Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.02. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 01.02. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.В
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар: Х. Б., с участието на Прокурор от СОП Х. Л., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 258 по описа за
2020 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна
жалба срещу присъда 19 от 24.06.2019г., постановена по НОХД № 23/2017 г.по описа на РС Б., по силата
на която съдът е признал подсъдимия И.К.П., роден на *** ***,
с постоянен адрес:***5, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
16.10.2015 г. в с. Л., общ. Б., обл. С., е запалил имущество със значителна
стойност, а именно сграда - едноетажна масивна постройка на стойност 3500,00
лв. с намиращото се в нея имущество на стойност 1730,00 лв., както следва -
бензинов моторен верижен трион марка «Щил» на стойност 320,00 лв; пералня марка
«LG» на стойност 480,00 лв.; телевизор марка «SAMSUNG», 24 инча на стойност
280,00 лв.; хладилник на стойност 400,00 лв.; бойлер - голям на стойност 160,00
лв.; бойлер - малък на стойност 90,00 лв., собственост на Р.Н.Н. и лек
автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № .на стойност 2100,00 лв.,
собственост на М. П. Д., с ползвател Р.Н.Н., като в резултат на деянието са
били нанесени щети на обща стойност 4860,00 лв. /четири хиляди осемстотин и
шестдесет лева/, предвид на което и на
основание чл.330, а л . 1 НК и чл.54 от НК
го е осъдил на 3/три/ години
„лишаване от свобода”,
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното по
отношение на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за изпитателен срок от
3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Осъдил е
подсъдимия И.К.П., с ЕГН: **********,*** да заплати на Р.Н.Н., с ЕГН № **********,
с постоянен адрес: *** сумата в размер на 2760.00 (две хиляди седемстотин и
шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
от извършеното престъпно деяние по чл. 330, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.10.2015г. до окончателното погасяване на
задължението, като е отхвърлил гражданския иск в останалата част за разликата
от уважения до пълния предявен размер от 4860.00 (четири хиляди осемстотин и
шестдесет) лева, като неоснователен и недоказан.
Постановил е веществените доказателства:текстилен гащеризон
с черни крачоли, червена горна част и сиво - черни ластични презрамки с лого „Л.“;
текстилно, кафяво, мъжко яке с метален вертикален цип в средата отпред, с
хоризонтален надпис на предната си страна „ENERGIE“ и черни, кожени, мъжки
обувки без връзки марка „M.“ с номер 41 - всичките предадени с протокол за
доброволно предаване от 16.10.2015 г. - оставени на съхранение в РУ — Б., както
и черни кожени мъжки обувки с номер 42, с черни текстилни връзки и изгорели
частици, иззети от зоната над и под предната лява седалка на лек автомобил
марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ., поставени в стъклен буркан с винтова капачка
- всичките иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2015 г. -
оставени на съхранение в РУ - Б. да се отнемат в полза на държавата, като
същите се унищожат, като вещи без стойност.
А по отношение на веществените доказателства: Обтривки, иззети
от лявата и дясната ръка на обв. И. К. П. с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 16.10.2015 г. приложени на л.95 от делото, да останат
приложени по делото до постановяване на окончателен съдебен акт.
В тежест на подсъдимия са възложени направените
разноски.
Тази присъда е обжалвана от защитника на подсъдимия – адв. Я.
с оплакване за незаконосъобразност –противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и необоснованост на фактическите изводи.Застъпва се становището,
че от съвкупната преценка на доказателствата не се извежда субективната страна
на престъплението като умишлено деяние съгл. чл.330 ,ал.1 НК, обратното-
пияното състояние на подсъдимия му е попречило правилно да възприема
действителността и да взема адекватни решения, поради което същият оставяйки
запалена свещ в близост до леглото си по- скоро е проявил непредпазливост под
формата на небрежност. В жалбата се твърди съществено нарушение на
процесуалните правила под формата на липса на мотиви относно субективната
страна на престъплението, както и относно размера на уважения граждански
иск. В допълнение към жалбата доразвива съображенията си за липса на умисъл.Защитникът
моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови друга такава-
оправдателна за подсъдимия.
