№ 269
гр. Провадия, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20253130100311 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София срещу М. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: с.
******, общ. ******, ул. „******“ № 19, с която са предявени кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по
Договор за потребителски кредит № 40019301740/11.08.2023 г., както следва: 125,20 лева -
договорна лихва за периода 10.09.2023 г. - 10.07.2024 г., 240 лева – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 360 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 174,48 лева – лихва за забава за периода
11.09.2023 г. - 10.07.2024 г., представляваща 78,98 лева, начислена върху вземането за
главница, 16,52 лева, начислена върху вземането за договорно възнаграждение, 31,59 лева,
начислена върху вземането за услуга „Фаст“ и 47,39 лева, начислена върху вземането за
услуга „Флекси“ и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
06.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023 г. ответникът е подал до ищеца искане
за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри и получил преддоговорна
информация. Ищецът избрал да закупи и допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“. На
11.08.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между страните, по силата на
който кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на кредитополучателя М.
Ш. А. сумата в размер на 600,00 лева, със срок на действие на договора 11 месеца, при
размер на вноската 65,96 лева, платима до 10-то число на месеца, при ГПР 48,24%, ГЛП
40,90% лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ - 240,00 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 360,00
лева и размер на вноската по допълнителните услуги: 54,55 лева. Предвид гореизложеното,
общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга било 1325,50 лева, при
размер на месечна вноска: 120,51 лева, с падеж 10-то число на месеца. Сочи се, че
1
възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става
изискуемо с подписването на ДПК, като се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че неразделна
част от договора за потребителския кредит /ДПК/ са предоставените на потребителя Общи
условия (ОУ), както и Стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация и
погасителен план. Сочи се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си, като
предоставил на длъжника сумата от 593,16 лева чрез паричен превод към EasyPay на
11.08.2023 г. Ответникът пожелал да бъде сключена Застраховка Живот с наименование
„Защита на Кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД, застрахователна премия 6.84 лв.
Ответникът от своя страна не изпълнил задължението, което поел по договора и не направил
нито едно плащане по заема. Поради това съгласно т. 12.1 от ОУ било възникнало
задължението за лихва за забава, претендирано в размер на 174,48 лева за периода от
11.09.2023 – 10.07.2024 г., както и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане
на вземането. Обосновава се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните
в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №
40006396957 закупуването на услугите Фаст и Флекси не е задължително и е изцяло по
желанието на длъжника. Обосновава се, че допълнителната услуга „Фаст“ съдържа следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит,
което представлявало проучване на кредитното досие на длъжника, подготовка на нужните
документи и била използвана от длъжника, а допълнителната услуга „Флекси“
представлявала отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен
брой погасителни вноски или смяна на падежните дати, като длъжникът не се е възползвал
от същата. Посочва се, че договорът е сключен съгласно законовите изисквания и съдържа
всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит при информирано съгласие, дадено от ищеца. Заявява, че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК,
следователно е изразил съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в
края на периода сума. Отбелязва възможността за ответника да се откаже от договора.
Счита, че ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване
на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал от това право, а усвоил
предоставената му в заем сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно
погасителния план към него и се е съгласил с цената на кредита. Поради изложеното, моли
за уважаване на иска и претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба,
с която моли да се даде ход на делото, настоява за уважаване на исковата претенция чрез
постановяване на неприсъствено решение и претендира разноски. Ответникът не се явява,
не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 1253/2024 г. по описа на Районен съд –
Провадия със Заповед № 813/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, е разпоредено М. Ш. А., ЕГН ********** да заплати на кредитора “Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, сумите, както следва: 600лева, представляваща
изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40019301740/11.08.2023г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението– 26.09.2024г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 27,24лева, представляваща сторени в
2
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение,
съобразно уважената част на заявлението. С разпореждане № 4433/15.10.2024 г. по делото в
останалата част заявлението е отхвърлено за сумите: 17,48 лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г.; 78,98 лева обезщетение за забава
върху главницата за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 125,50 лева, представляваща
договорна лихва за периода 10.09.2023г. до 10.07.2024г. и обезщетение за забава от 3,66 лева
за периода 25.06.2024г. до 26.09.2024г. и 16,52лева- обезщетение за забава за периода
11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 240лева- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга „фаст“ и обезщетение за забава от 6,99лева за периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г. и
31,59лева- обезщетение за забава за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 360лева- неплатено
възнаграждение за закупена услуга „флекси“ и обезщетение за забава от 10,49лева за
периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г. и 47,39лева обезщетение за забава за периода
11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 30лева- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането; 400лева- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането поради
допусната забава повече от 90дни и за пълния размер на претендираните разноски.
Разпореждането е потвърдено с определение № 5628/19.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2483/2024 г.
по описа на ВОС.
Съгласно представените по делото договор за потребителски кредит №
40019301740/11.08.2023г., искане за отпускането му, стандартен европейски фомуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна преддоговорна
информация, погасителен план към договора, общи условия на кредитора, кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 600,00 лева със срок на
действие на договора 11 месеца, при ГПР 48,24%, ГЛП 40,90 %, лихвен процент на ден
0,11%, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ 240,00 лева и
„Флекси“ 360,00 лева, общо задължение за връщане: 1325,50 лева, при вноска 120,51
лева/месец, платима до 10-то число на месеца.
В извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 40019301740 е
посочено, че към 06.03.2025 г. общата платена сума е в размер на 0,00 лева, а остатъчното
задължение е в размер на 899,96 лева.
Съгласно разписка за извършено плащане на 11.08.2023 г. кредитополучателят е
получил сумата от 593,16 лева по процесния договор за кредит, а 6,84 лева са заплатени по
застраховка на кредита.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план
и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да
заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.
Безспорно е установено между страните, че е налице валидно правоотношение по
договора за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя /ответник/ е
предоставена сумата в размер на 600,00 лева срещу задължение за връщане при условията
на договора. Вземането за главница за сумата от 600,00 лева от страна на кредитора е
3
предявено в производството по ч.гр.д. 1253/2024 г. по описа на ПРС, за което е издадена
заповед за изпълнение, като в настоящия случай се претендира единствено вземанията за
договорна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги, ведно с лихвата за забава,
начислени върху тях и обезщетение за забава, начислена върху главницата за периода
11.09.2023г. – 10.07.2024г.
Установени са и уговорките, касаещи договорното възнаграждение, закупения пакет
допълнителни услуги. Именно дължимостта на сумите, произтичащи от тях са предмет на
настоящото производство. Съгласно задължението на съда служебно да следи за
ненакърняване потребителските права, то следва да се изследва съдържанието на клаузите
уреждащи претендираните задължения.
В действителност са налице почти всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, но за съда вероятната основателност на исковата
претенция не се презюмира, поради което следва да разгледа делото по общите правила.
В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са
приложими изискванията на ЗПК и разпоредбите на Закона защита на потребителите,
доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП. Според
посочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В случая на ответника в качеството му на физическо лице, е предоставена финансова услуга
(отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП също така се съдържа и легално определение на
понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, а именно съгласно чл.
143 ЗЗП това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. От своя страна съдът е
длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.
Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен
бланково с предварително съставени общи условия. Към него от страна на ответника са
подписани искане за отпускане на потребителския кредит, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация и допълнителна преддоговорна информация, с които е била
предоставена информация относно договора и са дадени разяснения относно
допълнителните услуги. Така декларираните обстоятелства, обаче не водят до извода, че
ответникът е бил в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето им.
Съгласно чл. 22 от ЗПК при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая съдът намира, че договорът е сключен при нарушение изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а именно, че договорът не съдържа коректно посочване на
лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите по кредита. Годишният
процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за
посочването му представлява основание за недействителност на същия на осн. чл. 22 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за
обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален
4
потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни
продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни
продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички
случаи на потребителско кредитиране - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР,
съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и
допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на
изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да
включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19,
ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за
изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са
упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи
формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за
посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но
така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване / Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. ГПР е посочен
само като цифрова величина без посочване на отделните компоненти, които го формират.
Според чл. 19, ал. 4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
казус годишният процент на разходите е определен към максималната допустима стойност –
48,24% съгласно законовите разпоредби, като не я надвишава, с което формално са спазени
изискванията на посочената разпоредба. Освен възнаградителната лихва в договора са
включени обаче и разходи за пакет от допълнителни услуги в общ размер на 600,00 лева.
Услугите по своето естество представляват приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане, намаляване на определен брой погасителни
вноски, смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. По своята същност услугите нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК,
тъй като представляват предварително уговорени евентуални (под условие) промени в
съдържанието на кредитното правоотношение, които по принцип (при добросъвестно
поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време да бъдат договорени между
страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Съдържанието им очевидно касае уговорка
за предоставена възможност, а не реално предоставени допълнителни опции или
преференциални условия за потребителя. Според съда тази предоставена възможност касае
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК заплащане не може да се изисква. Нещо повече предвид размера на възнаграждението
за допълнителните услуги (600,00 лв.), съпоставен с този на чистата стойност на отпуснатия
кредит (600,00 лв.), очевидно крайната цел на кредитора от включването на допълнителните
услуги в отнапред изготвените Общи условия е да си осигури завишен размер на крайната
сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за
максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Финансовият
размер на претендираните вземания не съответства по никакъв начин на „услугите“, който
заявителят твърди, че е предоставил, като по този начин оскъпява по скрит начин кредита,
доколкото тази сума не е вписана в ГПР. Последният при включването на горецитираните
вземания, неимоверно надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочените клаузи за допълнителни услуги, предмет на договора между
потребителя и кредитора, са поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като
е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г. по дело С 714/22. В
посоченото решение е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
5
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В
настоящия случай, както по-горе се спомена, договорът между страните е сключен при общи
условия, които очевидно се прилагат към всички потребители, поради което клаузата за
предоставянето на допълнителни услуги е задължителна част от всеки договор, а не
представлява индивидуално договорена клауза или такава, без която договорът може да бъде
сключен. Ето защо следва да се приеме, че за получаването на сумата по кредита е
задължително закупуването на допълнителния пакет услуги, следователно посоченият в
договора между страните годишен процент /48,24 %/ на разходите не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита, което налага изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на
ГПР. Очевидно, след като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР,
то той противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се
приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност. В т. 2 от цитираното
решение на СЕС е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед
така дадения отговор и доколкото сумата от 600,00 лева не е включена в годишния процент
на разходите, а включването й би резултирало в ГПР, чийто размер надвишава
законоустановения размер, то следва да се приеме, че наличието на посочените клаузи в
договора, влече след себе си и нищожност на договора за потребителски кредит, поради
противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. Невключването на тези разходи в ГПР води до
нищожност на целия договор и до задължение за връщане единствено на чистата стойност
по него. Недействителността на договора води и до недължимост на заплащане на
договорното възнаграждение по договора, както и възнагражденията за допълнителни
услуги, поради което съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. С оглед неоснователността на главното вземане, то на отхвърляне подлежат и
претенциите за обезщетение за забавено плащане.
Разноските, с оглед изхода на делото, си остават за ищцовата страна и доколкото
ответникът не е направил искане в тази насока, то допълнително такива не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Профи
6
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София срещу М. Ш. А., ЕГН
**********, с адрес: с. ******, общ. ******, ул. „******“ № 19, да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит №
40019301740/11.08.2023 г., както следва: 125,20 лева - договорна лихва за периода 10.09.2023
г. - 10.07.2024 г., 240 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“, 360 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 174,48 лева –
лихва за забава за периода 11.09.2023 г. - 10.07.2024 г., представляваща 78,98 лева, начислена
върху вземането за главница, 16,52 лева, начислена върху вземането за договорно
възнаграждение, 31,59 лева, начислена върху вземането за услуга „Фаст“ и 47,39 лева,
начислена върху вземането за услуга „Флекси“ и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7