Р Е Ш Е Н И Е
№361 06.03.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 964 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Рувитекс Индъстри“АД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич №3, ет.1, офис 3, против ревизионен
акт (РА) № Р-02000218003034-091-001/05.02.2019г., издаден от В. Р. на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и В. А. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение №
56/02.04.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП), с която за данъчните периоди: от 01.09.2015г. до 31.11.2015г.,
са установени задължения за ДДС общо в размер на 24`138,12 лева и са начислени
лихви за забава в общ размер на 7`729,47 лева.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен и иска неговата
отмяна. Оспорва изводите на ревизиращия екип за нереалност на доставките, като
излага доводи за обратното. Счита, че единственият проблем при събирането на
доказателствата е неоткриването на доставчика „Спиралико сейлс машин“ЕООД в
хода на ревизията, чийто представляващ е бил Мирчо Разбойников, но пък
данъчната администрация е посочила, че доставките са били извършвани от същия и
неговите фирми. Изпращач на стоката е бил Novochem Trading and Service Co., Унгария, а купувач –
„Спиралико“ООД. Стоката била „поливинилхлорид Онгровил С 5070“ и се доставяла
на адреса на дружеството-жалбоподател в гр.Русе, чрез превозвача ЕТ„Грети-транс
– Татяна Димитрова 62“. Поръчител на транспортната услуга било унгарското
дружество. „Спиралико“ООД издало в полза на „Спиралико сейлс машин“ЕООД
дванадесет описани фактури. Позовавайки се на практика на Съда на Европейския
съюз (СЕС), включително по съединени дела С-80-11 и С-142/11, намира, че
произходът на стоките е ирелевантен спрямо правото на приспадане на данъчен
кредит, а в случая са налице доказателства които свидетелстват за реално
разместване на престациите – двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи, транспортни документи (ЧМР), ефективни банкови разплащания и др., а неустановената
кадрова, техническа и материална обезпеченост на поддоставчика не може да е
самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат Г.Н. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи и желае присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП,
чрез процесуалните си представители, юрисконсулти Веселин М. и Любов И.,
оспорва жалбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218003034-020-001/25.05.2018г.
(л.565), издадена от заместник на В. Р. на длъжност началник-сектор. Със същата
е възложено извършването на данъчна ревизия на „Рувитекс Индъстри“АД, с обхват:
1.Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 01.01.2015г. до 31.03.2018г.; 2.Данък върху добавената стойност за периода
от 01.09.2015г. до 30.11.2015г.; 3.ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2018г.; 4.Вноски за здравно
осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2018г.; 5.Универсален
пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2018г. и
6.Професионален пенсионен фонд за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2018г.
Заповедта е подписана с електронен подпис и е връчена на ревизираното лице по
електронен път, съгласно представеното удостоверение на л.568, като срокът на
ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта – 04.06.2018г. и
следва да бъде осъществена от В. А., на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, Ж. Д., главен инспектор по приходите и Р. Т.,
старши инспектор. Впоследствие, със заповеди № Р-02000218003034-020-002/03.08.2018г.
(л.439) и № Р-02000218003034-020-003/31.08.2018г. (л.406) на същия орган по
приходите, подписани като електронен документ, срокът на ревизията е продължен
последно до 02.11.2018г. Тази заповеди са връчени чрез електронни съобщения,
видно от приложените удостоверения. Ревизионното производство два пъти е било
спирано със заповед № Р-02000218003034-023-001/30.10.2018г. (л.194) и заповед №
Р-02000218003034-053-002/12.11.2018г. (л.180), двата пъти е било възобновявано
съответно със заповед № Р-02000218003034-143-001/12.11.2018г. (л.189) и заповед № Р-02000218003034-143-002/27.12.2018г., като
срокът на ревизията след последното възобновяване е бил до 30.12.2018г.
По делото
е приложена заповед №РД-1/02.01.2018г. (л.21), на директора на ТД на
НАП-Бургас, издадена на основание чл.11 от ЗНАП, като същата вменява правомощия
на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000218003034-092-001/14.01.2019г.
(л.73), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.113), същият е връчен чрез електронно
съобщение на 15.01.2019г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители.
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000218003034-091-001/05.02.2019г. от
Василка Радева на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и В. А. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на „Рувитекс Индъстри“АД са
установени задължения по проверяваните основания общо в размер на 351`925,27
лева, от които релевантни за настоящото производство с оглед неговия предмет са
задължения за ДДС за периодите, както следва: 1.Месец 09.2015г. в размер на 3`244,92
лева и лихви от 1`071,21 лева; 2.Месец 10.2015г. в размер на 13`855,20 лева и
лихви от 4`454,35 лева и 3.Месец 11.2015г. в размер на 7`038,00 лева и лихви от
2`203,91 лева, по 4бр. фактури, издадени от „Спиралико сейлс машин“ЕООД. Актът е подписан с електронни подписи от издателите си
и е връчен на ревизираното лице чрез електронно съобщение на 07.02.2019г.,
съгласно удостоверението по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.60)
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия в частта му досежно
установените задължения за ДДС на основание чл.152 от ДОПК в рамките на
законоустановения преклузивен срок (съгл. разписката от пощенския оператор на
л.33) с твърдения, че РА е незаконосъобразен, като са направени същите
възражения, които се правят сега и пред съда.
С решение
№ 56/02.04.2019г. (л.16) директорът на ДОДОП-Бургас, потвърдил ревизионния акт
в оспорената част. За да постанови решението си решаващият орган е приел за
правилни изводите на ревизиращия екип, че стоката, предмет на оспорените
фактури, е доставена на „Рувитекс Индъстри“АД, но не от „Спиралико сейлс
машин“ЕООД, а от друг доставчик – „Спиралико“ЕООД. Поради това не е налице право на приспадане на данъчен кредит по
четирите фактури, издадени от „Спиралико сейлс машин“ЕООД, доколкото тези
фактури документират доставки, извършени именно от това дружество на жалбоподателя,
а реално такива не са извършени от него.
Решението
е подписано със саморъчен подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по
електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение за връчването му
(л.11), е получено от жалбоподателя на 09.04.2019г. Жалбата срещу него е
подадена чрез пощенски оператор на 19.04.2019г., видно от квитанцията (л.9).
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА, в частта с която е потвърден от
решаващият орган, досежно определените задължения в решението на последния, за
данъчните периоди: от 01.09.2015г. до 31.11.2015г., задължения за ДДС общо в
размер на 24`138,12 лева и лихви за забава в общ размер на 7`729,47 лева.
Във
връзка с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Рувитекс
Индъстри“АД в ревизирания период е извършвало дейност свързана с производство на
покривна хидроизолационна мембрана. Тази дейност, както и съхранението на
суровините, материалите и готовата продукция били осъществявани в гр.Русе,
бул.Тутракан №23а, където дружеството притежава производствена и
административна сграда. То било регистрирано по ЗДДС, считано от 04.05.2011г. Ревизиращият
екип счел, че „Рувитекс Индъстри“АД е упражнило неправомерно право на
приспадане на данъчен кредит през данъчни периоди м.09, м.10 и м.11.2015г. по 4 бр. фактури за
доставка на „поливинилхлорид Онгровил С 5070“, издадени от „Спиралико сейлс
машин“ЕООД, както следва: 1.Фактура № **********/29.09.2015г. с данъчна основа
16`224,60 лв. и ДДС 3`244,92 лв.; 2.Фактура № **********/30.10.2015г. с данъчна
основа 34`638,00 лв. и ДДС 6`927,60 лв.; 3.фактура № **********/ 30.10.2015г. с
данъчна основа 34`638,00 лв. и ДДС 6`927,60 лв. и 4.фактура №
**********/30.11.2015г. с данъчна основа 35`190,00 лв. и ДДС 7`038,00 лв.
Ревизиращият
екип се опитал да извърши насрещна проверка на доставчика „Спиралико сейлс
машин“ЕООД, която останала без резултат, въпреки предприетите действия и от
доставчика не са били представени изисканите документи и писмени обяснения.
От страна
на ревизираното дружество във връзка с тези доставки са били представени копия
от четирите процесни фактури ведно с международни товарителници (ЧМР), известие
за доставка (delivery note), платежни документи и счетоводни справки. Съгласно
представените транспортни документи, изпращач на стоките бил Novochem Trading
and service Co., Унгария, а купувач – „Спиралико“ООД. Стоките били „поливинилхлорид
Онгровил С5070“ , доставяни на адреса
на „Рувитекс Индъстри“АД в гр.Русе от превозвача ЕТ„Грети-транс – Татяна
Димитрова 62“.
Насрещна
проверка била извършена и на превозвача ЕТ„Грети-транс –Татяна Димитрова 62“, който
потвърдил за извършените превози и представил копия от издадените фактури към
поръчителя на услугата - Novochem
Trading and service Co., Унгария, както и на издадените международни
товарителници (ЧМР).
Такава насрещна
проверка била насочена и към „Спиралико“ЕООД, но органите не открили
представляващия и на това дружество, като също не са били представени
изисканите документи и писмени обяснения.
Ревизиращият
екип поискал информация от унгарската данъчна администрация в съответствие с
Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, за доставките от Novochem Trading and
service Co., Унгария към „Спиралико“ЕООД в периода от 01.09-30.11.2015г.
Съгласно получения отговор, унгарската компания извършила доставки на PVC прах
и пластмасови гранули с получател „Спиралико“ЕООД. Стоките потегляли от Унгария
и се разтоварвали на места, посочени от „Спиралико“ЕООД. Novochem Trading and
service Co. поддържало бизнес-контакти с лицето за контакт на „Спиралико“ЕООД
Мирчо Разбойников по телефона и по ел.поща. Представени са документи, в т.ч.
транспортни документи, съгласно които транспортът бил извършен от
ЕТ„Грети-транс–Татяна Димитрова 62“ и бил за сметка на унгарската компания.
При така
извършените проверки ревизиращият екип достигнал да извода, че в нито един
момент „Спиралико сейлс машин“ЕООД не е бил собственик на стоките, предмет на
процесните фактури, поради което същите не отразяват действително реализирани
доставки и не могат да обосноват възникване на право на данъчен кредит. Касае
се за относителна симулация на доставка – предметът на доставка е наличен, но
стоката не е доставена от издателя на фактурите и не той е действителният
доставчик. Поради това е преценено, че не е възникнало задължение за издаване
на процесните фактури и начисляване на данък, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.
За да
потвърди ревизионния акт в оспорената пред него част, решаващият орган е
обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, като посочил, че в подкрепа на
реалност на доставките не са били представени документи, които да удостоверяват
предаване на стоките от „Спиралико сейлс машин“ЕООД на „Рувитекс Индъстри“АД. Няма
и договор сключен между двете страни, с предмет доставката на процесните стоки.
Ревизираното дружество е представило копия на фактурите ведно с международна
товарителница, известие за доставка (delivery note) и документи на унгарски
език, но по същите купувач на стоката /buyer/ от унгарската компания Novochem
Trading and service Co. е „Спиралико“ЕООД, а получател на стоките /consignee/ е
„Рувитекс Индъстри“АД, като стоката е транспортирана директно от Унгария до
склада на ревизираното дружество в гр.Русе, бул.Тутракан № 23А. Транспортът е
за сметка на унгарския доставчик и е извършен от български превозвач ЕТ „Грети-транс–Татяна
Димитрова 62“.
Тези
факти следват и от писмени обяснения от Novochem Trading and service Co, според
които купувач на стоката е „Спиралико“ЕООД. Тя е доставена до място за
разтоварване, посочено от купувача – гр.Русе, предвид посочените условия на
доставка „CPT RUSSE“, а именно: „Превоз, платен до Русе“ („Carriage paid to
RUSSE”). Следователно още при договарянето на доставката на суровината между
„Спиралико“ЕООД и Novochem Trading and service Co. купувачът е посочил място на
доставка гр.Русе и краен потребител (end user) „Рувитекс Индъстри“АД.
Поради
горното е приет за верен извода на ревизиращия екип, че „Спиралико сейлс
машин“ЕООД в нито един момент не е бил собственик на доставената стока, за да
може да я продаде на дружеството-жалбоподател. Всички данни сочат, че
„Спиралико“ЕООД е придобило стоката и я предало директно на „Рувитекс Индъстри“АД.
Решаващият
орган е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че в дадените обяснения от
Novochem Trading and service Co. било посочено, че доставките са извършвани от
Мирчо Чавдаров Разбойников и „неговите фирми“, което не било споменато никъде в
мотивите на РА и РД, както и че лицето М. Р.
представлявал и двете дружества – „Спиралико“ЕООД и „Спиралико сейлс
машин“ЕООД към датите на извършване на оспорените доставки. Посочил е, че от
тези две дружества не са били предоставени данни, като и
дружеството-жалбоподател не е съдействало по никакъв начин за установяване на
контакт с дружествата-доставчици, включително и с лицето Р., за което твърди,
че е извършвало договорките с него. Това лице е посочено и в обясненията на
унгарската компания, но не като лице, извършило доставките, а като лице за
контакт на „Спиралико“ЕООД и който е поръчвал предварително артикулите по
телефона и след това по електронна поща. Пояснява се още, че Novochem Trading
and service Co. е поддържало бизнес контакти от 20 години по различни начини и
с различни дружества, притежавани от това лице. Решаващият орган е направил
връзка с факта, че към датите на издаване на процесните фактури – от 29.09.2015г.
до 30.11.2015г., М. Р. е бил управител и представляващ само на „Спиралико сейлс
машин“ЕООД. Бил е управител и на „Спиралико“ЕООД, но в предходен период – до
30.01.2014г., когато представляващ е станала С. Х. Г., след което в периода от
19.01.2015г. до 07.05.2015г. е бил назначен на трудов договор на длъжност
„изпълнителен директор“. Управител и представляващ на „Спиралико“ЕООД към
датите на издаване на процесните фактури е било С. Х. Г.. В три от процесните
фактури, издадени от „Спиралико сейлс машин“ЕООД, за съставител е посочен М. Р.,
а на четвъртата – фактура № **********/30.10.2015г., съставител е С. Х. Г., без
данни същата да е била в трудови или извънтрудови правоотношения със „Спиралико
сейлс машин“ЕООД, доколкото последното няма нает персонал по трудови
правоотношения, нито изплатени суми по извънтрудови правоотношения съгласно
данните от информационната база данни на НАП.
Ето защо
директорът на ДОДОП също приел, че доставките не са били извършени между
посочените в процесните фактури страни, поради което те са били издадени без
основание. Доколкото в случая е доказано, че са налице издадени фактури без
основание, то и правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по тези доставки
не възниква, защото и данъкът по тях се явява начислен без основание.
След
направено искане от страна на жалбоподателя, съдът изиска от ТД на НАП-София и
ТД на НАП-Варна справките-декларации по ЗДДС на „Спиралико“ЕООД и „Спиралико
сейлс машин“ЕООД, както и дневниците им за покупки и за продажби за месеците
септември-ноември 2015г. Видно от същите, действително за този период са били
издавани фактури по продажби както между тях, така и с „Новокем Трейдинг и
Сървиз“-Унгария и „Рувитекс Индъстри“АД. Освен това процесните 4 бр. фактури,
издадени от „Спиралико сейлс машин“ЕООД са били описани в дневниците му за
продажби, но връзка между доставените по тези 4 бр. фактури стоки, с тези по
другите издавани фактури от „Новокем Трейдинг и Сървиз“-Унгария, „Спиралико“ЕООД
и „Спиралико сейлс машин“ЕООД, не може да бъде направена заради липса на
съвпадение в периодите на достави, информация за вида и количествата на
доставените стоки, различните определени цени. Поради това съдът не може да
приеме, че с изисканите и представени справки-декларации по ЗДДС дневници за
покупки и за продажби, се доказва твърдението на жалбоподателя, че именно
стоките по процесните четири доставки са били препродадени от „Спиралико“ЕООД
на „Спиралико сейлс машин“ЕООД и след това са му били доставени на него.