Депозирана е жалба и от процесуалния представител на
частния обвинител и граждански ищец- адв. Б. в частта, досежно размера на
наложеното на подсъдимия наказание, както и по отношение на присъденото
обезщетение па граждански иск като неправилна, незаконосъобразна и
необоснована, както наложеното наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че
същото е занижено и не съответства на тежестта на престъплението и най- вече на
степента на обществена опасност на личността на привлеченото към отговорност
лице. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че по отношение на
подсъдимия не са налице обстоятелства, които да смекчават наказателната
отговорност, с.т. не е преценено като отегчаващо отговорността обстоятелство-
процесуалното поведение на подсъдимия, който след като е привлечен към
отговорност в продължение на две години по време на съдебното производство се
укрива, стремейки се да осуети производството и наказателната отговорност. В
жалбата се съдържа искане за увеличаване на размера на наложеното наказание,
както и същото да бъде изтърпяно ефективно /без приложение на чл.66,ал.1 НК/ ,
а с.т. да бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в пълен размер.
Въззивният съд е счел, че субективната страна на
престъплението не е изследвана и достатъчно изяснена от доказателствата, а
именно не е изяснен въпросът в каква степен на алкохолно опиване се е намирал
подсъдимият при извършване на престъпното деяние, как му е повлиял
консумираният алкохол на представите за правилно възприемане на околната
действителност, мисловно- когнитивните процеси, на способността да предприема
адекватни действия, правилно да насочва
и да ръководи действията си и на морално- волевите задръжки.
Поради необходимостта
от изясняване на поставените по- горе въпроси е открито въззивно съдебно следствие, като
е назначена комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична и
психологическа експертиза, с три вещи
лица – д-р В.Т., д-р Ц.П. и мр. Н.Г.,
със задача: след като се запознаят с материалите по делото, относно
количеството на консумирания алкохол, поведението и действията на подсъдимия преди и по време на осъществяване
на престъплението и обясненията, които е дал да отговорят на следните въпроси:
в каква
степен на алкохолно опиване се е намирал подсъдимият при извършване на
престъпното деяние, как му е повлиял консумираният алкохол на представите за
правилно възприемане на околната действителност, мисловно- когнитивните
процеси, на способността да взема правилни решения и да предприема адекватни и целенасочени действия, правилно да насочва и да ръководи
действията си както и на морално- волевите задръжки при осъществяването им.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция,
служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата си, заявените оплаквания и
доводите, които ги обосновават. Излага допълнителни аргументи в смисъл, че ако
по какъвто и да е било начин – било
пряко или при евентуален умисъл, подсъдимият би допуснал възможността за
възникване на пожар в инкриминираната като място на извършване на
престъплението постройка, той в никакъв случай не би легнал и заспал, излагайки
на опасност живота си. От разпита на вещите лица се установява, че при
положение, че не е могъл да сработи неговия първичен инстинкт за съхранение на
живота, проявяващ се на подсъзнателно
ниво в съзнанието на човека, не е
предотвратил пожара, то следва, че липсва какъвто и да е умисъл за извършването
на умишлено предизвикан пожар.В зависимост от изложените съображения моли да
бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова такава, по
силата на която да бъде изцяло оправдан подсъдимия по повдигнатото против него
обвинение.
Представителят на СОП, след изслушване на заключението
на КСППЕ, пледира, че е налице евентуален умисъл при осъществяване на палежа от
обективна страна от подсъдимия И. К. П..По тези съображения моли въззивния съд
да потвърди присъдата на РС Б..
Частният обвинител и граждански ищец Р.Н. и неговия
процесуален представител не се явяват и не заемат становище в заседанието по
същество на делото.
Съдът, като разгледа жалбите на заявените основания и
след като осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваната
присъда, по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата събрани от първия
съд и тези –пред настоящата инстанция- в хода на въззивното съдебно следствие,
въз основа на приложимия закон, прие за установено следното:
Макар и да е приключило при допусната непълнота на
доказателствата, като е пропуснато да се изследват в дълбочина изложените по-горе факти, които имат значение за субективната страна на
престъплението, производството пред първия съд е протекло в съответствие с
разпоредбите на НПК, събрани за годни доказателства, според изискванията,
заложени в процесуалния закон.
Настоящият въззивен състав,
приема принципно възприетата в съответствие с доказателствата фактическа
обстановка, а именно:
Св. Р.Н.Н. живее в къща, находяща
се в с.Л., Община Б., област С. от около двадесет години и същата представлява
много стара едноетажна масивна постройка, с покрив с гредоред, без изолация и
подобрения, с обща площ около 60 кв.м. В къщата си освен обикновената стара
мебелировка, св.Р.Н. съхранявал бензинов моторен верижен трион марка „Щил"
на стойност 320.00 /триста и двадесет/ лева; пералня марка «LG» на стойност
480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева; телевизор марка „SAMSUNG", 24 инча
на стойност 280.00 /двеста и осемдесет/ лева; хладилник на стойност 400.00
/четиристотин/ лева; бойлер - голям на стойност 160.00 /сто шестдесет/ лева;
бойлер - малък на стойност 90.00 /деветдесет/ лева и други дребни вещи без
съществена стойност. Пред къщата си св. Р.Н.Н. държал паркирани два автомобила
- единият бил марка „Опел" модел „Астра" с per. № ., а другият -
марка „Форд" модел „Куриер" с per. №.,който закупил преди около 5-6
години от неустановено по делото лице, без да сключват писмен договор за
покупко -продажба. Съгласно свидетелството му за регистрация този автомобил -
марка „Форд" модел „Куриер" с per. № .бил собственост на св. М. П. Д..
Св. Р.Н. държал и двата автомобила отключени в двора на къщата си в с.Л.,
Община Б., област С..
На 15.10.2015г. св.Р.Н.Н.
заминал да работи в гр.П., област С.,като преди да напусне къщата си, той
изключил подаването на електричество към същата директно от ел.таблото. Св.Р.Н.
не заключил двата автомобила, паркирани в двора на къщата му. След като
приключил работа на 15.10.2015г. в гр.П., св.Р.Н. решил да не се прибира
вечерта в къщата си в с.Л., Община Б., област С. и останал да пренощува в
града.
На 15.10.2015г. вечерта в с.Л., Община Б., област С.
пристигнал подсъдимия И.К.П., който бил племенник на св. Р.Н.. През деня
подсъдимия П. употребил голямо количество алкохол, в резултат на което
спонтанно решил да отиде на гости на вуйчо си, с който не поддържал никакви
контакти през последните десет години. Подсъдимият И.П. възнамерявал да иска
пари на заем от вуйчо си, тъй като по това време бил безработен и не разполагал
с финансови средства. При пристигането си в с.Л. подсъдимия П. бил облечен с
текстилно, кафяво на цвят яке с цип и хоризонтално разположен в предната му
част надпис „E.",a под якето си носел текстилен гащеризон, с черни на цвят
крачоли и червена на цвят горна част, с изобразен върху нея хоризонтално
разположен надпис „Л.".Подсъдимият И.П. бил обут с черни на цвят мъжки
кожени обувки, без връзки марка „M." номер 41,а със себе си носел чифт
черни кожени мъжки обувки номер 42, с черни текстилни връзки, които бил
поставил в жълто - оранжев полиетиленов плик.
След пристигането си в с.Л.,
Община Б., област С., подсъдимия И.П. отишъл първо до дома на вуйчо си св.Р.Н.
и тъй като не го открил, около 21.30 - 22.00 часа отишъл в една от съседните
къщи - при св. Н. Ц. Г., като почукал на прозореца на къщата и и тя се показала
на прозореца и го видяла. Св. Н. Г. живеела сама и не познавала подсъдимия, а и
се изплашила от това, че непознат мъж отишъл в дома и късно вечерта,при което
се обадила по телефона на св.В. И. Л., която живее в къщата, разположена до
нейната и след приключване на разговора св. В. Л. се показала на прозореца на
къщата си, който бил разположен точно срещу къщата на св.Н. Г. и видяла
подсъдимия И.П.. Св.В. Л. заговорила подсъдимия И.П., при което той и се
представил като племенник на св.Р.Н. и я попитал дали знае къде е вуйчо му,а тя
му отговорила, че не знае къде е и му се скарала, че не може да притеснява
възрастните жени от селото по това време на нощта. Подсъдимият И.П. си тръгнал
от дома на св.Н. Г., като отишъл в центъра на с.Л., Община Б., област С. и там
се видял със св. Ц. Я. К., като го попитал дали има ракия и дали иска двамата
да отидат някъде да пият алкохол. Св.К. му казал, че няма алкохол в дома си и
не иска да пие с него,при което подсъдимия И.П. тръгнал в посока към къщата на
вуйчо си и по пътя на там - около 03.00 часа на 16.10.2015г. отново се отбил в
дома на св.Н. Г., като отново почукал на прозореца на къщата и. Тя го чула, но
не му отговорила, поради което подсъдимия П. си тръгнал.След известно време
подсъдимия И.П. отишъл в дома на св.Р.Н.,като влязъл в къщата и се опитал да
светне лампата, но не успял, понеже електроподаването било прекъснато предишния
ден, след което се опитал да светне по друг начин, за да се ориентира вътре в
къщата.Подсъдимият П. намерил една розова на цвят свещ, която св.Р.Н. държал в
близост до снимките на починалите си родители, взел свещта и я запалил и
обиколил из къщата за да я разгледа.Поради късния час през нощта, подсъдимия И.П.
легнал на едно от леглата в къщата, като оставил свещта в близост до него, без
да я обезопаси или да предприеме каквито и да е други действия срещу
евентуалното възникване на пожар в къщата и поради приетото голямо количество
алкохол задрямал. Огънят от запалената от подсъдимия свещ след известно време
се прехвърлил върху близко разположените горими материали и оборудване,
намиращи се в къщата, като бързо се разраснал, при което подсъдимия И.П. се
събудил. При вида на лумналия в къщата пожар подсъдимият не предприел никакви
действия, с които да потуши огъня, а взел със себе си свещта и полиетиленовия
плик с обувките, които носел със себе си и излязъл от къщата, като се насочил
към мястото, на което бил паркиран лекият автомобил марка „Форд" модел
„Куриер"
с per. № .. По пътя към лекия автомобил подсъдимия И.П. държал в ръка
запалената свещ, разтопен парафин от която попаднал върху задната част на
мъжките черни кожени обувки с номер 42, които носел със себе си,а част от
разтопения парафин попаднал и върху левия крачол на текстилния гащеризон,с
който бил обут подсъдимия. При пристигането си до лекия автомобил марка
„Форд" модел „Куриер" с per. № ., подсъдимия И.П. отворил предната му
лява врата и с носената от него свещ осветил вътрешността на купето на
автомобила, при което по вътрешната стена на купето, в областта зад предната
лява врата покапал разтопен парафин в розов цвят. Подсъдимият И.П. оставил
свещта върху предната лява седалка на автомобила и започнал да търси цигари, като
не взел мерки за обезопасяване на пламъка на свещта, от което същият се
прехвърлил върху текстилното покритие на предната лява седалка и тя се
запалила, като огънят се прехвърлил бързо и върху пластмасовите и текстилните
части в автомобила,разположени в близост до нея. В същият момент подсъдимият И.П.
излязъл от автомобила, като затворил вратите му и притеснен от причинения пожар
изпуснал носения от него полиетиленов плик със съдържащите се в него обувки в
близост до мястото, на което бил паркиран лекия автомобил марка „Форд"
модел „Куриер" с per. № .. Същевременно огънят, който преди това
подсъдимият И.П. предизвикал в къщата със запалената свещ се разраснал много
бързо и обхванал цялата къща, вследствие на което всички вещи в нея били
унищожени или повредени, а къщата се срутила почти до основи. Било унищожено
имущество –жилищна сграда, движими вещи и автомобил на обща стойност 4860лева
(съобразно заключението на съдебно-икономическата- оценителна експертиза).Подсъдимият
И.П. напуснал имота на св.Р.Н., като се отправил в неустановена по делото
посока.
На 16.10.2015г. сутринта, около
09.00 часа св. В. Л. била в дома си и забелязала, че откъм къщата на св. Р.Н.
се издига гъст дим и решила да отиде да установи каква е причината и по пътя
минала покрай къщата на св.Н. Г., която също забелязала пушека, идващ от къщата
на св.Н. и двете заедно отишли до къщата му и видели, че същата дими силно и на
места гори огън. В този момент свидетелите В. Л. и Н. Г. отишли в кметството на
с.Л., Община Б., област С., от където съобщили за възникналия пожар на органите
на МВР.
При проведените издирвателни
мероприятия от служителите на РУ -Б., подсъдимия И.П. бил установен от св.П. Д.
П. - полицейски служител при РУ — Б. и след покана, се явил в сградата на
районното управление за изясняване на случая и признал, че е запалил къщата на
св.Р.Н. и автомобила, ползван от същия. Подсъдимият И.П. предал доброволно на
св. П. П. дрехите, с които бил облечен, както и обувките, с които бил обут по
времето на запалването на пожара.
На тази фактическа основа РС Б. е
изградил верни правни изводи за авторството и за начина на осъществяване на
престъпното деяние от обективна страна.
За
квалифицирането на деянието обаче като умишлено престъпление по чл.330, ал.1 НК
липсва стабилна доказателствена основа. Установените по-горе факти, и без дори
да са изследвани по експертен път, от гледна точка на формалната и житейската
логика, изключват прекия умисъл при извършване на палежа от страна на
подсъдимия, правят невъзможен извода, че чрез инкриминирания палеж подсъдимият
е осъществил суициден опит-посегателство срещу живота си. В същата степен е
неприемлива тезата на представителя на СОП, застъпена по същество на делото- а
именно, че подсъдимият е действал при условията на евентуален умисъл- че е предвиждал
настъпване на палежа, но се е примирявал, съгласявал с този резултат
(преследвайки неуточнена друга цел), но оставайки вътре и не напущайки
възпламененото от него помещение. Такава една хипотеза не само е в конфликт с
формалната логика, но и противоречи на последвалите действия на подсъдимия П.,
който след събуждането и при вида на горящата покъщнина и сграда, панически е
избягал и е напуснал помещението, спасявайки живота си от погибел.
Налага се изводът, че подсъдимият,
намиращ се под въздействието на алкохола при осъществяване на деянието не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, оставяйки без надзор
запалена свещ в непосредствена близост до себе си, но е могъл и е бил длъжен да
предвиди тяхното настъпване.
В контекста на изложеното по- горе е
заключението на назначената пред въззивния съд КСППЕ, която е изследвала
мисловните, когнитивните и волевите процеси в поведението на подсъдимия под
въздействието на употребения алкохол:
„Подсъдимият И. К. П. при извършване на
палежа е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиване. Същата води до
нарушение на психичните функции и до постепенно настъпваща дезориентация и
объркване. Наблюдава се и хипомнезия, която не нарушава психичните му годности,
но е причина за неглижиране на сигналите
от околната среда и несъобразяване с последствията.В емоционален план
настроението се променя, съжденията са
повърхностни, задръжките
отслабват, нравствените принципи отпадат. Тези промени имат количествен
характер и поради това не покриват критериите за качествено разстройство на
съзнанието.Възприятията са неточни,
образите са размазани, мисълта- забавена при отсъствие на критичност, без да се
губи връзка с действителността. Налице е лек психоорганичен упадък в
интелектуално-паметовата сфера, както и лек когнитивен дефект при
изследвания.
Поведението му не е откъснато от
действителността, насочено е през цялото време към набавяне на алкохол, който е търсил
целенасочено. В стремежа си за набавяне на алкохол губи всякаква критичност в поведенчески план- влиза в чуждо жилище,
запалва свещ.При всички случаи при паленето на свещта е действал с оглед на това да търси подслон. В този период е бил
замаян, с горепосочените признаци“.
В обобщение на всичко изложено по- горе
се налага по непораждащ съмнение начин извода, че при извършване на палежа на
имущество от обективна страна подсъдимият И. К. П. е действал непредпазливо-
под формата на несъзнавана непредпазливост, намиращ се под въздействие на
употребен алкохол, в средна степен на алкохолно опиянение, което е снижило
нормалния праг на критичността му, по начин, че не е предполагал настъпване на
обществено –опасни последици от действията и поведението си.
Тази констатация обосновава осъществяването
на престъпление, квалифицирано по чл.331,ал.1 НК –извършване на палеж по
непредпазливост, и обуславя изменение на
присъдата на първия съд в по-горния смисъл.
Специалната норма на чл.331,ал.1 НК
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност съдът не би могъл да се съгласи, че съществуват други
обстоятелства, отегчаващи отговорността освен обремененото съдебно минало на
подсъдимия. Незачитането на правовия ред е характеристика на всяко едно
противообществено деяние, инкриминирано като престъпление, а периода от време
–през нощта, се явява предпоставка за извършването, в зависимост от която няма
как да се отегчи отговорността.
От друга страна
няма как да бъде пренебрегнато обстоятелството, че още непосредствено
след извършване на палежа, на сутринта подсъдимият се е явил в РПУ и е съобщил за
престъплението, признавайки, че е автор на същото.В хода на досъдебното
производство е направил самопризнания и е съдействал всячески за разкриване на
обективната истина-предавайки веществени доказателства, намиращи се у него,
което е белег за критичност, а от своя страна- индиция за започнало поправяне и
превъзпитаване на подсъдимия.
При съвкупната преценка на двете групи обстоятелства-
с превес –на вторите и при наличието на изтекъл срок от 6 години от датата на
извършване на престъплението, което съдът приема като изключително по своя
характер обстоятелство, следва наказателната отговорност да се индивидуализира
при условията на чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ НК като бъде заменено наказанието
„лишаване от свобода“ с „пробация“, изразяваща се в трите пробационни мерки, а
именно:
-
Задължителна
регистрация по настоящ адрес по чл.42а,ал.2 т.1 НК за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА , с
периодичност- два пъти седмично
-
Задължителни
срещи с пробационен служител по чл.42а, ал.2 т.2 НК за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА и
-
Безвъзмезден труд
в полза на обществото –по чл.42а, ал.2, т.6 НК
в размер на 200 часа годишно за
целия период от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Присъдата
подлежи на потвърждаване в останалата и
част като правилна и съответна на закона.
Съдът намира, че жалбата подадена от частния обвинител
и гражд
Ищец
е неоснователна, с оглед на изложеното по- горе за индивидуализацията на
отговорността, искането, отправено за завишаване на размера на наложеното
наказание се явява несъответно на доказателствата и закона и противоречи на
справедливостта. Неоснователна е претенцията за присъждане на обезщетение в по-
голям размер и произтичащо от
унищожаване на имущество- лек автомобил, който не е собственост на гражданския
ищец, а последният се явява само негов ползвател.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени разноските пред настоящата
инстанция –сумата от 823.50 лева възнаграждения за вещи лица.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,
т.3, вр. чл.337 т.2 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА
Присъда под №19/24.06.2019г., постановена по
НОХД № 23/2017г. по описа на Б. РС, в частта по отношение на квалификацията на
престъпното деяние, КАТО ПРИЗНАВА подсъдимия И.К.П. /със снета самоличност по
делото/, че е извършил палежа на инкриминираното имущество- на обща стойност
4860 лева по НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ по чл.331,
ал.1 НК, предвид на което и на осн. чл.331, ал.1 ,вр.чл.55, ал. 1, т.2 б.“б“ НК
ГО ОСЪЖДА на пробация, изразяваща се в
следните пробационни мерки:
-
Задължителна
регистрация по настоящ адрес по чл.42а,ал.2 т.1 НК за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА , с
периодичност- два пъти седмично
-
Задължителни
срещи с пробационен служител по чл.42а, ал.2 т.2 НК за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА и
-
Безвъзмезден труд
в полза на обществото –по чл.42а, ал.2, т.6 НК
в размер на 200 часа годишно за
целия период от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
като
го признава за НЕВИНОВЕН да е извършил палежа умишлено и ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.330,ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и
част.
ОСЪЖДА подсъдимия И.К. ***, ЕГН-**********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – СОС сумата от 823.50 лева –
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.