№ 1709
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110203721 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. П. П. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ № 408, вх.13, ет.4, ап.8, подадена чрез адв. В. Ш. от ВАК против
НП № 23-0442-000507 от 31.05.2023г., издадено от Началник група в ОД на
МВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП са
му били наложени административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок
от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, като навежда доводи както за липса на извършено
нарушение от негова страна (сочи, че не бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила) така и за допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като според него в НП не били посочени
реквизитите индивидуализиращи нарушението. Моли НП да бъде отменено
като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен защитник в лицето на адв. Вл.Ш., който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество
пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата. Моли за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
1
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. А., в които същата излага становище за неоснователност
на жалбата, моли НП да бъде потвърдено и отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че жалбата бъде
уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната
страна, моли за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 24.03.2022г. въззивникът Т. П. придобил в индивидуална
собственост лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“, с ДК№
В8808РХ по силата на договор за дарение на ½ ид.ч. от МПС-то. Останалата
½ и.ч. от автомобила въззивникът придобил по наследство от покойния си
баща, починал на 02.01.22г. Сделката, съставляваща дарение на автомобил,
била изповядана в гр.Варна, по изискуемия от закона ред, в писмена форма с
нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 549 на Нотариалната
камера и информация за същата била подадена по електронен път в Сектор
ПП-Варна. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (в
случая до 25.05.2022г. вкл.) въззивникът като нов собственик на автомобила,
не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор „ПП“ по
местоживеене, а именно сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради
което и на 26.05.2022г. регистрацията на МПС-то била прекратена служебно
по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП.
На 09.09.2022г., около 15:23 часа въззивникът управлявал л.а.
„Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“, с ДК№ В8808РХ в гр.Варна, по ул.
„Народни будители“ в гр.Варна, в посока към Аспарухов мост когато в
близост до магазин Била с АТТС било установено и заснето нарушение за
превишена скорост с този автомобил. При обработка на нарушенията в АИС
било установено, че собственик на автомобила е въззивника, както и че МПС-
то е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДП от
26.05.2022год.
За движението с превишена скорост бил издаден ЕФ серия К №
6478459, а материалите били изпратени на ІV РУ за извършване на проверка с
оглед извършено престъпление по чл. 145, ал.2, вр. ал.1 от НК. На
24.11.2022год. в ІV РУ при ОД на МВР Варна била образувана преписка ЗМ
№ 468/2022год.и отпочнала проверка. Преценено било че преписката съдържа
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и същата била
изпратена ВРП с мнение да се образува наказателно производство срещу
въззивника. В РП – Варна била образувана пр. пр. 200/2023год. по която с
постановление от 10.01.2023год. прокурор от ВРП разпоредил извършването
на допълнителна проверка. С последващо постановление от 22.05.2023год. на
основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът отказал да образува
2
досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от
НК и на 22.05.2023год изпратил своя акт на органите на полицията. Въз
основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ
468/2022год. по описа на ІV РУ при ОД на МВР - Варна, Началник сектор в
ОД на МВР - Варна, РУ 04 Варна на 31.05.2023г., издал атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства – материалите приложени към
АНП (Постановление за отказ да се образува наказателно производство,
писмо от началника на сектор ПП до началника на ІV РУ, справки от АИС
„КАТ, справка за нарушител и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на
министъра на вътрешните работи), както и както и изисканите и приобщени
служебно от страна на съда материали по пр.пр.№ 200/2023год. включваща
материалите по преписка ЗМ №468/2022год. по описа на ІV РУ при ОД на
МВР – Варна, както и Удостоверение издадено от началник Сектор „Човешки
ресурси“ при ОД МВР – Варна, които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление №123-0442-000507/31.05.2023г. е
издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН и съдържа
формалните реквизити предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН. В него се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
обст. част на НП, макар и твърде лаконична, се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение (управлявал собственото си МПС, което е с прекратена
регистрация по чл. 145, ал.2 от ЗДП) посочени са обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. В контекста на горното съдът не
споделя наведеното в жалбата възражение за липса на пълно точно и ясно
описание на нарушението.
3
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, без
приложен АУАН, при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува
наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.
С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява
МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, действала към момента
на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По същество съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието
на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата
на правната норма.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че въззивникът е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването,
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В случая от наличните по делото доказателства (основно съдържащи се
в приобщените по силата на служебното начало материали по пр. пр.
№200/2023год.) се установява, че въззивникът е придобил в индивидуална
собственост МПС - то на 24.03.2022г. в предвидената за това форма съгласно
чл. 144, ал.1 от ЗДП, както и че в едномесечен срок от придобиването в
собственост на регистрирано пътно превозно средство не е изпълнил
задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от
24 март 2000г. да регистрира превозното средство на свое име в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес или адрес на
регистрация, но въпреки това е продължил да го управлява. В горната насока
4
са приложените към пр. пр. договор за дарение на МПС, 2 бр. удостоверения
издадени от ВРС удостоверяващи отказ от наследството на П. И. П., както и
писмените сведения дадени от въззивника в хода на проверката. Тези факти
не се и оспорват от него. Поради това и на 26.05.2022г. (доколкото крайния
срок за пререгистрация на МПС-то в случая е изтекъл на 25.05.2022год.)
регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена и е била
направено съответното отбелязване в информационната система. С оглед на
гореизложеното към 09.09.2022год. превозното средство не е било
регистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
От друга страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото (писмени сведения от въззивника) и това, че на 09.09.2022год. към
посочения в НП час именно въззивника е управлявал автомобила. Този факт
се потвърждава от въззивника и във въззивната жалба.
Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било
извършено. Като водач и собственик на МПС-то въззивникът е бил длъжен да
изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения
срок, като в ЗДП изрично е разписана процедурата, която се предприема при
неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство. И след като към въззивникът към
09.09.2022год. е управлявал МПС, което не е било регистрирано (било е с
прекратена регистрация по силата на закона) факт който въззивникът е бил
длъжен да знае доколкото процедурата е разписана ясно в закона, то
нарушение е извършено и от субективна страна. В този смисъл е налице
константна практика на Административен съд - Варна – Решение № 2188 от
14.11.2019г. по к.а.н.д. №2198/2019г.; Решение № 1788 от 03.10.2019г. по
к.а.н.д. № 2032/2019г.; Решение № 2340 от 03.12.2019г. по к.а.н.д. №
3026/2019г.; Решение № 910 от 13.07.2020г. по к.а.н.д. № 393/2020г.; Решение
№ 880 от 09.07.2020г. по к.а.н.д. № 544/2020г.; Решение № 1617 от
03.11.2020г. по к.а.н.д. № 2083/2020г.; Решение № 1853 от 08.12.2020г. по
к.а.н.д. № 2091/2020г.; Решение № 1654 от 10.11.2020г. на по к.а.н.д. №
2171/2020г.; Решение № 1691 от 16.11.2020г. по к.а.н.д. № 2133/2020г.;
Решение № 1773 от 27.11.2020г. по к.а.н.д. № 2375/2020г.; Решение № 337 от
15.03.2021г. по к.а.н.д. № 195/2021г.; Решение № 46 от 14.01.2021г. по к.а.н.д.
№ 1783/2020г.; Решение № 181 от 15.02.2021г. по к.а.н.д. № 125/2021г.;
5
Решение № 767 от 4.06.2021г. по к.а.н.д. № 824/2021г.; Решение № 827 от
17.06.2021г. по к.а.н.д. № 734/2021г.; Решение № 841 от 18.06.2021г. по
к.а.н.д. № 1032/2021г.; Решение № 189 от 22.02.2022г. по к.а.н.д. №
2539/2021г.; Решение № 1259 от 17.10.2022г. по к.а.н.д. № 2031/2022г. и мн.
др. ;
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1
от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС,
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП съдът не намира за нужно да
обсъжда възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника
административно наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява
МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото
нарушение. Доколкото наказанията наложени на въззивника са определени в
минималните предвидени санкционната правна норма размери - "глоба" в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца те се явяват законосъобразни, а и за съда не
съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административни наказания под предвидения от законодателя размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
6
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден
в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника за присъждане на разноски се явява неоснователно. В тези случаи
разноски сне му се дължат.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0442-000507 от
31.05.2023год. на началник Сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на
Т. П. П. ЕГН ********** с пост. Адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.
408, вх.13, ет.4, ап.8, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Т. П. П. ЕГН ********** с пост. Адрес гр. Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик“ бл. 408, вх.13, ет.4, ап.8, да заплати в полза на ОД на МВР Варна
сума в размер на 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7