По искане
на жалбоподателя съдът допусна извършването на съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице С.А., която също не е успяла да извърши проверка на счетоводната
документация на „Спиралико“ЕООД и „Спиралико сейлс машин“ЕООД, да осъществи
връзка с тези дружества и да осъществи дали същите са имали кадрова и ресурсна
обезпеченост да извършат процесните доставки. Посочила е че сумите по
продажните цени, посочени в четирите процесни фактури са били заплатени от
дружеството-жалбоподател по банков път, както и начинът по който стоките са
били доставени от унгарската компания Novochem Trading and service Co. на „Рувитекс
Индъстри“АД. Изложените от вещото лице факти и обстоятелства не се различават
от тези по РА и РД. Посочено е също, че стоките, предмет на процесните
доставки, са били осчетоводени от жалбоподателя по надлежния ред, след което
заприходеното количество е било изписано при влагането му производство на
полуфабрикати, които също са били заприходени. След сглобяването на същото и
било заприходено готовото изделие, като продукция на склад, която след
продажбата й на посочени търговци е била отписана. Всички плащания по
реализираните последващи доставки са били извършени чрез банка. Направен е
извод за обоснованост на извършените счетоводни записвания, което означава и
тяхната редовност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед № РД-1/02.01.2018г.
на директора на ТД на НАП-Бургас, с която са определени органите по приходите,
които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по
чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират
съществени нарушения на процесуалните правила.
За
прецизност следва да се посочи, че оспореният РА №
Р-02000218003034-091-001/05.02.2019г. е издаден от компетентни органи – началник
сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас и от главен инспектор
по приходите в ТД на НАП-Бургас. Той е в писмена форма и съдържа предвидените в
чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа,
който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на
ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за
издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на
органа по приходите, който го е издал. Към ревизионният акт е приложен и РД №
Р-02000218003034-092-001/14.01.2019г. като неразделна негова част в
съответствие с чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на РА, органът по приходите
е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е
приключило в указаните срокове.
При
описаната по-горе фактическа установеност, според настоящата съдебна инстанция
правилно органът по приходите е обосновал извод, че от представените доказателства
не се удостоверява реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6,
ал.1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, по издадените
процесни фактури именно от доставчика „Спиралико сейлс машин“ЕООД, поради което
законосъобразно, на основание чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1 и чл.69, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24`138,12
лева за посочените данъчни периоди. Процесните фактури, издадени от „Спиралико
сейлс машин“ЕООД би следвало да документират прехвърлянето на собствеността на
стоките „поливинилхлорид Онгровил С5070“ от именно от това дружество към „Рувитекс
Индъстри“АД.
Както е намерил
и решаващият орган, от събраните по делото доказателства не се установява в
нито един момент „Спиралико сейлс машин“ЕООД да е бил собственик на стоките,
предмет на процесните фактури, поради което точно този доставчик не е имал
правната възможност да ги продаде на дружеството-жалбоподател. Установено, че
доставките са били извършени, но не от този доставчик, а от „Спиралико“ЕООД.
Същият факт
е достигнал до знанието на управляващите органи на „Рувитекс Индъстри“АД,
защото те са разполагали с документите, свързани с доставките на стоките – международни
товарителници и известия за доставка, в които изрично са посочени купувача,
продавача и получателя на стоките, поради което за ревизираното лице е било
наясно, че „Спиралико сейлс машин“ЕООД не е реалния доставчик, защото това
дружество не е посочено в горепосочените документи. Отделно от това представляващият
дружеството-жалбоподател – М. М. сам е
заявил в дадените писмени обяснения пред ревизиращия екип, че е ползвал
информацията от международните товарителници за данните на производителя на
суровината и вече си доставя същата директно от Унгария, което е по-изгодно от
икономическа гледна точка. Следователно той е бил наясно, че стоката е била
закупена и доставена до склада на дружеството в гр.Русе от „Спиралико“ЕООД, а
не от „Спиралико сейлс машин“ЕООД. Налице е субективна симулация на доставка –
предметът на доставка е наличен, но стоката не е доставена от издателя на
фактурите и не той е действителния доставчик. В тази връзка не е възникнало
задължение за издаване на процесните фактури и начисляване на данък.
Според
настоящата съдебна инстанция жалбоподателят и с ангажираните пред съда
доказателства – справките-декларации по ЗДДС, дневниците за покупки и за
продажби на „Спиралико“ЕООД и „Спиралико сейлс машин“ЕООД, както и допусната
съдебно-счетоводна експертиза, не установи наличието на всички необходими
предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните
доставки. Органът по приходите е събрал доказателства в хода на ревизионното
производство от които безспорно се установява, че установените в счетоводството
на търговеца сделки не са били осъществени от посочения във фактурите
доставчик.
За да е
налице правото на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл.68, ал.1, т.1,
чл.69, ал.1, т.1 и чл.71. т.1 от ЗДДС не е достатъчен само фактът, че от
регистрирано по ЗДДС лице е издадена фактура и същата е отразена в дневниците
му за продажби. По смисъла на чл.68, ал.2 от ЗДДС право на данъчен кредит за
получателя по доставката възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3
от ЗДДС, в който момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Практически
за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице
осъществена реална доставка и то именно от доставчика, който е посочен във
фактурата, а не от друг. Наличието само на плащане при липса на реално
извършена доставка от конкретен доставчик не може да доведе до възникване право
на данъчен кредит, тъй като издаването на фактура и плащането сами по себе си
не представляват облагаема доставка. За да се приеме наличие на реалност на
доставката трябва да има надлежно оформени документи, безспорно удостоверяващи
прехвърлянето на собствеността върху стоките и извършването на услугите, но не
от кое да е лице, а от посочения в документите доставчик. Такива доказателства
следва да се представят от жалбоподателя, защото той черпи права от
осъществяването на този положителен факт.
Нито пред
съда, нито в хода на ревизионното производство „Рувитекс Индъстри“АД ангажира
такива безспорни доказателства, напротив от доказателствата се установи, че „Спиралико
сейлс машин“ЕООД не е извършило процесните доставки, а те са били извършени от „Спиралико“ЕООД,
което обаче не е издател на процесните фактури. Наличието само на данъчни
фактури, която са включени в справките-декларации и дневниците за продажби за
съответния период не обуславя автоматично правото на възстановяване на данъчен
кредит. В този смисъл е константната практика както на ВАС, така и на съда на
Европейския съюз в Люксембург (СЕС).
По повод
решението на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011,
следва да се има предвид, че позоваването на решенията на СЕС не освобождава
данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, да установи по пътя на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на
данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е
осъществяването на доставката на стоката именно от посочените във фактурите
доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В разглеждания случай е
неприложимо решението на СЕС, доколкото не са ангажирани преки доказателства за
реалност на доставките в мислимия предмет на доказване – че е налице доставка
на стоки от конкретен доставчик срещу заплащане на дължимата цена. В случая не
намира приложение решението на СЕС по свързани дела С-80/2011 и С-142/11 по
тълкуване на чл.178 от Директива 2006/112/ЕО. Касае се за различни фактически
установености. В случая приходните органи не са получили достъп до
счетоводствата на доставчиците. Изводите за липса на реалност са направени не
въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно
осчетоводяване или поради неустановеност на материална и техническа
обезпеченост, а поради пълна липса на установяване на релевантните за спора
обстоятелства, вкл. и доставката на стоките именно от лицето, издало фактурите,
т.е. поради неустановеност на главния факт – настъпило данъчно събитие. В
посочения смисъл е и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т.31, от което е
прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на
приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално
осъществени. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката
на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища
прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е
данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е
постъпил административният орган в случая.
Съобразно
общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за
себе си правни последици. Жалбоподателят, както в административното, така и в
съдебното производство не ангажира доказателства които да убедят съда в
истинността на неговите твърдения, че стоките са били доставени не от „Спиралико“ЕООД,
а от „Спиралико сейлс машин“ЕООД. Това налага отхвърлянето на жалбата му като
неоснователна.
С оглед изхода
на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 1486,03 лева, при установения материален интерес от 31`867,59 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Рувитекс Индъстри“АД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич №3, ет.1, офис 3, против ревизионен
акт № Р-02000218003034-091-001/05.02.2019г., издаден от началник-сектор
„Ревизии” и главен инспектор по приходите, в
частта му потвърдена с решение № 56/02.04.2019г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която за данъчните периоди: от
01.09.2015г. до 31.11.2015г., са установени задължения за ДДС общо в размер на
24`138,12 лева и са начислени лихви за забава в общ размер на 7`729,47 лева.
ОСЪЖДА „Рувитекс Индъстри“АД, ЕИК-********* да заплати на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите, сумата 1486,03 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: