Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 61, 28.05.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На четиринадесети
май през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 379 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к.
„Младост
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Т.Г.М., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Св.Д.,***,
представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, а в съдебно заседание и въз основа на събраните по делото доказателства
ангажира становище за отхвърляне на иска поради нищожност на сключения с
ищцовото дружество договор, като несъообразен с изисквания на чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.07.2016г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството на Кредитор и
ответника Т.Г.М.,
ЕГН-**********, в качеството на Кредитополучател, е сключен представения
по делото
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-13636870. По силата на
този договор, установено и от заключението вх.№ 5285/16.12.2019г. на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в полза на ответника е
отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, като е закупена и застраховка „Защита на плащанията“ със
застрахователна премия в размер на 990.00 лева. Съгласно чл.2 от Условията по
Договора за кредит, размерът на кредита за покупка на застраховката е платен
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, които са част от
месечните погасителни вноски по отновния кредит. От общата сума на този основен
кредит, част от нея – 5 191.74 лева е използвана за рефинансиране на стари
задължения на същия Кредитополучател по Договори за кредит № PLUS-12623393 и № PLUS-11361933; друга
част в размер на 420.00 лева са удържани от Кредитора под формата на „Такса
ангажимент“ , срещу което Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора - 12.06 %, съобразно условията на договора, а остатъкът от
6 388.26 лева е изплатена на Кредитополучателя по негова сметка в
Централна Кооперативна Банка.
Между страните е уговорено
погасяване на кредита на 22 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от
по 660.40 лева, платими на 20-то число от месеца, с Годишен процент на
разходите 16.91 % и общо дължима сума за изплащане в размер на 14 528.80
лева, с краен срок на погасяване – 20.06.2018г. (изготвен Погасителен план,
неразделна част към договора).
Съгласно чл.5
от Условията по Договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените разноски по събиране на вземането (за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени по преценка на
Кредитора. В същата договорна клауза е уговорено между страните, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително и определените в договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането (фиксирани в
размер на 12.00 лева, които се начисляват за всяка просрочена, непогасена
месечна вноска), без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост.
В чл.9 от Условията
по същия договор, е уговорено, че всички съобщения с изявления на Кредитора,
отправени към Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от него, ако бъдат изпратени на
предоставените от него адрес, факс, телефон за връзка или електронната поща и
посочени в Договора.
Според заключението на обсъдената горе съдебно-счетоводна
експертиза, т.3, ответникът е заплатил 8 броя погасителни вноски, на обща
стойност 5 283.30 лева, съответно на 26.09.2026г. – 670.00 лева; на 20.10.2016г.
– 651.00 лева, на 24.11.2016г. – 662.00 лева; на 21.12.2016г. – 660.00 лева; на
24.01.2017г. – 670.00 лева; на 02.03.2017г. – 650.00 лева; на 31.03.2017г. –
670.00 лева и на 28.04.2017г. – 650.30 лева, след което преустановил
обслужването на кредита.
На 16.11.2018г. била изпратена
Последна покана изх.№ PLUS-13636870 до ответника от ищеца в настоящото
производство “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез регистрирания в Търговския
регистър клон на чуждестранния търговец - „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.,
клон България”, ЕИК ********* и като универсален правоприемник на Кредирора по
процесния договор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София,
ЕИК *********. Ответникът е уведомен, че поради преустановяване плащането
на вноските по договора на 20.05.2017г.,
вземането на Кредитора е обявено за предсрочно изискуемо поради просрочени две
и повече месечни вноски. Определен му е срок от 7 дни от получаването на
поканата, за погасяване на задължението, с предупреждение, че при неизплащането
му Кредиторът ще пристъпи към съдебно събиране на вземането си с произтичащите
от това допълнителни разноски в тежест на длъжника. Според прлиложената по
делото Товарителница № 8201811160347/2252242.1 на куриерска фирма „МиБМ
Експрес” ООД, обсъжданата поканата е получена от Пламена Митева - съпруга на
ответника, на 21.11.2018г.
Тъй като не последвало плащане на задължението, ищцовото дружество предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 1233/25.03.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 215/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 26.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, определено към него момент в размер на претендираните и
в това производство суми - 8 629.47
(осем хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 47 ст) лева - - главница по Договор за потребителски заем № PLUS-13636870
от 27.07.2016г., 616.03 (шестстотин и
шестнадесет лева и 03 ст) лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г.
до 20.06.2018г.; 1 513.79 (хиляда
петстотин и тринадесет лева и 79 ст) лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2017г.
до 11.03.2019г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда –
25.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по воденото заповедно производство в
размер на 215.19 (двеста и петнадесет
лева и 19 ст)
лева –
заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като съобщението до длъжника
Т.Г.М., ЕГН-********** за издадената
срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето
от съда редовно връчване при условията на чл.47, ал.7 във вр. с
ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при условията на чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК с Разпореждане от 25.04.2019г., ищецът депозира в
срок настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело,
дължимите и неизплатени от ответника суми след преустановяване на плащанията по
договора и преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 215/2019г. на РС-гр.Исперих, възлизат в размера на исковите суми,
както следва: главница (в това число и главницата по закупената застраховка) –
8 629.47 лева; възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г.
до 20.06.2018г. върху непогасената главница
– 616.03 лева, съобразно фиксирания лихвен процент и лихва за забава за периода
от 20.06.2017г. до 11.03.2019г. – 1 513.79 лева.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 28 от 03.05.2020г. (вх.№ 1493/05.05.2020г.
по Вх.регистър на съда) – л.104-107 от делото, изследва печатния текст в
процесния Договор за потребителски кредит № PLUS-13636870 от 27.07.2016г. (вкл. Условията по договора), състоящ се от 6
страници, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК – Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити от 27.07.2016г.,
състоящ се от 2 страници; Декларация за защита на личните данни от 27.07.2017г.
(една страница) и Застрахователен сертификат, състоящ се от 8 страници,
представляващи неразделна част към Договора за кредит и съставляващи общо
Кредитното досие на ответника, представено в оригинал по делото. Според
експертното заключение на тази експертиза, т.1, шрифтът, с който е отпечатан
текстът на основния Договор за потребителски кредит № PLUS-13636870
от 27.07.2016г. и Условията по него (6
страници), е на кирилица, формат „Garamond“ нормален, с размер 12. Печатният текст
на Декларацията за защита на
личните данни от 27.07.2016г и на Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 27.07.2016г. (т.2 от
експертното заключение) има същите характеристики, но е с размер 10. Докато
шрифтът, с който е отпечатан текстът на Застрахователния сертификат, също е на
кирилица, но формат „Arial
Narrow“, нормален, с размер 10 (т.3 от експертното заключение).
Крайното заключение на експертизата е, че видът,
формата и размерът на печатния текст на изследвания Договор за потребителски
кредит и останалите части към него, са различни и не отговарят на изискванията
на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
В настоящото съдебно производство ищцовото дружество е направило съдебни
разноски в размер на 455.73 лева – дължима ДТ при завеждане на иска, от които 215.19
лева заплатена ДТ в заповедното производство, а разликата от 240.54 лева - доплатена
при завеждане на установителния иск. Деловодните разноски на ищцовата страна са
в общ размер на 880.00 лева, включващи 200.00 лева – възнагрлаждение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, 230.00 лева – възнаграждение и пътни
разноски на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и 450.00 лева - изплатено възнаграждение за
особения представител на ответника. По този начин общо направени от ищеца разноски възлизат в размер на 1 335.73
лева. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за 1 455.73 лева, в
които включва допълнително претендираните възнграждения за юрисконсулт, от
които 50.00 лева, присъдено възнаграждение по Заповедното производство и 100.00
лева – претендирано възнаграждение по исковото производство и не включва
допълнително присъдените от съда пътни разноски в размер на 30.00 лева за
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 25.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 215/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство ““БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А., клон България”, ЕИК *********. При условията
на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.03.2018г.
Разгледан по същество – искът е частично
основателен. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен от
ищцовото дружество в полза на ответника потребителски кредит. В качеството си
на Кредитополучател ответникът е усвоил парични суми по предоставения му
кредит, но не изпълнил договорните си задължения по погасяването на този кредит
по начина и в сроковете, уговорени между страните. При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение (погасяване на полвания от него паричен кредит).
Според приетото от съда заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, претендираните спрямо ответника вземания на
ищеца, произтичащи от процесния Договор за крадит са изцяло доказани във вида и
размера, в който са заявени с исковата претенция. Чисто формално, обаче, в хода
на делото беше доказано, че обсъждания Договор за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Цираната разпоредба регламентира, че Договорът за потребителски
кредит трябва да е сключен
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да бъдат
представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, обсъдено в
обстоятелствената част на решението по-горе, категорично се доказа, че това
изискване не изпълненио по отношение на всички относими части към процесния
Договор за потребителски кредит. Горното налага категоричния извод, произтичащ
от чл.22, ал.1 от Закона за потребителския кредит, че процесният Договор за
потребителски кредит, сключен между страните е недействителен, а като последица
от това, съгласно чл.23 от цетирания Закон, ответникът – потребител дължи
връщане само на чистата стойност на непогасения кредит, но не и лихви и други
разходи по кредита.
Съобразно горното, следва да се приеме за установено, на основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.23 от Закона за потребителския кредит, че ищецът има
парично вземане от ответника само до размера от 8 629.47
(осем хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 47 ст) лева, представляващи
чистата стойност на непогасената главница по сключения между страните Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-13636870 от 27.07.2016г., а в
останалата част и за претендираните акцесорни вземания, установителния иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на направените от
ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл.
и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от иска, т.е. до размера от
1 191.63 (хиляда сто деветдесет и един лева и 63 ст) лева, в
това число разноските по заповедното и по исковото производство, включващи и претендираните възнаграждения за юрисконсулт.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на
основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, Договора
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-13636870 от 27.07.2016г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството на Кредитор и Т.Г.М.,
ЕГН-**********, в качеството на Кредитополучател.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.23 от Закона за потребителския кредит, по отношение
на ответника Т.Г.М., ЕГН-********** ***, че има парично задължение към “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к.
„Младост
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за установяване на дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от същия Договор в размер на 616.03 (шестстотин и шестнадесет лева и 03 ст)
лева – възнаградителна лихва за периода от
20.05.2017г. до 20.06.2018г.; 1 513.79
(хиляда петстотин и тринадесет лева и 79 ст) лева – мораторна лихва за
периода от 20.06.2017г. до 11.03.2019г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на основание чл.23 от Закона за потребителския
кредит.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Г.М.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж“,
рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район Младост, ж.к. „Младост
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 215/2019г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: