№ 2279
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110201808 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на П. Н. П. чрез процесуалния му представител- адвокат Ч.
срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице № 3383зз-10/08.01.2025
година, издадена от старши полицай при 08 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като на-напред се изтъква, че
същата не съдържа фактическите и правни основания за задържането, което нарушава както
изисквания на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, така и тези на чл.5, §1 и §2 от КЗПЧОС, доколкото по
силата на последния на всяко арестувано лице следва да бъде съобщено на разбираем за него
език какви са основанията за задържането му, за да може арестуваният да оспори същите,
като се привежда богата практика на ЕСПЧ по въпроса, в кои случаи изискването е
изпълнено. На следващо място се изтъква, че при задържането е допуснато и нарушение на
материалния закон, доколкото цитираното в заповедта основание -чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР не е
налице, доколкото липсва обосновано подозрение за извършено престъпление, което да
удовлетвори заложения от практиката на ЕСПЧ стандарт. В заключение се изтъква, че
задържането противоречи на целта на закона и е осъществено произволно, без съответният
орган да е имал намерение да изправи лицето пред съд. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява, представлява се от адвокат Ч., която поддържа искането за отмяна
на атакуваната заповед. При това най-напред се изтъква, че представената по делото
докладна записка изхожда от лице, различно от издалия заповедта орган, а на следващо
място се сочи, че видно от представените документи, към момента на задържането-14.30
часа, проверката е завършена, а в рамките на самото задържане не са извършвани други
действия, поради което за то няма основание и нарушава принципа на съразмерност, и
полицейските органи са действали превратно при упражняване на своите правомощия.
Процесуалният представител претендира присъждане на разноски в своя полза, доколкото
защитата е осъществена безплатно поради заболяване на жалбоподателя.
1
В правото си на реплика, адвокат Ч. допълва доводите си за отмяна на заповедта за
задържане, като изтъква, че в атакувания акт не са цитирани докладна записка, дата на
нарушението, номер на досъдебно производство, нито пък останалите документи, събрани в
хода на следствието, предвид, на което същата е немотивирана и не отговаря на
изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР. Сочи, че пропуските в заповедта не могат да бъдат
запълнени от представените в хода на производството книжа. Отново се акцентира, че
жалбоподателят не е задържан, за да бъде изправен пред съд, поради което е налице и
нарушение на чл.5, § 3 ЕКЗПЧОС, като липсват и данни задържаното лице да е правило
опит да се укрие или да извърши друго престъпление. Представени са и писмени бележки, в
които пък се акцентира, че продължителността на задържането, надхвърля необходимото.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
старши полицай при 08 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
излагайки лаконични доводи за нейната законосъобразност. По делото са депозирани
писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, при
спазване на чл.74, ал.1 ЗМВР. На следващо място се подчертава, че преценката за
задържането е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, като за
законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи данни, от които
да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е необходимо същото да е
доказано по категоричен начин, като се изтъква, че задържането е било мотивирано, видно
от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Следва изрично да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с
чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от
ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган
като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта- "старши полицай при 08 РУ-СДВР ", без да се налага
индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2025 година, около 13.30 часа, на жалбоподателя П. Н. П., в качеството му
на водач на моторно превозно средство- лек автомобил марка "*****" с рег. *****, била
извършена проверка по реда на ЗДвП. В хода на същата, в 14.11 часа, на жалбоподателя била
извършена проверка с техническо средство "Drager Drug Test 5000", като пробата с пореден
номер 166 показала положителен резултат за наличие на амфетамин и метафетамин. Поради
това на жалбоподателя бил издаден Талон за изследване 292900 за явяване във ВМА за
предоставяне на кръв за изследване. Предвид на това, както и с оглед разпоредбата на чл.7,
ал.2 Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози, която задължава контролните
органи да придружат водача до лечебното заведение, при констатирана с тест употреба на
наркотични вещества, жалбоподателят П. П. бил задържан от органите на МВР.
В тази връзка на 08.01.2025г. в 14.30 часа била издадена заповед за задържане на лице
рег. № 3383зз-10/08.01.2025 година, издадена от Е.Ш.- старши полицай при 08 РУ-СДВР на
осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която жалбоподателя П. Н. П. бил задържан, а като основание
за издаване на заповедта в същата било вписано "данни за извършено престъпление във
връзка с чл.343б, ал.3 НК- управление на МПС след употреба на НВ".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на
2
лице рег. № 3383зз-10/08.01.2025 година, декларация от П. П., протокол за личен обиск на П.
П., Удостоверение рег. № 513р-27615/14.03.25г., АУАН серия GA, № 1369257, Талон за
изследване № 292900, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества, разпечатка от техническо средство, докладна записка до Началника на 08 РУ-
СДВР.
Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други,
като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и
да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят
за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя П. П., а именно- старши полицай Е.Ш., е служител на към 08 РУ при СДВР, в
сектор "Охранителна полиция" и заема длъжност старши полицай. С оглед на това същият
от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с
осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва
задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е
осъществено от компетентен орган.
Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално
отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити,
като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае
да упражни. Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в
предвидената от закона писмена форма като съдържа правните основания за
постановяването й, а именно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания
за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста "данни за извършено
престъпление във връзка с чл.343б, ал-3 НК- управление на МПС след употреба на НВ",
което обаче е достатъчно конкретно и пълно изложение на обстоятелствата. Съотнесено към
посоченото за това правно основание на чл.72, ал1, т.1 ЗМВР означава данни за
съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия
случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта съдържат конкретен
престъпен състав, включително словесно описание, което предвид контекста на
задържането- в рамките на проверката по ЗДвП, в която именно са установени данните за
извършено престъпление в достатъчна степен удовлетворява изискванията на закона, като
тези данни носят достатъчно информация, за да може задържаното лице да узнае кое е
основанието за ограничаване правото му на свободно придвижване. Следва да се посочи, че
използваното от страна на административния орган на съкращението "НВ" не внася
неяснота, нито пък съставлява съществено ограничение пред възможността задържаното
лице да разбере обстоятелствата по задържането, доколкото се касае за общоприета
абревиатура за означаване на наркотични вещества. В допълнение следва да се държи
сметка, че по време на проверката на жалбоподателя са връчени и АУАН и Талон за
изследване, като в първия се съдържа подробно и детайлно описание на установените при
проверката факти, които се явяват и основание за задържането му, като в посочените
документи, са посочени и конкретните наркотични вещества, чиято употреба е установена с
3
теста. В този смисъл съдът намира, че заповедта отговаря в достатъчна степен както на
изискванията на националното законодателство - чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, така и на заложената
в чл.5 ЕКЗПЧОС гаранция на арестуваното лице незабавно и в достатъчен обем да се
съобщят правните и фактически основания за задържането му.
Следва да се отбележи, че този извод е верен и без да се взема предвид докладната
записка, на която акцентира процесуалният представител на жалбоподателя, предвид, на
което аргументът, че същата не е издадена от същото длъжностно лице се явява
несъществен. Що се отнася до оплакването, че в текста на заповедта не са цитирани номера
на досъдебното производство, АУАН или Талона за изследване, то съдът намира, че това не
рефлектира по никакъв начин на описанието на фактическите или правни основания за
задържането, доколкото цитирането на номера на производство и документи само по себе и
не носи допълнителна информация, а самите документи са връчени на жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е доказателства в
противовес на изложеното от административния орган, напротив твърденията напълно се
подкрепят от събраните писмени доказателства. Предвид на това и съдът намери, че
задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на
задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е.
стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна
отговорност, или налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража". В настоящия
случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с фактическите основания, провокирали
задържането, то съдът намери, че са били изпълнени предпоставките на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР, а именно за задържаното лице- П. Н. П. са били налични данни за съпричастност към
разследвано престъпление. Този извод се налага от събраните документи- разпечатка от
техническо средство, талон за изследване, протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества, които сочат жалбоподателя като вероятен
извършител на престъпление по чл.343б, ал.3 НК- управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта
заложен в решение на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България, и възприет в съдебната
практика. В този смисъл и константата съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от
20.03.2019г. по адм.д. № 764/2018г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за
предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в
извършването на такова." Това разбиране е което е в съответствие и с даденото в практиката
на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането.(Дидов срещу България,
Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).
С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на П. Н. П. от 08.01.2025г. е
осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически
основания за това.
Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя П. П. съответства на
целта на закона, преценена съобразно установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички
действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в
зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на
противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на
неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за
извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на
извършеното престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V
отд. по адм. д. № 829/2015 г. ; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. №
9763/2018 г. и много други). В настоящия случай чрез задържането, фактически започнало
4
още по време на проверката по ЗДвП от една страна е осуетена възможността на
жалбоподателя да продължи управлението на превозно средство, а от друга е обезпечено
надлежното му транспортиране до лечебно заведение, където да предостави кръв за
изследването. Иначе казано установява се легитимна цел за ограничаване на правото на
свободно придвижване на лицето, като при това периодът на задържането се явява
необходим за неутрализиране последиците от евентуалната употреба на наркотични
вещества.
Ето защо съдът намира, че извършеното задържане се явява законосъобразно и
жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени от съда по реда на чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба срещу законността на задържането на П. Н. П., обективирано в
Заповед за задържане на лице № 3383зз-10/08.01.2025 година, издадена от старши полицай
при 08 РУ-СДВР и ПОТВЪРЖДАВА същата.
ОСЪЖДА П. Н. П. да заплати на СДВР, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5