруга“. Сега, свидетелят поддържа, че М. може да вижда детето, но преди не,
понеже И. не й позволявал. Докато И. припознае детето, двамата с М. често пътували в
чужбина. Знаели, че работят в заведение. От познати разбрали, че И. води М. в Германия да
проституира. М. признала след години. Свидетелят сочи, че живее със съпругата си, М.,
детето й, което е на 11 години и малката си дъщеря в четиристаен апартамент. М. работи
като готвач в заведение под ТУ-Варна-„Пицарела“. В. им идва на гости. Майка й и
съпругата му й готвят. Детето идва при тях, спокойно е и се радва да ги види. Отначало
имали проблем с комуникацията. В. не говорела български език, а ромски. М. отишла в
Германия да заведе дело за трафик на хора и склоняване към проституция. М. имала
приятел-М.Д.С.. Не знае да има заведено производство срещу М..
4
Св. Г. разказва за водения от М. живот с И. В. Г., че е завела дело в Германия, затова
,че е била принуждавана да проституира. Не й е известен резултата. 6-7 месеца детето В.
живяло при тях, докато дъщеря й била в Германия с по-големия внук. От две години, след
като бащата припознал детето В. за свое, го взел и от тогава гоотглежда той. С М. твърди, че
работят на едно и също мяст, като смените им се редуват. На 14.01.2022г. станала свидетел
на видеоразговор на М. с И., при който той настройвал детето В. срещу майка му, обиждал
М..
Св. Г., разпитвата по първоинстанционното дело двукратно сочи, че живее с И. от 20
години. Той се занимава със строителство. Живеят в Изворско, в двуетажна къща. Живеят
там с четирите деца и свекървата. Има място за всички. „М. е нещо като любовница на И.“.
От М. има едно дете-В.. Тя е на 3 години. Гледа я днес бабата. Тя работи сезонно в „Север
експорт“-феирма за рапани, като общ работник. Твърди, че от 2 години тя основно се грижи
за В.. И. като му се налага, излиза на работа. Той е припознал детето. М. идва да си го види.
С И. били в чужбина за една седмица в Париж, във Франция. Събирали желязо и го
предавали на вторични суровини. Давали им 200-300 евро. И. ходил веднъж и в Белгия на
гости при сестра си. В други държави не е ходил. В. не боледува често, не е капризна.
Готвят й документи за детска градина. Ще ходи догодина, септември месец. „В. знае чат-пат
български“. Свидетелката говори на български, за да се учат децата, не само В.. И. говори на
„техния език“. Имало е периоди, когато майката М. не е идвала да вижда детето. Когато се
връщало от срещи с майката детето било мърляво, не се чувства добре, не е весела. Няколко
пъти забелязала това. Връщало се гладно, казвало, че не е яло. Смята, че ако детето отиде да
живее при майката, няма да се чувства добре, няма да й е комфортно. В о.с.з. на 18.02.2022г.
свидетелката сочи, че възнамеряват да подготвят документите на детето В. за детска градина
в с. Изворско от септември месец, когато ще навърши 4 години, когато ще приемат нови
деца. В момента градината е и в ремонт.
По първоинстанционното дело са ангажирани специалните знания на вещо лице по
допуснатата СПЕ. Вещото лице-психолог поддържа, че към момента у детето В. отсъства
изградена връзка за семейна принадлежност, която в хипотезата на СРО да бъде съзнателно
или не разрушена от единия родител. Детето е в ниска възраст. Детето има съхранена и
изградена възможност за емоционално свързване с хора. Различието в развитието на детето
се изразява в билингвизъм. То не посещава детска градина. Посещаването би му се отразило
благоприятно, предвид ежедневната социална комуникация с деца, което е съществен
елемент в развитието в ранна детска възраст. И в двете домакинства, които вещото лице е
посетило има необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето В.. Няма
потенциални заплахи по отношение на развитието му. В. се чувства по-спокойно и по-
комфортно в дома на баща си. . Не се притеснява да се отдели от баща си, да стои при
партньорката му, не се притеснява да общува с другите деца в семейството. В дома на майка
си, детето не се е отделило от нея нито за момент, било по-тревожно, по-затворено за
комуникация. Това може да се дължи на обстоятелството, че средата не му е позната и е в
период на адаптация. В. има изградени емоционални връзки на принадлежност както със
5
своя баща, така и със своята майка. Настоящата партньорка на бащата то нарича също
„мамо“. Като риск може да се отбележи факта, че детето може да изгради погрешно
функционираща семейна единица с два „майчини“ обекта. Вещото лице препоръчва с
напредване на възрастта, детето да добие ясна представа за своите биологични родители.
Свидетелката Й.Х. Г. е изслушана и пред ВОС. Тя заявява, че вече една година детето
В. не е търсена от майка си. Не знае къде е. С И. не поддържат телефонна връзка с нея.
Сповменала, че е болна от рак и ще ходи да се лекува в чужбина. „Нищо не е изпращала за
детето, вече от една година потъна вдън земя“. Изказва съгласие да се грижи и за В., наред с
другите й три деца-Васил на 17 години, Д. на 16 години и С. на 6 години.
Съдът е предоставил възможност на страните да се явят за изслушване по реда на чл.
59, ал. 9, вр. ал. 6 от СК. Не са се явили.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от
ГПК.
За да е основателен искът, необходимо е след постановяване на предходното решение
с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК, да е настъпила трайна промяна в обстоятелствата, която
да налага изменение на мерките по упражняване на родителските права по отношение на
детето В..
ВРС е изменил предходното решение в частта за издръжката и в частта за
определения режим на лични отношения на детето В. с майката М. В. Г., като го е разширил,
включвайки преспИ.е по време на ежемесечния контакт, дълготраен контакт от 30
последователни дни през лятото, за рождения ден на детето, за рождения ден на майката, по
време на официалните празници.
С въззивната жалба са наведени оплаквания единствено по отношение на така
изменения режим на лични отношения с детето В..
С оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че нее следва изменение на решение № 260288/11.09.2020г. по гр.д. №
4240/2020г. на 14-ти състав на ВРС в частта за определения между детето В., р. 25.09.2018г.
и майката М. В. Г. режим на лични отношения, тъй като това не е в интерес на самото дете.
Майката на детето В.-М. В. Г. е навела твърдения, че на 21.07.2021г. се завърнала в
България и узнала за постановеното и влязло в сила на 20.10.2020г. решение №
260288/11.09.2020г. по гр.д. № 4240/2020г. на 14-ти състав на ВРС, с което родителските
права по отношение на детето са предоставени на бащата И. В. Г., ведно с всички
произтичащи от това правни последици. Видно, на 27.08.2021г. тя е започнала работа по
трудов договор, наела на 01.10.2021г. е жилище под наем, започнала да контактува с детето
си В. и да се вижда с него съобразно с постановения режим на лични отношения. С оглед
тези обстоятелства е поискала от съда да измени предходното решение, като родителските
права бъдат предоставени на нея.
6
Действително тя е представила доказателства, че е започнала работа, че е осигурила
жилищна среда, в която да отглежда детето си В., разполагайки с материални и битови
условия да го прави.
Не е доказала обаче, че продължава да полага усилията, съдът да направи извода, че е
родителят с по-добри родителски качества, който желае и може да полага грижите за детето
си В., т.е., че трайно и последователно демонстрира адекватно поведение.
Видно, сключеният на 27.08.2021г. треудов договор, макар и действащ към към.
16.12.2021г., когато баща й- свидетелят В. П.в Г. поддържа, че дъщеря му работи в пицария
„Пицарела“ до ТУ-Варна и към 18.02.2022г., когато майка й-свидетелката Н.С. Г. сочи
същото, при извършената служебна справка на 21.09.2022г. се установява, че трудовият
договор на М. В. Г. е прекратен на 01.03.2022г. и липсват данни за осигуряването след
м.02.2022г.
Не е ясно дали поддържа ползваното при условията на наем жилище и дали живее
там, след като социалният работник при социалното си проучване е посетил жилището на
родителите на М., а не това в гр. Варна, ул. „Д-р П.“ ***, за което е представила
доказателства. Вероятно, не.
По-важното в случая е, че М. В. Г. не е била открита на известните на съда нейни
адреси, след като процесуалният й представител адв. М.Н. е направила отказ от пълномощия
поради невъзможността да се свърже с нея-посочения от нея в исковата молба в гр. Варна,
ул. „Д-р П.“ ***, този в гр. Варна, ул. „Св.Т.“ ***, който е вписан като неин постоянен и
настоящ адрес в НБД поне до 13.02.2023г. и адреса в гр. Варна, ул. „Н.Б.“ ***, където е
било извършено социалното проучване, като жилище обитавано от нея, заедно с родителите
й. Не е ползвала телефонен номер към който и да е телефонен оператор в България. При
опитите на процесуалния й представител-адв. М.Н. да се свърже с нея през м.05.2022г., тя е
удедомила съда, че от баща на клиентката си е разбрала, че М. е заминала за чужбина.
Очевидно майката е напуснала работа и не се осигурява, напуснала е и наетото от нея
жилище, каквато и да е причината за това. Ако се е дезинтересирала за пореден път от детето
си В., то не е в негов интерес да бъде определен от съда широк режим на лични отношения с
майката, защито детето напразно ще очаква срещите с нея, а ако майката действително има
здравословен проблем, тя не би била в състояние да изпълнява по-широк режим. При всички
случаи по-добре е определянето на по-тесен режим, който ще се изпълнява от родителя,
отколкото широк, но неизпълняван от него, предвид интереса на детето.
Не следва да бъде изменяно влязлото в сила на 20.10.2020г. решение №
260288/11.09.2020г. по гр.д. № 4240/2020 на 14-ти състав на ВРС в частта за режима на
лични отношения с детето В..
Поради несъвпадане на изводите на въззивния състав с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде отменено в частта и претенцията отхвърлена.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
7
Предвид характера на производството по делото, не следва присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 736/18.03.2022г. по гр.д. № 20213110116278 по описа за 2021г.
на 42-ри състав на ВРС, с което е изменено влязлото в сила на 20.10.2020г. решение №
260288/11.09.2020г. по гр.д. № 4240/2020 на 14-ти състав на ВРС, само в частта, в която на
М. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р П.“, *** е определен режим на лични
отношения с детето В. И. Г. ЕГН **********, както следва:
-всяка първа и трета седмица от месеца, като първа седмица от месеца се счита тази,
съдържаща първо число на всеки месец, за времето от петък от 17:00 ч. до понеделник в
09:00 ч. с преспИ.е, като майката ще взима детето от дома на бащата и ще го връща обратно;
-един месец през лятото 30 последователни дни, когато бащата не е в платен годишен
отпуск;
-по всяко друго време по взаимна договорка на майката и на бащата,
-на рождения ден на детето и на рождения ден на майката – майката да има право да
бъде с детето за времето от 16,00 ч. до 18,00 ч. на избрано от нея подходящо за присъствие
на детето място, като за целта да взема детето от дома на бащата и да го връща обратно .
-по време на официалните почивни дни за страната - 1 януари 2022 – Нова година, 3
март – Ден на Освобождението на България от османско робство, 24 април – Великден, 1
май – Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май – Гергьовден,
Ден на храбростта и Българската армия, 24 май – Денят на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 6 септември –Съединението на България, 22 септември – Ден на
независимостта на България, 24, 25, 26 декември – Коледа - всяка четна година всеки първи
ден от празника о т 17:00 часа до 17:00 часа на следващия ден, с преспИ.е, а всяка нечетна
година от всеки първи ден от празника от 18:00 ч. на до 18:00 на следващия ден, с преспИ.е ,
като майката взема и връща детето от дома на бащата ,на осн. чл. 59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. В. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д-р П.“, ***,
насочено срещу И. В. Г. ЕГН ********** от с. Изворско, Община Аксаково, Варненска
област, ул. „Кап. П. В.“, № 1, за изменение на влязлото в сила на 20.10.2020г. решение №
260288/11.09.2020г. по гр.д. № 4240/2020г. на 14-ти състав на ВРС, в частта относно
определения режим на лични отношения с детето В. И. Г. ЕГН **********, на осн. чл. 59,
ал. 9 от СК.
В останалата си част първоинстанционното решение е влазло с сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
8
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9